Пожелавам на всички здраве и щастие, безброй сбъднати мечти и мигове на пълно щастие!
Аз днес все още не мога да си вляза в "нормалния" ритъм
На първи обаче имам рожден ден и се събрахме с близки,едновременно да покажем и малкото човече - на 28 направи 40 дни.
Така стана, че дойдоха само мои близки, от страна на съпруга ми дойде само баба му - всички празнуваха нанякъде. То всъщност добре и стана, защото нямаше да мога да ги събера. Иначе хем се радвах, хем ми стана мъчно, не се бях виждала с братовчедите си от месеци - братовчедка ми е в Гърция, братовчед ми - в Испания, но то едва ли има семейство без близки в чужбина. Не че сме постоянно заедно като са в България, но знам, че винаги когато пожелая мога да отида и да ги видя, а така - веднъж в годината за някой празник
, освен това на другия ми братовчед му стана лошо/не е добре със здравето/ и ни поуплаши, обадихме се в Бърза помощ и резултата беше - "има лекар, обаче нямаме кола, елате ни вземете или доведете човека"
, слава Богу че се пооправи и братовчедка ми го заведе до болницата. Зная, че си има проблеми, видах че се нормализира и въпреки това все още не мога да се отърся от мисли за това колко сме крехки всъщност и колко преходно е всичко на този свят...А така ми се иска да се заредя с настроение, сили и нови надежди...
Краса - няма нищо притеснително в това, че не иска да пие вода, на Мая всеки ден й правя чай за коликите и така си го изхвърлям - не иска да пие. Глътне няколко капки избутва шишето - т. е. пие от шише, но не иска.
Приключвам, колкото пъти седна на компютъра толкова пъти сяда в мен каката, освен това е мнооого гладна и ще й слагам вечеря, часовете за хранене от средата на ноември станаха съвсем нещо условно



Аз първият път се ужасих от кърменето, сега ми беше по-комфортно и приятно, но пък не се получи...
Тя заплаква всеки път когато тати я вземе и иска мен.

Е това е нашето новогодишно празненство...скучна работа 
Но неприятната част е че няколко минути след като е зацокал и се започва с гърчотенето
