Кой каквото ще да казва, Пакистан е перлата на Азия !!! - 4-та новогодишна тема

МОЦАРТЕ
Не споделям за тренировките, защото съм ги поспряла заради крака си. ДоФтурите мЪ объркаха тУталнУ и сИга трябва да ми е шинирано мястото на травмата. Чак не ми се вярва, че ща се  оправя, че много ценно време се загуби да ми измислят разни смешни причини за болката въпреки, че аз много добре обясних как е станало и от къде е всичко.

Добро утро сладкишки! Що така изчезнаха всички  ?
Делта, как е баткУ, оздравя ли? А ти този крак що така - от изкълчването ли?
Мактубче, как е майка ти, а Анджи? Има ли някаква развръзка за апартамента вече?
Лютеничка, как сте вие с принца и принцеската?
Моцарт уби рибата отново с ник-а си      
Рени, а какво става с визата на мъжа ти?
Тумхари, Панда, Бабели, Вятър, Анджели веднага на отчет тука!
Много  на който не съм споменала!

ТЕСКА
БаткУтУ поне добре, вече и не го мисля. Крачето стана като се нахендрих във една дупка и си набих големия пръст. Смешна работа но един месец и нещо ме влачиха и измислиха смешни причини въпреки, че то си е набито мястото а те казваха, че не е вярно. Сякаш съм нямала и друг път такива травми. Трябваше сама да си направя шината както си знам и да се оправя. После една аверка тука от форума- лекарка ми помогна. Поиска снимки за да види и тя, а и колегите и и се оправда това което тя беше ми казала без да ме види и което аз си предполагах. Да е жива и здрава и да и се решават всички проблеми. Човек от разтояние ми помага а моите тука само пари им изсипвах ами дрънкаха глупости изписваха ми стелки и ми даваха хапчета. Боже, Божеееей, ама как да спориш със тях, те нали знаят повече и си траеш, а кажеш някакво предположение и ти дигат скандал. А аз съм уважителен пациент и не скачам да се дърля. Ей, за това загубих повече от месец и сега кой знае колко ще куцам още. Ама си казвам това да е, по лошо да не е....
Хайде и една усмивка, че аз намръщена дълго не мога да стоя

Присъединявам се към всички въпроси и констатации на Тес 

За Волфганг Амадеус Моцарт специално горещ шоколад


както и машина да си прави в къщи, а и да черпи 

Здравейте и от мен накрая!

Ще ходя на една конференция, че никакво време не ми остава да вляза и да се разпиша, та викам айде сега набързичко, че не знам кой е Моцарт. Още съм зелена и не разбирам като се смени никът, от къде може да се провери коя е тази бг-мама-инкогнито?

Алверче, душа, честит рожден ден на патерички! Желая ти много сбъднати мечти и никога не пропускам да пожелая много, ама много здраве на теб и на цялото ти семейство!

Марина, мерси много за информацията, която си ми изпратила във фейсбук! Има логика да е така, както ти го описваш. Полезна информация и е хубаво да се знае.

Делтичке, дано скоро да ти се оправи крачето, че ще им трябва майстор-танцьор на моряците, като се събират на купони! Нали знаеш, не се позволява да се седи по столовете, всички на дансинга и да става веселото!

Лю, как е Икра? Расте ли вече?

Мактубче, пиши, като имаш новини от майка си. Анджито добре ли е? Започна ли да се изаква по-честичко?

Тес, сладкиш такъв, надявам се да си отказала цигарите-как се чувстваш, трудно ли ти е без тях?

Напоследък нещо ме мъчи, че викам да ви питам вас, та и вие да си кажете мнението.
Та такааа, ето ви тема за дискутиране: макар и да сте женени, а повечето от вас и да се занимават, не с едно, не с две, а с цели три и четири деца, случвало ли ви се е да се чувствате самотни напоследък?

Аз ще започна първа, като си призная, че въпреки че Зак е отскоро при мен и нещата би трябвало да са едва ли не перфектни след толкова време раздяла, чувствам една празнина и не мога да си обясня защо. Като че ли и той е се намира в същото положение. И двамата сме едни... различни. На вечеря почти нямаме какво да си кажем. Не излизаме. Всичко го отдаваме на това, че нямаме пари за развлечения. Той работи в часовете, когато аз съм вкъщи, а когато аз излизам за работа, той спи. Почти не се виждаме дори. Мисля си че и двамата сме се променили много за тези 7 години, развили сме се като личности, но понеже всеки от нас е трябвало да го направи сам за себе си, в различни среди и при различни условия, сега се озовахме в този капан, в който е безкрайно неприятно и е странно дори, че изобщо сме там.
Нали това беше голямата, изпепеляваща любов? Нали не можехме да живеем един без друг? Сега какво стана? И да се насилваме да си засвидетелстваме любов, било чрез вкусна топла вечеря или скъпи подаръци за Коледа (като това диамантено пръстенче, за което ви споменах), защо нещата не са такива, каквито бяха преди и най-вече, в кого е вината?

Не знам дали имате подобни проблеми, лично аз се надявам да нямате, но ако сте били в подобна ситуация, или пък сте били свидетели на подобна двойка в живота си, моля споделете какъв беше изходът от този капан? 

Аз в петък заминавам на една конференция от работа, но ще направя всичко възможно да ви посещавам по-честичко.

Поздрави на всички!

Да кажем, че не е толкова просто да се обясни. Ние не сме от дълго време заедно, не сме били и разделени, но понякога също ми се струва, че сме различни и няма какво да си кажем. Е, поне покрай децата все се намира какво, но ги няма онези дълги разговори за какво ли не. Обаче, логично обяснение нямам, мога да изкажа стотици предположения, но нещо не ми се иска да задълбавам. То и на нас, жените няма угодия, поне на мен  Навремето напуснах един мъж за това, че ме задушаваше с постоянното си присъствие и суетене около мен, сега пък ми липсва повече внимание, разговори и т.н.
Аз пък си мислех, че има голям чар в дългата раздяла на двама души, че се преоткриват, когато се съберат отново и връзката им е пламенна, както в самото начало на запознанството.

ШАХЗАДИ
Аз, не танцувам моите танци пред други хора. Виж хорца да. А и вече като се събираме, ако се събираме въобще ако има някой да иска да подскача това съм само аз. Другите държат вилиците и чашите.
Мила, това което пишеш за тебе и твоя човек, може би е временно. От много хора съм го чувала това нещо. Нали казват, че седмата година била критична. Не трябва да ти давам много акъл, че аз съм нямала такива кризи. Но съм чувала от приятели и познати. При които е останало огънчето, преодоляват такива кризи, там където има само загаснали въгленчета вече няма какво да се спасява. Дай си малко почивка НО за да върви връзката и двамата трябва да дават. Дава ли само единия пиши работата бегала- това вече ти го казвам от опит. Аз имам една моя любима фраза- С длани огъня покривам- . Те това му го кажи на твоето момче.  Безпаричието убива знам, но като седнем и си спомняме със моя за преди и се сещаме колко щастливи бяхме като нямахме нищо. Просто тази ситация трябва да се изживее.  Разбира се, че имате желания и за развлечения но във момента такава е ситуацията.  Аз от моята камбанария виждам едно, другите момичета виждат друго, но на мене ми е хубаво дори като си мълчим и сме двамата.
Дано този период да отмине по бързо. Не искам да пиша повече тука, по този въпрос, ако искаш пиши ми на лични

Здравейте, крайно време е и аз дъ съ изкажъъъъ..........


Имам смешен проблем, схванато ми е кутрето на дясната ръка, тоест тази с която оперирам мишката, боли ме и като пиша, та не съм много продуктивна из форумите...

Делта, не знаех за проблема ти с крака, дано се оправиш скоро напук на незаинтересованите лекари...

Моцарт, аз се досетих веднага коя си...аааа да поясня за Тумхари, че нашият Моцарт е най-автентичната пакистанка в темата, надявам се досети се коя е....

Бебето...расте и наддава, но има още жълтеница. ако до утре не се е изчистила ще ни пращат в болница за кръвен тест.

Тумхари, относно проблема който поставяш...време е да станете трима...и всичко ще си дойде на мястото..Това донякъде на шега, донякъде насериозно. Иначе...просто много дълго сте били разделени, страданията, трепетите и разочарованията са били прекалено силни, може би и очакванията прекалено големи...после изведнъж ви завърта живота с цялата си обикновеност и битовизъм, и може от там да се получава усещането за тази празнина...Ние също имахме период, когаот мъжът ми работеше нощна смяна, аз дневна и почти не се виждахме...въпрос на нагаждане е, може би трябва във всяка ситуация да намираме позитивното...И не винаги имаме какво да говорим, според мен истинската близост с някой е не само винаги да имаш какво да говориш, но и да можете да мълчите заедно без да изпитвате неудобство от това...Ние например ако сме на различни места се чуваме по няколко пъти на ден по скайпа...повечето пъти хич няма какво да си кажем, ама ей така седим с включен скайп, често си мълчим, или  четем други неща по нета, а скайпа си пращи, създавайки илюзия за 'заедност'.

Ох, шумно ми е бе хора, малката пъшка, баткото и баба му не спират да приказват, иска ми се малко тишина понякога...сигурна съм, че не казах всичко което щях, ама айде до следващия път, отивам да се опъна малко...

ЛЮ-
от какво ти е схванат пръста?  Гледай там и му правете леки масажчета със някакъв подходящ крем. Благодаря ти за пожеланията 
Остави ги приказливите за малко във една стая и ти бЕгъй във другата Не се притеснявай за жълтеничката, тя полека, лека ще си отмине.

Здравейте момичета  
Аз и малката сме добре,но тя по някой път много ме уморява - Да ми е жива и здрава!
Лю как е при теб,сигурно с двама малчовци е доста по трудно   бебата как е?

За майка ми -  ами по последни данни е малко по добре и се е прибрала вкъщи.
А за апартамента още мъжа ми не е успял да наеме ...ох не знам какви сме такива без късмет  
Шахзади Почти всеки преминава през такива периоди с половинката,но и това време отминава.Просто трябва и от двете страни да си дадете малко повече внимание един на друг...скъпите подаръци няма да оправят нещата..ако няма за какво да си говорите,тогава просто се гушнете и гледайте телевизия заедно....А може би просто ви липсва едни бебенце да ви осмисли живота   тогава почти цялото ви внимание ще е към него.
За мен няма нищо по успокоително от прегръдката на мъжа ми - обземаме такова спокойствие...,аз сега съм в другата крайност - налегнала ме е  любовна мъка и се чувствам толкова самотна,а и като си помисля колко разстояние ни дели ми се иска да крещя с пълно гърло   и все се питам ДО КОГА?
И на мъжа ми му избиват балансите и все се успокояваме един друг - остана още малко..да ама това малко не свършва...Тази раздяла ми стига за цял живот,не искам повече  

Алвера ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

 
Благодаря на всички за подкрепата и за това че питате за нас  
До скоро.

МАКТУБЧЕ
Това да е последната ти такава раздяла

Лю, много точно казано!
Прегръдки за всички!

Добро утро!
Ох, да си кажа и аз тежката дума
 tumhari_shahzadi , и ние в семейството сме минали такъв един период. Не знам коя година от брака е било, дали е била критична или не, но по едно време нямаше за какво да си приказваме. Набързо разнищим ежедневните проблеми, децата, родителите и това е. И после ни изненада вестта, че ще си имаме още едно бебе. И нещата се промениха, то ни сплоти отново. Така, че Лю е права- време е да станете трима. И Мактуб е права, едно бебе ще ви осмисли живота. Но да не ти се превръща в идея-фикс. Когато е писано, то ще си стане.
Сега се успокой, има я любовта, но не може да гори буйно постоянно. Тихата и спокойна любов също дава много и ти изпълва сърцето. А е нормално да ви завърти живота, да дойдат проблемите, да сте различни, но тези неща се оправят.   
А ако искаш да разбереш кой се крие зад нов ник, просто иди на профила му. Там можеш да видиш първия ник, с който се е регистрирал всеки. Иначе -питаш 

Благодаря за пожеланията и подаръците 

Лютеничке, Делта и всички болни - скорошно оздравяване 

здравейте,

вчера бях на протеста за ГМО - бг мама, като форум беше съорганизатор- направо не мога да повярвам  колко малко майки  бяха там ( благодаря им), но видях 1-2 дами явно изповядващи исляма ( забрадени бяха)  на протеста- така, че ако е била някоя от вас   

tumhari_shahzadi  - добре е да чуеш съвети от хора, които са имали топли отношения и едно дете е осмислило живота им, но има и случаи, когато това не е така и цепнатината между хората става по- голяма; аз нямам семейство, но не смятам, че проблеми се оправят с дете;
от това, което разказваш вие нямата проблеми, а имате ежедневие - адреналина е по- малко, чакането, емоциите може би трябва да свалиш оборотите, защото вече сте заедно и е безопасно ( май дълго си била на режим за ултрареагиране)

поздрави на всички 

Добро утро пакитки! 
Тумхари, мила не се коси толкова, и аз съм сигурна, че е само период. Е аз не съм била омъжена, но съм имала дългогодишна връзка и често сме имали такива моменти, които или сами си отминаваха или си измисляхме общо хоби като редене на пъзел, игра на открит белот или други такива детски занимания, които ни разсмиваха. А понякога, както казват момичетата дори и мълчанието е приятно, важното е, че сте заедно.
А чакай да те питам аз, че бавно загрявам понякога дали съм разбрала правилно вашата история - вие се срещате в нета, виждате се след известно време, и после 7 години не се виждате, а само си пишете, така ли  ? Ако е така - шапка ви свалям просто     
 Много на всички и особено на бебоците!