Вагабонт идеята е той да отделя парички.. не е въпроса колко ще се съберат, а просто да свикне с мисълта и да почне сам да иска да отделя за това. Инъче ти си знаеш човека така, че защо да не пробваш
Виж целия пост
Искам бебе!!!
- Публикувана: 22 дек. 2009, 13:23 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2010, 11:44 ч.
# 106
16 юли 2010, 17:58 ч.
espinoza честито и от миен мила, 
,пожелавам ти леко бременеене,и накрая едно здраво и хубаво бебчееее.А иначе и аз съм от многото тук които всеки месец се надяват вещицата да ги подмине,но знам че все някога ще доиде и нашият ден,кураш момичета и много целувки от мен 
Виж целия пост
,пожелавам ти леко бременеене,и накрая едно здраво и хубаво бебчееее.А иначе и аз съм от многото тук които всеки месец се надяват вещицата да ги подмине,но знам че все някога ще доиде и нашият ден,кураш момичета и много целувки от мен
# 107
16 юли 2010, 18:20 ч.
да попитам само момичета какво става с никито84,много ме развълнува неината история,моят мъж отначало не показваше да е много развалнуван от идеята да имаме вече бебе,а сме заедно от 6 години,но като нестана първия месец сега показва явно желание за бебе,а иначе ние опитваме от 4 месеца,последните два използвам и тестове за овулация,дайе тои ми казва миналия ден--аиде не е ли време да си правиш теста 
,така че аз мисля че просто мъжете в първия момент се стряскат ,но после като го поосмислят и те го искат не по-малко от нас 
Виж целия пост
,така че аз мисля че просто мъжете в първия момент се стряскат ,но после като го поосмислят и те го искат не по-малко от нас
# 108
24 юли 2010, 11:09 ч.
Мъжете се плашат много в началото, дори да го искат и да са го казали. Моят даже първият път като свърши в мен се изплаши, искаше и Ескапел да пия---паника голяма. После леко разочарован беше, че всъщност не е станало.
Виж целия пост
# 109
1 авг. 2010, 15:30 ч.
Моят мъж е ентусиазиран по идеята за бебе, както и аз. Много бързо взехме решение да започнем опитите. Единствено ни притеснява фактът, че жилището ни е малко. Но в крайна сметка поне не ни тежи ипотека или нещо подобно, та го преглътнахме и решихме, че това няма да ни попречи
Виж целия пост
# 110
2 авг. 2010, 13:49 ч.
При нас беше същото и то не само в началото- като забременях и разбра няколко дена ходеше като болен от стрес. Поизчаках го малко-няколко седмици- и му казах, че ако ще припада да припада, или да се освести, защото бебето е в моя корем, на мен ми е зле , аз се чудя като стана кое първо- да повръщам ли, до тоалетната да пишкам ли да тичам, да ям ли- всичко наведнъж те връхлита като се събудиш. Ако иска да ми помогне, но да спре да се държи така. Мисля, че проблема им е, че не могат да се справят с емоциите- мъжете се справят с тях като правят нещо (нали знаете, когато сте много разстроени и вместо съчуствие следват вбесяващи реплики като " Защо не направиш еди какво си...")- това май е техния начин, а когато не са те бременните и нямат ясна представа какво да направят се паникьосват. Ние си разпределихме ясно нещата - той ми правеше закуска и се грижеше за котката, вечер също ми правеше сок от плодове и зеленчуци (много ми беше лошо и не можех сама), аз през деня се оправям с повръщането и останалите екстри. Важното е да знае какво точно да прави. И това поведение няма да се оправи, спокойно- месец след като съседката ми роди, нейния ходеше небръснат и зомбиран по улиците- все едно е оцелял след ураган- беше отишъл с мръсните памперси в аптеката
. После се оправи. Така, че спокойно- стъпка по стъпка- казвайте какво трябва да се направи и няма да се панират.
Виж целия пост
Мъжете се плашат много в началото, дори да го искат и да са го казали. Моят даже първият път като свърши в мен се изплаши,
При нас беше същото и то не само в началото- като забременях и разбра няколко дена ходеше като болен от стрес. Поизчаках го малко-няколко седмици- и му казах, че ако ще припада да припада, или да се освести, защото бебето е в моя корем, на мен ми е зле , аз се чудя като стана кое първо- да повръщам ли, до тоалетната да пишкам ли да тичам, да ям ли- всичко наведнъж те връхлита като се събудиш. Ако иска да ми помогне, но да спре да се държи така. Мисля, че проблема им е, че не могат да се справят с емоциите- мъжете се справят с тях като правят нещо (нали знаете, когато сте много разстроени и вместо съчуствие следват вбесяващи реплики като " Защо не направиш еди какво си...")- това май е техния начин, а когато не са те бременните и нямат ясна представа какво да направят се паникьосват. Ние си разпределихме ясно нещата - той ми правеше закуска и се грижеше за котката, вечер също ми правеше сок от плодове и зеленчуци (много ми беше лошо и не можех сама), аз през деня се оправям с повръщането и останалите екстри. Важното е да знае какво точно да прави. И това поведение няма да се оправи, спокойно- месец след като съседката ми роди, нейния ходеше небръснат и зомбиран по улиците- все едно е оцелял след ураган- беше отишъл с мръсните памперси в аптеката
. После се оправи. Така, че спокойно- стъпка по стъпка- казвайте какво трябва да се направи и няма да се панират.
# 111
3 авг. 2010, 07:14 ч.
Здравейте,аз съм нова тук!Всеки ден чета това което сте написали но все не смея да пиша.Имам детенце на 2и10месеца Октомври 2009 забременях от втория месец но после след много тежка ангина и свински грип разбира се беше missed в 10 седмица при аминорея от 12.Вече съм готово психически да опитам пак.Искам да попитам 9дни след евентуалната овулация имах леко розово зацапване но само на тоалетната хартия и то само 1ден?Има ли някаква вероятност да е имплантиране 
Макар че се съмнявам да стане от първия път след аборт!Ако не е подходящо моля да го изтрият или преместят!
Виж целия пост
Октомври 2009 забременях от втория месец но после след много тежка ангина и свински грип разбира се беше missed в 10 седмица при аминорея от 12.Вече съм готово психически да опитам пак.Искам да попитам 9дни след евентуалната овулация имах леко розово зацапване но само на тоалетната хартия и то само 1ден?Има ли някаква вероятност да е имплантиране Макар че се съмнявам да стане от първия път след аборт!Ако не е подходящо моля да го изтрият или преместят!
# 112
9 авг. 2010, 20:16 ч.
Имам два мисед-а и един аборт по "желание" - и след всичко това, пу, пу, пу - живо и здраво дете. Всичко: за няма и 4 години общо. Така че горе главата. Естествено, че няма как да не стане, само се пази и не го мисли чак толкоз.
Виж целия пост
# 113
10 авг. 2010, 10:43 ч.
И аз искам бебе 
след 2 аборта по неизяснени причини и много страхове и ходения по доктори,все пак искам.
Но и аз като авторката имам проблем с мъжлето ,работа пари пари пари ...Те ли са всичко
живота е малко сложен,но все пак усещането е ужасно всяка сутрин се будя с тая мисъл да имам детеее,гледам ги аз с количките гледам магазините и се насълзявам, но от последния път дума не казвам на мъжъ ми веднага се почва спора за финанси ...Просто усещам страхът в него той сякаш само за аборта мисли и го е страх да пробваме да бебеправиме,уж го разбирам ама от женска точка май него разбирам от 1 година постоянно затова мисля за дете искам много искам ама няма скоро Много е тежко всеки ни казва хайде бе няма ли да имате дете ве4е....А аз само навеждам глава и мълча
Виж целия пост
след 2 аборта по неизяснени причини и много страхове и ходения по доктори,все пак искам.
Но и аз като авторката имам проблем с мъжлето ,работа пари пари пари ...Те ли са всичко
живота е малко сложен,но все пак усещането е ужасно всяка сутрин се будя с тая мисъл да имам детеее,гледам ги аз с количките гледам магазините и се насълзявам, но от последния път дума не казвам на мъжъ ми веднага се почва спора за финанси ...Просто усещам страхът в него той сякаш само за аборта мисли и го е страх да пробваме да бебеправиме,уж го разбирам ама от женска точка май него разбирам от 1 година постоянно затова мисля за дете искам много искам ама няма скоро Много е тежко всеки ни казва хайде бе няма ли да имате дете ве4е....А аз само навеждам глава и мълча
# 114
10 авг. 2010, 12:15 ч.
mimiLota по принцип това са си два проблема- страха от липса на пари и страха за това какво ще се случи с теб, ако забременееш пак- мъжете много ги преживяват тези неща. Опитай се да го убедиш и по двата проблема. Първо хората в малките градове също имат деца, въпреки че доходите им определено са по-малки. Има си трикове да пестиш пари след раждането- всъщност не познавам хора около мен, които не са си отгледали децата с много лишения- не всичко е като в рекламите за памперси. А за второто- ако показваш по-малко страховете си и си по-бойна, показваш, че ще се справиш каквото и да става, така и той ще е по-спокоен и няма да ги изживява така нещата.
Виж целия пост
# 115
10 авг. 2010, 18:41 ч.
Надин, копнах си постовете ти да си ги имам. Звучат ми много добре!
Говоря с мъжа ми вече 4 години по въпроса за второ. Отначало му дуднах доста досадно и реакцията беше пълен отпор. После млъкнах, но желанието в мен не угасна, а си тлее и досега. Сега го чувам, че казва, абе може и да стане бебе, ама ако е случайно и по възможност без мен
. Все още ме пази. 
Сега от време на време му показвам хубави дечица, смешни снимки на бебета, без коментар - виж това момиченце колко е хубаво (той иска момиче), виж това бебе колко е смешно и..толкова. Без повече коментари. Сега го чувам той да ми казва - виж това бебе. Май самият той още не знае има ли желание или не. Кога ли ще узрее? 
Виж целия пост
Говоря с мъжа ми вече 4 години по въпроса за второ. Отначало му дуднах доста досадно и реакцията беше пълен отпор. После млъкнах, но желанието в мен не угасна, а си тлее и досега. Сега го чувам, че казва, абе може и да стане бебе, ама ако е случайно и по възможност без мен
. Все още ме пази. Сега от време на време му показвам хубави дечица, смешни снимки на бебета, без коментар - виж това момиченце колко е хубаво (той иска момиче), виж това бебе колко е смешно и..толкова. Без повече коментари. Сега го чувам той да ми казва - виж това бебе. Май самият той още не знае има ли желание или не. Кога ли ще узрее?
# 116
10 авг. 2010, 19:58 ч.
Мишанка не чакай той да реши само като гледа хубави бебета, натисни го защото като ти гледам годинките не са малко и вероятността веднага да стане намаляват. и аз така на 38 реших че е време и започнахме -с наивност реших че веднага ще стане и една година карахме на самодейност и сега като реших да отида в клиника се оказа че имаме сериозни проблеми и ДВАМАТА! и аз на 39 съм в ранна менопауза според хормоните/ нищо че се чувствам нормално и имам съвсем нормален цикъл/ Моят никога не е изразявал или отказвал бебе когато аз реших му казах- или започваме да работим защото аз искам и нямам време или си търся друг или донор- той просто каза "Добре".
Затова мила-или поставяй ребром въпроса, или поне отиди в специализирана клиника и си направи всички изследвания на хормони да си видиш дереджето както се казва, а и ако го навиеш и той да направи една разширена спермограма....
не се бави , не искам да те плаша но това ти го казвам от собствения си за съжаление горчив опит. аз лично не се обвинявам много зашото ние с моя чакахме само половин година от както бяхме заедно, обвинявам се че не отидох веднага в клиника след като решихме да действаме-толкова бях неграмотна за толкова неща.
Виж целия пост
Затова мила-или поставяй ребром въпроса, или поне отиди в специализирана клиника и си направи всички изследвания на хормони да си видиш дереджето както се казва, а и ако го навиеш и той да направи една разширена спермограма....
не се бави , не искам да те плаша но това ти го казвам от собствения си за съжаление горчив опит. аз лично не се обвинявам много зашото ние с моя чакахме само половин година от както бяхме заедно, обвинявам се че не отидох веднага в клиника след като решихме да действаме-толкова бях неграмотна за толкова неща.
# 117
10 авг. 2010, 21:57 ч.
Мишанка аз съм далече от мисълта, че съм специалист в тази работа, но поне това, което имам като опит ми показа, че съпругът ми много се притеснява от тези неща- операцията по аборта беше върха на черешката- като излезнах от операционната си дадох сметка, че не ми е само на мен много мъчно и стресирано от това, което се случи. Да наистина хората много се лъжат като си мислят, че става веднага- и моя съпруг в началото се дърпаше- с тези извинения за финансите, но като видя, че не става веднага си даде сметка, че можем и да изпуснем влака, особено като до последно не си наясно какъв още проблем ще изскочи. Първо беше ще го правим ей така, пък то ще си стане. После хванах овутестове- стана веднага, но проблемите с кр захар ме докараха до аборт. Сега една година, за да вкарам поне килата в норма и се надявам да нямам проблеми с кр. захар. Дано не изскочи още нещо... Времето е най-големия проблем в цялата работа, защото така бързо лети ... Финансите изобщо не са проблем, на фона на всичко останало.
Виж целия пост
# 118
11 авг. 2010, 13:42 ч.
Здравейте на всички. Нова съм във форума, но реших да пиша и аз. Сгодена съм от март месец 2010 и от тогава започнахме с моя годеник опити за бебе по-сериозно иначе от началото на годината. Вече 9 месеца не мога да забременея. Ходих на гинеколог всичко е Ок, правиха ми изследване за хламидии оказа се, че и там всичко е наред. Моя годеник направи спермограма всичко е в норма. Няма видими причини да не става. Вече имам чувството, че ще полудея искам много да си имаме бебе, но незнам какво да направя...
Виж целия пост
# 119
11 авг. 2010, 15:21 ч.
asselina 
добре дошла при нас и заповядай в седмичната темичка. Там си споделяме, и си съчувстваме, и се радваме и плачем заедно..
Дано чудото те споходи скоро
Виж целия пост
добре дошла при нас и заповядай в седмичната темичка. Там си споделяме, и си съчувстваме, и се радваме и плачем заедно.. Дано чудото те споходи скоро
Препоръчани теми