За съжаление съм била свидетел на прекалено много случай в който
Ей, не се научихте: "прекалено много случаИ, в коИто".
Не знам защо е толкова сложно?
Делите ли децата си?
- Публикувана: 23 дек. 2009, 10:42 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2009, 17:24 ч.
# 15
23 дек. 2009, 15:29 ч.
Ей, не се научихте: "прекалено много случаИ, в коИто".
Не знам защо е толкова сложно?
Виж целия пост
Ей, не се научихте: "прекалено много случаИ, в коИто".
Не знам защо е толкова сложно?
# 16
23 дек. 2009, 16:17 ч.
И моите свекъри делят децата ни. Големия е кръстен на свекъра и когато ще се дават пари, то те се дават на него. За малкия все нямало, по-късно и т.н.
Виж целия пост
# 17
23 дек. 2009, 16:27 ч.
Е, то едното няма нищо общо с другото. Аз и с мама и татко не съм се отнасяла еднакво като дете, но как да кажа, че обичам едния повече от другия 
Виж целия пост
Истината е обаче, че колкото и безкарайно еднакво да обичаш децата си, няма начин да се отнасяш еднакво към тях, просто са различни!
# 18
23 дек. 2009, 16:43 ч.
Аз съм по-обичаното дете, но не от родителите ми, а от роднините. Родителите ми не са ни деляли.
Аз не деля децата, но забелязвам нещо странно - ако приспивам едното, а другото е само в другата стая - акъла ми е все в него. И обратно.
Най-голямото щастие ще е като поотрасне бебето, да си четем книжки преди лягане всички заедно. чакам го с нетърпение.
Виж целия пост
Аз не деля децата, но забелязвам нещо странно - ако приспивам едното, а другото е само в другата стая - акъла ми е все в него. И обратно.
Най-голямото щастие ще е като поотрасне бебето, да си четем книжки преди лягане всички заедно. чакам го с нетърпение.
# 19
23 дек. 2009, 16:48 ч.
Е, то едното няма нищо общо с другото. Аз и с мама и татко не съм се отнасяла еднакво като дете, но как да кажа, че обичам едния повече от другия
Именно, няма! Но пък за съжаление в много случаи става повод за погрешно възприемане на нещата и усещане за "делене"! Особено, както казах, от страна на странични наблюдатели!
Виж целия пост
Истината е обаче, че колкото и безкарайно еднакво да обичаш децата си, няма начин да се отнасяш еднакво към тях, просто са различни!
# 20
23 дек. 2009, 16:51 ч.
Е, дъщеря ти е на 1 месец, нормално е отношението да е по-различно
Виж целия пост
Аз не си деля двете деца,но ми е много неприятно ,че свекърът ми и свекърва ми ги делят.
Синът ми носи име от тяхната рода ,а дъщеря ми буквата на майка ми и на още един много скъп за мен човек.
Откакто се е родила постоянно парадират със специалното си отношение към синът ми и с пренебрежение към дъщеря ми и ми става тъжно.
Според мен един стабилен емоционално и психически човек не би трябвало да има затруднения да обича по равно децата или внуците си.Това е жестоко и грозно.
Синът ми носи име от тяхната рода ,а дъщеря ми буквата на майка ми и на още един много скъп за мен човек.
Откакто се е родила постоянно парадират със специалното си отношение към синът ми и с пренебрежение към дъщеря ми и ми става тъжно.
Според мен един стабилен емоционално и психически човек не би трябвало да има затруднения да обича по равно децата или внуците си.Това е жестоко и грозно.
Е, дъщеря ти е на 1 месец, нормално е отношението да е по-различно
# 21
23 дек. 2009, 17:05 ч.
Повярвай ми,има делене..дядо й нито веднъж не е проявил желание да я види като дойде в нас..занимава се с големия ,позволява му всичко и дори не пита малката как е,вчера я видя само защото я закарах спяща в хола и той надникна в количката..както и да е 
а не беше така когато големия беше бебе..
Виж целия пост
а не беше така когато големия беше бебе.. 
# 22
23 дек. 2009, 17:12 ч.
То има хора,които си делят децата,но пък и хората,които задават подобни въпроси са много прости според мен.Коя майка ще си дели/съзнателно/ децата и ще казва кое обича повече 
!?По вероятно даже и да осъзнава,че има предпочитание към някое от децата си,да се стреми да не го показва,а още повече казва.
Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
Виж целия пост
!?По вероятно даже и да осъзнава,че има предпочитание към някое от децата си,да се стреми да не го показва,а още повече казва.Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
# 23
23 дек. 2009, 17:32 ч.
Темата за мен е много интересна.Аз лично имам едно детенце и не мога да взема отношение.Но имам брат и майка ми винаги ни е деляла нас двамата като е гледала повече за него.Не е казвала,че го обича повече от мен,но се усеща и по-важното е,че аз го усещам.
Но това е поучително за мен и живот и здраве,ако имам второ дете,знам че няма да деля децата си.
Виж целия пост
Но това е поучително за мен и живот и здраве,ако имам второ дете,знам че няма да деля децата си.
# 24
23 дек. 2009, 18:38 ч.
Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
Моят син е същинско бедствие-признали са го всички,които го познават.Той не се спира и за минута на едно място,палав е ,непослушен ,своенравен...но си е моето детенце и ми е мъчно ,когато баща му му се скара понякога.Аз пък се притеснявах дали ще мога да обичам още едно дете колкото него ,но мога и още как.И трето бих обичала,дай Боже да имам 
Виж целия пост
Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
# 26
23 дек. 2009, 19:13 ч.
Обичам и двете повече от всичко друго и няма как да ги деля.
Виж целия пост
# 27
23 дек. 2009, 22:08 ч.
От 3 месеца имам две деца,преди да родя си мислех че е невъзможно да обичам друго дете колкото сина си,но се оказа че не е така.Много обичам и двете си деца и се надявам никога да не правя разлика.
Виж целия пост
# 29
23 дек. 2009, 22:57 ч.
Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
Моят син е същинско бедствие-признали са го всички,които го познават.Той не се спира и за минута на едно място,палав е ,непослушен ,своенравен...И аз съм така- големият ми син е много труден ,вече е почти на 8 г.,но е голяма беля.. 
А братчето му се оказа супер гальовно и сладко дете, вече на 2 г.,мисля за него винаги като за мой личен подарък , след мъките които съм видяла с батко му...Но никога ,нито в сърцето , нито дори в мислите си, не мога да ги деля- всъщност кое по-точно да им деля- те са толкова различни , обичам ги по единствения възможен начин...от цялото си сърце
Виж целия пост
Иначе съвсем скоро се замислих, дали ако имам второ дете и е кротко,мило и гальовно, ще го обичам повече от дъщеря си!?В душата ми отговора повече клонеше към да...
А братчето му се оказа супер гальовно и сладко дете, вече на 2 г.,мисля за него винаги като за мой личен подарък , след мъките които съм видяла с батко му...Но никога ,нито в сърцето , нито дори в мислите си, не мога да ги деля- всъщност кое по-точно да им деля- те са толкова различни , обичам ги по единствения възможен начин...от цялото си сърце Препоръчани теми