Моля за съвет - доведена дъщеря!

Благодаря, момичета! Винаги е добре да се допиташ до някой с опит Успех на всички!

Не мисля, че има за какво толкова да се чувстваш подтисната.
Това, че е минало, не означава, че вече е свършило.
Т.е. той продължава да има дъщеря - тя няма как да изчезне, тя е негово дете и щеше да е по-грозно, ако въобще не говори за нея.
Пордължава да има приятели - в това не виждам да има лошо, хора, които държат на него и го уважвават, например.
И въобще - един човек не може да зареже всичко, след като сключи брак и да започне да го гради на ново.
Той първо стъпва на старото.
А и човек без спомени, не е човек...

Защо се дразниш от миналото на съпруга ти? Та дори и от бившата му жена? Ако е бивша приятелка от която няма деца - разбирам. Но при условие че, и те са имали някакво минало - не разбирам. 

Аз мисля като Динчо, че човека те чуства близка и че общите ви преживявания постепенно ще вземат връх над индивидуалните му такива. Явно и той малко като всеки мъж не се подсеща какво ти е на теб. Опитай се дискретно да му намекнеш, че тези неща те нараняват, аз мисля, че би имало резултат.

бившето му семейство винаги ще бъде част от живота му особедно детето му затова не бива да се сърдиш нямаш това право

Опитай се да разбереш, че обичта на мъжа ти към дъщеря му не пречи на любовта му към теб. Това са съвсем различни неща. Много е показателно отношението към детето му-това разкрива какъв баща би бил, ако имате и свое собствено дете един ден.
Не уточняваш-ти познаваш ли лично дъщеря му?

Извиниме но е нормално да говори за детето си .Моя приятел с когото живея от 9 месеца има  дъщеря от преднишните си несполучливи бракове имаме деца и аз имам дъщеря но съоумях да съм добра към детето то не е виновно за нищо и него деля от моето както и той не дели неговото от моето .Ти си се омъжила за мъж с минало и ще го приемеш и ваше дете ще имате всичко с времето си.Може да ти звучи грубо .Желя ти търпение и успех. И весели празници дано скоро имате ваше общо дете и сте много щастливи всички заедно.

Имаш право да се сърдиш и то с основание.Не си и помисляй да свикваш със ситуацията, както те съветват ,защото в противен случай си губещата в тази връзка .Той бил мъж с минало ,което неизменно щяло да върви с него.Да ама друг път.Щом е избрал теб ще му се наложи да живее в настоящето ,а не в миналото  .Като му е толкова мъчно и иска да живее със спомените си ,нека бъде сам и да живее със спомените си от миналото.Живяла съм с този кошмар години наред и точно това ми беше грешката ,че си мълчах ,защото видите ли това било част от неговият живот .Е ,аз с миналото на този човек ли трябваше да живея или да градим бъдеще.Слушах за разни негови приятели и семейни сбирки и гледах като пън без да мога да отреагирам.Щом започнех нещо да върша се оказва  че и съпругата му го е правила по същият начин и т.н и т.н.Разликата между моето положение и твоето е ,че неговата съпруга беше починала .Всички ме съветваха да му дам време,загубата  е тежка .Да така е ,но все пак той сам бе определил времето за самота и  сам бе взел решение да свърже живота си с друг.Така че оправдание за тази постъпка на съпругът ти няма.Или е с теб или  .......Що се отнася за това ,че говорел за дъщеря си!Там вече ще се нагаждаш според това ,доколко им е силна връзката.Ако те наистина имат силна връзка баща-дъщеря ,тогава нямаш право да се месиш,но дотолкова ,че техните взаимоотношения да не вредят на семейният ви живот.А ако той говори сега за нея от някякво закъсняло бащинско загрижие ,то имай търпение всичко ще отшуми и нещата ще влезнат в релси.
Пожелавам ви весели празници и дано един ден имате ваше собствено дете,така нещата ще си дойдат на място.

Подкрепям горния пост. Ако ще градите бъдеще заедно, няма какво да говори за бившата си жена и нейните роднини. Те вече не са част от живота му. Доколкото разбрах, вие живеете на няколко преки от първата му жена или се бъркам? Ако е така, още по-зле.
Най-добре би било да си намерите нови общи приятели.
А за дъщеря си няма как да не говори. Ако е реализирана, може би се гордее с нея и иска да го сподели с някой.

На същото мнение съм. Ако той сам не се сеща, че ти е неприятно, кажи му го. И не спирай да му го казваш. Няма нужда да се измъчваш, защото докато чакаш да мине времето, може нещата да отидат съвсем на зле.
 

отново недоумявам - какви са тия злобни отговори?!

мисля че е от първостепенно значение ти да се чувстваш добре във връзката си.

аз също сам с втори брак, никога не съм говорила на съпруга си за бившия или пък за роднините му. когато една връзка е приключила няма какво да се предъвква и да се натоварва новия партньор с някакви стари истории. според мен обаче няма нужда от разговори по темата, приеми го просто като слабост от негова страна и не го взимай прекалено при сърце. и аз мися че те чувства близка и просто иска да ти споделя всичко, което не е много тактично, но никoй не е перфектен.

за дъщеря му - естествено е да говори за нея. но ти не я приемай като съперница. бъди приятелски настроена към нея, и само ще спечелиш. Той ще го оцени, бъди сигурна.

и тия съвети "когато имате ваше дете" също не ги разбирам. детето изобщо не е необходимо и задължително условие за щастлива връзка.