Спомняте ли си откъде е?

  • 4 981
  • 53
# 15
"Сияйна зора"?
Виж целия пост
# 16
Не знам ... то и моето описание не е много ясно, но това помня. Мартин Идън мисля, че не е, защото главният герой не се казваше така.
Благодаря ви, ако някой все се присети коя е книгата със сигурност, ще се радвам, ако не - здраве  Hug


Едит - проверих в Читанка, Сияйна зора е!!!
Каке, огромно Благодаря!!!
Виж целия пост
# 17
Беше разказ от български автор.Спомням си разговора на две майки /по турско време е действието/ и турската майка казваше че в тая война няма значение на чия страна си като синовете ти гинат на фронта.Идеята беше че няма значение дали си от добрите или от лошите,майките ги боли еднакво.
Виж целия пост
# 18
Джек Лондон? Мартин Идън?
Очевидно е,че не си чела Мартин Идън.
Виж целия пост
# 19
Върти ми се в главата един диалог, чела съм го като дете в една детска книжка...
По разбираеми причини напоследък чета и препрочитам десетки детски книжки, но точно на този диалог не попадам... От една страна, беше от книжка, която МНОГО ми харесваше и искам да я прочета на сина ми, от друга страна - да спре да ме тормози, нали знаете, като ви се натрапи някоя мисъл, как дразни като пирон  Embarassed

Става въпрос за едно момиченце, което живеело при леля си. Някой (?) обяснява на друг някой (?) историята на момиченцето, и споменава, че лелята била много иронична. "А какво значи иронична?" пита въпросния някой, и обяснението е: Ето, ако ти се подхлъзнеш сега на гъбите и паднеш (имаше някакви гъби в цялата работа), ироничната леля ще каже "Разбирам, че за теб е важно да упражняваш танцовите си стъпки, но защо трябва да го правиш точно тук?" [/size]

Нямам представа дори колко е достоверен цитата, все пак говорим за спомен с поне 25-30 годишна давност  Embarassed
Но ако успея да се "освободя" от него, ще ви бъда много благодарна  Praynig
Виж целия пост
# 20
Имаше една книга,в която ставаше въпрос за индианци.А белите живееха в ранчо на име Есперанса.Само това помня.Май така се казваше и книгата-Есперанса,но не съм сигурна.
Виж целия пост
# 21
Имаше една книга,в която ставаше въпрос за индианци.А белите живееха в ранчо на име Есперанса.Само това помня.Май така се казваше и книгата-Есперанса,но не съм сигурна.

В "Завещанието на инката" от Карл Май има селище Есперанса, в което живеят немски заселници.
Виж целия пост
# 22
Имаше една книга,в която ставаше въпрос за индианци.А белите живееха в ранчо на име Есперанса.Само това помня.Май така се казваше и книгата-Есперанса,но не съм сигурна.

В "Завещанието на инката" от Карл Май има селище Есперанса, в което живеят немски заселници.
Благодаря.Ще я потърся.Но все ми се върти в главата,че беше ранчо  newsm78
Виж целия пост
# 23
Върти ми се в главата един диалог, чела съм го като дете в една детска книжка...
По разбираеми причини напоследък чета и препрочитам десетки детски книжки, но точно на този диалог не попадам... От една страна, беше от книжка, която МНОГО ми харесваше и искам да я прочета на сина ми, от друга страна - да спре да ме тормози, нали знаете, като ви се натрапи някоя мисъл, как дразни като пирон  Embarassed

Става въпрос за едно момиченце, което живеело при леля си. Някой (?) обяснява на друг някой (?) историята на момиченцето, и споменава, че лелята била много иронична. "А какво значи иронична?" пита въпросния някой, и обяснението е: Ето, ако ти се подхлъзнеш сега на гъбите и паднеш (имаше някакви гъби в цялата работа), ироничната леля ще каже "Разбирам, че за теб е важно да упражняваш танцовите си стъпки, но защо трябва да го правиш точно тук?" [/size]

Нямам представа дори колко е достоверен цитата, все пак говорим за спомен с поне 25-30 годишна давност  Embarassed
Но ако успея да се "освободя" от него, ще ви бъда много благодарна  Praynig
Туве Янсон, "Невидимото дете"  Simple Smile Мисля, че Татко Мумин (или Мама Муминка) обясняваше на Муминтрол защо Нини (невидимото дете), която е дошла да живее с тях, е станала невидима.
Виж целия пост
# 24
Туве Янсон, "Невидимото дете"  Simple Smile Мисля, че Татко Мумин (или Мама Муминка) обясняваше на Муминтрол защо Нини (невидимото дете), която е дошла да живее с тях, е станала невидима.

 newsm44

Дона, благодаря ти много! Сега си спомних още един куп неща... А като видях обложката - съвсем...
Поръчах си я, даже ще я получа преди Великден. Надявам се и на сина ми да му хареса.

  bouquet



Виж целия пост
# 25

С надеждата някой да помогне да се сетя за автора а това стихотворение, което обичах, но което вече съм забравила и не си спомням от къде съм го чела. С търсачка в нета също не успявам да го намеря. Първите куплети са:

"Застанал съм на дървения мост
и гледам как реката си отива
Спокоен съм, на този свят съм гост
дошъл да хвърли сянката си жива.

Какво от този свят ще отнеса?
Това, което в него бях донесъл:
Набръчканите свои телеса
и споменът, че той не беше лесен.... "

и не помня нататък
Виж целия пост
# 26
ВЪЖЕН МОСТ

Ще постоя на въжения мост.
Ще гледам как реката си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
изпил до дъно чашата горчива.

След малко ще си тръгна от света.
Ще ме затрупа нейде снеговеят -
безсмислен като всичките неща,
с които се залъгвам, че живея.

Обувки, чанта, шапка и чадър,
жени, които идеха срещу ми,
и думите добро, любов и смърт
не са ли, питам, само празни думи?

Какво от този свят ще отнеса?
Това, което вчера бях донесъл -
набръчканите свои телеса
и мъката, че той не беше весел.

Отивам си... По въжения мост.
Под мен реката също си отива.
Спокоен съм. На този свят съм гост,
дошъл да хвърли сянката си жива.

Валери Станков
Виж целия пост
# 27
Книжка от библиотека "Галактика" - научнофантастична серия от 80-те години. Разкази. Не мога да се сетя коя точно. В един от разказите мъж и жена са в развод - поискан от мъжа, жената не иска да се развежда. И скоро след това тя почва да получава кошмари - всяка нощ сънува, че я полазват змии. Събужда се, мъжът я успокоява, тя заспива. И той леко започва да прекарва кабела на телефона по ръката и.
Отдавна не съм чела фантастика, явно за мен и мина времето, но ми се иска да прочета отново тази книжка - разказите бяха хубави.
Виж целия пост
# 28
Много ми е познат сюжетът, чела съм го това. Но и аз не мога да се сетя за автора.
Сигурна ли си, че е фантастика? Те издаваха и криминалета.  Thinking
Виж целия пост
# 29
Ох, и аз съм ги чела тези разкази, но как ли се казваше книжката
Имаше и един друг разказ, в който всеки от съпрузите беше поръчал убийството на партньора си - с една и съща фирма
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия