Почитатели на Майкъл Джаксън 20 - GIVE LOVE ON CHRISTMAS DAY

може би е това - преработена?
http://www.youtube.com/watch?v=X8SIZR7fYbI
....................  не че съм пристрастена,  но вокала във версията на Майкъл  е убийствен

Изпитах нужда да подредя спомените си.Едва ли ще мога да обхвана всичко, но ще опитам. Важно ми е. Искам да съживя всички красиви моменти, които съм изживяла докосвайки се до Майкъл.
Започвам.
В бившата ГДР съм. Годината е 1985 и съм на екскурзия. На 13 години съм. Едно дете, което започва да преминава границата с детството. Разхождаме се из красивия Берлин и незнайно защо попадаме с още две съученички и какичките от по-горните класове в един голям магазин, в който има и обособена част за музикални продукти- аудио касети и главно плочи. Не ми е интересно там. Все още не съм навлезнала в годините, в които да се вълнувам от музика. Какичките ровят и търсят и са почти екзалтирани на моменти. А единственото място, което привклича вниманието ми е един телевизор, на който върви музика, Зазяпвам се. Там се случва нещо интересно. Някакъв батко твори историята в музиката, но аз не знам това. Омагьосана съм от танца му. Нищо не разбирам от текста, но мелодията е завладяаваща. Гладам  “Thriller”, но аз не знам и това. Определено искам да запомня името му. Чувам какичките да казват някъде зад мен: „Майкъл Джаксън”. Ще го запомня. Дори не знам защо.
После в България виждам, че плочата на същия този батко е на витрината на музикалния магазин. Копувам я. Любопитна съм да я чуя. И слад като я излушвам искам да я чуя пак и пак и пак...Не знам каво пее, но е хубаво. Много рядко започвам да откривам по нещо за този батко в сп.”Паралели”. Но все още не знам, че се превръщам в негов фен. Разбирам, че е спечелил много награди „Грами”, но не знам какви са всъщност те. След време забравям за него. Обичам да го слушам, но това е. Влюбвам се в реални момчета, изпитвам първите тръпки на това да порастваш. Започвам да слушам и музика като всички тийнейджъри.
И ето, че годината вече е 1987. Слушам „Пулсиращи ноти” с Тома Спространов по БНР. Той презентира пилотния сингъл на Майкъл Джаксън- „ I Just Can`t Stop Loving You”. Споделя колко време е чакан новия му албум и чувам гласа на Майкъл. Той говори нещо. Все още разбирам английски много малко, но гласа му е нежен, омайващ, шептящ и някак молещ...Вцепенява ме, но после бързам да сложа касета, за да го запиша. Песента е красива балада която ме отнася някъде другаде на прекрасно място. После я слушам много пъти. Съвсем самоцелно започвам да слушам радио, за да разбера и чуя повече за Майкъл. Разбирам, че новият му албум е факт. Наблизо до нас има звукозаписно студио. Имат албума и ми го записват. Чуствам се някак особено, когато го слушам. Не е като с другата музика. Тази ми е по-близка, повече моя. Обичам да го гледам по снимки. Различен е от „ Thriller”. По-красив е, очите му са така изразителни. Всичко в него е по- различно от останалите изпълнители.
На някакъв купон сме у една съученичка, която има видео- нещо невероятно ценно за онези години. Гледаме филми и в края на един от тях, явно,за да се запълни мястото започват началните акорди на “Bad” и аз спирам да чувам какво се случва около мен. Не мисля за това, което виждам. Само го попивам, за да мога после да го възпроизведа в съзнанието си. Не знам,че се влюбвам. Нямам и ни най-малка представа как ще ме главозамая тази любов. Една съученичка иска да го видим пак. Мислено й благодаря. Вече нищо за мен няма да е същото, но не го осъзнавам. Знам само, че този човек ми харесва много, че искам да го слушам непрекъснато, да го виждам, да го разбирам. Носи ми някакви непознати усещания, които са много силни. Така минават времето и идва 1989 година, в която аз разбирам какво всъщност изпитвам. Година, която ме запраща в една дълбока и необятна бездна. Бездна,която има само едно име и ме кара да треперя, да мечтая и да полудявам. Идва „Moonwalker”. Чувала съм за филма и съм благодарна, че ще го гледам. След прожекцията се прибирам и неудържимо плача. Не разбирам защо. Объркана съм. Слушам Майкъл непрекъснато. Всеки ден съм на кино и пропадам съвсем сигурно и неспасяемо в бездната.

Джаксън манията завладява България. Все по-често вождам Майкъл по телевизията. Вестници и списания пишат за него. Създават се фен-клубове. Започва усилен обмен на информация. На размяна на снимки, преснимани на ксерокс, на статии преведени от списания, на аудио и видео касети. В пощата вече ме познават. Аз или получавам или изпращам колети.Повечето от видеозаписите са с критично качество, но аз попивам всичко, досаждайки на всеки,който има видео. Има и едно гаражче, в което дават видеа под наем. Често си вземам, за да го гледам. Скъпо е,но няма значение.Събираме се у дома и не спраме да го слушаме. Не мога да забравя тъмната стая и неговия глас, всяка една от нас с мислите и чуствата си. Често има и сълзи, защото вече знам, че съм влюбена, че обичам. Мечтите летят и няма граници за тях. Безнадеждно е, но е красиво. Толкова ми е нужен. Стените в стаята ми са облепени с неговия лик. Гледам го, слушам го и плача, защото искам да го видя, да го прегърна и целуна, да му кажа колко много го обичам. Изпращам му и писма. Осъзнавам, че най-вероятно няма да ги прочете, но се надявам, че греша. И не спирам да го обичам. Баща ми е бесен от тази моя зависимост. При всеяка възможност го обижда: „ Мръсен циганин” „Чернилка”...Имитира го по гнусен начин и ме наранява дълбоко. В пристъп на гняв сваля около 10 плаката от стената и ги накъсва. Сякаш накъсва сърцето ми. Взема ми касетофона и касетите, но аз ги откривам и пак слушам Майкъл, когато той е на работа.Във всички мои тетрадки е изписано името на Майкъл и послания до него.Чина ми изглежда по същия начин. Знам, че любовта ми е невъзможна, но не мога да я спра и дори не искам. Обляна съм от цялата й всеобхватност и безбрежност и ми харесва властта й. Майкъл е всичко. Учи ме на много. Изгражда вкуса ми към музика, изкуство. Опитва се да ме направи по-добър човек и аз го обичам, обичам, обичам...до лудост.
Започва турнето му “Dangerous” и въпреки слуховете и опитите ни, България не е в списъка на концертите му. Той ще бъде в Румъния, Турция, Гърция, но не и тук. Има фирма, която организира екскурзия до Румъния и Турция за концертите му. След известно колебание с една приятелка решаваме, че ще отидем до Истамбул. Усещането, че ще го видим е невероятно.Не спираме да тръпнем от възбуда. И, ето идва момента, в който мечтите ще станат реалност. Чакаме пред една от вратите, през които трябва да влезем. Вече е наш ред, но отвътре започват да излизат хора. Защо? Какво става? Започвам да питам някои от тях дали говорят английски, за да разбера какво се случва.Не, не говорят. Най- накрая едно момче ми казва, че концерта е отменен. Майкъл е болен. Сякаш се отделям от земята. Не осъзнавам какво съм чула. Отстраняваме се от вратите. Момичетата от нашата група питат какво се случва. Предавам им думите на момчето. Някой от тях започва да плаче и се хвърля в прегръдката ми. Стоим и чакаме автобуса. Има плачещи, а аз все още не съм на себе си. Разговаряме и боли и не можем да повярваме, че ни се случва. Идва автобуса и след като заобикаля стадиона, който е под наклон ние виждаме какво има вътре. Виждаме пустата сцена, кулата в центъра на игрището и аз осъзнавам действителността. Няма да видя Майкъл. Няма. Изпадам в истерия. Чувам как целия автобус плаче. Не си спомням как и защо, но спираме пред един от билбордовете рекламиращи концерта му и се снимаме пред него. Боли. Боли месеци наред. Не спирам да плача, но не спирам да казавам на всички как вярвам, че някога ще го видя. Знам го.Не може да не го видя. Тази опция не съществува

И,ето, че Майкъл обявява, че ще осъществи концерта си в Истамбул.Да!!! Въпреки, че сърцето е свито, вярвам, че този път не може да се повтори предната година. Виждам се до стадиона на дълга редица от хора плътно допрени един до други. Наливаме се с вода и чакаме да започнат да ни пускат. Вече сме вътре след като сме преминали през няколко кордона от полицаи. Ние сме в центъра, точно до оградата., най-отпред. Рано е. Звучи музика и стадиона започва постепенно да се пълни, за да дойде момент, в който е абсолютно пълен. На сцената вече са подгряващите „Culture Beat”. Натискът и подскоците на тълпата е много силен и изтласква от първоначалните места. Вече сме в дясно пред сцената и не на първия ред, а някъде на 3-4, ако може да се говори за редове изобщо. Яд ме е, но това също е безкрайно близо. „Culture Beat” изпяват последната си песен и след кратка пауза, която ми се струва вечност мечтата ми започва да се случва.Вече е тъмно. Гледала съм концерта от Букурещ и знам какво следва..Чувам началните акорди от „ Кармина Бурана”и кръвта ми започва да бошува, адреналина е покачендо максимални нива. Гледам във видеостените и плача.В един момент спирам да гледам в тях и насочвам поглед към центъра на сцената. Музиката спира, стадиона кипи и Майкъл изкача...Той е ! Близо...Неподвижен и прекрасен с цялото си велико присъствие. И след това почти всичко ми се губи като в мъгла. Помня най-вече усещанията и емоцията. Помня как се разхождаше по затъмнената сцена между песните, как попваше потта си с хавлия, как пиеше вода или сок- не знам. Как поска яке с жест...Помня пеперудите в стомаха, когато срещнах погледа му. Помня как качиха при него момичето на „ She`s Out Of My Life” и как я гушкаше, как после я обърна с лице към публиката. После разбрах,че е българка и е от нашата група. Помня усмивката му, неговото „Обичам Ви!” . Помня как осъзнавах колко е красив. По-красив отколкото на всяка снимка, която бях виждала. Спомням си как внимателно следях за трик при наклона на “Smooth Criminal”. Помня еуфорията от изпълнението на “Dangerous” на живо. Спомням си красивата заря от фойреверки след като концерта свърши. Помня неуписуемата пустата и болка, когат разбрах, че него вече го няма в очите ми.
Вече е другия ден и ние сме в хотела му.Разговаряме и се снимаме с беквокала му Дориан Холи, който седна при нас. Разказваше, че е изморен, че след малко отлита за Испания, а Майкъл ще лети на другия ден. Казва ни „ Bye-bye. Take care!” целувайки ни. Влиза и майката на Майкъл- Кетрин. Настава оживление във фоайето, едно момиче й вика:” Обичам те! Обичам Майкъл!”, докато тя чака асансьора усмихвайки ни се.
След концерта не съм на себе си. Благодарна съм, че осъщаствих мечтата си ,но толкова боли. И продължавам да обичам до безпаметност.
С Майкъл съм през абсурдните обвинения на Чандлър за сексуално посегателство.
 Плача и ревнувам при вестта, когато се ожени за Лиса-Мари.
Живея с мисълтта, че някога той ще дойде в България и аз ще го видя отново.
Времето лети, а той е неотлъчно с мен, но живота ме завърта по своите пътища. Влюбвам се в реални хора, но знам, че моя Майкъл е винаги с мен. Радвам се за децата му, за новия албум, за следващия и по-следващия. Страдам истински за поредния унищожаващ го процес и след това той изчезва- Бахрейн, Италия...
Идва март 2009 и той се появава в и обявава концертите си в Лондон. Слушам слуховете, че не е добре, че има рак на кожата. Слушам и за опроверженията и се радвам,че пак ще е на сцена. Мисля, че след това въпреки думите си ще се увлече и ще направи турне и може би най-после ще посети България.
Утрото на 26.06.2009 година. Провършвам нощната си смяна. Една много спокойна и приятна смяна. Превключвам на на Нова телевизия и започват новините в 7:00 часа. Константин Филипов казва:”...почина Майкъл Джаксън”. Очите ми се разширяват. През мен сякаш минава ток, гледам и не вярвам. Главата ми бучи. Чувам как един колега казва:” Майкъл Джаксън умрял.”. А аз не мога да осъзная случилото се. Не мога. Бързам да се прибера в къщи. Искам да го кажа на някого.Виждам брат ми, който отива на работа, той отговаря на новината:”Zначи затова по радиотo пуснаха “Liberian Girl””.Казвам на майка ми, а тя отговаря:” О!!! Бог да го прости!”. Влизам в стаята си и не спирам да гледам CNN. Говоря с приятели по телефона за това как го убиха...Все още сълзите ги няма. Превключвам и по музикалните канали и към 13 часа по MTV няма нищо друго, а само Майкъл. Разплаквам се неудържимо чак тогава. В ушит ми и до днес не спира да кънти онова, което пускаха между няколко песни.Онова спиращо дъха туптене на сърце и поле пищящата права линия сигнализираща спряла сърдечна дейност. Няма да го забравя никога. Никога. Опустошаващо е...и все още е. Болката никога няма да си отиде.
Докато пиша тези спомени съм на работа и по VH1  минаха “This Is IT”, “Liberian Girl” и “Remember The Time”. Боли...
Дали успях да си спомня всичко? Не, разбира се. Как се събират 24 години от един живот в няколко страници? Как се описват всички чуства, емоции, усмивки, сълзи? Не е възможно. Дори не се и наемам да го направя.
Не искам да се налагаше да си спомням. Искам да можех да слушам и гледам как Майкъл се завръща с гръм и трясък на сцената и разбива отново представите на всички за шоу. Но..Живея само със спомените за една прекрасна бисерна усмивка, за един галещ глас, за едни топли очи и едно голямо любящо сърце.

Пише, че е записвана през 2003 г.

http://www.superiorpics.com/lenny_kravitz/



Лили, 

liliyyy Уау... Нямам думи. Написала си всичко по толкова красив начин, толкова чувствен.. Докато четях по едно време просто ме побиха тръпки.. след малко пак и пак... Усещах сълчите в очите си и през ума ми се стрелкаха мисли, кога ще се разплача, но не стана. Сякаш сърцето ми се вкамени и само болеше, да една дума е толкова точна. Боли. Едва сега усещам как очите ми се насълзяват наситна, но сълзите не се стичат...
Благодаря ти, че сподели всичко това..   
В момента пиша толкова безумно бързо не мисля и сърцето ми още е вкаменено ии сякаш не мога да мръдна ии ох.. 

      

Лили, миличка...това, което си написала е  толкова истинско, толкова дълбоко, толкова силно...
Това е цял един живот...

Каква Любов!

Толкова красиво си я описала...      

Все едно преминах заедно с теб през всичко. Бях с теб в онзи далечен магазин, бях с теб и на онзи купон, на който си гледала Bad за първи път, бях с теб в Истанбул и двата пъти, първият път трепереща,  със сълзи в очите и и ням вик на устните "защо", вторият път отново трепереща, но този път от щастие и ликуваща...Бях отново дете, пораснах, влюбих се, разбих сърцето си ...

Накара ме да изпитам и преживея всичко това, просто четейки думите ти.
Думите определено са твоята стихия, и аз се радвам, че  я владееш по този уникален начин.

Благодаря ти, че докосна всички тук до цялото вълшебство!
        

  
  

Не знам какво да кажа...в момента плача и наистина нямам думи   толкова ми се иска да кажа- Знам,че ще го видя, няма начин да не го видя,все някога- и не искам да повярвам, че няма да се случи-просто сърцето ми се е свило на топка....
   
          .....Лили, благодаря ти,че сподели чувствата и емоциите си с нас по толкова красив начин...с твоите думи успявам да се докосна до една моя мечта,която за жалост няма да се превърне в реалност- много ми е тежко, но ще го прочета пак!
 
     Благодаря ти от  цялото си сърце!       

Лили, просто.. не знам какво да кажа... Разплака ме. И аз толкова кристално ясно си представях всичко, което споделяш и е много силно. С насълзени очи съм и не знам какво да кажа... освен... благодаря ти много, че сподели всичко това с нас.

И аз мисля, че винаги ще боли... Хората казват: "Времето лекува..." - не винаги е така. Просто някои хора свикват с нея... с болката.

 и от мен        

Лили, много интересен и емоционален разказ. Благодаря, че го сподели, истинско удоволствие е да го прочетеш и същевременно толкова тежко...
При мен не е интересно, само същата красиво-болезнена емоция.
Ясно помня датата 14.01.1990 - тогава животът ми се промени. Това беше денят в който гледах за втори път Moonwalker. От този момент мисълта за него никога не ме напускаше- сутрин преди да отворя очи вече беше в съзнанието ми и вечер заспивах със спомена за усмивката му. От тогава до 26.06.2009 се случиха много неща в живота ми, но тази любов беше константна и най-чистата и силна емоция в живота ми. В онзи черен ден дълго седях сама на плажа, наблюдавах морето и се молих да се събудя от този кошмар. На тази дата животът ми отново се промени, но го осъзнах по-късно.
Благодаря ви, че я има тази тема. С нея самотата ми е по-поносима... Какво направи този човек с нас?!

MP3 "ANOTHER DAY"

Качих вокалите на Майкъл от песента на Лени Кравиц. Който иска да тегли. Няма ли да изтече цялата? Обичам,когато Майкъл е така лош!!! До сега не мога да спра да слушам тези 1:29. Това вече определено ми харсва.Четох из чуждите форуми. Песента е писана за Майкъл от Лени,но Майкъл решава да не я използва и Лени я записва за себе си.

My life has taken me beyond the planets and the stars
And you're the only one that could take me this far
I'll be forever searching for your love

I walked away but I was wrong / I can`t wait another day
You're the one that keeps me strong / I can`t wait another day
You're the fire that keeps me warm / I can`t wait another day
How will I get through this storm? / I can`t wait another day without yоur love

At night
I pray before I sleep in hope of finding you
I've opened up my heart, I want you to come through.....

http://www.youtube.com/watch?v=BO9AXKDp_Ak

Момичета, не исках да разтройвам никого с разказа си. Тези,които са отдавна в темата знаят, че мога да бъда много по-емоционалана. Сега просто следвах естествения ход на събитията и не влизах много надълбоко в чувства.

              ''Ако се появите на този свят, знаейки,
         че ви обичат, и го напуснете,убедени в
         същото, тогава ще можете да се справите
         с всичко между тези два момента!''
                             
                                                          Майкъл Джексън