Почитатели на Майкъл Джаксън 20 - GIVE LOVE ON CHRISTMAS DAY

Здравейте!
Отдавна не съм писала и чела,но попрегледах последните страници и ви благодаря,че сте напускали толкова интересни снимки и линкове!
Благодаря ви,че ви има!

Обожавам тази песен. Това беше песента, която първо ме завладя. От нея започна всичко.. Днес се събудих с нея. 6 часа ии Той запя ии беше толкова прекрасно. Та така де...
Желая ви една наистина хубава седмица..  


Мнооооого е сладка. : )) 

Напоследък се ровя за разни интересни неща свързани с Майкъл.Вижте фенски нещица


Това е медалион с отпечатъка от пръста му!Лимитирана серия,ама дали е автентичен


Фигурки!!!


Това пък ме разби!!!Голям кич е тази розова шапка!!!


Тук пък като герой от комикс!!!

  Сладичко

 Ох,от това тръпки ме побиха.... Снимката е страхотна,само протестирам за заглавието на вестника!Това име трябва да се забрани!

 Това е много красиво....

С последния ми глас България се качи на най-горния ред Ура! Изместихме бразилците, гоним холандците
Развълнувах се и не се гледам какво пиша.

    

от сутринта съм заредила човек, часовник, компютър, музика и на 20-на минути

Здравейте на всички!
Някой от вас дали е успял да прочете новата книга за Майкъл-"Конспирация"?
Какви са Ви впечатленията?Заслужава ли си човек да я купува и чете или е поредният опит за печалба на пари от неговото име?
Моля..споделете

lenitta,много интересни снимки си открила.

Аз книги за него не чета- не искам да ми мътят главата.

Бразилците се разбудиха и могат да ни лапнат за закуска, така че не трябва да се отпускаме

Кати и аз за книжката си мислех днес,дали да си я взимам...Но едва ли ще промени нещо даже и да не я вземем,нали?!

Последното интервю на Майкъл Джексън – беше ли той в края на краищата странен? - част 1


July 08, 2009 by Chuck Dakota
Лесно е да съдиш, основавайки се на имиджа на човека. И още по-лесно ако даже не го познаваш лично. Ние рисуваме за себе си представа за някого, основавайки се само на това, което ни говорят медиите, които така могат да ни подействат на мирогледа, че да им вярваме безпрекословно. Работейки в областта на радиопредаванията повече от 20 години, аз мога да потвърдя, че властта на медиите е безгранична. Ако ние постоянно говорим, че небето ще падне и по този въпрос се изказват експерти, в края на краищата вие ще повярвате. Точно това се случи и с Майкъл Джексън!
След като се наслушах на новини и се нагледах на т.нар. „експерти”, които толкова говореха за най-големия шоумен на всички времена, аз почувствах остра необходимост да се срещна самостоятелно с „човека в огледалото”. Поразяваше ме това, че тези хора говорят за него по ТВ, правят собствени умозаключения кой е той и какво мисли, без дори да са го попитали лично.
През лятото на 2008 г./ в шикарния район Бевърли хилз аз имах честта да взема ексклузивно интервю от Майкъл Джексън. В продължение на 2 години ние работихме над това интервюто да се състои. Меко казано, Майкъл избягваше общуване с медиите, защото не им се доверяваше. И ако погледнем тна това което ние / представителите на медиите/ направихме с този човек, как можем да го обвиняваме за тази реакция? Ние минахме през всички кръгове на ада за това, да поговорим с него очи в очи. Наложи се да подписваме документ след документ, но в крайна сметка уговорихме време и място.
Ние се подготвихме, събрахме факти за миналото на Майкъл. Казаха ни, че ще имаме на разположение само 30 минути за разговор с Краля. Длъжен съм да призная, че бях много неспокоен в процеса на подготовка на интервюто. Първото нещо, което ме вълнуваше беше райдерът /документ, в който са указани предпочитанията на събеседника, какво може и не може да го питаш и т.н./. Освен това аз си мислех, че ще се сблъскам лице в лице с най-ненормалния от всички. Ох, как грешах!.В документа беше уговорено, че ние постоянно сме длъжни да бъдем на 3 м. Разстояние от Майкъл, не можем да го докосваме, необходимо е да си свалим обувките и да обуем други, нямахме право нищо да му даваме, преди влизане в стаята трябваше да си обработим ръцете с антибактериално средство и това, което основно ни порази, че трябва да се обръщаме към него с „кралю”.Като си представях всичко това, аз изгубих надежда, че ще ми даде възможност да направя нещо разумно. И това не беше шега – това беше документ, който подписахме при условие, че ако не изпълним нещо от тези неща, трябва да заплатим неустойка в размер на милион долара.
В нощта преди интервюто ние обсъждахме помежду си как изглежда всичко това. Между другото, моят екип сес състои от професионалисти от висока класа. Заедно сме взимали интервюта като започнем от щампионите на Супер купата и свършим с президента, но с такова нещо не се бяхме сблъсквали. Няма необходимост да ми убеждавам, че бяхме развълнувани и обезспокоени какво въобще ще успеем да направим и само това, че вече бяхме работили много по този въпрос беше причина интервюто да се състои.Съобщиха ни, че трябва да бъдем там по обяд. Казаха ни секретния код, с който трябваше да минем през охратана. Кодовата дума беше MJLTK. И до днес не знам какво би могло да означава.След 20 мин. ни въведоха в стаята. Това беше стая със средни размери, великолепни мебели, класическа музика се чуваше тихо. Казаха ни, че м-р Джексън ще дойде всеки момент. Когато охраната каза това, ние бяхме малко развълнувани. Наложи се да минем през по-щателна проверка, отколкото при президента. После ни оставиха сами да чакаме домакина.
Около 15 мин. в очакване ние чувахме как МДж разговаря и се смее с децата си. Беше им весело и смехът им извираше от сърцата.Когато хихикането стихна, ние дочухме покашляне и от лявата страна, където е разположена спалнята, се появи самият МДж.
След представянето един на друт той ни попита къде бихме искали да седне той. Отговорих, че е без значение. Той ни попита искаме ли нещо, но ние отказахме и му благодарихме за предоставената ни възможност да поговорим с него, а след това той каза нещо, от което просто ми падна шапката. Той ни благодари, че сме намерили време да го посетим. В този момент аз просто изпаднах в шок. Вече знаех, че този човек няма нищо общо с документа, който се наложи да подпишем и с това, което рисуваше пресата през годините. Пред мен беше най-талантливият човек на света с толкова голямо сърце и душа. Започнахме интервюто. Това бмеше обичайно интервю с обичайни въпроси за неговата кариера, за това, което прави и което предстои. Трябваше му малко време, за да даде пълни и правдиви отговори. През цялото време той се шегуваше много и се смееше.Аз знаех, че имаме само 30 мин., затова ускорих темпото и привърших 4 минути по-рано. Благодарих ми за интервюто, а той попита бързаме ли да си ходим. И това, което чухме ни шокира напълно.
Той каза, че не е необходимо да бързаме и ще ни бъде много признателен, ако му отговорим на няколко въпроса, свързани с радиото. Събудете ме! Кралят ни моли да останем?Естествено, ние се съгласихме и нашия разговор отиде достатъчно далече от темите за радиопредаванията – ние говорихме за музика, възпитание на деца, неговото детство и накрая – за вкусовете ни по отношение на храната. Това беше като да срещнеш най-добрия си приятел след години. Той беще безгрижен, открит, на места емоционален, а ние на свой ред изпитвахме тези емоции също.
Минаха 2 ч. от началото на нашата среща, когато един човек влезе в стаята и му каза, че трябва да тръгваме, защото има и друго интервю след час. Тогава Майкъл му каза „Те могат да почакат, така и така не могат да почнат интервюто без мен”.Това ме наведе в размишления , че аз бих ударил всеки, който повтаря грозните клюки за него, което пишат и разпространява медиите за него без да покажат какъв е в действителнот. А Майкъл се загледа в обувките си, раздвижи краката си в такт с ритъма на музиката и попита „Ти някога чувствал ли си се затворник?” Той продължи „Цял живот не съм могъл да правя това, което искам. Винаги се е налагало да бъда някой друг. Даже на 49 години ми се струва, че съм прикован към своето детство, каквото всъщност не съм имал и че трябва да играя ролята на „Крал на поп музиката”, вместо да бъда самият себе си.” 2,5 часа минаха незабелязано, а аз през цялото време се молех звукооператърт да е записал всеки един момент. И без съмнение мога да нарека тази работа пик в моята кариера.
След това жена на средна възраст влезе в стаята и му каза „Мйкъл, едно от децата си удари коляното”. Неговият отговор беше толкова трогателен, че съм решил да го оставя вън от коментар и да го чуете на запис. Това беше истински страхотен баща, който обича децата си от цялото си сърце, без остатък.Приготвихме се да си тръгваме, той ни остави мейла си и помоли за нашите. Ние имахме няколко негови сувенира, купени от Холивуд и го помолихме да ги подпише. Той ни попита от къде сме ги взели , а ние обяснихме, че сме ги купили по пътя. Той каза, че не става така , извика един от служителите си и му каза да ни върне парите за покупките. Събра пакетите на всеки от нас, вкл. подаръците за жени и деца и постави автограф на всяко нещо. В това време, докато вървеше из стаята и подаваше ръка на всеки един от нас, аз не можех да повярвам колко е истински. Поблагодари ни, че сме отишли при него. Дойде и моят ред, той протегна ръка и аз изведнъж си спомних за документа и за парите, които трябва да заплатя, ако се докосна до него. Преди да мога да кажа нещо той ме прегърна и ми прошепна в ухото, че това е било най-доброто интервю и ми благодари, че не съм се опитал да направя сензация от него, като му задавам въпроси за обвиненията и т.н. В този момент почувствах хладни тръпки по кожата си. После Майкъл излезе.
След 20 мин. в стаята влезе човекът, който трябваше да ни изпрати. Той буташе пълна количка със сувенири от Майкъл, сред вещите бяха жакети, подписани СД и ДВД-та, кукли и др. неща. Раздаде ни общо 22 пакета, след това на всеки от нас даде плик с парите, които бяхме похарчили за покупка на сувенири.
Тази история съвсем не е за това, което ние питахме МДж по време на интервюто. Сега ние работим над това да пуснем този материал в ефир и да го качин на сайта си. А и нашият звуков редактор е записал всичко!Майкъл Джексън е най- истинският, честен и с голямо сърце човек, който аз изобщо съм срещал. Той не беше странен, не изглеждаше така, както го обрисуват, а беше човек с чиста душа. Когато чуете записите ще разберете, че той беше човек с желание да измени света и да го направи по-добър, но той не успя да разбере едно нещо – че вече го е направил.В него нямаше и капка от това, което говореха в медиите. Да, той не беше висок и изглеждаше някак крехък, но това нямаше нищо общо с това, което рисуваше пресата. Той се намираше под постоянно наблюдение цял живот, беше му трудно да направи и крачка сам, без да бъде забелязан. Но какво говоря, той нямаше и нормално детство, той никога не беше изпитвал истинска любов от страна на жените, нямаше възможност да се наслади на свободата си.Смисълът на неговия живот бяха децата. Месец след интервюто той ми изпрати и-мейл и аз му отговорих, и главната тема на нашата кореспонденция бяха децата, той разказваше колко значат те за него. Говорихме за турнето му в Лондон, той много разсъждаваше върху това как ще се справи и как това ще повлияе на децата му. Той говореше за това, че трябва да влезе във форма и за притесняваше как ще изглежда на сцената, за своето завръщане там за последен път.
Когато новината за смъртта му се разпространи по целия свят, аз плаках, сякаш съм загубил собствения си брат. Но да го познавам лично – за мен беше огромна чедст.Във връзка с предстоящите събития след смъртта му това интервю ми стана много скъпо, защото за разлика от много други аз имах възможност да общувам с един велик човек и да го опозная истински. Струва ми се смешно това, че те продължават да говорят глупости, без да се опитат да го опознаят не като легенда, а като човек.Беше време, когато и аз се съмнявах в някои неща, бях уверен – той е странен и за мой срам си мислех, че интервюто ще потвърди тези мои мисли. Вместо това аз видях ангел, който бог ни е изпратил за известно време за да открием в сърцата си доброто, а в това време някои се опитваха да изкривят реалността и да кажат на бялото черно. Но въпреки това той широко разтвори крилата си и никога не престана да мечтае, че все някога ще се добере до своята така очаквана свобода

Как живеят децата на Майкъл Джексън след смъртта му



Невероятният живот на трите деца на Майкъл Джексън както изглежда свършва. Малчуганите вече свикват със смъртта на прочутия си родител и се адаптират към по-нормален начин на живот, пише британският в. "Сънди таймс". Досега трите деца си оставаха мистерия за медиите, защото бяха ревниво пазени от Джако. Първи светлина върху характерите на отрочетата на Краля на попа хвърли Тони Бъзан, прочут британски психолог, автор на методика за запомняне и организация на мисленето, наречена "мисловна карта". През 2006 г. Бъзан преподавал в Сингапур, когато с него се свързал по телефона негов приятел - Шейх Абдула бин Хамад Ал Халифа от кралското семейство на Бахрейн. Той му казал, че негов голям почитател искал да говори с него. Минути след това Бъзан чул в телефонната слушалка непознат за него глас на мъж, който се представил с думите: "Здрасти аз съм Майкъл". В хода на разговора психологът осъзнал, че разговаря с Джако. Разговорът продължил 45 минути и в края му двамата се разбрали Бъзан да посети двореца, който Джако и трите му деца били наели в Бахрейн. Там Бъзан трябвало да изнесе няколко урока на децата на Джако как да развият мисленето си.
Така британският психолог получил възможност да се запознае със семейството на Джексън отблизо. Още като влязъл в бахрейнската къща на Джексън, психологът видял по стените огромни копия на картини на Рафаело. Първите въпроси, които Джако му задал, касаели Леонардо да Винчи. Така психологът си дал сметка, че Кралят на попа бил силно впечатлен от всички така наречени гении от Александър Велики до Чарли Чаплин и Мохамед Али, без самият той да се смята за гений.
В хода на визитите Бъзан успял да опознае трите деца на певеца. Най-голямото от тях - Принс Майкъл, който сега е на 12 години, бил много концентриран и винаги слушал внимателно. Според Бъзан, ако това момче посещавало обикновено училище, то веднага щяло да направи добро впечатление на учителите. Дъщерята на Джако - Парис, която сега е на 11 години, пък била доста улегнала за възрастта си. Тя била доста независима и винаги се държала мило с госта си, както и с братята си. Най-буен бил малкият Принс Майкъл Втори, който сега е на 7 години и който е известен с прякора Бланкет. Момчето било много подвижно и непрекъснато се катерело по мебелите. Много често изпълнявало танцувални стъпки и така Бъзан стигнал до извода, че Джако действително е биологичният баща на Бланкет. Двамата имали едни и същи очи и кожата на детето била по-тъмна от тази на другите две деца.
Психологът забелязал, че трите деца били особено сплотени и никога не се карали.
По време на посещенията си в дома на Джако му направило впечатление, че там нямало никакви снимки на останалите членове на клана Джексън. Самите деца изобщо не говорели нито за баби, нито за дядовци, нито за лели и чичовци, сякаш Джако и децата се опитвали да се изолират от външния свят, след процеса срещу Краля на попа за сексуално посегателство, приключил с оневиняването му през 2005 г. Единственият път, когато Джако си спомнил нещо за миналото си отпреди 2005 г., било свързано с епизода, в който той провеси 9-месечния Бланкет през балкона на хотелска стая. Джексън бил много ядосан от реакцията на медиите тогава, представили го като неуравновесен човек, който рискува по този начин живота на сина си. Той казал пред психолога, че тогава е бил сигурен, че на детето няма нищо да се случи, защото в качеството си на танцьор, той можел да държи хората доста здраво.
По време на всичките визити в бахрейнския дом на Джако британският психолог не останал с впечатлението, че Джексън имал проблеми с наркотиците. Единственият път, когато се усъмнил, че нещо не е наред, било по време на пътуване с кола. Когато слънцето внезапно блеснало в очите на Джако, той реагирал така сякаш изпитал болка, спомня си психологът. Подобна хиперчувствителност е страничен ефект от злоупотребите със сънотворни, при които се свиват зениците. Въпреки твърденията на британския психолог, че по време на престоя си в Бахрейн Джако не взимал упойващи вещества, приятел на Джако разказва, че помощник на певеца бил задържан от митничарите на летището в бахрейнската столица Манама, защото носел огромно количество синтетични опиати, сред които и взиманото от раково болни лекарство OxyContin. По време на престоя си в имението си в Бел еър в Калифорния, през последните месеци преди смъртта си Джако и децата му всеки ден се събирали на семеен обяд, на който в менюто неизбежно фигурирали салата от спанак и пилешкото месо. Главната готвачка на Джако Кай Чейз веднъж му подхвърлила идеята да организира за децата барбекю в градината и той почти се съгласил, но после внезапно променил мнението си. С наближаването на поредицата от 50 концерта в Лондон Кралят на попа се стараел да се храни все по-здравословно, а децата му привикнали да го виждат как все по-често не спи нощем. Сега трите деца на Джако живеят с баба си Катрин в имение в булевард Хейвенхърст в градчето Енчино, в което преобладават белите. В миналото там са живели Джон Уейн и Дейвид Хаселхоф. Новият им дом има 8 спални и доста висока ограда. Входът му е под 90 градуса от пътя, така че да бъдат избегнати недискретните погледи. Пред входната врата има и миниатюрно копие на звездата на Джако от холивудската Алея на славата. Освен това в имота сега живеят и някои от домашните любимци на Джако от имението Невърленд, в това число и шимпанзето на Краля на попа Бабъл.
От трите деца най-страдал за баща си Бланкет. Принс Майкъл пък се затворил в себе си и не преставал да играе на компютърни игри. Баба му обаче му забранявала достъп до интернет. Най-добре се справяла с мъката си Парис, която по цял ден говорела с приятелки по телефона, четяла, рисувала и се учела да плете плитки на цветнокожите си братовчедки. Парис дори настоявала да започне да учи в частното калифорнийско училище Кембъл хол, където учи сега детето-чудо на американското кино Дакота Фанинг. Парис дори вече имала типично тийнейджърски интереси. Неотдавна по време на ваканция на децата на Джако в Лас Вегас, Парис била забелязана да пазарува козметика в местен мол - нещо, което Джако не би одобрил, ако беше жив. Де факто за децата на Джако сега се грижи най-стабилният член на клана Джексън - сестрата на Краля на попа - Рийби. Тя единствена има стабилен брак, от 41 години е женена все за един и същи човек и е отгледала трите си деца. Рийби е единствената от децата Джексън, които са избегнали побоищата на баща си Джо Джексън. 59-годишната сестра на певеца се съгласила да помага на Катрин Джексън при отглеждането на осиротелите деца на Джако, защото Катрин се чувствала прекалено възрастна да се заеме сама с тази задача. Двете обаче били последователки на Свидетелите на Яхова и сега се очаква децата на Джако също да последват примера им, въпреки че останалите братя и сестри на Краля на попа били против тази идея. (БТА)

Интервю с човек,работил за Майкъл Джексън

През 1992 г.за 4 месеца бях шофьор на Майкъл по време на Dangerous tour.. Вярно, не карах неговия личен автомобил /минибус, направен така, че да може и да спи в него, ако е необходимо/, а една от двете коли на охраната му. Моята работа започна в Мюнхен, но с Майкъл се запознах чак в Рим. Той се готвеше да отиде до Флоренция, където искаше да купи картини. Пред хотела в Рим обаче се събра тълпа и охраната подготви няколко коли на изхода – в коя от тях щеше да седне Майкъл, щеше да се реши в последния момент.Шефът на охраната се обади по радиостанцията и каза: «Кийт, ще пътуваме с теб, идваме» - и след минута се появи Майкъл със свой приятел , аз им помогнах да се качат. С тях беше и дъщерята на организатора на концерта. На Майкъл му трябваха секунди , за да стигне от хотела до колата, но го забелязаха и ни обкръжиха.Оказа се, че някой е грабнал шапката на приятеля му и Майкъл поиска да спра и да потърсим шапката, но това не беше безопасно, трябваше незабавно да тръгнем. Идеята беше да тръгнем от хотела, да се повъртим по улиците и после да се върнем на определено място , за да вземем и охраната. Но трафикът в Рим беше толкова натоварен, че аз няколко пъти се опитах да се върна и накрая разбрах, че съм се объркал. А в колата ми - Майкъл Джексън и никаква охрана, за да го защити. «Заблудих се» - казах. «Добре – отговори Майкъл с мекия си глас – Какво ще правим?». Момичето до мен беше много спокойно. «Връщаме се в хотела – каза тя – Ако сега някой познае Майкъл ще настане бедствие». И беше права. Феновете могат и да нямат лоши намерения, но ситуацията беше крайно опасна – след смъртта на Джон Ленън всяка знаменитост трябваше да бъде крайно внимателна. Решихме да се връщаме в хотела и аз почнах да търся пътя.Майкъл изглеждаше спокоен, но аз чувствах неговото напрежение. Най-накрая успяхме да се доберем до хотела, но възникна друг проблем. Майкъл лежеше на пода на колата, не се виждаше. Но между колата и вратата на хотела имаше повече от 10 метра, паркирани коли пречеха да се доближа и нямаше никаква охрана.«Майкъл – казах му аз – трябва да тичаме, подготви се». Момичето отиде напред, за да предупреди охраната на хотела. Аз отворих вратата, хванах го с една ръка, а с другата го прикривах от очите на публиката и затичахме към хотела. Феновете разбраха кой е излязъл от колата и моментално хукнаха към нас. Ние влетяхме в хотела през вътрящите се врати и охраната веднага ги блокира. Аз отихдох в стаята си и започнах да си събирам багажа, сигурен че моментално ще бъда уволнен. Тогава дойде началникът ми. «Какво правиш» - попита той. «Събирам си нещата, време е да се прибирам, нали?». «Шегуваш ли се? – попита шефът ми – Ти си го върнал в хотела цял и невредим и той много те хвали».Когато го опознах отблизо разбрах, че хората говорят за него истината: той беше загубил своето детство и не можеше да се примири с това. Независимо от таланта си в бизнеса, в него имаше някаква странна уязвимост, иска ти се да го прегърнеш и да му кажеш да се пази- А аз не бих се нарекъл сантиментален човек. Майкъл обича играчките, ако в града, в който е, има голям магазин за играчки, ние знаехме, че рано или късно ще идем там и той ще похарчи хиляди за играчки. Купуваше комплекти за фокуси, радиоуправляеми играчки, които после гонеше по стаите на хотелите. Повечето играчки се предаваха в близка детска градина, за себе си оставяше само няколко.Заедно с Майкъл пътуваше и негов млад приятел и в никой не възникнаха никакви въпроси. Наблюдавах отношенията им отблизо и съм сигурен, че нищо нередно не е имало между тях. Никога не повярвах в обвиненията. На първо място защото е много добър човек, той просто не е способен да направи това, в което го обвиняваха. Аз видях, че със своя приятел той не отнасяше като с малък брат. Аз съм щастлив, че той сега има свои деца и може да се наслаждава на игрите с тях. Но независимо от невероятната дружелюбност и мекия му характер, всички хора се страхуват от него. Майкъл знае това, но не разбира какво може да направи. За всякакви проблеми му съобщават чрез Бил, началника на охраната, защото не им стига смелост да кажат сами на Майкъл, че нещо не върви както трябва. Колкото по-известен си, толкова хората повече се страхуват от теб. Само Бил, който работи за Майкъл повече от 30 години , не се страхува и всеки път, когато му разказваше, че някой е скрил нещо от него ,той възмутено казваше: «Но защо сам не ми е казал?». И аз малко се страхувах, но все пак се отнасях сравнително нормално и може би затова се сближихме.Той беше възхитен от моя кокни акцент и се опитваше да го копира.Аз пък имитирах мекия му глас, което той считаше за ужасно смешно.Купих му книга за римувания кокни сленг, от която той беше във възторг. С часове я четеше в колата и се смееше, когато му попаднеше нещо забавно.... Понякога на мен ми се позволяваха неща, които на другите не. Веднъж в хотела тръгнах към басейна и видях охраната на вратата, което означаваше, че Майкъл е там. Исках да си тръгна, но охраната ми махна с ръка – «Влизай, той те познава». Влязох. В басейна се къпеха приятелят на Майкъл и семейството му, а Майкъл се разхождаше наоколо. Позна ме, махна ми и когато се изравних с него направих движение, сякаш искам да го бутна във водата. В първия момент ме изгледа изненадан, но после изпадна във безумен възторг, просто се заливаше от смях. Ще речеш, че съм първият човек, който се държи така с него....Длъжен съм да призная, че понякога прекалявах. Прозорецът на моята стая в един хотел беше до прозорците на Майкъл. Феновете не различаваха кой прозорец къде е , аз надявах бяла ръкавица, заставах така, че да се вижда само ръката ми и им махах. Крещяха, мислейки че е Майкъл........Майкъл беше много щедър към всички по време на турнето, а ние бяхме повече от 100 човека. В Мюнхен устрои купон за екипа си, резервирайки за цяла вечер парка за развлечения. Друг път в Германия отседнахме не в хотел, а в голяма частна къща с двор и понеже ние заехме всичко наоколо, той слезе да ни поздрави всички, въпреки че за разлика от нас не можеше да пие от прекрасната немска бира.Майкъл монго търпеливо се отнасяше към нашите слабости. В Шотландия ние, неговият екип, се оказахме в много неподходящ хотел и помолихме да ни преместят. Намериха ни друг, но когато превозваха нещата ни се оказа, че отиваме в къщата, в която е настанен Майкъл. Там ни чакаше богата маса с храна и напитки, ние добре се повеселихме и когато изведнъж Майкъл помоли някой да отиде да му купи пържени пилета се оказа, че никой вече не е в състояние да шофира. «Погледнете се – каза помощникът му – вие сте негови шофьори и никой от вас не може да тръгне». Но Майкъл се отнесе с разбиране и изпрати човек с такси за пилетата.Когато се върнахме в Лондон моите деца / Майкъл на 5 г. и Шерил – на 4 г./ много искаха да се срещнат с Майкъл. Но заради негово заболяване концертът беше отменен и срещата с местните деца - също. Някой беше казал на Майкъл за моите деца и веднъж той ми подаде 2 снимки с автографи. «Зная, че това не компенсира отменената среща, но все пак...». Погледнах автографите – там беше написано «На Майкъл – от Майкъл Джексън» и «На Шерил – от Майкъл Джексън». Обикновено той пише само името си, много рядко – лични послания.Срещнах се и с други членове на сем. Джексън и мога да призная, никой не може да се сравни с Майкъл. Ла Тойя пърхаше с мигли, сваляше и слагаше тъмните си очила, въртеше се и се заиграваше с тълпата – с две думи - звезда отвсякъде. Мъжът й, Джек Гордън, с усилия мъкнеше след нея куфарите. Аз отидох при него – «М-р Гордън, позволете ми да Ви помогна». Той ме измери с леден поглед: «Нима се познаваме?».«Не, сър, но вие сте с една Джексън, която познавам от хилядите снимки във вестниците и зная, че тя е омъжена за мениджъра си и той се казва Джек Гордън, не беше трудно да се сетя, че това сте вие. Нали не греша? Вие сте Джек Гордън и съпровождате Ла Тойя Джексън, която има много известен брат. Аз работих за него няколко месеца и той през цялото време проявяваше много повече благодарност от тази, която вие току що демонстрирахте. Аз ще ви закарам до Лондон, защото ми плащат. Но съм длъжен да Ви каза, че жена Ви е гримирана прекалено силно».Естествено, всичко това си казах наум. Просто взех багажа и го отнесох в колата.Имах и много кратък контакт с Джърмейн. Извикаха ме в Челси за да го закарам някъде със семейството му. Той се държа много учтиво. Семейството му обядваше, предложиха ми сандвич. Аз с радост се съгласих, защото с моята работа понякога не мога да ям по цял ден. Те отидоха да се преобличат, аз чаках. Чаках и чаках... Накрая след 2 ч. дойде човек и каза, че са се отказали. «Но някой можеше да ми каже»- казах аз. « Е, те просто ви забравиха»…

  тука трябваше да се виждат едни ръкописи на Майкъл