Разпадащи се семейства, да се преброим

Хм... Не бях виждала тази тема... И съжалявам, че я видях, защото, момичета, идва ми да кажа неща, които няма да ви харесат. Извинение за оставане във връзки, независимо със или без брак, които очевидно не вървят НЯМА. Просто няма такова. Нещо повече. Когато един родител има дете/деца, негово първо и основно задължение би следвало да бъде да осигури на тези деца емоционално здравословна атмосфера. Това автоматично изключва децата да виреят в среда, в която не се общува нормално, не се разменят нежности, не съществува очевидна и лесна за разбиране любов, за тормоз и посягане пък изобщо няма смисъл да говорим.

Втриса ме да чета малоумията на всеизвестни форумски радетели на патриархалния строй, захапали две изтъркани фрази, с които оспамиха де що има тема, в която нямат място. Идиот до идиота, мила моя майно льо, и такива синове и дъщери ще възпитат - първите да очакват да им правят метани, вторите да се чупят в кръста още преди да се е задал зад завоя "владетелят на къщата". Грозно, та грозно. Но има светлина в тунела - и във форума, и извън него, подобни екземпляри са все по-малко. И в България се променят нещата, нищо че открай време са възпитавани подобни изчанчени индивиди.

На мен, също като на други потребителки, ми е странно защо изобщо трябва да се стига до изневери и подобни, за да се разведе или раздели човек. Аз лично не бих стигала дотам. Убедена съм, че преди да се случи изневярата или побоя, има достатъчно много сигнали, че нещата не вървят на добре. А който иска, си хваща багажа още в онзи момент. Да ми скачат по главата няма как да стане. И аз съм от онези с тръпката и много държа на нея. Влачещи се връзки, комуникация в рамките на един час пред кухнята вечер и странични занимания без общо участие - стига ми, нямам нужда от повече признаци. И детето си никога не бих си позволила да ползвам за оправдание. Аз съм длъжна да му осигуря модел, който в бъдеще да го направи щастлив. Няма как това да стане със съжителство, така широко подкрепяно от форумските лумпени. А ако те наистина се интересуваха кое прави децата щастливи, щяха да знаят, че мама и татко, които никога не се прегръщат, не се целуват, излизат поотделно и почти не си говорят са страховити модели за поведение. Това е отглеждане на нови лумпени. Като прочета някои такива тъпотии, побеснявам. Хем неграмотни, хем седнали да раздават акъл. Айде...  

Желая ви повече кураж, момичета. Съдбата обича смелите. А най-важно е вие колко се обичате. Няма как да обичаме други, ако не излъчваме любов, а тя се оглежда в любовта към самите нас.  

Simplyaven, кои са тези " форумски радетели на патриархалния строй " и " форумски лумпени " ? Вярно е, оправдание няма, но и никой не търси такова. Ако ти идва в повече и го намираш за безмислено - никой не търси съжаление и не си длъжна да даваш съветите и подкрепата си на когото и да е. Но и да размахваш назидателно пръст ми се струва неудачно. С какво помагаш по този начин ? И защо смяташ, че дъщерите ни се чупят в кръста ? Да чукна на дърво, все още съм незаменима за момиченцето си и имам повече авторитет в очите и от баща и, въпреки, че е твърде малка, явно разбира много добре кое е добро и кое - лошо.
И това не разбрах: " Хем неграмотни, хем седнали да раздават акъл. ". Честно казано, правописът е най-малкото, на което обръщам внимание в такива теми.

Извинявай, защо смяташ, че теб съм визирала? Или по-скоро, ако ти се разпознаваш в някакви термини, аз ли съм виновна? Ако на теб постът ми не ти помага, прескочи го. Просто се втрещих от реакцията ти. Аз изчетох цялата тема, не съм се фокусирала върху теб. Всъщност, дори не те прочетох, ако трябва да съм честна.  

П.С. Човек може да бъде и емоционално неграмотен. И всъщност... ти сигурна ли си, че изобщо си прочела какво съм написала? Защотро аз придобивам усещането, че не си. Или, както се казваше, "чета, но не прочитам". Нещо такова. Успя да ме изумиш, поздравления.

Е, нали изчете цялата тема
Не се заяждам, но нещата невинаги са черно-бели и ясни, както ги представяш, simplyaven. Дано за теб са такива винаги и винаги си сигурна в решенията  си. Ако не си преживял нещо, трудно може да си представиш какво точно ври и кипи в нечия глава... А ако си преминала през нещо такова и си излязла от него по-сигурна и силна, браво. Всекиму го пожелавам.
Тук не знаем в подробности как стоят нещата във всяка история.  Можем да споделим, за да изпуснем парата, както и да дадем подкрепата си.

Не пиша неща, които не съм практикувала. Теоритизирането на гърба на нечии проблеми нито ми е в характера, нито намирам за нормално. И, за съжаление или не, за мен в случаите с неправилния човек, нещата наистина се черно-бели. Особено, когато може да пострадат и деца, говоря за всякакъв вид страдание - и емоционално, и страдание от наблюдаването на студенина, и физическо, не дай Боже. Тъй че... Може мнението ми да не е захаросано, но винаги ще съм на страната на тези, които са се преборили да си тръгнат, което ме накара и да избухна като прочетох разни лекции отпреди в темата.

За да цитирам дословно написаното от теб, как мислиш, дали съм те прочела ? И няма значение кого си визирала, който и да си визирала е грозно и неудачно. За взирането за правописни грешки да не говорим, не мисля, че именно тук е мястото и начина да се правиш на изрядно грамотна.

Хайде без пророчески прогнози и нелепи обвинения ако може, нормалните хора гледат ако могат да помогнат с нещо, ако не могат поне не пречат. Да твърдиш, че понеже баща и няма нормално поведение, дъщеря ми ще се кълчи след време е хем тъпо, хем невярно.

Изобщо не смятам да ти обяснявам каквото и да било. Пак не си прочела. Успех ти пожелавам.

На фон на подфорума, в който пишеш и на общия смисъл на тази тема, тона и изказванията прозвучаха не на място, каквото и да си искала да кажеш. Не прозвуча нито подкрепящо, нито вдъхващо кураж, нито уместно.

В подфорум Потребителски групи какви са точно уместните изказвания, извинявай?

Твоето лично мнение мен не ме вълнува, по принцип. Написаното по-горе
1. касае по-стари постове, което вече уточних неведнъж;
2. беше написано в защита на всяка жена, дръзнала да наруши някакви патриархални порядки;
3. беше израз на моето лично възмущение, че може някой да си позволи да насажда на жените задължения да търпят... Но, за да се разбере, трябва да се чете.

Що се отнася до потребителката, почувствала се засегната първа, аз казах, че дори не съм чела поста й, тя ми обяснява, че съм визирала мъжа й; аз говоря за емоционална неграмотност, тя пак за правопис...  Толкоз по темата. Харесва ви, не харесва ви, форумът дава възможност да четете или не, по избор.

Темата е от много време, беше пуснта в подфорум Родители, отглеждащи сами децата си, не съм обърнала внимание, че е преместена, за това споменах подфорума.
Разбрах какво се опитваш да кажеш, но се опитах да ти обясня, че за жена, която в момента преминава през ада на развода и раздялата, хич не звучиш в защита.
Всички разбрахме как ничие лично мнение не те интересува, но колкото и да ти е неприятно , форумът е точно за изразяване на лично мнение и позиция, което всъщност правиш и ти.

Точно така. И имам пълното право да го правя. Дали на някого му харесва или не, това не мога да преценя аз и няма защо да се вълнувам. По същия начин, по който когато решавам да се разделям, не се вълнувам какво мисли Койчо или Генка и по този начин защитавам и себе си, и детето си, от негативно развитие на живота ни. Това е много полезно качество. Не смятам и да обяснявам позицията си, написала съм я пределно ясно. Не държа да се харесвам никому. На мен в живота ми са ми били най-полезни хората с мнение, не онези, които са ми поглаждали косъма. Нищо трагично няма в края на нещо, което си е изживяло времето. Въпрос на осъзнаване. Ако целта е да си пишем в стил "захарен памук", аз няма тепърва да го усвоя. Но тъй като темата се намира именно в този подфорум и аз я виждам сега, и я прочетох именно сега, още от 2009 година, коментирам прочетеното. Не смятам повече да се обяснявам, мисля сте на достатъчно зряла възраст да разберете.

Момичета - минали и минаващи през този ад, нека не се опитваме да гадаем кой какво искал да каже и защо го е казал, мен лично не ми е важно, имам си други, по-важни неща в момента да решавам, не ми е до нелепи обвинения. Ще ви помоля отново, който е минал през това да ми каже:
1. Как се процедира при подаване на жалба срещу неуравновесен съпруг , викат ли го на разпит, къде, как протича този разпит, каква е първата санкция, която му се налага ? Колко време е необходимо за да се задвижи процедурата ?
Убедена съм в правотата си и честно казано не ми пука особено как ще протече разпитът, но искам да съм подготвена, да знам какво да кажа на децата. И още нещо абсурдно да ви споделя - знам, че това е един гнусен, психически нестабилен криминоген, използвач и тъпанар, но на моменти ми дожалява за него. След всяка психоатака другото му, по-нормално " аз " проговаря и се опитва да замаже положението, примерно както днес, така и други дни се е случвало да сипе отвратителни обиди и след 2-3 часа, понякога и минути да ми говори сякаш нищо не се е случило. Толкова отвратително-жалък изглежда, осъзнавайки, че никога няма да получи нищо, освен презрение. Дори му го казах за около 258 път в прав текст. И пак изглежда като че се надява, а може би просто осъзнава, че чашата е преляла и това е за да размисля и да не предприема мерки срещу него. Знам, че трябва да го направя, но ви моля да ми стиснете палци и да ми изпратите положителни мисли и сили за това да кажа на децата. Не знам дали ще се справя, не знам дали въпреки грозните сцени няма да сипя сол в раната им, оставяйки ги без баща. Надявам се скоро да разберат, че го правя заради тях, за да не слушат гнусотии по време на закуска и да не стават свидетели на грозни, просташки изблици на злоба.

Стискам ти всички възможни палци, подкрепям те на 100% и знай, че няма да сбъркаш! Просто бъди убедена в това! Съмнения имаш, да, нормално е. Но просто в тази ситуация, сега те прочетох, няма как да нараниш децата си разделяйки се. Мисли за бъдещето им, какво виждат, какво ще очакват един ден от партньора си, разбираш ли? Запечатват в главите си твърде много неща. Как ще им го кажеш? Ами нормално. МНого е важно да не е емоционално, децата са логични. Ние се разделяме, ще живеем в различни къщи, но ви обичаме и ще се грижим заедно за вас - това в случай, че ще е така, разбира се. Не лъжи, не се стреми да го направиш по-розово, децата са страшно интуитивни и много, много умни. Може да се изненадаш колко разбрани са всъщност. Има болка, това е ясно. Но има и перспектива, за която като родители трябва да мислим. 

Благодаря. В тази връзка да попитам, молбата за развод къде се подава и на какво основание да изискам развод, то е ясно на какво, но по-точно - има ли член, алинея, на които да се позова. Трябва ли да заведа дело за развод, или е достатъчно само молба ? Аз честно казано, стига да съм сигурна, че той ще си стои кротко и мирно като сянка ( когато не е в криза, така прави и ми е много удобно ) нямам нищо против, засега да сме съквартиранти, за да има на кой да казва момиченцето ми " тате ", защото тя е много мъничка и чувствителна и се опасявам, че липсата му ще я травмира много, " спомням си мамо как те нагруби и блъсна, но малко ще ми е мъчно ако иде в затвора ", искам да направя така, че хем да я защитя от психопатичните грозни сцени, хем да не страда за него, дали има такъв вариант ? Една моя близка живя около 10 години разведена, заедно с бившия си мъж в една къща, но той беше предупреден от полицията да не я доближава и че при следващо оплакване - отива зад решетките. Това положение засега ме устройва, затова се чудя, освен жалбата, която съм написала, да подавам ли и молба за развод ? Ние тъй или иначе сме си разведени, сега просто ще е и на хартия и няма да го виждам, което ще е добре за мен, но на нея как ли ще се отрази ?

По първите ти въпроси, не знам, защото не съм в България.

Виж, ти вътре в себе си трябва да си убедена в това, което правиш. Докато се колебаеш, няма да се получи. Защото детето ти ще усеща колебанието ти. Но аз, лично и персонално, не одобрявам и не приемам съквартирантството. Децата казват "тате" и като се виждат с неживеещите на същото място бащи. Децата може и да няма на кого да казват "тате" в случаите, в които въпросният си е вдигнал юуковете, но това не ги прави по-нещастни ако майката е щастлива. За мен простата истина е, че не съществуват щастливи деца на нещастни родители. Това е. Решението трябва да вземеш ти, аз не бих стояла и един час. Именно защото е чувствителна. И попива всичко малката. А като порастне? Нека кажат и другите, за мен такива половинчати решения не правят услуга никому, най-малко на децата, колкото и да не ни се вярва на моменти. Децата обичат яснотата, останалото ги обърква и натоварва, това от детската психология, не от мен.