За пореден път казах "Напускам те" - ще успея ли .....

jufy , бъди силна 
Аз от 15 години се моля родителите ми да се разделят. Майка ми и баща ми са от различни планети просто...никога не са били истинско семейство...съжалявам, че ще го напиша, но баща ми е дребна душичка, злобар и неудачник. Ако имаше поне малко добро в сърцето си щеше да се държи поне с децата си различно. Уви, не е способен!
Имаше скандали и бой. Много съм плакала, но защото исках да се разделят и още го искам.
Спрете да се оправдавате с децата (както прави и майка ми) и си вземете живота в ръцете. Казвам го с най-мили чувства. Това говоря и на майка ми! Скапаното семейство си личи и не е за гордост да седите там и да понасяте всякакви унижения !

Според мен това е много погрешно. Защо да си снижава критериите?
От разказаните случки виждам, че и те сега са доста снижени.
Мъжът й просто не я уважава, да не говорим за обич.
А този друг някой, когато си във връзка и си ангажирана емоционално с тази връзка, се появява по-трудно.
А сама...толкова жени има, които са сами и се справят прекрасно.

Не, не съм от тези, напротив - майка ми напусна баща ми когато бях на 10, след 20г брак и всичко потръгна добре и за нея и за нас, та най-малко бих защитавала тая позиция да-останем-заедно-на-всяка-цена
Идеята ми е, че очевидно тя още си го обича тоя човек, просто многото дефицити на връзката я изкарват извън нерви. Ако си тръгне от тая връзка, април месец ще имаме тема: да се върна ли, не бях ли твърде строга. В такъв случай тоя радикализъм с напускането няма да е добро решение, така поне си мисля аз

Интересно, че никой не предположи че мъжа на тая жена си има друга...

Манипулира те,защото знае че няма да го направиш тоест запореден път играеш по неговата свирка.Така няма да го нараниш.Той знае че ей така само си говориш.Черпи сила от слабостта ти.

Да, с това съм съгласна. И го написах -  не е готова.
За другата - не.  Това би било най-лесното. Просто има такива мъже. Не се променят и с друга.

Аз рядко пиша тук, но ми стана много тъжно за теб, защото преди половин година бях в подобна ситуация. Чувствах, че живеем два отделни живота - аз в едната стая, той в другата. Исках да се махна много пъти - но... все нещо ме спираше  - надеждата, че той ще се осъзнае и ще си даде сметка какво има до себе си, страха от промяна, навикът, чувствата към него. Един ден казах - изнасям се - и наистина го направих. Няма да повярваш какво облекчение изпитах като затворих външната врата! И какво беше учудването ми като си дадох сметка колко неща мога да правя сама - от това да карам сама колата (никога преди не го бях правила) до това да съм щастлива. След 2 месеца се влюбих в друг (не съм и сънувала че може да стане толкова бързо) и изживях страхотна емоция! А бившия през това време пиеше всяка вечер, плачеше и разказваше на приятелите ни как не вярвал, че ще си тръгна, как му липсвам... Не му се прибирало вкъщи, защото всичко му напомняло за Нас. После той доиде молещ за прошка, аз обаче исках доказателства, че е готов на всичко за мен, за да се върна. Накарах го да обърне света - и не отстъпих докато не се убедих, че е пораснал достатъчно, за да разбере че смейството се състои от двама. Сега сме пак заедно, но знаеш ли разликата е, че аз съм в тази връзка като независим човек, който поставя условия и има изисквания за щастието си. И ако отново усетя че сме се разминали с него по пътя - съм готова да си тръгна на момента. Разбрах, че от това не се умира   Мисля, че и той го усеща и знае че ако сега кажа изнасям се - след час куфарът ми няма да е вкъщи. За момента съм щастлива - останалото ще покаже бъдещето.
Няма да ти давам съвет - само ще ти кажа, че понякога самоуважението трябва да е на първо място...

Преди 6 год. се изнесох заедно с дъщеря ми, тогава на 7г. Живяхме на квартира и без да описвам в подробности се справяхме сами. Днес съм щастлива с новото ми семейство и нашия син. Следвай мечтите си... Като жена, която е преживяла подобна ситуация, мога да ти дам тези насоки:

1. направи план от 1 до 3 мес.- за жилище, финанси, дете, работа, у-ще и т.н.

2. уговори финансовата страна с бащата на детето и разчети бюджет

3. обади се на приятели и им кажи новото положение ,   срещай се с хора и говори

Помисли как си се справяла, когато е било най-трудно и какви ресурси си ползвала-емоционални и финансови.
 

Момичета благодаря ви много за всички отговори и съвети. Хубаво е, че ви има. Хубаво е да можеш да споделиш с някой.
"Wonder woman" твоята история ми звучи, като на книга от Даниел Стиил. Всъщност си давам сметка, че и аз на нещо такова се надявам. Да ви кажа не вярвам, че има друга или поне не е нещо сериозно. Той от две години започна нова работа на която започна да изкарва пари и знам, че до голяма степен се изживявава сега на това да е с пари, да може да поръчва, каквото си иска, да се прави на най-чаровния, веселия, забавния.... душата на компанията. Великия ерген.
Права "Stoyanova", че трябва да направя план и точни разчети. По принцип аз винаги съм била силна и самостоятелна жена. Винаги съм имала по-висока заплата от него, даже и сега и финансовата страна не е чак такъв проблем. Е! Вярно, че като започна да плащам наем и сметки съвсем сама ще трябва от доста други неща да се огранича, но това изобщо не ме притеснява или не ми е проблем.
Притеснява ме наистина единствено и само детето. Те с баща си имат доста силна връзка и той може да е голямо лайно във всичко останало, но към нея почти винаги е перфектен. В 99% от случаите той я взима от училище, имат си разговорите, игрите, традициите за разни неща всеки ден. Даже не знам дали в нейните очи няма да излеза аз до някъде лошата и тази, която иска да развали всичко това, което на нея и е хубаво. Не мога да и обясня хиляди неща. Даже не искам и дъщеря ми да расте с мисълта, че е съвсем нормално, както е сега, тати да излиза през вечер с приятели и да го няма и в много от случаите да се прибира, когато тя става за училище. Нея това в момента не и се струва ненормално. Тя просто си пита "Тати пак ли ще вечеря с приятели" и нещата приключват, или в събота когато иска до отидем на Коколандия, кино или каквото и да било и аз казвам - "Накарай тати", тя си казва със съвсем спокоен тон "Нали знаеш, че тати в събота спи цял ден, защото се е прибрал сутринта и винаги ми отказва да излиза". А това не е нормално! Не искам дъщеря ми да расте с тези объркани представи, а от друга страна това не я притеснява и аз излизам лошата, крещящата и т.н., защото обикновено за съжаление аз креща, той си ме гледа тъпо с махмурлийския си поглед...... Днес мисля да отида в къщата на майка ми, защото тя заминава за Нова година, а после ще търся квартира. Другия вариант е да стисна зъби няколко дена още и да потърся квартира, а да не се местя сега в един апартамент с два сака, после да доизнасям разни неща......
Сега ще пия още едно кафе и ще преценя. Ще говоря и с нея, но мисля да говоря съвсем честно и открито. Разбира се, че няма да "плюя" против баща и. Ще се опитам да и обясня някак си......
Уффф мога да пиша още много за неволите ми, но да ви кажа даже ми омръзна и само да се оплаквам на приятелките ми. Срам ме. Все една и съща песен си пея и ......
Как може да взимам толкова важни решения в работата ми, да мога да си карам и оправям, сменям гумите на колата и всичко с нея, да си гледам детето, да въртя още един допълнителен малък бизнес и какво ли не, а да съм толкова несигурна и мекушава за семейстовто ми????

Ще споделя и аз. Синът ми бе едва на 3 месеца, когато започнаха проблемите- той излизаше когато и където си поиска, каваше че щом съм си в къщи трябва освен да гледам детето, да чистя и готвя, като в същото време с нищо не ми помагаше- ходеше на работа, прибира се и ляга да спи., после излиза на кафе, на кръчма... Колко нощи не съм спала- чакам да се прибере, което обикновено става в ранни зори...  Когато малкия стана на 8 месеца в резултат на неспиращите  скандали започнахме да спим дори в различни стаи. Това влоши още повече отношенията ни- отдалечихме се, въобще не си говорехме вече. Единственият който се впечатляваше от това обаче бях аз. На кръщенето на детето вече бяхме пародия на семейство и той явно го демонстрираше. След още три месеца той ни напусна. За тази 1 година колко сълзи съм изплакала, колко пъти съм се молила, колко съм се унижавала само аз си знам. Опитвах се и да го провокирам, и с добро и с лошо ефект нямаше. Все си казвах, ме го обичам, че така е по-добре за детето, че без него не мога да живея, приемах недостатъците му... След няколко месеца се събрахме пак, но отношенията ни не се подобриха значително- спяхме заедно, не се карахме толкова често, но скандалите си бяха на ниво. Този пък аз го изгоних. После се обвинявах за това, пак му се молих, плаках, пак се унижавах... Минаха още няколко месеца в който той живееше в друг град-- аз обаче не спирах да се унижавам...
Сега синът ми е на  почти 5 г, имам друг мъж -невероятен, който толкова много ме обича и уважава, че чак не мога да повярвам...
Отивай си момиче, докато си при него няма да спреш да го обичаш, трудното ще мине след 4-5-6 месеца... После ще разбереш колко хубаво е  да живееш!!!

Аз имам въпрос. Защо ти и детето трябва да се изнесете?

Защо не му събереше багажа на този господин и не му го оставиш пред вратата? Пратиш при техните и т.н.?
Защо на запад (или поне според това, което филми и сериали ни набиват в главите) мъжът е този, който се изнася, а съпругата и децата му остават да живеят в семейното жилище, а в БГ по-често е обратното?
Защо малката да се травмира, за да може господинът да си живее добре.

Моето безкрайно скромно и абсолютно немеродавно мнение е да не се изнасяш днес или утре, а да се консултираш с адвокат относно правата ти над жилището и да "изнесеш" съпруга си.

А аз имам следният въпрос - Как може да обичаш човек, който дори не ет уважава? защото не виждам да те обича...но той дори не те уважава, а те унижава по всевъзможни начини и се държи с теб като с парцал.
Кое по-точно му обичаш? Безобразното държание към теб, униженията...?
Държал се с дъщеря ти добре - стига бе, кое му е добре на това детето ти на 9г да ти казва - нали знаеш, че в събота тати цял ден спи и т.н. и да те пита пак ли ще излиза с приятели. Това за нормално ли го смяташ?

jufy, аз мисля, че си спомням подобна твоя тема и преди, беше точно по времето, когато аз се разделих със съпруга ми, 2007. Мисля, че не бъркам ника, ако съм се объркала - извинявай.
Ако си спомням правилно обаче, това означава, че за повече от 2 години промяна няма.
И ако за две години промяна няма, има ли смисъл да се мъчите още?
Мисля, че решението ти е изкристализирало, спират те по-скоро битовизми от една страна и невъзможността да си представиш живота занапред от друга. Това е преодолимо, стъпка по стъпка.
Синът ми е на възрастта на дъщеря ти, на 9 години. Никога обаче не е имал такава връзка с баща си, както дъщеря ти, затова тук не знам какво да те посъветвам, освен да споделя 100-процентовата си увереност, че свестния баща си остава такъв без значение дали живее в детето си или не. В моя случай той стана дори по-добър баща, защото му се предостави повече време с детето през уикендите, когато е при него. Друг е въпроса как се грижи за него, ама кусури не слагам.
За тези две години и половина (даже повече, и 10 месеца, вече близо 3 са) - първата ми беше много тежка и трудна, писането във форума страшно ми помогна. После се измъкнах от дупката и оттогава насам изживявам най-щастливите години в живота си. От година и нещо съм със страхотен мъж, който създаде у мен и детето усещането за семейство, което ние нямахме (това тати да празнува по цяла нощ и в събота да ходим на пръсти беше живота ни - сега ставам в събота сутрин и заварвам мъжа ми и хлапето да мятат палачинки и ме чакат да закусваме и да излизаме - това е само малък детайл). А бившия ми мъж и досега си е същия. Детето чака да стане обяд преди да му звънне, понеже знае, че тате спи.
Та така, обмисли битовата страна, другата ще се нагласи.
Ако искаш, пиши ми, ще ти дам скайп да говорим, ако имаш нужда 

   Това беше и моят живот 9 години, от почти една година съм сама с двете ми малки сладуранки.
 Вземи най- правилното решение за себе си. Пожелавам ти много кураж и много щастие.

Да,съгласих се,напълно си права

Стискам ти палци да успееш този път!И аз като теб живях години на ред с един статист в моя живот,дори не и съквартирант.Е,напуснах го преди месец.Трудно е,но дано си заслужава,а аз съм сигурна в това.Решението го бях взела от години,но защо чаках до сега....не мога да си отговоря.Успех!