Натякват ли бабите за помоща си?

Не ,нямат повод.Майка ми е далече,както всичките ми роднини,свекървата е по-близо ,но и тя не го взима.Детето даже не знае къде живее баба му.

Моите родители са далече ,но се обаждат всеки ден да чуят децата и всеки път ни канят да им гостуваме.Те и децата умират да им ходят на гости де.Виж свеки е друго нещо-живеят на 5 мин. но не са виждали децата от 4 месеца,но те и децата не искат да ходят там.Не знам защо така,сигурно е до човека

Децата са много чувствителни и интуитивни и винаги харесват хората, които подхождат към тях с любов 

Не ми е ясно,как една обичаща майка и баба ,би натяквала за нещо подобно,освен ако не се прекалява ,разбира се!Майка ми обожава внучето си.Откриха му преди година доживотна непонусимост към глутена,толкова тежко го приехме,а майка ми каза-ей сега,на момента давам живота си,ако може той да е здрав!

"Баба-прекрасна дума!
Да станеш баба,да си баба...не е ли чудесно!?Думата чудесно е много слаба,защото то си е цяло вълшебство!!!Чувството е неповторимо,зашеметяващо,разтърсващо,нали?
Детето,което с любов си заченала,с грижи и тревоги отгледала,ще става родител.това не е просто възпроизвеждане.то е могъщо тайнство,изпратено от природата,за да разбереш колко още по-силно можеш да обичаш.
В мига,в който поемеш в обятията си твоето мъничко внуче,ти усещаш тънката,но жилава нишка,която свързва твоето сърце с неговото сърчице.тази нишка с времето става много здрава и все по-силна.Тя те влече към него днес...утре...и завинаги.
И колко пъти мислено благодариш на твоето дете за всички неповторими мигове,прекарани с твоето внуче-слънчицето,което все по-силно грее и топли душата ти!?
кой казва,че внуците не са най-обичанитесъщества?
Внучето те кара да вършиш чудеса.Забравяш всичките си грижи и неволи.Очакваш първата усмивка,първото гукане,първото зъбче,първата крачка,първата сричка!!!
милваш разбитите коленца,смееш се и пееш заедно с него,четеш приказки,строиш къщички в пясъка,чакате първия сняг,за да направите снежен човек,връзваш мартенички...
А трепетът около първата торта с едната свещички...?Коя баба ще забрави всичко това?...
Внуците са най-магнетичния дар,който получавате.И коя от вас не си е казала:"Благодаря ти,Господи,че беше така добър с мен-да преживея радостта да държа в ръцете си крехкото,нежно създание,божественото продължение на живота ни!Благодаря ти за милостта,и бди над моите внучета със същата любов и нежност,която аз изпитвам към тях!"

Моето дете си го гледаме само аз и мъжът ми. Ако обаче някой ми помагаше и после да ми го натяква, мерси от такава помощ. Мисля че за една баба, внучето й да прекара ден-два с нея, би трябвало да е радост, а не бреме . Чак да натяква, вече говори за нежелание от нейна страна и аз лично не бих разчитала на нея за в бъдеще.

Не я гледат, че да натякват.

Никой не се е грижил за децата ми."Който има деца да си гледа!"

Не, все не им стига времето с него. Чувстват се ощетени, че малко е при тях. Но като и на нас ни е хубаво да сме си тримата..

Бабите няма какво да натякват, защото са заети и не гледат детето, а и живеят в провинцията.
Бабата на мъжа ми гледа малката в момента, защото се върнах на работа, но тя е достатъчно интелигентно и деликатно бабе, че да натяква или да се оплаче от нещо 

Не,но те почти не я виждат и гледат.Майка ми и баща ми я взимат от време на време в събота от 11 до 19ч.Свекърите не я взимат,идват у нас да я видят за час и това е.

Имаме сериозен график коя вечер кой ще спи при баба си. Всяко дете си чака деня с нетърпение и Никол току ми заявява, че иска да живее завинаги при баба си   А свекърва ми е доста далеко - старае се жената, като трябва търчи - взема болнични, сменя смени, пътува по нощите за да дойде.
 Понякога майка ми промърморва, но аз си мисля, че и на тях им се иска да чуят че помагат, че са полезни и са ни нужни.    

Не, не ми натякват, толкова се гордеят и радват, че я гледат от време на време (както тая нощ), че чак драго ми става. Да са живи и здрави! 

Нямат възможност да го гледат сами дори и за час. Спасяваме се сами със съпруга ми!
Много съм несигурна още, като си помисля за детегледачки итн... Поотрасне ли малко, имам приятелки, с които ще си гледаме взаимно децата, за да можем понякога, да имаме време за себе си.

Ако се дразниш, че ви натякват, не им ги оставяйте.
Аз лично бих се обидила на това, защото са баба и дядо и би трябвало да се радват на внуците си!

Не защото никой не помага. Свекърите са починали , а моите родители са далече.

За децата помага най-вече свекърва ми.Какво ти натякване?!Жената така добре ги гледа,винаги ще съм й благодарна.Работим с мъжа ми на смени и ако не е нейната помощ не бихме могли да ходим на работа.С две думи -тя е много важен фактор за нас.
При майка е по-различно, рядко  се налага тя да гледа децата,но в редките случаи когато го прави, очаква едва ли не медал да й дадем.Миналото лято бяха при нея на село за един месец,ееее,не спря да  натяква как ни е помогнала тогава