Не мога да не благодаря на всички момичета, благодарение на които научих толкова много неща. Страхотни сте и ви се възхищавам искрено. Тук се запознах със страхотни хора - пу дано пак се съберем нейде . От сърце желая прекрасна и усмихната предстояща година. На себе си пожелавам повече време за любимия Готварски форум, че пусто хич не ми стига времето. Но макар и рядко да правя торти, както Тарльо казва – наученото си е научено.
И да кажа нещо много важно, за тези, като мен, дето напоследък рядко влизат в темата . Да преосмислят много дълбоко ситуацията и щат не щат, могат не могат, да намират начин да я четат . Що ли? Ами Ванчето, Господ да я поживи, че ме спаси. Аз понеже съм отворена и си мисля, че като съм си записала къде е на Илчовски магазина, дето Ванчето го каза – всичко си знам. Даааааа, ама НЕ. Отивам за на посочения адрес, - тц магазин на Илчовски. Няма ги. Заключено и се вижда само една избеляла табелка, по скоро лепилото под буквите, където е седял надписа, което е оформило все още разчитаем надпис Илчовски. Така е то, Кристинка като не внимава в час, се мандахерца из София. Ама пусто й трябва блатове. И тогава ми светва, че срам не срам – ще звъня на Ванчето . И тя спасителката, (тя крилата си ги знае, ча си й на гърба) ме светна за пореден път, къде са се изместили тия сладурковци, дето ги издирвам. Затова
извод номер 1:
Четете редовно темата.
извод номер 2:
Ако нямате време да четете цялата тема – четете редовно постовете на Ванчето.
извод номер 3 – задължително пазете във фейвъритс страницата на Ванчето – има невероятни снимки и клипове.
извод номер 4 – пазете във фейвъритс всички страници на момичета, които имат такива – не е истина какви ценни снимки и съвети има
извод номер 5
Темата е уникална, и само който не се е напъхал, само той не се е разболял от “болестта” тортоправене (еееее изключвам тия с 2 ръце дет са им завряни няма да уточнявам къде).
Аз Ви благодаря, че Ви има.
Най-хубавото от драмата ми с магазина на Илчовски е, че новият му магазин, макар и затънтен на гъза не, ами не знам на какво на географията, е до моя офис – тамън на петминутка ми е и най-накрая да почувствам няква далавера за това, че работя на такова затънтено място.
И за да не е съвсем спам мойто включване, имам 2 тортички дето правих декември – за племеника и една колежка, която имаше рожден ден. Ааааа тамън да споделя мъката си с кошницата. Гледах аз клипа на Ванчето как се плете, ама то толкоз лесно изглежда, че и аз си викам – фасулска работа. Да ама не. Понеже съм много умна, наслагах си вертикалните “пръчки” както ми дойде на ум и пооплетох половината торта. После като взех да карам нататък, установих, че не ми пасва плетката като хората, защото то тия вертикалните трябва да са четен брой...... То малко акъл се иска, да се сетиш, че по всички филми, дето са давали как хората плетат кошници са им срещуположни основите и няма как да са нечетни, ама пустооооо......та сега вече си знам.
Кошница с цветя и
Макуин