Много мина, мъничко остана през ЯНУАРИ аз да стана мама! - 30

Честити бебоци на Мама Цоцоланка, mishleto_85, Борянка Мърморанка и Ralik!
Да са ви живи и здрави и много да ви радват.

Mis-Demeanor, стискам ти палци.
Ilindi4ka, и моят син изкара на скоро някакво стомашно-чревно разстройство с температура. За щастие го държа само 1 ден. Почти нищо не яде през целия ден. Пиеше много течности и аз го насилвах да яде ябълки, защото прочетох в нета, че отчиствали организма и били много полезни при такива стомашни проблеми.


По принцип тапата трябва да е бяла и слузеста с кървави нишки. При мен обаче предишното раждане започна с кръвоизлив все едно, че цикъла ми дойде. Това също било някакъв вид падане на тапата, но е по-рядко срещано. Родих чак след 5 дни. 

Успех на всички момичета, които са се запътили към родилното. 

                                 ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
Нека Новата година да е изпълнена с много здраве, щастие  и радостни мигове за Вас и цялото Ви семейство!



Добре дошли на всички сладки , пухкави бебчовци! Нека растат много здрави и щастливи !  

Бързо възстановяване на всички мами и леко и успешно раждане на всички , които са в очакване!   

MTV ,благородно ти завиждам, за разходката .. с мъжът ми  сме увлечени по траките и Белинташ е отдавна планувана дестнинация, неосъществена , засега.. , но животът е пред нас, следващата година. Предполагам, че догоре не сте се качвали...

Виолетова, от какво вдигна така захарта в последния момент?

Гледахте ли репортажа за швейцарката , родила в дома си? (малко е гадничко, предупреждавам)
http://novinitepro.bg/bin/video.php?media_id=60573225&sectio … rticle_id=3171317
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=149838
Никого не съдя и раждането в домашни условия ми се вижда приемливо при дадени обстоятелства.. това обаче ми дойде малко в повече..
И чували ли сте нещо за т.нар. лотосово раждане?

  Честито бебче на Мама Цоцоланка 
  Аз лично и двата пъти раждах в крайна сметка секцио, но не съм стояла преди това в болница. Този път родих в понеделник вечерта и в събота на обяд ме изписаха дори.
  За очите незнам какъв е проблема при теб, но искам само да споделя, че аз съм с 10 диоптера късогледство, но преди раждането ходих специално на офталмолог да ми огледа на специален апарат роговицата и тя потвърди че няма никакви проблеми и опосност от отлепяне въпреки високия диоптер и мога да раждам нормално. Ако при теб е само висок диоптер  и държиш на нормалното раждане може да си направиш подобно изследване.

Литъл Рабит,последно искам да те попитам-нещо обезболяващо даваше ли?Аз давам вечер парацетамол,понеже положението става нетърпимо,направо се скъсва от плач.Топла възглавница също слагам,но вечер нищо друго не може да го успокои.

Благодаря ви момичета  ,дано се оправи наистина преди да стигна до болницата,че ще се стресира ,почти съм сигурна,това са ми притесненията.

МТВ,добре ли изкарахте?
Вайлет,аз пък напоследък хапвам сладко...,но преди месец ми казаха,че захарта ми е нормализирана.Е,разрешиха ми по малко,ама  ,Ири поне се отърва вече 

И днеска много честитки, супер!

ЧРД на ЗУЗУ и ТАНИ (на патерици) 

ЧЕСТИТИ МЪЖОВЕ:

Самуил на Мама Цоци
Чавдар на Мишлето85
Калоян на Борянка Мърморанка!!!!

И ДЕВОЙКАТА ЙОАНА на Ралик!

Да си ви здравички и щастливички и мн бързо да растат, пък вие да се възстановявате! 
И на мен би ми било мн интересно, ако разкажете как е минало раждането, за тези, които още го чакат за първи път.

Ред-че, Танчелина и Мис-диминър (мързи ме да я сменям тая азбука...): УСПЕХ! Дано са майсторски ръцете на лекарите и бързо се възстановявате после!!!

Една от нас, Копнежче: и аз съм някъде около вашите дати и аз така си мисля, че мн ми остава, ама дали? След преглед в петък ми казаха, че имам 1 см и така ме боля корем, кръст и леко кръвнах, че си мислех, че може да я посрещна Новата година в родилното. Размина се засега, че никак не ми се иска госпожицата да излиза толкова рано. Но най-накрая спретнах багажа и сега се опитвам да пазя леглото, но не ми се отдава много  Побърквам се, че не мога да установя имам ли контракции, нямам ли: стяга ми се корема и стои на камък с часове 

Илиндичка, дано твоят Самуил се оправи: нали казват, че стомашните вируси не държат дълго

Киселините и при мен зачестиха, ма изчезват като хапна кисело мляко, поне за 2-3 часа (да е жива и здрава Виолетблу за тоя съвет).

Здравейте момичета,

Благодаря на всички за милите пожелания. Ние от днес сме вкъщи и се борим с нови преживявания. Таткото ни е болен и само ходи тъжен с маска - хем умира да ни гушне и двамата с бебето, хем го е страх да не ни разболее. Аз съм хремава от преди раждането, но няма как да се скрия от малкия и поех първата нощна смяна.

Пиша бързичко докато малкия спи, само за да ви споделя малко опит от раждането. Как започна раждането? И аз като повечето от вас много се притеснявах как ще разбера, че е започнало раждането. Не ми изтекоха водите, само ми започнаха регулярни контракции. През нощта не спах добре, а после още от сутринта и особено от обяд, започнаха много регулярни контракции. Към 14:00 ги засичах на около 12 минути. Реших да вляза да се изкъпя и да видя дали това ще ги спре или напротив. През цялото време държах връзка с таткото, който беше на работа и само питаше - Да тръгвам ли? Продължиха регулярно, като се опитах да подремна, но нямах особен късмет. Някои бяха по-силни други по-слаби. Болка ниско долу, която преминава към кръста. Доста често ходих до тоалетна, но всеки път не виждах абсолютно никакви наченки на тапа или каквото и да е било течение. Към 18:00 вече знаех кога да очаквам следващата контракция и се радвах на минутите между тях. Осмелих се да кажа на мъжа ми да се прибира вкъщи, но спокойно и кротко. Още не бях сигурна. Той си дойде, а моите контракции вече бяха на около 7-8 минути и зачестяваха. Не бяха съвсем регулярни, понякога на 3 минути, после на 8, после 12 и след това пак 7. Отворих си файл и започнах да си записвам в колко часа са били. Мъжът ми сготви и вечеряхме. Аз продължавах да засичам. Към 21:00 часа той вече беше поизнервен и решихме да се обадим на лекарката преди да е станало твърде неудобно време за звънене. Тя ни посъветва да отидем в болницата да ни прегледат. И така, стегнахме багажа без да бързаме и към 22:00 бяхме там. Прегледаха ме, казаха, че имам 2 см разкритие и очевидно се почва. Аз след четенето тук бая се чудех дали да не си отида вкъщи, защото си мислех, че с тези 2 см няма да е скоро раждането, но заради контракциите не посмях. Водите ми още не бях изтекли. Приеха ме и ме настаниха. Включиха ме на монитор. Контракциите бяха чести и силни. Мисля към полунощ някъде ми изтекоха водите. По това време дойде и лекарката. Разкритието беше едва 2-3 см. Болките започваха да стават все по-силни. Опитах известно време да ги търпя и да дишам между контракциите, но сякаш паузите между тях ставаха по-кратки от самите контракции. Сложиха ми венозен коктейл спазмолитици, но не усетих особена полза. Попитаха ме за упойка и аз се съгласих. Ей, колкото и да не вярвах, това се оказа най-доброто ми решение. Почаках малко да дойде анестезиолога и ми сложиха мисля епидурална упойка. Усетих изтръпване и болките изчезнаха. Оставиха ме да дрема и идваха да ме видят на около час. Единия път казаха, че имам вече около 6 см разкритие, а към 3 часа сутринта вече беше 8-9 см. Чувствах се отлично. Усещах само едно изтръпване. Смееха се с мен акушерките "елате да видите как се ражда, докато спиш". Упойката тъкмо тръгна да ме пуска, когато дойдоха да ме учат да напъвам и да се упражняваме. Не знам дали споменах, че корема ми така и не се смъкна. Напъването беше голяма мъка. Не се справях. Караха ми се (но не го казвам в никакъв случай с лошо - както порицаваш лош ученик, просто, защото трябва да се научи и да се справи). Явно обаче мъките даваха и някакъв резултат, та по едно време тръгнахме към родилната зала. Там беше бързо. Може би за 15-20 минути родих. Натиснаха ми и на мен корема. Да болките бяха силни и неприятни, особено когато се раждаше главичката. Упойката съвсем ме беше пуснала, но вече приготвяха друга. Мисля втората беше спинална, защото отново усетих изтръпване. Не усещах нищо при шевовете. Не знаех какво ми правят точно - не знаех и защо ме шият - допусках, че съм се разкъсала, но после се оказа, че имам малка епизиотомия - кога се е случило това идея си нямам. Оправиха бебенцето, което виждах през цялото време. Има много дълга черна коса. С бебенцето има малък проблем, който забелязаха веднага - криви си леко устичката и допускат, че някаква пареза, но тепърва ще ходим при специалисти и ще пиша друг път повече за това. Та така, зашиха ме, преместиха ме на количка и останах така около 2 часа. При местенето не можех да си движа краката - затова си мисля, че втората упойка е била различна.
Родих в 4, а към 7 станах и сама отидох до тоалетната, обух си бельо и си сложих превръзка. Чак после разбрах, че първия път не трябвало да ставаш сам.
Та след всичко това, съветите ми към тези от вас, които ще раждат нормално са:
- не си спестявайте упойка - наистина има разлика
- учете се как да напъвате - намерете училище за бременни или нещо друго. Само четене не е достатъчно, а с това значително ще си улесните раждането

Ами това е за сега от нас с Дани. Кураж момичета и спокойно. В момента, в който видях малкия си мъж вече нямаше никаква болка. Възстановяването ми, дори и с шевовете е наистина бързо. Сега се борим с кърменето.

Надявам се да съм ви била полезна. Като намеря пак време може да ви пиша и за първия ни сблъсък с кърменето и как вървим по тоз трънлив път.

Стискам палци за много леки раждания.
Честито на всички нови мами. Ще се радвам да прочета и за вашия опит и да започнем да обменяме опит за първите дни край бебето.

На тези, които са на финалната права - имайте търпение, но не подценявайте нещата. Моя малък мъж се роди 2 дни преди термин, а казаха, че имал някои симптоми на преносено бебе. Един от тях е, че му се люпи цялата кожа, но се мажем сега обилно и се надяваме скоро да мине.

Леле, че дълго стана - извинявам се, ако съм отегчила някой.

n3ni,  - благодаря за разказа, много полезен ми беше, аз се чудех тъкмо тези дни дали да не намеря някъде някоя лекция за дишане и напъване, че май и теоретично почти нищо не знам 
Успокои ме малко и че си била хремава - аз нещо от днес се опитвам да се разболявам - нос, гърло, ей такива стандартни неща, та се чудя ако тръгна да раждам дали това ще е проблем, изобщо знаете ли, момичета, с настинка по време на раждане дали е опасно и за какво точно?
Ралик, честита дъщеричка Йоана, да расте здрава и весела, скоро да си я приберете вкъщи да и се радвате   
На всички, тръгнали да раждат, стискам големите палци 

Ох, Courage, как да го обясня от какво съм я вдигнала проклетата захар ... 
Знаех още от самото начало, че ще стане така и за това се следях стриктно, профили си правих, обременяване, ама пусто нали велик доктор в ЖК и все "Оооо, нищо ти няма. Е, сега стойностите са в горната граница, но няма нищо сериозно"    Чат-пат се чудя, тия доктори дето си поверяваме здравето на тях, дали са били 5 год. в МА и после още 3 г. специализация или не.  Аз по принцип страдам от нещо, което е "обратно" на диабета... Произвеждам 3 пъти над нормата бързодействащ инсулин, което обуславя вечната ми хипогликемия, в която се намирам, и непрекъснатото ми желания да ям сладко ... Добре, но по време на бременност, особено в крайните месеци, действието почти се изравнява с нулата и от което веднага вдигам кръвната захар. Пак да кажа, тази бременност съм добре, късно я заформих захарта. С Емма в средата на 8-мия месец вече бях на стойности над 8,5 при норма максимум 6. Сега съм на 6,5 при това на по-късен етап, но предвид гореизписаното, за един добър доктор това трябва да говори много.  Веднъж писах, че не съм учила медицина, но пък за сметка на това от болестите, от които страдам аз и семейството ми, чета и се информирам повече от редовно. Три месеца му разправям на оня в ЖК, че имам режещи болки много ниско долу, а също така три месеца подред ми пада хемоглобина и ми се повишават левкоцитие .... И той нищо, ама нищичко. Сега съм на ударни дози железен препарат, като спрях диаспорала и минах на но-шпа. Еми болките изчезнаха и остана само кръста да ме убива по-малко с всяка изминала минута 

Ох, така се отплеснах, ама да си изплача натрупалото ми се ... И отново съм вампирче    В 23ч легнах. Врът насам, врът натам, с възглавница, без възглавница, с отвити крака, опашкулена цялата ... Е не става и не става, не мога да заспя и ето ме тука ...

dale4na радвам се, че ти помага киселото мляко. При мен за съжаление този път не дава желаните резултати    Ама и всички илачи дето пробвам от седмица - две не ми помагат. Туй то, до преди 10 дена не знаех що е то киселина и има ли почва у нас, а към днешната дата .... Мани-мани, няма думи за описване на това дето се случва    Поне се успокоявам, че в действителност остана малко, а не като с Емма от третият месец, до сами финала жестоки, умопомрачителни киселини ....

Айде мацки, малко остана, да не кажа, че няма време вече, настройвайте се, как след два-три месеца ще си бутаме количките по парковете и ще пием вода, или пък сокчета като се виждаме 

Добро утро!

n3ni - много благодаря за разказа, с нетърпение ще чакам и този за кърменето, че мен това най-много ме тревожи, дали ще се справя. Надявам се всичко да е наред с бебо

violetblue - и аз съм будна от 6, ама заспах в 9 

Честита Нова Година и от мен   
Желая на всички ви много радост и хубави здрави бебета
При мен всичко е нормално. Само дето качих вече 20 кила, но благодарение мисля на киселините не вярвам да се увеличат още много.
Като станат съвсем нетърпими гадните киселини пия лъжичка сода бикарбонат с малко вода. Ако някой знае да е вредно да се взима сода моля да каже.

dandarelia и аз пия сода - само това ми помага. Вредна е за твоя стомах, но не за бебето.

Мили мами , първо искам да ви честитя новата година и родените вече бебчета ! После искам да споделя с вас един сайт , който моя съпруг написа в новогодишната нощ . Наложи му се на горкия , след като ей тъй от нищото ми се появиха контракции на 12 мин. Толкова се шашнахме , че дори не можех да смятам  .
Та ето ви линк http://c.gnetbg.net/ просто започне ли контракцията кликате на бутончето контракция И така за всяка следваща. Сайта ще ви покаже на колко минутки са , а когато станат на 5 мин числата стават червенки - демек време ви е за болницата. На всички ви желая леко и бързо раждане и много здрави , пухкави и хубави бебенца.

ilindi4ka,  давах и няколко пъти еферлаган, за загряване, а и защото явно беше настинал мъника.  Сега се сетих и за чая от мента - много успокоява, направи му. На моя даже му сипвах ментичка - алкохол да си близне, за да се отпусне стомахчето, ама не му хареса особено.

n3ni, като те чета и почвам да се чудя дали да не се пробвам нормално, моя доктор е фен на нормалното раждане, има вероятност да се навие. Ще си проверя пак очните дъна да видим какво ще ми кажат. 

Много бебетааааа 
Честити нови попълнения! Да са живи и здрави, а на мамите бързо възстановяване!

Честито на всички нови майчета и от мен, да са им живи и здрави, пухкави и сладки бебоците 
n3ni благодаря за разказа, с такива думи се успокоявам а ти във Вита ли ражда или нещо съм се объркала