За водата-ние я пропихме на годинката след като му взех шише сламка. Като му кажа "искаш ли вода" вика "ннннн да" и си обожава шишето. Вярно е че си играе с него, хвърля го пак го взема, но важното е че пие.
За храненето-вярно е че Марти яде всичко и по-много, но и той си намали апетита. В смисъл че не си изяжда целия буркан, а примерно 2/3. Ето какво е обяснението в книгата която чета. Пиша го най-вече да успокоя Вита и Утро. След годинката нуждите на бебето от храна намаляват, заради забавения растеж. Още повече се появяват и вкусови предпочитания. Този период щял да отмине. Докотрката пише, че ако отказва да яде, или си играе с хрната да му кажем"явно вече не си гладен" и да приберем яденето, ще се навакса на следващото. Ако иска филия с масло, нека да яде филия с масло, ако иска от нашата маса нека му дадем от нея подходящите неща. Бебетата на тази възраст обожавали повтарящия се режим, това ги успокоява. Могат всеки ден да ядат едно и също нещо, ако им харесвало. И ако храната която поемат е достатъчна за "физиологичното им оцеляване" и не пречи на развитетието им значи им стига,, те имат инстинкт за самосъхранение. Тях не ги интересува,че сме загубили време да им готвим телешко с целина примерно и се ядосваме че не го ядат, те си искат тяхното си.Те се мъчат да се утвърдят като членове на семейството, взимащи сами решения. Не знаят коя храна е полезна и коя вредна. И мен не могат да ме накарат да ям нещо което не ми харесва. Слава богу не ми се е налагало да гоня Марти да яде, а и килата са му в повече. Но определено вече не си иска така яденето от кухнята, а все гледа към нашата маса. Явно подражава. Има хора по-капризни и не толкова. Знам, че сте опитвали всичко само и само да хапнат, пробвайте да не ги насилвате, за да не свързават след време яденето с изнудване към вас и нерви. Дано отмине този период на " неядене" че да се успокоите малко
...
...

...
...
...
: