Извинявам се за отклонението, но така или иначе щях да го напиша. Преди 32 години /през м.март ще се навършат/ родих големия си син. Всички в рода на таткото, вкл. и той са и бяха със сини очи, а аз и моя род с кафеви / моите са пъстри/. Кърмих го 9 месеца и докато го кърмих на детето ми очите бяха мътно сини. Имаше тогава, може би и сега, това поверие, че след като спреш да кърмиш, тогава очите на детето се избистрят и приемат вече истинския си цвят. През цялото време се молех очичките му да останат със син цвят, какъвто още тогава обожавах. Явно съм се молила на глас от време на време, защото, никога няма да забравя думите на свекърва ми /покойница вече/ -
- Ти гледай да гледат очичките му, а дали ще са сини или не, няма значение!
Точно за тия нейни думи се сетих сутринта! И второто ми дете е със сини очи и ги обожавам и двамата, но не заради цвета на очите им, а заради това, което са!
Произволно избрах снимката с бебчето, защото ми хареса много и ще се радвам, ако нашето, така чакано бебче е със сини очи, но нали трябва да вземе нещо и от мама!
Така, че дано по живо, по здраво се появи сред нас и най-вече с късмет да бъде орисано!!!