Болница Токуда - тема 4

Записвам се и аз да следя темата 

Аз бях в нормална стая в Токуда и бях много доволна. В стаята има завеси, с които може да си затъмниш/уединиш ако искаш. А и има с кого да си кажеш по някоя приказка (ние бяхме 3 в стаята), не сме си пречили. Според мен ВИП стаята има смисъл ако таткото ще си стои при вас
Лека бременност и прекрасни бебчета

Благодаря, Светличка, много ми помогна, само искам още нещо да попитам - Защо само в Маичин дом се ходи?! Аз до колкото виждам в сайтовете на другите клиники също се прави такова изследване. Мисля, че и в МЦ Марковс също го правеха. Защо д-рите препоръчват само Майчин дом? А и ако това изследване е само платено, защо да немога да си избера къде да го направя?! И още нещо, Момичета, ако сте го правили на други места, моля, препоръчайте ми ги!
Благодаря Ви!

Просто в МД се намира Националната Генетична Лаборатория и повечето клиники, които предлагат изслеването, де факто изпращат материала за изследване именно там. Така, че можеш да се спестиш някой лев (ако си в София) и да отидеш директно в МД.
В провинцията се процедира по подобен начин - изпращат материала в МД.

Бърз и пресен разказ за моето раждане в Токуда.

Родих на 26.01.2010, планово секцио при д-р Бойко Димитров. С две думи, изключително съм доволна от болницата, макар че на втория ден бях изпаднала в някакъв шок от стрес, хормони, безсъние и пр. и мразех всичко и всички, когато ни изписваха си мислех, че решението ми да дойда в Токуда е било страхотен избор и това са най-смислено похарчените пари в живота ми.

За планово секцио се постъпва от предния ден сутринта, не трябва да си ял или пил много течности, защото ти изследват кръвта. Минаваш през централна регистратура, даваш си направлението за раждане, качваш се в гинекологичните кабинети на втори етаж, там твоя си доктор те преглежда, правят запис на тонове, попълваш куп документи и декларации (в тях са посочени цените на услугите, запомнете ги, за да не питате после, ако спонтанно решите, че искате някоя екстра, както аз направих).

После се качваш в родилното на трети етаж, целувка за таткото, хващаш си куфарчето и те приемат при тях. Следобед лекарят ти и анестезиологът, който ще те упоява минават и те питат имаш ли въпроси - предварително си обмислете въпросите, запишете ги ако трябва, защото вие сте под страхотен стрес => с половин мозък, а лекарите са доста заети и не се застояват да ви чакат. Не ме разбирайте погрешно, питате ли за нещо, отделят ви точно необходимото внимание за да ви отговорят за всичко, но никой няма да ви седне до леглото и да си води сладки приказки с вас половин час, наистина лекарите са доста заети. Виж, сестрите и акушерките са друга работа, те даже те провокират да си говориш с тях като влязат в стаята, изключително са любезни и мили.

Анестезиологът ме попита искам ли приспивателно за вечерта - отказах, а после горчиво съжалявах, цяла нощ не можах да спя, а впоследствие се оказва, че и следващата нощ не можеш да дремнеш изобщо, отчасти поради малко болка, отчасти поради огромното вълнение.

След 8 вечерта и на целия следващ ден не трябва да ядеш нищо, събират се 36 часа без храна, така че задължително на вечеря хапнете добре.

На сутринта те събуждат със свежа клизма (която става за минута, не боли и после се оказва изключително ценна, иначе подут разрязан корем не си е работа). Вливат ти две банки физиологичен разтвор, откарват те в операционната, събличат те гола, покриват те с чаршаф и чакате докторите да дойдат. Стресът вече мианва всякакви граници, на мен мнгоо ми помогнаха техниките за дълбоко дишане от курсовете за бременни и разни медитации, дето се опитвах да правя.

Докторите идват, анестезиологът поставя спинална упойка, която ИЗОБЩО не усетих кога и как ми ръчнаха (а много ме беше стрха от нея). Заедно със спиналната поисках да ми поставят и епидурална (допълнителна екстра, 150 лева), смисълът от която е, че те обезболява около 24 часа след това, иначе спиналната държи 2 часа и после те обезболяват с венозни медикаменти. Мисля, че от тази упойка имаше огромна полза, естествено, не знам дали и венозните обезболяващи нямаше да свършат същата работа, но определено следващите 24 часа ме боля съвсем пренебрежимо малко.

Слагат ти катетър, ти нищо не усещаш, защото вече си упоена. Почват да те режат, минават десетина минути, които ти се струват часове. През това време усещаш как нещо дърпат, бутата , опъват, много силно, все едно дерат прасе

И в един момент ти казват: "Ето сега ще се роди!" и чуваш проплакването на твоето бебе! ))))))))))) Показват ти го за секунда и го слагат на една масичка до теб да го прегледат.

От тук нататък вече не знаеш какво става, само гледаш бебето и нищо друго не осъзнаваш, не виждаш, не чуваш. В еидн момент ти пъхат пред погледа гричничките за теб и бебто и те питат: "Виждаш ли номера?? Еднакъв ли е? Запомни ли го?". Е в този момент да помниш 4 цифрен ПИН не е добра идея, но да кажем, че го запомняш

Осъзнаваш се чак когато те преместват обранто на леглото ти и те откарват в стаята ти. МЕждувременно казват на таткото, че си родила, псукат го да види бебето (което лежи в "аквариума" в коридора) за минутка, да го снима, после го вкарват в стаята при теб за дестина минути и после идват да го помолят да си тръгне.

След операцията си прикован към леглото с катетър и системи и упойки, ако искаш да си видиш бебто трябва да помолиш някой да ти го докара.  Първия ден не го оставят при теб, но да ви кажа- разбираемо е, ти нито можеш да го вдигаш, нито да го кърмиш (опитах, но не стана), нито нищо.

Дават ти го на следващия ден сутринта и вече може да стои при теб в стаята, като го взимат само за смяна на памперс и нощем. Карат те да го слагаш на гърда на всеки три часа поне, пет минути на едната, пет на другата и после да му даваш добавка.

Така, тук е моментът, в който бях супер разстроена и разочарована от болницата - предварително си бях създала нагласата, че съгласно новата кърмаческа школа няма да давам на бебто ми да хапне нищо друго освен кърма, че през нощта ще го оставя да си спи при мене и т.н. Само че на място разбрах, че всъщност това е твърде оптимистична нагласа и реалността е съвсем друга. Реалността, поне при мен беше, че след три нощи безсъние, ако не бях поспала поне 5 часа през нощта щях да се побъркам тотално, след като спах на втората нощ, все едно бях друг човек, иначе нямаше да се възстановя толкова бързо и нямаше да мога да се грижа за бебка не една нощ, а поне три подред.

Що се отнася до АМ - кърменето се оказа толкова трудно, болезнено и не-спонтанно случващо се, че със сигурност бебка не поемаше достатъчно нито коластра, нито нищо, а теглото и спадаше главоломно. Ако не получаваше добавка, кой знае колко щеше да отслабне и нямаше да ни изпишат кой знае до кога. На третия ден, когато почна да ни идва млякото, самите акушерки вече ни казваха: недейте да давате добавака, вече имате кърма, мъчете се да ги кърмите! Но първите дни определено държаха бебетата да се хранят с АМ и сега разбирам, че са били прави.

От втори ден натам можеш да си държиш бебето при теб през нощта, водят те всяка сутрин да гледаш как го къпят и как се грижат за него и как го преглежда неонатолог и ти казва как се развива бебчо. Изключително полезни бяха тези моменти (за първескини като мен)! Едно е курс за бременни, едно е да видиш как твоето бебе е реално къпано.

И един хубав ден ви изписват

С две думи - възстанових се много бързо, направо не повярвах.

Болнични условия - чудесни, храна - много добра, хигиена - чудесна, макар че действително в банята понякога има кръв и слуз, но това си зависи от културата на съквартирантките ти, а не от болницата. Носете си задължително:
- помпа за кърма, 
- ръкавички за бебето,
- еднократни гащи,
- мокри кърпи и голямо количество дамски превръзки
- голямо количество вода за пиене.

karlie, честито бебче и много ти благодаря за подробния разказ! На мен ми предстои планово секцио в края на Март при д-р Димитров и разказът ти беше изключително полезен!

karlie, честита радост и много благодаря за разказа ти, въпреки че на този етап предпочитам нормално раждане   

karlie,честито бебе!
Благодаря ти за разказа. 

Кармен, при мен индивидуалната / ВИП/ стая струваше 120 лв (доколкото си спомням), а за мъжа ми беше 25 лв допълнително на ден (за да може да стои при мен когато си иска и да спи при мен в стаята).

karlie честито бебче.Благодаря за разказа

karlie, честита ви радост и благодарности за отличния разказ! 

Честита рожба karlie,

Желая ви преди всичко да сте здрави много щастливи и всичко друго което си го помислите да ви се случи

Здравейте,

Извинявам се предварително ако въпросът ми не е по темата.
Записах се на ЖК  в токуда при д-р Лазарова и след като ходих в 11,5 г.с. да ми регистрира бременността носейки иследванията които предварително ме беше накарала да направя
тя изобщо не ме прегледа обстойно. Направи ми едно УЗИ за 5 мин и ми каза да дойда пак след месец и тогава ще ми вземе и вагинален секрет. Не са ме теглили. Не са ми мерили кръвно. Това нормално ли е.
Някой друг ходил ли е при нея на ЖК.
И така ли с е процедира в началото.
 

Не знам колко е нормално, но не го намирам и за ненормално. Мен винаги ме гледат много подробно на ехограф (не се следя в Токуда; ходя отскоро, защото съм избрала да раждам там), но пък чак накрая започнаха да ми мерят кръвното (аз си го меря вкъщи), както и никога не са ме теглили (сама си следя теглото). Не е лошо, ако докторите правят всичко това, но по-добре на ехограф, отколкото само мерки и теглилки...
Успех до финала!

Хм и аз съм тръгнала кусури да намирам на моя Доки по ЗК.Че той доста повече неща правел от както го описвате.
stassimira  и аз като тебе очаквам лекаря за всичко да се сеща сам да ме пита, всичко да проследява и следи.....но все ми се налага сама да напомням за придружаващите си заболявания, за разни други важни неща.
Единствено до сега на едно място са ми снели подробна анамнеза и са ме питали за всичко при преглед.Мисля си, че при една бременност всичко е важно
Мислех, че и в Токуда е така.Но явно пак на когото попаднеш.Успех