Болница Токуда - тема 4

Анири, моето бебе беше при мен от 7 сутринта до 22-23ч вечерта - можех да я кърмя колкото си искам, не са ми се месили 

А вечер .
Предполагам дават им АМ.То няма как да не огладнее бебето нощем.
Абе все ще се изкара 3 дена ако всичко е наред
Old Sport мерси за инфото.Аз съм се заредила с превръзки, че хич не обичам този лигнин от едно време още.Ама ще се действа според зависи.А от тези гащури съм взела да - два размера
А дали ще ме пуснат с целия сак при приемане - май се дели багажа на две части?Така съм си подредила всичко, че хич неща да деля багажа.Не мога да преценя какво да сложа в малката торба - всичко ми се вижда важно

Нищо не са ми делили - приеха ме барабар с куфарчето и торбичката, после някой най-любезно ми е пренесъл нещата от предродилна в стаята, така че не се безпокой!
Лигниниът е удобен, защото трябва да го сменяш често. Превръзките и те ще ти потрябват - аз вече наваксах за деветте месеца, през които не съм ползвала, че и отгоре 
Нощем дават добавка към 1ч, но сутринта ти го водят прегладняло, защото прескачат храненето в 4 (нали по принцип на 3 часа ги хранят). Това е добре, защото сутринта бебето има ищах да суче, а като нямаш още кърма това действа стимулиращо (като помпа са  )
И браво за гащурите 

На мен ми го носеха дори преди 6ч, ако е много прегладнял и го взимаха към 1ч през нощта - като приключеше със сукането вечер. Останалото време беше непрестанно с мен, но ако го хранех извън "регламентираните часове" (което аз правех непрестанно, защото моето гардже въобще не беше поспаливо и си искаше своето), навлизахме в жестоки полемики с част от персонала, предимно с гореспомената старша сестра... Останалите, които ми правеха "забележка", по-скоро ме съветваха тя да не ме била видела. Това са ми негативните спомени от неонатологията - просто беше тягостно, не че не си правех, каквото исках - нямаше как да ме спрат. Дори последния ден въпросната "старша" дойде при мен и ми каза "Искам да ми обещаете, че като стане бебето на 3 месеца и като установите, че съм била права, че детето има нужда от режим, да дойдете и да ми кажете, че съм била права. Обещайте, че ще дойдете да си признаете, че съм била права." Дълги месеци се чудех дали да не отида да й натрия носа, че прекрасно си живяхме с моето кърмаче на поискване не само месеци, а години, но беше такъв кон с капаци въпросната жена, че нямаше да има никакъв смисъл. Но ако сега пак се натъкна на нея, ще разчистим сметките набързо.

Аз със старшата имах "допир" само при попълването на документите в деня на изписването. Изобщо не се е въртяла покрай мен преди това. Както и никоя друга от сестрите, освен когато идваха да вземат бебето за преобуване или да ми дадат добавката.

Мерси за информацията, Old Sport. Ще се радвам, ако практиката им относно кърменето се е променила в положителна посока.

Дано. Ще споделиш после дали си усетила разлика, Анири. Аз останах с впечатление, че насърчават кърменето 

Същото твърдяха и тогава, но методите им бяха доста остарели - както почти навсякъде в БГ. Но на съвременна болница като Токуда някак не й отива да е толкова назад по отношение на кърменето, при положение че толкова много се тръби по темата в последно време. Дано наистина нещата са се променили, макар че самият факт, че все още дават добавка първите дни, не ми прави добро впечатление. Ако родя там отново, непременно ще споделя как са ми се сторили нещата този път.

Ох, то нашето заприлича на чат, но се надявам да е полезно и на другите...Аз се чудя - ако, както е в повечето случаи, кърмата слиза на 3-4 ден, как да не дават добавка? И аз съм върл привърженик на кърменето, но в моя случай бебето щеше да умре от глад, ако не давах добавка. Те не те насилват да я даваш на бебето, но ако нямаш кърма или не е достатъчна....При мен последния ден сутринта имаше коластра и бебето се позасити и аз им казах, че не искам добавка. Те не ми отказаха, а напротив. Но после сестрата дойде и ми каза, че бебето реве от глад и нямаше как...Направихме на обед и пробно кърмене и се видя, че бебето не е изпило нищо. Та мислъта ми е, че не са ме насилвали да давам добавката, даже напротив.

То наистина в чат го превърнахме...

Първите дни на детето му е толкова мъничко стомахчето - с размера на лешниково зърно, доколкото помня (чела съм по въпроса преди 2.5г) и постепенно то самото започва да си увеличава количествата, като ако му се дава добавка, то се засища и съответно няма да стимулира майката да му пусне количеството, което му е необходимо. Пробното кърмене е свещена глупост принципно според мен, а през първите дни на бебето няма как да се изсукват количества предвид големината на стомахчето му и е съвсем неуместно да се използва подобна практика. Природата си го е измислила и всички бозайници са оцелели като видове до ден днешен благодарение на кърменето; т.нар. добавка се е появила чак през 20-ти век.
Идеята ми е, че при всеки нещата тръгват различно и влиянието на шишето при един може да не е голямо, но при друг - да е решаващо. Моят хубосник първите 20 дни не наддаде нито грам и ако бях послушала който и да е педиатър, щях да го отгледам на адапте. Просто кърмата ми никаква я нямаше; много стимулация й трябваше, но в крайна сметка се получи, именно защото не предложих шише. Затова съм така негативно настроена спрямо стандартната практика, лансирана от неонатолози и педиатри у нас.
Случай, противоположен на моя. В болницата една майка, която лежеше до мен (това й беше 3-то дете, като първите две не е кърмила, не защото нямала кърма, а понеже "не искали да засучат"), кърмата й тръгна още 1-ия ден в невиждани за мен количества - източваше я с помпа - дъщеричката й засука в началото, но майката имаше главоболие в следствие от упойката и гледаше да си почива, казваше на персонала да дават шише на малката, на 3-ия ден детето отказа да суче от гърда пред очите ми - вече му беше по-лесно с шишето. Свиква се бързо с лесното и за какво да се напряга да дърпа, като има и по-лек начин за действие. Майката се отказа да кърми още в болницата. Сигурна съм, че ако беше получила по-адекватни съвети от страна на персонала, ако някой си беше направил труда да й носи бебето и да й го подава (тя имаше главоболие само като се изправи, легнала не я болеше главата), а майката не получаваше охотното им съгласие да дават на малката адапте, тя можеше да откърми не едно, а една камара бебета.

Пак се извинявам за спама, който донякъде не е спам, понеже все пак става въпрос за отношението към кърменето в Токуда.

Прощавайте, но майките носят отговорност за това дали ще кърмят или не. Има достатъчно информация, консултанти от Ла лече лига и какво ли не. Разберете, че има много жени, които просто не желаят да кърмят и ще намерят повод във всичко, за да не кърмят. Бебе, което се отбива след 3 дни хранене с шише е просто градска легенда. Нормално е щом майката кърми с отвращение и бебето да не иска да суче. След като самата майка не иска да кърми не виждам защо трябва да я пресират- ще си отиде у дома и пак ще спре да кърми щом не иска.

Аз бях цяла седмица там на антибиотик и нямаше как да кърмя в Болницата. въпреки това на всяка визитация ме питаха изцеждам ли и по колко, помагаха със съвети, а след края на антибиотичното лечение започнах да кърмя. Бебето беше недоносено и трябваше да се храни от шише, но на всички консултации ме поощряваха и ми помагаха да продължа да кърмя. В резултат бебето ми беше на кърма, без добавки почти една година, а в моя случай по вашата логика не трябваше даже да е опитало вкуса на кърмата.

В Токуда не са перфектни във всяко отношение, но хигиена е на много високо ниво, майката присъства на всички манипулации и изследвания, постоянно е в течение на случващото се с бебето. Да не говорим за индивидуалните визитации всеки ден с бебето.

Съгласна съм, че и майката не положи нужните усилия, но също така не получи и адекватни съвети от персонала, въпреки че им задаваше въпроси какво да прави. Ако се беше явил поне един ентусиаст от медицинския персонал да й помогне с по-съвременни съвети, имаше по-голям шанс нещата да потръгнат. Аз съм се учила как да кърмя детето си от форума, а не от лекари, което е тъжно според мен. Както казах в първия си пост по темата: болницата е хубава, най-вероятно пак там ще родя, защото вярвам, че при усложнение там ще се погрижат най-добре и за бебето, и за мен; хигиената им е на ниво действително, но поне преди 2.5г отношението им към кърменето куцаше, като говоря за стандартни случаи, а не за усложнения, при които се налага детето да не гладува, понеже по една или друга причина майката не е в състояние да го храни.

А за присъствието по време на манипулации и изследвания - при нас не се случи нищо подобно. Веднъж ни заведоха да видим как къпят бебетата и 2-3 пъти, като ги преобуваха. Връчиха ми детето ваксинирано и изследвано, без да съм видяла нищо от случващото се с очите си. Може би зависи на кой неонатологичен екип ще се попадне, а може и да са се променили нещата, макар че виждам, че горе-долу по едно и също време сме родили.

Анири Аз изрично помолих да присъствам на всичко и присъствах. Бебето ми беше няколко дни в интензивното отделение, но с таткото имахме денонощен достъп до него. Дори ни поощряваха да прекарваме максимално време там, да го гушкаме колкото е възможно, предвид системите. Във всички останали болници, ако детето ти попадне в интензивното отделение ще си го видиш, чак когато го изпишат. За кърмене и дума не омже да става, а там всички кърмещи майки си кърмеха бебета и в интензивното. Помолих само аз да го храня докато е там и уважиха желанието ми, даже самите те казаха, че това ще е най добре за него. Единствената ми борба с екипа беше да остане при нас с таткото и през нощта /бях в самостоятелна стая/, но в крайна сметка го взимаха от 1 до 5  при тях. Аргументите им бяха да го наблюдават, а предвид състоянието на моето дете ги приех. Ако с него всичко беше наред от самото начало щях да се запъна и предполагам да спечеля.

Стандартите на тези места се определят и от изискванията на клиентите. Нека да не гледаме на родилката като на безволево пасивно същество и да приемем, че всеки има право да представи своите изисквания още преди да постъпи там.
 
А за майката липсата на адекватни съвети за кърмене не са причина да не кърми една майка. Щом има достатъчно пари, за да плати раждане в частна болница вероятно има достъп и до интернет, до литература, до консултанти по кърмене. За мен е по- важно персонала да е адекватен и компетентен по отношение на състоянието на бебето като цяло.

Следя ви от известно време. До преди седмица бях твърдо убедена, че ще раждам в Шейново, но напоследък нещо се разколебавам и започвам да си мисля за Токуда.
Има ли такава практика, както е в Ш., освен на болницата за избор на екип да се дават на ръка и пари на доктора?
Това ми е адски противно и е едно от нещата, които ме отказва от гореспоменатата болница.

Понеже не съм се срещала с доктори от Токуда, тук чета разни имена, предполагам ще подбера някой, но кога става избирането, как и кога да се свържа с въпросния човек, или да си запиша час в болницата и там ще ми обяснят? Малко е тъп въпросът ми, но не ми е ясна процедурата, извинете 

Момичета, а как разбрахте коя е въпросната старша? В смисъл, по какво да  я познае човек?

Иначе, сестра ми роди скоро секцио в Токуда, приеха я 1 ден преди самата операция. Направиха й прегледи, изследвания и пр., общо взето денят й мина много бързо. Секциото й беше в 8.30 някъде (първа беше). Бебчето й го дадоха 2-3 часа след това. Само да уточня, че то се роди без инфекции и усложнения, напълно зряло и доносено. Добавката й я носеха, а ако тя преценеше - даваше, ако не, връщаше им я. Бебебто го взимаха към 22 часа и й го даваха сутрин рано (не помня към колко точно).
Раздвижиха я към 22 часа в деня на секциото, което започна някъде към 8.30 сутринта.