ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО

 Поръчките на брошурите са седмица за седмица, поради това изпълнението на поръчката не е точно 7 дни. Хартията е рециклиарана, печатът  и форматът са нестандартни. Ще станат готови до края на тази седмица. Подготвяме списък с желаещите да получат брошури. Ще ги пратим на цели опаковки, в повече от заявеното от вас.Изпратете на лични точен адресq за да ви изпратим.От някои вече имам 

Аз например не съм симпатизант нито на БСП, нито на ДПС, нито на СДС, бях и още съм от феновете на НДСВ, но в интерес на истината, същите хора направиха предишния закон, който сега настояваме да остане.

Той изобщо не е въпрос на политическа симпатия, а е екзистенциален.

Току що по бТВ: "Армията да пази реколтата" Б.Б.

Схващате ли? Кога армията е пазила реколтата? От кого? Защо?

Не спираме да говорим по темата с познати и приятели. Много интелигентни хора изобщо не знаят за същността на въпроса,само са чували нещо бегло. И ние гледаме да не досаждаме, за да не приличаме на фанатици. В България има доста голяма част от хората, които смятат, че всеки, който живее природосъобразно е вманиачен или ''странна птица''.Ние със съпругът ми не сме участвали със средства за споменатите брошури, но ако имате нужда от разпространители- сме насреща.

Следва обсъждане на:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ОРГАНИЗМИ.
Законопроектът е с вносител Министерски съвет.
Разпределен е на водещата Комисия по околната среда и водите и съпътстващи комисии по земеделието и горите и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Постъпили са доклади от тези комисии.
Със становището на Комисията по околната среда и водите ще ни запознае нейният председател госпожа Искра Михайлова.
Имате думата, госпожо Михайлова.
ДОКЛАДЧИК ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, ще ви запозная с:
„ДОКЛАД
относно първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.
На свое редовно заседание от 10 декември 2009 г. Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на околната среда и водите: заместник министър Евдокия Манева, Бойко Малинов – началник на отдел „Предотвратяване на промишленото замърсяване”, Райна Хардалова – началник на отдел „Биологично разнообразие”, Дарина Тодорова – младши експерт, Татяна Султанова – младши експерт, и Красимира Аврамова – директор на дирекция „Мониторинг на околната среда”; на Министерството на земеделието и храните: Ивелин Ризов – държавен експерт в дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните”, на Министерството на здравеопазването – госпожа Цвета Георгиева – ръководител на Националната референтна лаборатория по генно модифицирани храни. На заседанието на комисията присъстваха представители на граждански и неправителствени организации: от Екологично сдружение „За земята” – господин Тодор Славов, госпожа Светлана Николова – от Сдружение „Агролинк”, Илиян Илиев – от Обществен център за околна среда и устойчиво развитие, Албена Симеонова от „Еко Биоразнообразие”, Илия Цонев – председател на Пчеларския съюз, и Илия Немски – член на Пчеларския съюз. Освен това присъстваха: Димитър Джилянов, Калоян Костов и представители на „Агробиотехнопарк „Български биотехнологичен информационен център”.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от заместник министър Евдокия Манева.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с нормите на Европейската общност като се предлага отстраняване на констатирани неточности и непълноти при транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани организми в контролирани условия и на Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми и отменяща директива на Съвета 90/220/ЕИО.
В законопроекта са отразени писмените коментари на Европейската комисия, изпратени до Министерството на околната среда и водите през април 2009 г., относно транспонирането на Директива 98/81/ЕО, изменяща Директива 90/219/ЕИО, във връзка с започване на процедура за нарушение на чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност.
Измененията и допълненията в законопроекта могат да бъдат групирани в три основни направления:
І. Отстраняване на несъответствия и въвеждане на липсващи разпоредби от директивите, като:
- по строги предпазни мерки при съмнение за класифициране на работата в контролирани условия и изключенията от правилото;
- при определени условия работата в контролирани условия от клас 1 и 2 да започне или да може да продължи без издаване на разрешение от компетентния орган;
- потвърждение на крайното класифициране на работата в контролирани условия от министъра на околната среда и водите;
- провеждане на консултации и формиране на страни членки, които могат да бъдат засегнати при авария и подаване на определена информация на Европейската комисия;
- при оттегляне на заявление от заявител – запазване поверителността на предоставената от него информация;
- отмяна на някои общи забрани относно определени селскостопански култури и определени територии;
- въвеждане на ограничения или забрани въз основа на нова или допълнителна информация след издаване на разрешителното;
- разпоредби, свързани с докладването пред Европейската комисия;
- унифициране на прага за допустимост относно съдържание на генно модифицирани организми, за което не се изисква специално етикетиране.
ІІ. Отмяна на разпоредби по процедури, уредени в Регламент 1946 на Европарламента и Съвета на Европейския съюз.
С пълната хармонизация се отменят някои текстове на действащите закони за генетично модифицираните организми и ветеринарномедицинската дейност.
По-същественото за отменените текстове е: отстраняването на несъответствия с изискванията на Директива 2001/18/ЕС за съзнателно пускане на генномодифицирани организми и отменяща директива на Съвета 90/220/ЕИО; отстоянията на полета, засети с генетично модифицираните организми, които се определят в условията на разрешителното за всеки конкретен случай; предоставяне на гаранции за обществено достъпност и други.
ІІІ. Терминологични и технически корекции, целящи отстраняване на допуснати несъответствия между българските разпоредби и тези на директивите, с което се прецизират текстовете, разпоредбите се редактират и допълват с цел постигане на точно и недвусмислено транспониране на европейските директиви в българското законодателство.
Според представителя на Министерството на околната среда и водите законопроектът е обсъждан в специално назначена за целта комисия, в която са били представени различни гледни точки по въпросите от представители на Министерството на земеделието и храните и от неправителствени организации, като проектът е бил одобрен. Подготвен е бил и по суров вариант за изменение и допълнение на закона. От него е взета минимална част от измененията. Всички принципни изменения досега са подкрепени при различни обсъждания на различни етапи при подготовката на закона.
Представителите на Министерството на земеделието и храните и на Министерството на здравеопазването посочиха, че са представили свои становища по законопроекта и те са били отразени в предложения в комисията текст.
След информацията от официалните държавни институции се пристъпи към обсъждане на законопроекта в комисията, при което най активни бяха представителите на неправителствените организации и гражданския сектор.
Изказвания направиха госпожа Албена Симеонова – биофермер, представител на Асоциацията на биоземеделците в България, която направи дълго обяснение за генетично модифицираните организми и опасността да се смесят в природата. Тя отправи забележка, че фермерите в страната не са включени при дискусията по този законопроект.
Бяха направени конкретни предложения по отношение на параграфите в законопроекта, засягащи членове 79 и 80 от сега действащия закон, които третират забрани за култивиране на генно модифицирани организми при някои култури и отстоянията между полетата, засети с генно модифицирани култури или конвенционални и биологични култури.
Отношение взеха представители на Екологично сдружение за земята, член на Комисията по генно модифицирани организми към Министерството на околната среда и водите; също така представители на Сдружение „Агролинк”, представляваща Коалиция „За да остане природа в България”. Според повечето представители на неправителствения сектор действително е необходимо преразглеждане на законопроекта и широка обществена дискусия, която до този момент не е направена.
Имаше изказвания от господин Илия Цонев – представител на пчеларския бранш, който изказа опасения за намаление на пчелните популации от употребата на генно модифицирани организми и предложи да се отложи приемането на закона. Всички членове на комисията да се запознаят много добре предимно с пасивите на генно модифицираните организми.
Господин Илиев от Обществения център за околна среда и устойчиво развитие предложи да се даде гласност на проведените полеви опити досега за въвеждане на генномодифицирани организми.
Господин Георги Божинов, като представител на комисията, даде отговор по отношение появата на повлияни семена и защо никой не е поискал разрешение. Той предложи да се помисли дали да бъдат толкова рестриктивни текстовете и да се редактира тази част от текста, но в никакъв случай да не се отменя цялата й част.
Обсъжданията продължиха с изказвания на господин Борислав Великов, господин Димитър Женомов от Биотехнологичния информационен център на „Агробиотехпарк” – София, и от „АгроБиоИнститут”, които апелираха за внасяне на синхрон на националното законодателство с това на Европейската общност, като в някои от изказванията се посочиха недостатъците на закона, приет от 2005 г., като бяха дадени примери от страни като Швейцария, Германия, Франция и др. водещи фармацевтични фирми, които работят с генно модифицирани организми.
Бяха отправени питания от господин Огнян Пейчев за това как е решен въпросът с генно модифицираните организми в съседните за България страни, а също така от господин Лъчезар Тошев, който даде пояснения какво е състоянието с генно модифицираните организми и предложи да не се отваря така широко вратата за работа с тях, защото това може да доведе до непредвидени последици.
Изказвания направиха отново господин Георги Божинов, господин Иван Алексиев, госпожа Искра Михайлова. Изказванията бяха в двете противоположни посоки – пълно приемане на законопроекта и в другата посока разсъждения по отношение на някои от позициите на проекта, като голяма част от комисията се обедини около това, че предложените промени за генно модифицирани организми в контролирана среда съответстват на законодателството на Европейския съюз и могат да бъдат приети в предложения законопроект.
Що се отнася до освобождаването на генно модифицирани организми в свободна страна, позициите и на членовете на комисията се разделиха. Отношение по въпроса взеха господин Петър Курумбашев, господин Джевдет Чакъров, господин Алексиев, господин Пейчев. На повечето от въпросите отговаряше госпожа Евдокия Манева – заместник-министър на околната среда и водите.
Въз основа на представените мотиви и проведената дискусия Комисията по околната среда и водите след проведено гласуване с 9 гласа „за” 6 „против” и 1 „въздържал се” подкрепи законопроекта и изрази следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми № 902-01-50, внесен от Министерски съвет на 27 ноември 2009 г. като обосновани предложения на Комисията за прецизиране на текстовете се направят между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
С доклада на Комисията по земеделието и горите ще ни запознае председателят на комисията госпожа Десислава Танева.
ДОКЛАДЧИК ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, представям на вашето внимание
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 9 декември 2009 г., на което обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, неправителствени организации и експерти.
Госпожа Мариана Николова, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности” в Министерството на земеделието и храните изрази от името на министерството принципната подкрепа за законопроекта, както е внесен в Народното събрание.
Госпожа Клементина Денева - главен секретар на Министерството на околната среда и водите представи мотивите на законопроекта. Тя изтъкна, че законът е приет 2005 г., когато България е в процес на присъединяване, а не държава членка. Към днешна дата България е държава членка и е длъжна да спазва изискванията на Европейската комисия в цялост. Госпожа Денева подчерта, че от месец април има наказателна процедура за непълноти при транспониране в националната законодателство на Директива 98/81/ЕО, относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия, Тя подчерта, че има и редица констатирани несъответствия от страна на Европейската комисия в Закона за генетично модифицираните организми относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. Тя изтъкна, че България като държава членка е длъжна да транспонира директивата в цялост в националното законодателство.
Солидаризирайки се с мнението на народния представител Цветан Цветанов, г-н Божинов също счита, че не бива да отпада чл. 80, по силата на който се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в териториите, включени в Националната екологична мрежа, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях. Аргументът е, че България е втората страна в света по биологично разнообразие и че в местата от „Натура 2000” има ред, с който се допуска човешка дейност, а с този законопроект се премахва режима ограничаващ появата на нещо, което може да води до модификация на предмета на защита.
Народният представител Юнал Тасим изрази ясната си позиция за неподкрепа на законопроекта. Той изтъкна, че този законопроект следва да бъде разглеждан от Комисията по земеделието и горите, а не от Комисията по околната среда и водите. Той смята, че законопроектът не следва да бъде подкрепян и това е уникалният шанс на България да остане такава с цялото си биологично разнообразие. Счита, че решенията по този законопроект са политически и при обсъждането следва да бъдат ангажирани министрите на земеделието и храните и на околната среда и водите. Господин Тасим призова за защита на българското земеделие с аргумент, че в САЩ има цели щати като буферни зони, а в България буферните зони са до 100 м.
Д-р инж. Светла Николова, представител на коалиция „Да остане природа в България”, изрази притеснения относно политиката, която се предприема в областта на генетично модифицираните организми. Тя счита, че сега действащият закон е в съответствие с приоритетите на страната, интересите на българския земеделски производител и българския потребител. Госпожа Николова се обяви против предложението за отпадане на чл. 80. Освен това иска между двете четения на законопроекта да се внесе допълнителна забрана за отглеждане на монсантовия хибрид МОН 810. Госпожа Николова подчерта, че този хибрид на „Монсанто” е забранен в 6 държави членки, които са хармонизирани изцяло с европейското законодателство.
Господин Илия Цонев от Съюза на пчеларите изрази становище, че приетите със закона разстояния са формални. Той счита, че е невъзможно съвместното съществуване на биологичното и конвенционалното земеделие с отглеждането на генетично модифицирани култури, тъй като няма граница за разпространението. Той подчерта, че България е втората страна по биологично разнообразие след Тибет и има шанса да бъде водеща в производството на биологични продукти, а това са продуктите, които се търсят в световен мащаб.
Госпожа Албена Симеонова, представител на Асоциацията на биологичното земеделие в България заяви, че при приемането на такъв важен законопроект следва да има широка обществена дискусия. Намесата в природните закони е нещо опасно и непредсказуемо, защото генно модифицираните организми не могат да се получат по естествен начин в природата. От асоциацията изразиха ясната си неподкрепа за отпадането на чл. 52, ал. 2, и членове 79 и 80. С предложеното отпадане на чл. 52, ал. 2 се създава възможност за отглеждане в непосредствена близост на генно модифицирани организми и органични култури без буферна зона. С оглед на това има реална опасност при опрашването, генетично модифицираните култури да замърсят органично отглежданите. На практика контролирането на този процес е невъзможно. С оглед на това, предложението за отмяна на чл. 52 ал. 2 трябва да се прецизира.
Народният представител Стоян Гюзелев изрази становище, че при второто четене на законопроекта в Комисията по околната среда и водите следва да се вземе мнението на изтъкнати учени в областта, като доц. Божинов – декан на Аграрния факултет в Пловдив, проф. Иван Минков – декан „Микробиология” в Пловдивския университет, Геновева Начева – Института по микробиология на БАН, акад. Атанасов и други. Гюзелев уточни, че държавите имат различно отношение към генетично модифицираните организми, приемат ги в различна степен, някои изцяло ги отричат, но е факт, че тези продукти се отглеждат от 13 млн. фермери. Той даде пример с Испания, която е с най-голямо биологично разнообразие, произвежда плодове и зеленчуци предимно за Европа и различните видове земеделие се развиват успешно.
Народният представител Димитър Аврамов подчерта, че проблемът е дискусионен, но законодателството трябва да се либерализира. Генетично модифицираните организми съществуват и се използват в много държави и ако България не либерализира отглеждането им ще постави земеделските производители в неизгодно положение, тъй като в условията на Общия пазар, този който произвежда с по-ниска себестойност е по-конкурентноспособен. Той изрази принципна подкрепа за законопроекта.
След станалите разисквания и като взе предвид направените предложения, Комисията по земеделието и горите с 13 гласа „за”, 5 – „против” и без „въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 02-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева.
Със становището на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове ще ни запознае председателят на комисията народният представител Светлин Танчев.
Имате думата, господин Танчев.

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„На заседанието, проведено на 9 декември 2009 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Клементина Денева – главен секретар на Министерството на околната среда и водите, и Райна Хардалова – началник отдел „Биологично разнообразие” в Министерството на околната среда и водите.
Законопроектът цели привеждане на вътрешното ни законодателство в пълно съответствие с Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 г. за изменение на Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия (Директива 98/81/ЕО) и с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета.
Една част от измененията в законопроекта са в областта на работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия. Те имат за цел пълно и точно отразяване на изискванията на Директива 98/81/ЕО, съобразявайки се с изискванията на Европейската комисия, която е започнала процедура по установяване на нарушение през април 2009 г.
В тази връзка и в съответствие с чл. 5, § 4 от Директива 98/81/ЕО в законопроекта се предвижда прилагане на по-строги мерки в случаите, в които има съмнение към кой клас да бъде класифицирана работата в контролирани условия и изключенията от това правило (чл. 18 от законопроекта).
В законопроекта е уредена възможността при определени условия работата в контролирани условия от клас 1 и 2 да започне или да продължи да се извършва, без да се иска издаване на разрешение от компетентния орган. Със законопроекта се предвижда потвърждаване от министъра на околната среда и водите на крайното класифициране на работата в контролирани условия, извършено от заявителя. В съответствие с чл. 14 и чл. 16 от директивата се предвиждат разпоредби за провеждане на консултации и информиране на други държави членки, които могат да бъдат засегнати в случай на авария, както и предоставяне на определена информация на Европейската комисия (в чл. 37 се създава нова алинея 1). Важен момент в законопроекта представлява запазването на поверителността на информацията, предоставена от заявителя при оттегляне на заявлението (в чл. 104 се създава нова алинея 4).
В законопроекта също се правят изменения в съответствие с чл. 23, § 1 от Директива 2001/18/ЕО, свързани с въвеждането на ограничения или забрани относно употребата или продажбата на генетично модифицирани организми в резултат на нова или допълнителна информация, или въз основа на нови или допълнителни научни знания (чл. 75 от законопроекта).
Законопроектът съдържа и изменения, свързани с отмяната на разпоредби, уредени в Регламент 1946/2003, както и на някои текстове от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В заключение може да се каже, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми е насочен към постигане на пълно съответствие с Директива 98/81/ЕО на Съвета от 26 октомври 1998 г. за изменение на Директива 90/219/ЕИО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и с Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета. Промените, които нямат отношение към правото на Европейския съюз, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове с 9 гласа „за”, 3 гласа „против” и 2 гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на 27 ноември 2009 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: И аз благодаря, господин Танчев.
Заповядайте за процедурно предложение.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на работното време до приключване на разглежданата точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Обратно становище? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 82, против 11, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Госпожо Караджова, желаете ли да вземете отношение от името на вносителя? Не.
Народни представители, които имат желание да участват в разискванията по обсъждания законопроект?
Заповядайте, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, Съюзът на демократичните сили и Синята коалиция като цяло няма да подкрепи предложения законопроект по причини, че в него се предлага да бъдат отменени сериозни ограничения, които бяха въведени благодарение на национален консенсус на практика през предходните години – от 2005 насам, които въвеждаха принципа на предпазливост при въвеждането на генетично модифицирани организми в околната среда чрез засяване на селскостопански култури и други подобни на територията на Република България.
Ние не смятаме, че това че има определена директива означава, че, без да предприемаме никакви опити да я променим, трябва да приемаме и само да транспонираме всичко, което е включено в тази директива.
България е член на Европейския съюз, а Европейският съюз не е Съветският съюз. Ние имаме 18 евродепутати, имаме глас в Съвета на министрите, имаме еврокомисар и ще имаме еврокомисар, така че имаме възможност да защитаваме нашите позиции в Европейския съюз. Това е позиция, която е свързана с нашето разбиране за европейското членство на България в Европейския съюз.
В нашата страна има много широки обществени кръгове, които имат резерви към въвеждането на генетично модифицираните организми в околната среда. В момента, даже когато този закон се дебатира в Народното събрание, получаваме различни становища от организации и не само екологични, но и такива, които са свързани, примерно, с производство на етерични масла и дори, които изразяват загриженост за това, че отпадането на съответните ограничения, които се предлагат в закона, ще им създадат големи проблеми. Това се отнася и за тютюнопроизводството и пр., тъй като ние имаме записано в закона в Раздел ІV „Забрани”, чл. 79 и чл. 80, че се забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните генетично модифицирани организми – тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. И още, че се забранява освобождаването на генетично модифицирани организми в територии, включени в Националната екологична мрежа по смисъла на Закона за биологичното разнообразие, както и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, а по отношение на генетично модифицирания памук прилежащата територия обхваща 400-метров пояс.
От правителството се предлага тези текстове да отпаднат, както и при Преходната разпоредба, в която също така се забранява в § 4: на територията на страната се забранява извършването на генетични модификации с маслодайна роза, лоза и тютюн с изключение на научните изследвания при условията и по реда на Глава трета.
И втората алинея на § 4 забранява освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генетично модифицирани животни.
Ние не можем да приемем с лека ръка да отпаднат тези забрани, тъй като смятаме, че цитираните в тези текстове култури са от стратегическо значение за българския износ.
Между другото се предлага да отпаднат цели раздели от закона – Раздел VІ „Несъзнателно трансгранично придвижване на генетично модифицирани организми”, Раздел V „Транзит”, в ал. 2 да отпаднат точки от 5 до 9, които дават описание на съответните организми, в Раздел ІV „Износът на генетично модифицирани организми, предназначени за директна употреба като храна или фураж, или за преработка” също се предлага да отпадне и т.н.
Имаме сериозни възражения към такъв начин на процедиране, защото към този въпрос трябва да подхождаме с много по-голяма предпазливост. Последиците след това можем да ги понесем всички и те да бъдат икономически последици.
Защо в обществото има резерви към генетично модифицираните организми? Защото това не са обичайни организми, които се получават като нови сортове чрез кръстоска или чрез обичайните методи, които се прилагат. При тях гени от организми, които няма как да се срещнат и да се кръстосват, се пренасят от един организъм в друг. По този начин се цели съответният организъм да придобие нови качества.
По време на този преход обаче се налага да се установи къде той е извършен успешно и къде – не. Затова към тези гени се добавят така наречените маркерни гени. Едни от тези маркерни гени са гените за антибиотична резистентност. По този начин, когато се извърши преносът, получените клетки се поставят в среда със съответствия антибиотик и там оцеляват тези, където този пренос е извършен успешно.
Много добра идея, обаче какво се оказа преди няколко години? Това беше широко коментирано в цял свят. Доказа се, че вирусите могат да пренасят от царевица, която е генетично модифицирана, в бактерия, живееща в коремчето на пчела, тези гени за антибиотична резистентност. Това нещо се знаеше от биолозите, но това се доказа на практика. Оттам нататък остава въпросът след като този пренос е възможен и вирусите играят тази роля на вектори, пренасящи и тези гени, това може да се случи и с бактериите, живеещи в човек и той после да се окаже, че не реагира на съответните антибиотици при лечение. Затова в чл. 81 ние забранихме освобождаването в околната среда и пускането на пазара на генно модифицирани организми, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност. Всички маркерни гени за антибиотична резистентност не са единствените маркерни гени. Има и други, които не са за антибиотична резистентност. За тях ние нямаме забрана.
Но, какво ни предлага правителството в § 56 от новия законопроект? В чл. 81 думите се прередактират и текстът става: „Маркерни гени за антибиотична резистентност” се заменят с „гени за резистентност към антибиотици, който се използва в хуманната и ветеринарната медицина, когато съществува риск за човешкото здраве и околната среда”.
Какво означава този текст? Че ще има маркерни гени, които са за антибиотична резистентност в генно модифицирани организми, които ще се пускат в околната среда в България, обаче към антибиотици, които не се използват в момента в медицината – хуманната или ветеринарната. Никой тук не постави обаче въпроса, че може да настъпи спонтанна мутация, така че тази резистентност да се промени към резистентност към друг вид антибиотици. Затова ние искаме тук категорично да се запази оригиналният текст на чл. 81 и ние да не се отказваме от това, че в България не могат да се освобождават в околната среда генетично модифицирани организми, съдържащи маркерни гени за антибиотична резистентност.
Това е една специфична материя, но тя не е без значение, защото както вече ви казах, в обществото има сериозни резерви към генетично модифицираните организми. В някои случаи може би неоснователно, в други случаи – основателно, тъй като пък се установи, че има алергии и други реакции към някои от продуктите, получени по този начин, но във всеки случай, когато хората спрат да купуват определени продукти, не желаят да купуват, цели отрасли в нашето селско стопанство ще бъдат поставени в много тежко положение и много хора могат да загубят препитанието си. Тези хора са от всички политически партии, така че аз не бил искал да политизирам въпроса и да казвам, че това се отнася само за тези или, че това се отнася само за онези. Ние не бихме искали това да се случи и смятаме, че тези въпроси трябва да бъдат разглеждани в диалог много по-широк, отколкото при изготвянето на този законопроект.
В едно писмо, което е изпратено до госпожа Цачева от Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика, се заявява, че те не са били потърсени при изготвянето на законопроекта, следователно не са взети предвид всички съображения, когато са били създавани тези текстове.
Затова аз смятам, че не можем да подкрепим този законопроект на първо гласуване. Ако той все пак мине, тези текстове трябва да бъдат преразгледани много внимателно във водещата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Тошев.
Заповядайте за реплика, господин Алексиев.
ИВАН АЛЕКСИЕВ (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, уважаеми господин Тошев! Отпадането на тези забрани, много добре знаете, се налага от факта, че наличието на подобни общи ограничения, както е при нас, в нашия закон, въведени с този закон, влизат в противоречие с изискването преценката да се извършва за всеки отделен случай на генно модифициран ген в генетично модифицираните организми, което в случая е уредено точно с Директива 2001/18, където има и защитна клауза. И това, което казвате, че не е спазен принципът на предпазливостта – напротив. С тази защитна клауза точно се спазва принципът на предпазливостта и се прави оценка на риска на всеки един отделен случай, така че Европейският съюз наистина не е Съветският съюз, но ние имаме общо законодателство с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: За втора реплика има ли желаещи? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (СК): Уважаеми господин Алексиев, уважаеми дами и господа! Когато преди малко казах, че Европейският съюз не е Съветският съюз, имах предвид, че ние трябва да участваме активно в създаването на европейските регулации. Още повече, че съгласно Лисабонския договор от началото на тази година и парламентът има право на инициативи по този въпрос. Нашите пълномощия се засилиха значително с приемането на Лисабонския договор и бих желал ние активно да се възползваме от възможностите, които ни дава Европейският съюз. Това е нашето семейство.
Аз не се съмнявам, че мнозинството от ГЕРБ ще прецени правилно тези възможности и ще се възползваме от тях. Ние смятаме, че това е в интерес на всички – да участваме, когато се създават тези директиви, а не сме една техническа служба, която само транспонира в нашето национално законодателство това, което е написано в директивата. Не по този начин трябва да разглеждаме нашето членство в Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
За изказване - народният представител Джевдет Чакъров.
Заповядайте.
ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо министър! Бих искал да кажа, че това е изключително чувствителна тема, защото става въпрос за храната, която евентуално би се консумирала. Освен това става въпрос за един много важен сектор от българската икономика – за земеделието.
С промените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми се предлага да отпадне забраната за отглеждане на генетично модифицирани организми на територията на нашата страна като цяло и, обърнете внимание, на териториите на защитените зони и зоните на Натура 2000, включително и за такива култури, както и господин Тошев посочи, като тютюн, лоза и маслодайна роза. Действително в първия вариант на законопроекта, впоследствие на закона, който беше приет от Тридесет и деветото Народно събрание, имаше забрана тези три традиционни, емблематични култури за нашата страна да бъдат забранени както за отглеждане и пускане на пазара, така и да бъдат отглеждани в лабораторни условия. В Четиридесетото Народно събрание тази забрана, с оглед на аргументи от страна на научната общност, беше преодоляна, и в лабораторни условия и за научни изследвания в сега действащия законопроект това е възможно. Наистина трябва да бъдем много отговорни и изключително внимателни, защото това са фундаментални въпроси – става въпрос за емблематични култури за нашата страна. Бих искал да обърна внимание, че даже само съмнение относно наличие на компоненти като генетична модификация по отношение на виното, на тютюна, на цигарите – господин Тошев посочи за традиционното розово масло в нашата страна, което има добър прием - едва ли би се възприело, най-вече в рамките на Европейския съюз и в редица други страни, където има силно негативно отношение към генетично модифицирани организми.
Искам да обърна внимание, че тази дискусия и разглеждането на законопроекта стават в момент, когато има официална позиция от страна на държавата, на правителството, на министъра на финансите, а предполагам, че това се споделя и от Министерството на околната среда и водите, за разширяване на външния пазар на земеделски продукти на базата на екологично отглеждане, тоест на биоземеделие. В случая наистина има сблъсък на тези намерения с предлаганите промени в Закона за генетично модифицираните организми.
Бих искал да отбележа, че не е проведена достатъчно адекватна, смислена, съдържателна и широка обществена дискусия. Ще ви дам за пример, когато приемахме Закона за генетично модифицираните организми в Тридесет и деветото Народно събрание. Тогава аз бях председател на парламентарната Комисия по околна среда и води. Дискусията и обсъжданията бяха приблизително във времева рамка от година и половина. Имахме множество срещи с обществеността – както народните представители, така и вносителите, имахме срещи със земеделски производители. Тогава в парламентарната комисия участваха господин Тошев, госпожа Манева, която в момента е заместник-министър на околната среда и водите, господин Божинов участваше активно. Искам да ви кажа, уважаеми колеги, тогава имаше пълен консенсус, без оглед на политическа принадлежност, в разглеждането на този законопроект на базата на нагласите, които имаше в обществото за един по-рестриктивен подход. Да, тогава ние приехме наистина един по-рестриктивен Закон за генетично модифицираните организми. В момента предлагам отново да чуем обществените нагласи, настроения и позиции и като народни представители, които отразяваме волята на обществеността, на всички граждани в републиката, да вземем съответно най-правилните решения и това да бъде приложено в законотворчеството, което в момента е обект на нашето внимание. Например ще дам за илюстрация отношението, позициите, които имаха земеделски производители, биофермери, пчелари т.н. по време на самото заседание, когато се разглеждаше настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, които са също отново доста негативни.
Действително повод за предлаганите промени е пълно привеждане на нашето законодателство в областта на генетично модифицираните организми в съответствие с това на Европейския съюз и отправени бележки от страна на Европейската комисия за непълно изпълнение на този наш ангажимент, но в случая, подчертавам, се отива много по-далеч. Има текстове, които трябва да бъдат хармонизирани, но не бива да се отива към пълна либерализация. Добре е да ползваме опита на страни от Европейския съюз по същия въпрос. Като министър на околната среда и водите от 2005 до 2009 г. двукратно на заседания на Съвета на министрите сме подкрепяли единия път Австрия, след това Унгария за забрана, и това се наложи, за отглеждане на генетично модифицирана царевица.
Искам да кажа, че има опции, които трябва да бъдат максимално използвани, за да се постигне баланс и защита на нашите български национални интереси. Освен това в момента в Европейския съюз върви дебат за промяна в Директивата за генетично модифицираните организми в посока да се даде по-голяма свобода на страните членки, както посочи и господин Тошев, да вземат решения относно генетично модифицираните организми съобразно своите национални интереси и приоритети. Това е в интерес на Общността. Ние имаме едно от най-богатото биологично разнообразие в рамките на Общността, заедно с Испания, Гърция и нашата страна, и затова близо 34% от територията на страната ни е със защитени зони. Ето защо трябва да бъдем много внимателни и да прецизираме текстовете, така че да бъдат защитени в максимална степен българските национални интереси, и законодателството, което приемаме, да отговаря и на обществените нагласи, а в момента аз не виждам да има кой знае каква сериозна промяна с оглед на рестриктивния подход, който е съществувал и в предходните години, и към настоящия момент.
Убеден съм, че ще вземем най-правилното решение. На този етап, надскачайки рамката на самото хармонизиране, отивайки в много по-голяма степен на либерализация, ние не бихме могли да подкрепим Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми в този вариант. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Чакъров.
Реплики? Няма желаещи.
Министър Караджова иска думата.
Заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми депутати! Искам да започна от двете изказвания на господин Лъчезар Тошев, когото дълбоко уважавам като професионалист, и на господин Чакъров, който е бил министър на околната среда и водите, с ангажимента за приравняване на нашето законодателство към европейското и от тяхното предложение как ние да направим промяна в европейското законодателство. Изненадана съм от начина, по който се предлага да стане това, а именно чрез нашия закон ние да променим европейското законодателство. Да, има пътища, по които това може да се случи, но това е чрез европейските депутати, които вие имате като представители в Европейския парламент, чрез европейските партии, които са членове на Европейския парламент. Не е начинът да променяме европейското законодателство, господин Тошев, в нашия парламент. Нашата задача в момента е като отговорни членове на Европейския съюз да приведем нашето законодателство към европейското. Едновременно с това можем по легалния начин, по който това се прави, начин, по който и други държави го правят - чрез Европейския парламент да се опитаме да променим това европейско законодателство.
Що се отнася до това, което каза господин Чакъров и което най-много тревожи хората – консумацията на храни, съдържащи генетично модифицирани организми, искам да припомня чл. 2, ал. 2 от закона, където се казва, че разпоредбите на този закон не се прилагат по отношение на пускане на пазара на генетично модифицирани храни, хранителни съставки, лекарства за хуманната медицина и ветеринарно-медицински продукти, които се състоят или съдържат ГМО, или комбинация от ГМО, генетично модифицирани фуражи и ГМО за използване във или като фуражи. Тези неща се уреждат съответно със Закона за храните, Закона за лекарствените продукти, Закона за фуражите и Закона за ветеринарно-медицинската дейност. Тоест това, което най-много плаши хората какво консумират, въобще не се засяга от промените, които ние предлагаме. Искам това да е ясно на всички вас, а също и на всички хора, разтревожени от промените.
Искам да ви припомня историята на приемането на този закон. Както бе споменато преди малко, единствената причина този закон да бъде приет от парламента през 2005 г. (преди това той беше разработен от професионалисти и предложен горе-долу във вида с промените, които ние предлагаме), е единствено членството ни в Европейския съюз. До 2005 г. в България нямаше никаква регулация на тази тема. Имаше една - бих казала - беззъба наредба на Министерството на земеделието, в която нямаше никакви ограничения. Към 2002-2003 г. се отглеждаха около 200 хил. дка генно-модифицирана царевица. Оттогава това не се е случвало. Няма нито един случай през изминалите години на искане.
Законът за генно-модифицираните организми дава достатъчно инструменти да не се допусне нито един случай на пускане в околната среда, т.е. засаждане на генно-модифицирани растения, нито пък пускане на пазара. В резултат на тревогите на хората, че от утре започват да консумират неинформирано генно-модифицирани храни, ще кажа, че първо ще продължим с нашата разяснителна работа. Освен това направихме консултации с министъра на земеделието и храните. Разбрах, че е имало среща с ръководители на неправителствени организации. Нашето предложение – на министър Найденов и моето - е всеки конкретен случай, каквато е европейската процедура, да върви, както сега е записано – чрез Съвета на учените. Това са 15 хабилитирани учени, на които имаме основание да вярваме, които са наблюдатели от неправителствени организации. След това, минавайки през съответния министър по отношение пускането на пазара – на министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите, всеки конкретен случай да се одобрява или отхвърля от парламента. Това е най-висшата форма, която бихме могли да сложим како бариера. Нашата задача е да спазваме европейските правила, особено що се отнася до пускането на продукти на пазара. Едно от основните достижения на европейската общност е свободното движение на стоки, услуги и хора – нещо, от което в много голяма степен и България се възползва. Ние не можем да въвеждаме общи забрани, а трябва да спазваме процедури.
Апелирам към вас да подкрепите проекта на това предложение. Оттам нататък относно промяната на европейското законодателство, това да стане много по-рестриктивно относно пускането на пазара на генно-модифицирани организми - както на европейския пазар, така и в околната среда. Нека това да стане чрез нашите депутати, които са в Европейския парламент, чрез партиите, на които са членове ваши представители. Това е интелигентният подход. Това е начинът, по който подхождат всички останали държави.
Господин Чакъров, Вие споменахте да проучим опита на страните-членки. Проучихме този опит. Абсолютно сте прав, че има забрани за определени случаи на въвеждане на царевица и т.н. Във всички тези случаи това не са общи забрани в закона, а както изисква процедурата – по конкретни искания, случай по случай. И те са забранени. Ако в България някой поиска, а в случая ние предлагаме нивото да се вдигне до ниво парламент, имаме пълното право да въведем съответната забрана.
Призовавам Ви като професионалист да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Ще започна със свежата в съзнанието ви мисъл на госпожа Караджова, че този закон е разработен за нуждите на членството ни и че е бил направен предимно от професионалисти. Вярно е, че водещите български учени бяха ангажирани с разработването на този закон, но ако е вярно, че е разработен от професионалисти, точно толкова вярно е, че тогава депутатите не бяха статисти. И днес познавачите на тази материя помнят името на скромната, но достойна депутатка Теодора Литрова, помни се името на Лъчезар Тошев, помни се името на госпожа Манева, чиято е идеята за чл. 80, който днес отменяте, помни се приносът на господин Чакъров, споменава се сигурно - и с известно основание - и моето име (оживление в мнозинството). Да, аз ще ви кажа какъв е моят принос точно в този закон, но не това е важното.
Важното е, че законът стана резултат на един широк обществен, научен и политически консенсус. Законът безспорно е добър, работи без основание за съществени претенции от страна на бизнеса, на българската общественост, на неправителствените организации, и с малки изключения – на водещите български учени.
Съгласен съм с идеите и обосновката, която направиха ораторите преди мен.
От името на парламентарната група ще кажа, че въпреки редица необходими текстове, които въвежда този Закон за изменение и допълнение на закона, се правят няколко неприемливи на този етап изменения, които ни дават основание да решим и да ви уведомя, че сме решили нашата парламентарна група да не подкрепи закона.
Най-напред искам да се спра на твърде експлоатираната спекулативно тема, че предстоят санкции от Европейската комисия и Европейския съюз. Повод ми даде вероятно грешка в становището, прочетено от Вас, госпожо Танева. Може да е грешка на стенографа, на записа...
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА (ГЕРБ, от място): Не на стенографа, а на този, който се е изказал.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Главният секретар на Министерството на околната среда и водите поради своята компетентност не би могъл да каже, че спрямо България е стартирана наказателна процедура.
Това изостри моето внимание, защото преди това ми беше направило впечатление в мотивите на Министерския съвет нещо твърде интересно. Във втория абзац в мотивите се говори не за стартирала процедура, а за писмен коментар от страна на Европейската комисия по повод на евентуално стартиране на процедура по чл. 226. Но това писмо и този коментар от 14 април е относно Директива 9881, която отменя Директива 9021. И така е написано в мотивите на Министерския съвет. А най-същественият рестриктивен пробив на същността на закона става въз основа на твърдение, че той не съответства на Директива 2001/18.
Какво пише в мотивите на Министерския съвет в подточка „е”? Че предлагате да се отменят членове 79 и 80 от Преходните и заключителните разпоредби, защото въвеждат общи забрани за употреба, продажба и работа на ГМО и те са в противоречие на Директива 2001/18, в която, забележете, разрешаването на работата, употребата и продажбата на ГМО се извършва за всеки конкретен случай поотделно.
Отварям и чета Директива 2001, чл. 18, който Вие цитирахте. Там пише: „Необходимо е да се установят хармонизирани процедури и критерии за оценка за всеки отделен случай на потенциалните рискове, възникващи от съзнателното освобождаване на ГМО в околната среда.”
Аз искам да помоля народните представители от ГЕРБ и „Атака”, които ще подкрепят закона, да ми намерят друг текст, който дава директно основание за твърдението, че в тази директива има императивно изискване да бъдат отменени членове 79 и 80. Нека който от вас е готов, ето я, ще я оставя тук, за да я ползва, освен тази обща препоръка, но, забележете, когато става дума за разрешаването, а нашата воля е била на определени територии и за определени растителни видове да не се дава разрешение за съзнателно пускане в околната среда, кой интерпретатор на волята на Европейския съюз ще намери в тези текстове директно препращане към онова, което пише в мотивите? Аз го моля и ако ми го покаже, ще смятам, че той гласува с главата си, а не с пръстовите си отпечатъци, което става все по-важно.
Ето защо прекомерното позоваване на това, че са започнали съдебни процедури към България, че директивата изисква непременно тази промяна, която ни се предлага, да знаят, че има и други сериозни хора, които познават директивите и мислят с главите си. Още повече, че в чл. 16 на тази директива, правена преди 9 години пише в първата му част, че разпоредбите на настоящата директива не следва да накърняват националното законодателство в областта на екологичната отговорност. И пояснява защо.
Така че Европейският парламент зачита, защитава и уважава когато има воля за суверенитет и обосновка на онова, което е национален интерес и което е национална особеност.
Уважаеми колеги, кое приемаме в закона и кое не приемаме? В тази материя условно могат да се обособят три относително самостоятелни области. Първата е работата с генно модифицирани организми в така наречените контролирани условия от различни класове. Втората сфера е съзнателното пускане на пазара на генно модифицирани организми. И третата сфера е пускането им на пазара.
Предлаганите изменения, усъвършенстваните текстове в съответствие с европейските изисквания в първата част са приемливи за нас. Те са рестриктивни, те са необходими, те прецизират написаното досега.
За пускането на пазара няма да говоря. Най-красноречива е императивната постановка в тази директива, която започнах да чета, постановка, че храна, която е допусната на европейския пазар и компонент на нея, не може да бъде спирана на националния пазар. Това е най-радикалната императивна мярка по отношение на третата сфера.
Защо обаче втората – за съзнателното пускане в околната среда – е обект на лобиране, интереси и желание за радикална промяна? Винаги съм си задавал въпроса дали с генно модифицираните организми и култури светът ще може да реши проблема за глада, за прехраната и в известна степен за бедността? Дали това не е в центъра на натиска на Световната търговска организация и на влиятелни световни кръгове за разширяване на територията, на която се пускат генно модифцирани организми? Ако това беше така, териториите на бедните страни, страните, в които има глад и недоимък, щяха да бъдат използвани за разширяване географията на новите хибриди, които дават и по-високи добиви. Проблемът е в това, че бедните страни и техните производители не могат да купуват скъпите хибриди и затова териториите на по-развитите и платежоспособни страни са обект на интерес от фирмите и страните, вложили огромни средства в първия кръг – научното разработване на нови хибриди и генно модифицирани сортове. Именно затова е натискът територията и на България да бъде по-достъпна за тези хибриди.
Знаете ли как с госпожа Манева някога написахме текста на чл. 80? Понеже волята беше България да е свободна от такива хибриди и генно модифицирани сортове, взехме картата на България, защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и един кръг около тях с диаметър 30 км покриваше цялата територия на България. По този начин с този текст ние тогава я превърнахме като територия, недостъпна за тези хибриди.
Сигурно това е било крайно. Сигурно трябва да направим промяна, но това не може да стане с механичното премахване на чл. 80, защото там става дума и за защитените територии, и за обявените вече в „Натура 2000” места като български принос към европейското движение. Не може да бъдем съгласни да се отмени и чл. 79.
Защо предложихме българската роза да не може да се пуска в генно модифициран вид на българска територия? По много простия икономически факт, че по едно многолетно стечение на обстоятелствата климат, почва и растителен вид дават най-доброто в света розово масло и всяко генно модифициране и променяне на този вид може да ни лиши от това, което имаме. Същата беше обосновката на господин Чакъров за тютюна, други бяха факторите и основанията за лозата, за плодовете и зеленчуците.
Ето защо, приемайки, че са необходими промените в първата сфера относно работата в контролирани условия, че не оспорваме сегашните изменения относно пускането на пазара, ние се противопоставяме на изменението относно съзнателното пускане на генно модифицирани организми в околната среда. Няма го това изискване в директивата, за което ни говорите. Не е необходимо да отпадат на този етап забраните на чл. 52, ал. 2, където се определят допустимите отстояния от отглежданите по природосъобразен начин продукти, както и забраните на членове 79 и 80, за които говорим.
Ако искате да спечелите обществена подкрепа и доверие...
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Ние имаме спечелено обществено доверие.
Георги БОЖИНОВ: ...добре ще бъде днес да не гласуваме този закон, а наистина да направим едно сериозно обсъждане, да видим по-ясно какъв е общественият интерес, какви са претенциите на неправителствените организации, на пчеларски и други организации и да направим един текст, който е приемлив за обществото и достоен за отстояване в Европейския съюз.
Иначе, и с това завършвам, (ръкопляскания) искам да ви кажа, че като председател на комисията в предишния парламент аз познавам натиска на хората и организациите, вложили много пари за научни изследвания, на които са необходими територии, в които да стигнат с продукти до пазара, да си върнат парите и да произведат пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на господин Божинов.
Господин Янаки Стоилов има въпрос.
ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Аз не исках да репликирам господин Божинов, защото той направи много обстойно изказване, но струва ми се, че беше малко деликатен в тези обяснения. След като това е една материя, в която има много екологични проблеми, но и материя, в която има много големи финансови интереси, как ще обясните, господин Божинов, това, че хора, които са отстоявали една радикална позиция срещу допускането на генно модифицирани организми и това е намерило отражение в действащия закон, сега дори от позициите, които заемат – не по-малко влиятелни, не предлагат обратното решение? Дали те са променили на 180 градуса своето мнение, което иначе е било постоянно в течение на последните няколко години или трябва да търсим други обяснения, или просто са проявили отстъпчивост пред натиска или са се изкушили от този натиск? На този въпрос ми отговорете в края. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов ме притесняваше с това си настояване и преди да изляза на трибуната. Аз, разбира се, няма да отговоря в явен вид. Ще повторя, че в края на своето изказване бях максимално откровен, че познавам този натиск и знам как се отстоява позиция.
След 3-часов разговор с преводач на английски с господа от тази порода накрая единият от тях на чист български език каза: „Давайте да си вървим, с този няма да се разберем!” (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли други народни представители за изказване? Госпожа Искра Димитрова Михайлова е заявила желание.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа, колеги! По време на заседанието в Комисията по околната среда и водите, докладът от което старателно ви прочетох в началото на дебатите, аз бях от народните представители, които гласуваха против предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми.
Гласувах против на заседанието на комисията и се чувствам длъжна, тъй като предложих доклада на комисията днес, да обясня защо гласувах против и ще гласувам против и в залата законопроекта на първо четене във вида, в който той ни е представен.
Гласувах и ще гласувам против по две причини.
Първата причина е, че едно от основанията да ни бъде предложен за разглеждане такъв законопроект в този момент е уеднаквяването на българското с европейското законодателство.
Основанията са разписани добре в мотивите през цитираните текстове от регламентите, с които трябва да се съобразим естествено. Съгласна съм, че когато говорим за ГМО в контролирани условия, ние можем да направим промени и подобрения в текстовете на сега действащия български закон, за да бъдем в съответствие с общото европейско законодателство. Когато обаче стане дума за освобождаване на ГМО в околната среда, тогава тази категоричност на изискванията на европейското законодателство не е точна. Защото всеки, който се интересува от проблемите, знае, че дори и в момента и в Европейската комисия, и в Европейския парламент, в специализираните комисии на Европейския парламент, в специализираните дирекции на Европейската комисия, говоря за дирекции „Околна среда” и „Здраве” и за други дирекции, текат дебати, провеждат се проучвания, събират се данни от всички страни членки, публикуват се междинни доклади на направените проучвания. Има едно общо категорично мнение на всички учени и ангажирани с тези проучвания. Нееднозначно се приемат в страните членки ГМО и особено тяхното свободно пускане в околната среда.
Разглежда се връзката на хранителната верига, която влияе пряко на човешкото здраве, и възможността свободно пуснати в околната среда ГМО да окажат негативно въздействие точно върху човешкото здраве чрез хранителната верига. Всеки, който се поинтересува, може да види и публикации, и становища на експерти и на членове на Европейския парламент, и презентации по това колко нееднозначни са позициите на страните – членки на Европейския съюз.
Не е вярно, че само в България има рестриктивни закони, като страна – член на Европейския съюз. Не е вярно, че само срещу България може да бъде възбудена наказателна процедура. Нашето поведение ми напомня на времето, когато България не беше страна –член на Европейския съюз, и искаше непременно да изпълни абсолютно всички изисквания, за да можем да се преборим и да станем страна – член на Европейския съюз. Ние сме страна – член на Европейския съюз. Ние имаме право да отстояваме позиция в един общ дебат в рамките на Европейския съюз. Този дебат е много сериозен и това е втората причина, поради която считам, че внасянето на този законопроект във вида, в който го виждаме сега, е ненавременно. Неговото приемане в този вид би било престъпление спрямо българската природа.
Има две тенденции в развитието и на земеделието, и на опазването на околната среда в Европейския съюз. Биологичното земеделие е това, за което настояват много от страните членки. Това, което получава сериозна подкрепа от структурните фондове на Европейския съюз, за което България залага много сериозни намерения в бъдеще.
Как можем да постигнем развитие на биологичното земеделие тогава, когато в предложения ни законопроект има текст, който отхвърля сега действащ текст в действащия закон, според който не може да бъде издадено разрешително за генетично модифицирани посеви в съседство с полета с биологични насаждения. Текстът отпада. Това е един от параграфите, в които той отпада. Защо отпада? Нима ние се отказахме от биологичното земеделие? Или ние напълно неглижираме друг документ на Европейската комисия? Това са препоръките за държавни стратегии и насоки, публикувани още през м. юни 2003 г., за съвместното съществуване на различните видове насаждения, свързано с генетично модифицираните организми, насаждения от генетично модифицирани организми, конвенционални насаждения и биологични.
В специално издадена препоръка, в която има дефинирани принципи, половината от тези принципи са нарушени с предложения законопроект. Нарушен е принципът за правото на различните видове земеделие да се развиват на територията на една страна. Когато ние можем да неглижираме биологичното земеделие, за да развиваме генетично модифицираните организми, тогава ние не спазваме този принцип. Когато ние елиминираме с отпадането на текст от сега действащ закон ролята на Комисията за защита на потребителите по отношение на продукти, в които има генетично модифицирани организми, зачеркваме я, отпада, няма да действа тази комисия по отношение на тези продукти. Как защитаваме хранителната верига? Как защитаваме правото на развитие на различните видове земеделие и на продуктите, които се получават от различните видове земеделие?
Колеги, апелирам, законопроектът може да бъде приет на първо четене, но той има нужда от сериозно осмисляне и много сериозна работа, защото тук става дума за перспективата на България и за перспективата на основни клонове на българската икономика.
Какво стана с развитието на селския туризъм? Какво стана с развитието на биологичното земеделие? Какво стана със специфичната роля на България като нова страна – член на Европейския съюз? Нима нашите 111 хиляди квадратни километра ще решат въпросите с изхранването на Европейския съюз или на други страни? Или може би след като ние решихме със Закона за биологичното разнообразие да отделим повече от 33% от територията си за защитени територии, сега с един друг закон ние правим абсолютно отстъпление и допускаме и тези защитени територии да бъдат заразени от генетично модифицирани организми.
Това са моите основания. Обръщам се към вас с молба да ги обмислите. Надявам се, че ние ще намерим баланса и добрия тон тогава, когато става дума за толкова отговорни решения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на госпожа Михайлова.
Реплики има ли? Няма.
Други народни представители желаят ли да вземат отношение?
Министър Караджова, заповядайте.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Смятам, че много ясно обясних каква е причината да преминем към приемането на този закон. Тъй като въпросът се политизира и подходът е непрофесионален… (Реплики от КБ.) Моля ви! Обяснимо е защо. Аз също съм за това, ако може на територията на целия Европейски съюз да няма никакви генетично модифицирани организми, нито храни.
Имаме проблем. Проблемът е, че има ред, по който България трябва да предложи да се промени европейското законодателство. Когато ние сме кандидатствали за страна член, сме знаели какви са директивите. През 2007 г. предишното правителство подписа договор за присъединяване, значи се съгласява с правилата на Европейския съюз – как се променят директиви, как се променят регламенти.
В Договора за Европейската общност има процедури как се променят европейски закони. Те не са чрез нашия парламент. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Много моля за ред в залата. Не се обаждайте от място.
МИНИСТЪР НОНА КАРАДЖОВА: Госпожо Михайлова, безкрайно съжалявам, че употребихте много тежка дума, която плаши хората – че приемането на този закон е престъпление към околната среда. Престъпление срещу околната среда и срещу хората в България са 16-те наказателни процедури, които аз като министър на околната среда и водите наследих – правени безобразия в цялата страна. Това е престъпление. Не искам с още една наказателна процедура ние да утежняваме и без това тежкото положение. Искам да ви кажа, че за тези четири години няма нито един поискан случай за каквото и да е въвеждане в околната среда или на пазара. Има процедура, която може да забрани. Предлагаме ви парламентът да го решава. Моля ви, не плашете хората! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря на министър Караджова.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, доктор Желев.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ (КБ): Уважаема госпожо председател, госпожо министър, дами и господа, уважаеми колеги! Аз очаквах някои от колегите лекари да вземе отношение, но явно че ... (Реплика от народния представител Искра Фидосова.) Не, правната реформа след време може да има много общо с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Господин Желев, моля Ви не се отклонявайте от темата, разполагате с четири минути и половина.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Аз ще ви кажа защо няма да гласувам. Защото не съм сигурен, че след време няма да създадем условия да възникват или възникнат необратими промени. Аз като лекар не съм сигурен и затова няма да гласувам. Така, както в страни като Швейцария, Ирландия и Италия имат пълна забрана за ....
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Швейцария не е член на Европейския съюз.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Да. Италия обаче е член, нали – Унгария, Гърция, Австрия, Франция, Люксембург?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Моля за тишина в залата.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: От какво се притесняваме ние сега? Законодателството на целия Европейски съюз е едно и също. Задавам си въпроса: какво ще решим с приемането на този закон? Тук се казва, че тези продукти ще се произвеждат – например царевица, но тя няма да се пуска на пазара, няма да я има в хранителната верига. Какво ще я правим тогава?
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Не пише такова нещо в закона.
ЕВГЕНИЙ ЖЕЛЕВ: Питам: какво ще я правим, къде ще я изнасяме? Още веднъж ви казвам, че аз като лекар не съм сигурен. Има хора в целия свят, които се съмняват, включително и в Европейския съюз. Защо се правим на повече католици от папата? Няма да гласувам поради тези причини, за да ми е чиста съвестта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицирани организми, № 902-01-50, внесен от Министерския съвет на Република България.
Гласували 126 народни представители: за 89, против 36, въздържал се 1.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Заповядайте за процедура, госпожа Михайлова.
ИСКРА МИХАЙЛОВА (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще бъда много кратка. Предлагам процедура на основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 41-то Народно събрание – по изключение Народното събрание да реши да бъде удължен максимално срокът между първо и второ четене на Законопроекта за генетично модифицирани организми, което означава три седмици повече от обичайния срок. Това е моето предложение.
ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ, от място): Общо три седмици.
ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Фидосова. Консултирах се с администрацията на Народното събрание, но може би не сме се разбрали. Предлагам да бъде увеличен до максимално възможния срок – 21 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Подлагам на гласуване процедурното предложение за удължаване срока между първо и второ гласуване на законопроекта на 21 дни.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Поради изпълнение на решението за удължаване на работното ни време до гласуване на законопроекта на първо четене закривам настоящото пленарно заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,55 ч.)

Председател:
Цецка Цачева

Заместник-председател:
Лъчезар Иванов

Секретари:
Пламен Нунев
Петър Хлебаров

Без да се стряскате напишете в Гугъл:

William Engdahl
http://www.engdahl.oilgeopolitics.net/GMO/World_Trade_Order/worl … _trade_order.html


The Global Seed Vault on Svalbard

Второто го схванах, но този пич каква връзка има с темата?

относно стенограмата - мисля, че там има потвърждения на някои неща, които едни или други противници на ГМО са усещали или предполагали:
1. Явно наличие на корпоративен натиск ->
2. Да се продават в България скъпи(не само потенциално непредсказуемо опасни семена), които бедните страни не са заинтересовани икономически да купуват(СЪОТВЕТНО МИТА ЗА ЗА СПЕСЕНИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ОТ ГЛАДНА СМЪРТ ЧРЕЗ ГМО Е НАПЪЛНО РАЗБИТ, това явно няма как да стане чрез скъпи гмо семена, с които искат да ни "зарибят" - в ущърб на нашето здраве, нашето икономическо положение(на традиционен производител на селскостопанска продукция и сериозна туристическа дестинация) - и за какво, да си избие някой парите за скъпи и НЕНУЖНИ изследвания за създаване на гмо организми!
3. Наличие за спекулация по въпроса със синхронизирането на българското законодателство със Европейското - разбрах че това основно по-остро касае лабораторните условия(контролирана среда). НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСКАМЕ ТОВА МЕЖДУ ДРУГОТО ДА МИНЕ И ВЪРХУ ДРУГИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ - ЗА ПУСКАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ В ОКОЛНАТА СРЕДА НА ГМО ОРГАНИЗМИ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ В ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ, които, доколкото разбрах след като се очертаят с 30 км буферна зона и не остава място за ГМО. явно неслучайно се е целяло отпадането и на този член!

моите предложения:
I. Да се възпроизведе тази карта със защитените зони и да се очартаят 30 км буферни зони около тях. Това да е един от основните ни аргументи.
II. Да се изисква настоятелно и неумолимо дифиренцирано синхронизиране - и то само дотолкова, колкото е нужно за синхронизирането и не повече, като да се настоява за недопускане в околната среда и буферните зони на каквото и да е производство, да не говорим вече за търговия на територията на България с ГМО организми.
III. Да се отстояват интересите на България като производител на биопродукция и уникални продукти като розовото масло, за които няма нужда Монсанто да ни продава семена!

Хора, адски сме го загазили! Нямам думи просто!

Аз не напразно бях една от най-скептичните тук относно "добрите" намерения на госпожите
Манева и Караджова, на които им се изтъркаха езиците да лъжат  къде седнат, къде станат.

Защото бях слушала по радиото въпросните дебати и дори казах на някого оттук, вече не си спомням дори на кого, на личните, че отговорът на всички въпроси се крие в тази стенограма.

Те я забавиха максимално, чак днес  излезе, но аз я дебнех и веднага я пуснах.

E, това последното особено ако не го осъзнават любителите на кебапчета, след години сами ще си берат " плодовете " на остроумието.

да разберат, че няма да минат "метър", да се задават в предавания и срещи точно тези въпроси, които се опитват да покрият, уж покрай синхронизиране с европейското законодателство.

Утре темата в радио Витоша ще бъде ГМО от 06 до 10 ч. , надявам се, че  ще можете да го слушате и онлайн http://www.vitoshaonline.com/ (вляво)

Ще се включат професор , който е анти-ГМО (о, чудо! как се е навил ?!) и Веселин Дробенов, "момчето" (рафаиле!), което беше гост при Гала във вторник - генетик и непоправимо възпитан!

Можете да се обаждате в студиото с мнения! Цели 4 часа!

А те имали и форум, пълен с наши хора! http://www.vitoshaonline.com/forum/viewtopic.php?f=1&t=19159


Хора, имаме 7 000 подписа! (е, има и непотвърдени....)

моля специално да зададете ВСИЧКИ неудобни въпроси, които са коментирани тук - ОП направи си един ферман точка по точка и ги карайте наред