осиновяване на по-големи деца

Аз също на база моя опит бих препоръчала на всички осиновяващи деца до 3-годишна (пък дори и до 4-годишна предвид изоставането на децата по домовете) възраст да не ги дават поне половин година на детска градина след като ги вземат от домовете. Но като се замислих - въобще не познавам спецификата на потребностите на почти шестгодишни деца, престояли до тази възраст в дом. Знам само, че за моите деца от около 3, 3 и половина годишна възраст е много важно освен с мен да общуват постоянно и с връстници. Попадайки на добри педагози в детската градина те дърпат в области, в които явно аз не мога да съм им полезна. А може би това се дължи и на общуването им с другите деца и на волното или неволно съревнование да могат и знаят повече.

Та... аз не бих могла да кажа какво е по-полезно за децата на Весислава, защото не съм била в нейната ситуация. Но за рзлика от Мага, от постовете й виждам, че тя е разумен и отговорен човек и би трябвало говорещата вече в нея майчина интуиция най-добре да й подскаже как да постъпи.    

Ганката, ти си моята будна съвест   

Защо толкова настоятелно пиша едно и също? Едно време, когато взехме детето, го изпратих на детска на втория месец. Всички от форума дружно ме подкрепяха и се радваха на добрата му адаптация в детската, аз се радвах на желанието му да е с деца, да ходи на детска... чак после се усетих, че това е изкуствено - само и единствено с цел да ни достави удоволствие. После, когато ми дойде акъла в главата и го оставих в къщи, и започнахме да си говорим повече и по-честно, детето ми каза, че не иска аз да съм му майка, щото аз наистина не бях такава... Естествено, че това е базирано на моя опит, но всеки дава съвети през собствения си опит. Лично за моето дете детската не беше добър вариант.

Естествено, финансовия въпрос особено в тази криза, е от изключителна важност, което прави конкретната ситуация само с един изход - детска градина.

Фоксче, радвам се че не го приемаш лично защото се колебаех дали да напиша последния си пост именно по тази причина.  

На мен ми направи впечатление че всички, които са осиновили деца на възрастта горе-долу на тези на Весислава й дават много по-окуръжителни съвети относно ходенето на детска градина на децата й от нас - тези които са се сдобили с деца поне с две години по-малки и то не само заради финансови причини.  Може би има защо все пак?

А и педагогическите и възпитателните способности на всички ни са различни... (Може би защото работим за различни заплати - кой за 300, кой за 3000     ) За някои детската градина и училището може да са само неизбежното зло за да могат да работят, но за мен и моите деца например те са полезни и за наваксването и напредването на децата ми в доста области, без да броим социализацията.

Точно така, Ганка.
Да го кажем направо: ПОНЕ 6 месеца до 1 година заедно с детето, независимо от възрастта му - е в полза и на дете, и на родител.

ОБАЧЕ... ако не е възможно? Не можем ли да потърсим компромисен вариант! По дяволите, ако имах биологични деца, щяхме да го живеем този живот такъв, какъвто ни се сервира.
Отървах се от осиновителската "треска", в момента в който основната ми мисъл беше: как да оцелеем.
И с почуда установих, че... заживяхме по-лесно и по-просто откъм психология, травми и емоции. 

Днес ще празнуваме  за втори   път рожден ден откакто синът ни си е у дома - Валентин навършва  7 години .  Да ми е жив и здрав и все така усмихнат.

Кмира, да ти е жив и здрав!!! Ние втория рожден ден го минавме вече

    
Кмира, да ви е живо и здраво порасналото момче! Много щестие, успех и хиляди приключения му желая!

Кмира, да ти е живо и здраво момчето и много да го слушаш!   

Кмира, да ти е жив и здрав порасналия юнак  

  Честит рожден ден на Валентин!

Веси, първо приеми моите съболезнования. Разбирам, че при вас нещата се развиват доста динамично. Не успях да прочета всички отговори и ако се повтарям ще ме извиниш. Бих те посъветвала да поговориш със социалния ви работник и да я помолиш да ти издадат направление за консултации с детски психолог. Аз лично така направих. Бях ти писала, че у дома сме с 2 юнака на 4г 7 м. от 17.12. и преди 2 седмици единият влезе във фазата на "НЕ"-то. Започнах да ползвам услугите на психолог като си взех направление от социалните. С нейна помощ мисля, че се справяме доста добре. И другото, което ми се иска да те помоля е да бъдещ повече време с тях. Ако можеш пращай ги на градина само преди обед и след това бъдете заедно. Според мен децата трябва да усетят сигурност и да усетят какво означава "мама"  и "тати". Защото си мисля, че за тях ние сме все още нещо като персонал вкъщи. Последното го казвам, защото като си дойдохме у дома на 17.12. моите момчета ме попитаха аз ли съм "нощна смяна",  поне 2-3 седмици след това имаха нужда да чуват от нас, че вече няма "група" а си имат къща.

Толкова точно е казано, че на мен ми се струва, че цял живот имаме  нужда от това.
Всеки път по-различен начин и на различно и все по-дълбоко ниво. Нещо  като спиралата, по която учим, че вървяло развитието в биологията.
Казваш, показваш или изразяваш едно и също, но на другия етап е по-задълбочено, но на практика е същото като утвърждаване.
Първо е казано, че вече има мама и тати и те са тези и тези, с които са се запознали.
После на следващия етап пак е това (че имат дом и семейство), но по друг начин, с друга дълбочина и с други изразни средства.
Не е нужно да са думи, може с един жест да е или с мълчание.
На 10 г. е с други изразни средства, на 13 - с  други, на 15 и т.н.
Виждам, че и на 60 и повече хората имат нужда от същото убеждаване и усещане. Противоприродното насилие, което е причинила родилката, лесно се нанася, а с години се неутрализира за да се стигне до нещо хармонично.

Дано и децата да успяват да показват на мамите, че те са мамите.
Но за децата може би е по-трудно да преценят, че и мамите имат нужда  от такава обратна връзка.

Не е никак случайно споделянето на Дар, че е периоди на борба за оцеляване намалява вглеждането и замислянето.
Мисля, че се дължи на това, че колкото колелото се върти по-бързо, толкова по-нагоре се качваме по спиралата и повече пъти преминаваме през едно и също и повече на брой пъти са се убедили и децата, и мамата в единението и стабилността помежду си.
 

Согромно извинение към Весислава за закъснението ... просто се отплеснах и забравих 

http://older-child.adoptionblogs.com/

http://www.associatedcontent.com/article/105362/preparing_to_ado … _older_child.html

http://www.youtube.com/watch?v=AmQI7wpG_yY

http://adoption.about.com/cs/olderchildren/a/adjust.htm

Благодаря момичета за пожеланията. Валентин беше много превъзбуден ,предполагам ,че още е. Дълго се гушкахме преди да го пратя да спи , ама и той не искаше да си легне.

Kmira,да ти е живо и здраво момчето и много да се радвате взаимно. .
Ще ви разкажа нещо,което за мен е показателно ,че престоя в къщи е най-доброто за детето,без значение възрастта му /когато е възможно това от финансова гледна точка/Скоро се гушкахме с Валерий един след обяд докато Рене спеше и  синът ми се "обясняваше в любов "за пореден път и толкова много се гушкахме ,а на него все не му стигаше и искаше още и още.....Тогава го попитах дали го е гушкал някой  даже и за малко,имайки впредвид лелка,госпожа.А той ми отговори:Никой,мамо, разбираш ли никой!Едва се въздържах да не надуя гайдата,но това е истината и никога няма да наваксаме това с гушкането ,но поне опитвам в момента ,прекарвайки това време с децата си.За себе си знам,че съм направила правилния избор.Колкото до финансиите,зависи кой какво  мисли за добро финансово състояние.Гладни не сме стояли,но едва сега започваме да изплуваме леко.И наръба на спирането на тока сме били и не ходим по детски центрове и други разни забавления,но винаги успяваме да направим събитията запомнящи се.От моя приятелка,осиновила  детенце на 2 г. преди време знам,че е  изключително важно да бъда с тях сега и тя а съжалява ,че е нямала тази възможност-а след време връщане назад няма.Това всеки от нас го знае.
Веси,пожелавам ти да намерите златната среда.Децата саразлични,но ще ти кажа,че моята дъщеря едва след 4-тия месец прояви емоции и сега само ме прегръща-да не кажа,че нон стоп виси на врата ми ,а тя все повече започва да тежи