Искам бебе,но все се дърпам...

  • 2 963
  • 47
# 15
Да,това ми хареса (за мечката)!!!  Joy
Виж целия пост
# 16
И аз се дърпах.Заедно сме от 5 години и 9 месеца вече. Но като се получи (забременях случайно),имах 1 седмица за размисъл и реших че това е моето бебе. Сега съм щастлива млада мама на Александра  Joy
Виж целия пост
# 17
Аз. Напълно те разбирам, но не знам какъв съвет да ти дам ...
Виж целия пост
# 18
Напълно те разбирам,защото и аз съм била в твоето положение.Винаги отлагах с предлог че трябва първо да се направи това,след това онова и т.н. И когато се спрях осъзнах,че никога няма да има подходящ момент и все ще има някаква причина,но няма да имам време( бях на 31 г).Започнахме опити - не се получи първия път,нито втория,третия и тогава вече започнах да съжалявам за изгубното време.След много сълзи и душевни мъки вече съм мама и съм толкова щастлива когато дъщеря ми ми каже с мъничката си сладка устичка "мамо".Така че просто се реши,не отлагай много дълго,защото винаги ще има някаква причина.
Виж целия пост
# 19
linapeti, бях чела една статия за случай, мисля, че беше в Ел или Опра. Жената беше писала, как точно така, женена и не била сигурна иска ли или не..хем искала, хем не. Един ден решила да започнат все пак да опитват, ама така-несигурна, че го иска. Докато не се оказало, че има сериозен проблем, и много трудно ще забременее. Тогава преосмислила какво иска и разбрала как стоят нещата за нея. Помня, че беше писала, че като разбрала, че може никога да няма деца по независещи от нея обстоятелства усетила колко иска да има дете.
Виж целия пост
# 20
Аz бях като теб. Но zа второто, не zа първото. Винаги съм zнаела, че не искам само едно дете, но... все не можех да се престраша..  Crazy И времето си минаваше... Не zнам zащо така, все си каzвах "не още, имаме време, млади сме.." и тем подобни. Докато накрая второто ни дете ни "иzненада" . Уж бяхме решили от новата (2008ма)година да zапочваме, пък се окаzах бременна декември 2007 неzнайно как  Rolling Eyes . И като видях теста (след като вече си zнаех какъв ще е  рzултата от него), ме стегна такава паника, че се раzплаках почти. Луда работа.. Пак си мислех, че ми идва иzведнъж, абе.. Малко по малко свикнах с мисълта и съвсем скоро zапочнах да се радвам истински. А като родих.. не zнам как да го опиша.. Просто не zнаех кака така съм живяла беz нея до сега  Heart Eyes

Объркано е, но така се чувствах. Написах това, zащото.. абе де да zнам, не си единствената, която не е съвсем сигурна zа такова нещо, просто исках да го zнаеш  Hug

Пожелавам ти прекрасна бременност и прекрасно детенце, когато и да се престрашиш. Дано да е скоро, децата са всичко  Peace
Виж целия пост
# 21
Понякога се случва и това. С разума си разбираш ,че трябва да се случи ,а някакси не си готова на тази крачка.
Виж целия пост
# 22
Аз се дърпах отначало,защото все пак за мен беше важно да си завърша първо висшето и след това ако е рекъл Господ за започнем бебеправене.Така и стана.Завърших,започнахме да работим за бебенце и след 4 месеца има-няма стана.
Явно не си узряла още за бебе,иначе щеше да го почувстваш и да усетиш,че вече имате нужда от нов член в семейството,създаден лично от вас/усещането е много силно и те кара да го искаш неистово/.Предполагам не ти е дошъл момента. Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Напълно те разбирам, мила  Hug
Аз съм в същото положение, мъжото все драпа айде сега, айде утре, ама аз все отлагам за по-нататък. Пустият му страх ще ме довърши.  Confused


Надали, след година или две нещата ще са по-различни...все толкова силно ще желая дете и също толкова силно ще се страхувам... Thinking
При мен страха като че ли надделява над желанието, което е много жалко. Или трябва да престана да го мисля, или напълно ще психясам.
Виж целия пост
# 24
Ами да ти кажа и аз съм така......но за трето детенце, тъй като имам две вече  Laughing, толкова много искам , но като дойде момента се дърпам, а пък в края на месеца се надявам да не ми дойде и тръгвам с тестовете  Crazy
Виж целия пост
# 25
Според мен пък, трябва да изчакаш момента в който ще го пожелаеш с цялото си сърце.
Стига да не чакаш прекалено дълго, де.
Виж целия пост
# 26
Когато видиш двете 4ерти4ки ще забравиш за вси4ко и ще си много щастлива.
Виж целия пост
# 27
Дърпането ти е форма на страх , който е нормален , стига да не заровиш в него. Казваш  ,че децата ти носят усмивки , мисли в тази посока , колко би била щастлива със свое бебо.
Виж целия пост
# 28
Ако си имате работа и покрив над главата, не виждам защо се дърпаш. Ние нямахме  жилище, аз нямах свястна работа, ама си казахме: " Хората опитват по 5,6,7, 10 години. Дай да започваме, че не при всеки се получава веднага"  Grinning Е, да ама на 2- рия път стана. Отначало паника как ще се справим  newsm78, ама имаш 9 месеца да свикнеш с мисълта за съществото, почваш да му говориш, да му пееш и като наближи момента , вече не си мислиш за нищо друго освен дали всичко при раждането и с бебчето ще бъде наред. 9 месеца са си доста време за свикване със ситуацията. Смело напред!
Виж целия пост
# 29
Аз бих изчакала една година и един ден- като в приказките. Всъщност нещо такова и направих- казах си, ще пия хапчета до еди-коя си дата, след това изчаквам 2-3 месеца за нормализиране на цикъла и избягване на риска от близнаци и почваме...

През тази година успяхме да се окопаем кариерно и финансово, успях да понауча някои неща- така да се каже, набрах преднина, за да може после да съм спокойна през месеците на бременността и майчинството.

Не на последно място е добре да си готова физически- говоря за известно количество груба сила, която помага при справяне с болежките и хормоните.

В края на краищата не е само въпрос на себеотрицание и престрашаване. Вярно, може да си много щастлива, като видиш двете чертички, може светът ти и мисленето ти да се променят само за ден. Но друго си е да си сигурна, че си изградена личност и че раждането на дете няма да ти отнеме важни неща. Говоря за важни- креативност, вътрешна сила, а не странични като ходене по дискотеки.

Все едно да те питат- искаш ли да тренираш парашутизъм. Няма веднага да питаш- къде е самолетът.

Та- иска си психическа подготовка понякога. Ти се познаваш най-добре, но при мен не беше излишно малко целенасочено мислене.

Ето ти и най-простата формула за изчисляване кога може да чакаш бебе, ако забременееш в рамките на един цикъл: взимаш датата на началото на последния цикъл. Добавяш 7 към деня и вадиш 3 от месеца. Така имаш приблизителен термин след 40 седмици и можеш да си направиш някакви планове:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия