Сефтосахме се вече и ние с паданията. Приготвям вечерята и по едно време се усещам, че се мотаме и двамата в кухнята, значи бебето е само. Питам къде я остави, ми на леглото. Ядосах се, един милион пъти казах, че вече се върти като пумпал и обикаля цялото легло, днес ако не я гледах незнам колко пъти щеше да падне. Затичвам се аз гледам на леглото никой няма, гледам отстрани няма, реших, че не съм разбрала къде я е сложил и си е в кошарата, бре гледам и там няма бебе и загрявам, че ще да е отстрани от към на баща си страната паднала, защото не се вижда от вратата, да ама звук не се чува, сърцето ми изтръпна какво ще заваря. Отивам аз и какво виждам, Бузана по корем, малко с главата надолу килната, върху Корки си гледа ТВ. Добре, че е паднала с крокодила, върху рогозката, та нищо не я е заболяло, ами весело ми се хилеше от земята и си гледаше кротко някакво си предаване
Сезари, ще те следя изкъсо, да не ни откраднете зетя



Да не би да се бъркаш нещо или така ви е казала педката? Или пък има овесена безглутенова? И Изабел си знае името. Ама само на Изабел се обръща. Таман някой като понечи да й каже Изи ще имам вече основателна причина да кажа, че тя това име не го знае и да си й викат Изабел 
Захранването върви задоволително, само ако можеше и да поспиват повече...
