Първи крачки прави вече МАРТенското ни човече

SZA, и аз знам, че трябва позитивно дасе говори на децата, ама като захапе, единственото което мога да направя е да извикам строго НЕ и да прекратя кърменето (което предизвикваше обиден рев). Май имаше ефект - днес ме ухапа само веднъж леко. Иначе за друго когато кажа НЕ, предизвиквам чаровна усмивка и скоро и аз не устоявам...
По повод смисъла на форума - аз се регистрирах и започнах да пиша малко по-късно (след раждането), а причината да се регистрирам беше, че на всяко търсене, което пусках излизаха теми от форума. Сега се чувствам точно както го е описала ГериМур - това ми е една от малкото ежедневни възможности за разтоварване. Вече започнах да ви чувствам близки.
По повод приятелите и виждането - ние още преди бебето бяхме намалили социалните контакти, защото мъжът ми е домошар и не обича да излиза, а в къщи се точеше един нескончаем ремонт (многократно спиран поради финансови причини или защото "това преди 30 години струваше много скъпо, как сега ще го изхвърляме!"  от страна на свеки) и просто нямаше къде да поканя гости. Сега поне стаите, които обитаваме с детето (кухня и детска) са частично оправени (в кухнята още няма врата ), но вече нямам сили да се боря и с това. Та по този повод, от както се роди малкия, се виждам по-рядко с приятелките си, защото виждането е свързано с разходки в Младост, в работно време, а събота (когато не е на работа) и неделя са запазени за таткото.

Уж само два нови отговора били публикувани в темата, а четох цяла страница! И разбира се, забравих какво още щях да пиша.
Бодливке, дано това да е последното боцкане!

Честито на всички, имали поводи тези дни, да не изреждам, че ще пропусна!

Гери, тъкмо вчера си писах с една варненска мама за Невеляшка. Има цяла тема във форума. Освен да вземем да го пробваме, пък ако ни хареса, може и РД да направим там.

За седенето пред компютъра, аз лично съм оставила форума за вечерта, когато Ния вече спи, вечеряли сме и релаксираме. Хвърлям едно око и на ФБ. Понякога се заседявам, когато Ния спи на обяд и трябва да й пазя тишина. Тогава преглеждам новините, търся разни неща. Причините, за да постъпвам така са сходни с написаното от СЗА - осъзнах колко много време ми отнема. Преди Ния спеше по-често, а аз имах много повече питанки относно кърменето и после захранването и непрекъснато ровех и висях във форума. Сега съм ограничила времето за него, но се опитвам да следя тази тема, предполагам че след 2 месеца като се върна на работа ще намаля още активността. Предпочитам да се видя с някого, да изведа детето или да си играем през деня. Имам още само 2 месеца за това. И ми е по-полезно дори да проведа един цял, смислен разговор в Скайп с някоя приятелка, дори да е пак мама от форума. Честно казано, на мен самата ми поомръзна да си говоря за едни и същи бебешки неща. Повече ме интересуват теми за възпитанието, за човешките отношения и т.н. А във форума по тези теми се пише доста по-малко, отколкото за захранване, кърмене, слагане на гърне и т.н.

За приятелите - ние сме последните от компанията, които се обебиха, даже Ния е връстничка с няколко втори деца. Ние все още сме приятели и си се виждаме, така беше и преди да родя.  Но има и такива, които сега ни "приеха" отново. Досега без дете сякаш бяхме вън от тяхната лига. Но това не са ни близки приятели, някога сме били по-близки, после с появата на техните деца сме се отдалечили и сега сякаш отново сме в един отбор. Това винаги ме е дразнело.  С някои приятели имаме разминавания във възгледите за отглеждане и възпитаване на децата. Дори понякога усещам лека ирония, нещо като "Хайде да те видим теб сега, дето много знаеше". Но за мен е интересно да дискутираме, да обсъждаме, не отхвърлям възможността да не съм била права. А и разговорите ни никога не са се въртяли само и единствено около децата. Аз лично полагам старания това да е така. И така поддържаме отношения и с хора, които още нямат деца. В крайна сметка, всички се радват на Ния, но никой не е длъжен, а често и способен, да се вълнува от всяка стъпка, дума и т.н. на моето бебе. Тези изживявания са си уникални само за нас и аз държа да не ги натрапвам на околните.

За "НЕ"-тата, аз гледам да не са много и никога да не са просто ей така. Опитвам винаги да има и обяснение. Засега не е лесно да обяснявам на 10 месечно бебе разни неща. Както споменах, при нас проблемът са очилата ми. Е, тя едва ли може да разбере как така мама няма да вижда без тях и защо пък да не са играчка - я, колко са интересни. Но в крайна сметка днес май успях да я убедя. Опитва от време на време, тества забраната, но в момента, в който кажа "нали се разбрахме ...." и тя вече се е отказала. Иначе многото забрани са като постоянните ступвания. Детето привиква и не им обръща внимание. Още ми е пред очите една случка от лятото. Една майка си настигна тичащото момченце и съскайки през зъби го нашляпа по дупето. Детето беше на 5-6 г. може би. Той се поприсви, но се хилеше злорадо, а в очите му се виждаше, че изобщо не му пука, ще изчака да мине истерията и ще отиде да си довърши започнатото ...   Предполагам, че от постоянно повтаряне на "не" ефектът ще е подобен.

И след толкова философстване - Ния днес за пръв път се задържа сама на крака. А колко е доволна като й се радвам и и викам браво   А подобно на пълзенето по леглото, тя ходи само по паркета и като стигне до теракота в коридора спира и отказва да стъпи там

 Хайде добро утро и от нас!
 За приятелите да не пропусна и аз да кажа . Общо взето от моите приятелки само аз имам бебе, като изключим една, която в момента е бременна. Имаме и още едно приятелско семейство с малко бебе. И това е. Като се събираме в компании изобщо не обсъждам само бебешки теми, и без това по цял ден това ми е на главата, остава и като излизам бебето да ми е единствената тема на разговор.
 За интернета - аз съм от пристрастените, мога по цял ден да кисна на компа, което не е добре.
 
 

Добро утро и от нас!

Вероники, страхотен ти е новият аватар...

Ох, Бухта, и на нас проблем са ни очилата на тати...ама и той е един - всичко и позволява. А сега щото е на работа и като се върне и Рая все едно вижда слънцето, тати се разтапя и тя си прави каквото си иска... ама така го прави "Митко китката", че хем ми е смешно, хем ме е яд. Аз цял ден и набивам нещо в главата, а той и се смее насреща. Най-лошото е, че като му омръзне да му пипа очилата и я плаши с мен: "Виж мама как се кара, че пипаш на тати очилата".
Та сега превъзпитавам тати, а от другата седмица и Рая. Иначе вече като и кажа не и направя строга физиономия повече хваща декиш, отколкото само с обяснение и не-то.

Момичета, имате поздрави от Шу. В петък трябва да са в Мюнхен за преглед на Яна и не знае дали ще може да пише, че се приготвят. Дайте да стиснем по едни палци да имат добри новини за операцията и да им дадат надежди за оправяне на детето.

Шу, хайде успех! 

Привет!
Стискам палци и аз на Шу и Яна! 
Аватарът на Вероники е страхотен наистина 
СЗА, при всякакво дълбоко порязване и убождане навън, съществува риск от заразяване с тетанус - причинителят му, тетаничният бацил, е нормален почвен обитател и съответно е широко разспространен.
По темите - мнооого рядко като съм излизала с прителки сме говорили на бебешки теми  Напоследък обаче не се случва често всъщност да си подам носа навън - две от приятелките ми  са с бебета, една - прясно омъжена, друга - много работеща, трети - далече живеят и просто се получва така, че когато аз имам възможност за виждане, те нямат  и не се виждаме.  Гостуваме си само с кумовете.
Форумът преди заемеше много голяма част от живота ми, полезно и приятно ми беше. Сега малко му се преситих, рядко пиша в други теми, освен Отчетните. Във ФБ също не вися много. (Добре, че е мъжО да ми наглежда фермата )

И от мен едни стиснати палци за Шу и Яна!
Вероники, поздравления за аватара!

Светле, аз нямах предвид конкретна готварска книга. Номера е да е подробна. Аз не знаех елементарни неща, например за предварително загрята фурна когато правиш сладкиш. Така че се порових в една книжарница и си намерих Основни популярни рецепти от световната кухня и карах по нея. И готварско списание ползвам, местно, разбира се. Така не се ровя в нета за рецепти и си спестявам време.

Да се изкажа и аз по темите- форума ми е голямо забавление. Пия си кафето с вас, следя темата и няколко други кърмейки. Телевизия не гледам, а и нарочно нямаме излъчвана телевизия. И аз намирам форума за полезен. Преди година много ми помогнаха мамите от холандския форум, например.
С приятелите ми говорим за други неща, а теми, които ме вълнуват като козметика, гримове, мода, азиатско кино и т.н. обсъждам във форума.
С приятели се виждаме 2 пъти седмично, така че целодневно съм сама с децата, не че ми пречи де.
Ако ощетявам нещо, то е себе си, но не мога да чета книга кърмейки, Тоби се обръща като шумолят страниците. Имам 4 незапочнати книги и потривам ръце в очакване.   
Важен елемент е това, че е на български и така връзката с България ми е по-жива. Това, което чета тук е различно от информацията на майка ми. Все пак тя е друга генерация.
Фейсбук ме свързва с приятели, съученици, състуденти и бивши колеги пръснати буквално по цял свят- Китай, Корея, Нова Зеландия, Канада, САЩ и т.н. Разглеждаме си снимките и коментираме. Хубаво е да държим връзка. Игри не играя.

Здравейте и от нас. Утре ще тръгваме към София, че ще правим сефте на пътуването с влак. Тук няма, но във Враца има, та хем ще напазаруваме, хем ще видим дали на Калин ще му хареса във влака (там поне може да се поразходи човек)


Аз затова добавям само познати, снимки слагам само приятели да ми виждат и така. Много ми е полезно да поддържам връзка, особено сега  Дез много хубаво го е казала 


Още от първия момент, в който успя да посегне към очилата ми, Калин получи строгото "Очилата на мама не се пипат!" и леко пляскане по ръчичката. Беше на няколко месеца само. Много бързо се научи. Но аз очилата си свалям само в банята и докато спя, та вече сигурно не му и правят впечатление, де 

Шу, стискаме палци за Яна 

Привет от снежен Бургас!  

Днес дано се закарам до Колежа, че май автобусите закъсват по средата на трасето. Егати времето уцелих тук! Има 20тина см сняг и продължава да вали. А варненките хич не ги виждам от преспите   Дано да почистят скоро, че вечерта ми се размина срещата със Слънцето. Тя милата хвана влака за насам  

Аз минавам само да ви поздравя, че не мога да се докопам на компира. Тук е голяма лудница и с моите лекции правим графици кой ще гледа Миро, че всички са на работа и е ужас..

Айде довечера ако се добера до вкъщи жива след снежна виелица, ще пиша!  

Стискам палци на Шу и Яна, на Бодливка и Ади и на всички, на които трябва... И честити месечинки на всички и специално на Марти  Честит ден ден и на близнаците, макар и на голяма патерица! Да са живи и здрави и много да радват и слушкат мама и тате!

Ха здравейте  
Честита първа годинка на Росен и Дани на патерица, да са живи и здрави и много щастливи... 
Честита месечинка на Теди на Дума и на всички останали месечинковци също на патерица...    Много празници съм пропуснала да чиститя май, да се чувстват поздравени и тези, които явно пропускам да спомена...
Вчера бяхме на детска консултация, за протокола Марти е  9 340 гр. и 76 см, съвсем в нормата, малко по-дългичък ми се струва обаче.
Разбрахме се с педи да изчакаме с детската кухня до навършването на годинка и нещо, че заради атопичния дерматит се притеснява да не направим някоя алергия към яйцето, което го има в кухнята та макар и на прах...може и разбира се да не се случи, но да не рискуваме излишно...Ние жълтък не сме давали а и алерголога беше казал след годинка в нашия случай. То проблема главно за нашето педи е във ваксината за рубеола, морбили и ...тъй, като в нея по спомени пиша, че имало кокоши ембрион ли...та ако направим алергия  преди това от яйцата в кухнята въпросната ваксина много трудно може де се сложи. За това ще изчакаме най-рано на годинка и половин месец може да ни я сложи и вече спокойно ще мога да си го запиша на кухня...та се очертава още да си купувам и готвя за Марти, с тия пюрета нали основно купувам ами около 100 лв. само те ми излизат на месец, но щом като е за здравето на детето няма значение...
Исках и друго да пиша, но по-късно, че имам да готвя!
Лек ден за сега!

Стискам много палци на Шу да получат положителен отговор за Яна! 

Имам доста голям проблем при обличането на Марти - не иска за секунда да стои на едно място и непрекъснато и много енергично се съпротивлява. Понякога стигаме до 20 мин на едно преобличане  .
Тия дни измислих да се играе на криеница докато ръчичка или краченце се промъква в ръкавче/крачолче и като е вътре викаме - ку-ку, къде си, а после като се покаже - ето я! Преди малко за пръв път подейства - загледа се, захили се и доброволно си пъхна другата!
Та се сетих да ви питам - вие какви хитринки имате по този и други поводи - например яденето! Страхувам се, че моя номер ще се изтърка бързо и пак ще ни е трудно!

Шу дано всичко мине добре! Стискам палци!                                                                                                                                                    Гледам за очилата разказвате,аз с каката голям зор видях,докато се научи да не пипа смених 4 чифта очила!  Сега с малкия съм по-предпазлива,ама не знам като проходи,че тя тогава почна да троши,като се научи да ходи и да се катери!

За компа рядко ми остава време,не съм променила социалните си контакти,няма де в който да не сме по кафетата,а като ми омръзне тук ги товаря на колата и отиваме другаде! Единствено рядко ми се отдава да излизам вечер,но се възползвам пълноценно от помощта на бабите и изявят ли желание,аз изчезвам

А,за обличането-в събота счупих и собствения си рекорд,за 20мин. облякох и двамата,направих им "манджите",събрах дрехи и памперси и др. подобни и тръгнахме на разходка! Направо се удивих на се беси (бързах де,че ме чакаше една приятелка  )

Може би сега е моментът плахо да прошепна, че Калин порпояде, пу-пу, да не се урочаса и т.н., и т.н., все не смея да го напиша, че доста се измъчихме.
За яденето мога да споделя (с обличането нямаме още сериозни проблеми, само дето не обича да лежи по гръб, та му давам нещо да държи: кремчето, кутийка и т.н.):
* Предлагам неща за ядене с ръце: обелен морков, парче ябълка, парче манго, коричка хляб, парче сирене, жълтък, розичка варено броколи, карфиол и т.н. (каквото ми е въведено вече, де) - по 1 брой (каквото падне, дава се следващото, моркови и т.н. ги мия и после пак предлагам) и междувременно давам с лъжичка другото
* Давам безобидна кухненска посуда (по 1 брой наведнъж): пластмасова купичка, чаша, черпак, метална лъжица
* Често предлагам вода - четох, че понякога просто детето е жадно, също като възрастните
* Ядем само двамата в стаята, определено трети човек го разсейва
* Задължително яде в столчето си (удивена съм как Рая яде в Тони  )

Ние с обличането нямаме проблеми - Рая се научи и като и кажа "дай ръчичка и муши" и тя само си мушка ръчичките в ръкавите на бодита, блузки и т.н. Същото е и с панталони и ританки. Мисля си, че при нас голяма роля изигра повивалника - ползвахме го докато не дойдохме тук и сега тя се върти като пумпал, ама я обличам пак - като я сложих на него и си знаеше, че ще се облича и никога не ми е правила номра, но от много малка съм и обяснявала сега какво правим и защо.

Ние пак сме в неядящ период, ама като започна да и готвя се надявам и това да се промени.

Зеленко, не се чуди - неволята учи..още не сме купили стол, но това ще е първата ни покупка за Рая тук още тази седмица. Тя и сега яде само с нас на масата. Проблемът е, че иска всичко да пипне и съответно да натроши и да намачка между пръстите си. Вчера яде от моята ябълка, но и давам да си отхапе и тя се кефи, но дам ли и да държи сама..само го слага в уста, но не яде а после го пуска на под, маса и т.н. Сеща се да го слага в уста и да отхапе, ама бързо губи интерес и пуска късчето храна...

Привет и от нас !

Ползвам намалението, че Бибата още спинка.  Та да споделя, че и ние сме в неядящ период. Продължава мъката със зеленчуково/месните пюрета. Онзи ден в неделята й готвих и с такъв мерак и го направих и даже имах някаква надежда, че ще прояде. Хапна цели 80 гр. Но вчера буквално на втората лъжица ми отказа и то с най-отвартената физиономия, която можете да си представите. Не хапнамного и от готовото пюре, което й отворих след това.... Отделно си е понамалила количествата на попарата и кашата... Може би зъбите ни мъчат, защото и през нощта си проплакваше, милата.

Та за хитринките, и Бибата много се върти докато правим манипулации на повивалника. При нас това с кремчетата и кутийките отмина и вече не са ни интересни. Но пък умира да й се правя на маймуна. Като ме срита или се завърта докато сменяме памперса, започвам да се тръшкам - имитирам я - с думите "ама как така успя да ме ритнеш, е не може да си толкова бърза... " абе измислям си някакви, ама го играя нещастна и тя се напикава от смях и се заглежда. Иначе и тя дава ръчичките да ги обличаме подред и ако си държи нещо си го прехвърля в ръцете, за да ми ги освобождава.

Хайде събуди се

Стискам палци на Шу и на малката Яна и ги чакаме с добрите новини