В помощ на кандидат-осиновителя

Не съм юрист, но май няма как да стане в този вид. При осиновяването е важно да имате и стабилни доходи и то ежемесечни. Това гледат. Дори и да Ви допуснат за вписване, то може и да не Ви предложат дете, като видят, че по документи имате само 4 месеца годишно доходи. Щом сте на етап обмисляне, то не е лошо да направите една консултация с адвокат по какъв начин може да докажете доходи върху това, което е на майка Ви без прехвърляне или с прехвърляне на част от имота. Примерно да Ви прехвърли помещението, отдаващо се под наем целогодишно - ето Ви съвсем легален месечен доход. Или да сключите с нея някакъв договор за ежемесечно заплащане........ Защото социалните не гледат какво евентуално ще наследим, а какво притежаваме.  Да е жива и здрава майка Ви и още дълго да живее и да Ви подкрепя, но нейните доходи пред социалните няма как да минат за Ваши. А сте пълнолетна и да посочите, че майка Ви Ви издържа, нищо, че Вие полагате грижите за бизнеса с наемите също няма да прозвучи добре на социалните.  Мъжа ми е със свободна професия и когато започна проучването ни добре, че имаше договор с една фирма за консултант, която му плаща ежемесечно, иначе и ние щяхме да имаме спънки. Той също не получава месечни доходи, но неговия годишен е в пъти по-висок от средния за страната. Но ни обясниха, че трябва да докажем ежемесечни доходи, за да се види, че можем да издържаме едно дете спокойно. И самата бележка, която искат е за месечни доходи за 12 месеца назад. Имате време пък и има и начини, така че първо уредете този въпрос, за да можете и документално да докажете, че сте способна да носите и финансова отговорност към детето. Сигурна съм, че ще намерите вариант. 

Бележката, която на нас ни искаха е за 6 месеца назад. Моят мъж е със свободна професия  и обикновено има доходи в края на годината, затова ние показахме само моите. Същевременно обаче направихме и трудов договор за съпруга ми, за да можем при нужда да покажем, че и той има постоянна работа.
мисля че е важно не толкова да се демонстрират високи доходи, а по-скоро постоянни.

Сърдечно благодаря, момичета, много сте мили!
Явно притесненията ми са  основателни. Аз не съм се отказала да си търся постоянна работа, но тъй като при мен ситуацията с доходите не е на живот и смърт, все още държа да е нещо подходящо за образованието и специалността ми. Може би все пак ще трябва да си преразгледам критериите си и да потърся каквото и да е, което пак ще бъде свързано с пътуване до съседен голям град и малка заплата.
Ето това не мога да разбера, какъв толкова  критерий са ежемесечните доходи от трудова дейност на трудов договор...Нима, ако взимам 400лв. заплата, пътувам ежедневно и работя някъде 10 часа на ден, ще бъда по-полезна за детето, отколкото ако през по-голямата част от годината съм с него вкъщи, и пак с добри доходи...Защото разбирам, че дори да прехвърля всичко на мое име, пак няма да ме гледат с добро око, понеже не работя и не получавам ежемесечна заплата. Пък и мисля, че недвижимите имоти са доста по-постоянна величина отколкото работата, която днес може да я имам, утре вече-не.
Но такива са правилата, за съжаление. Ще се консултирам с адвокат и ще реша какво да правя.
Благодаря ви още веднъж и желая на всички вас, много късмет, здраве и щастливи мигове с дечицата ви!

Анонимен, няма лошо да говориш със социален работник, да видиш и те какво ще ти кажат. Отиди в отдел "закрила на детето" (по местоживеене), сподели си намеренията и притесненията и важ какво ще ти кажат. Аз съм напълно съгласна с теб, да не говорим колко хора се осигуряват на едно, а получават съвсем друго, да не говорим, че искат да видят дохода, но никой не пита колко кредити имаш и пр.  Все пак системата трябва да я има, за да може да има една база, едни общо валидни минимални кпитерии. Макар и да не е съвършена, системата работи. Процентът на кандидатите, одобрени за вписване в регистъра е много висок и отказите са изключително рядко, затова и вярвам, че и при теб нещата могат да се случат.
Пиши, питай, няма проблем.

Анонимен, ти никакви здравни и т.н осигуровки ли нямаш? Защото ако си внасяш осигуровки като самооосигуряващо се лице тогава нямаш проблем с декларирането на месечен доход. Ако обаче не си внасяш никакви осигуровки, тогава и това е вариант - самоосигуряваш се на минимума и това декларираш пред социалните. Е, трябва да внасяш около 120 лв на месец, но пък после, когато дечко дойде ще имаш право на болнични , детски и т.н.
Говори със социалните задължително, може да има и други варианти 

Алекс, здравните ми осигуровки са напълно изрядни. През лятото ги плаща работодателя, а през останалото време аз си плащам по 16, 80 лв. всеки месец. Социални- само лятото, работодателя.
Мисля, че и да искам, не мога да си плащам социалните сама, през останалото време. Нямам фирма или някакъв друг тип дейност за социално самоосигуряване. Непременно трябва да говоря със социален работник и адвокат. Благодаря.

аз съм свободна професия и единствено представих декларация за дохода ми от мое име.

Здравейте и от мен. Казвам се Янина и се извинявам че пиша като анонимна, но така се чувствам по-комфортно, защото въпросът ми е малко странен .
От две години поддържам отношения с мъж, с който стартирахме връзката си с голяма любов, разбирателство, чувствахме се добре заедно. С течение на времето, започнаха проблемите и осъзнахме, че трудно бихме могли да живеем съвместно. Може би твърде дълго сме били сами( на по 40 сме), и е доста сложно човек на тази възраст, с изградени навици и стил на живот да се промени. Защо ви пиша всичко това...
Въпреки че, осъзнахме че трудно бихме съжителствали, и двамата винаги сме искали да имаме дете, и то по-скоро да осиновим дете. Запознахме се точно покрай една доброволческа работа с деца в риск и сме си говорили много, че всеки един от нас през годиние е мечтал да отгледа и даде добро бъдеще на някое самотно детенце. Дори преди да се запознаем и двамата сме обмисляли варианти, всеки индивидуално да си осинови детенце. Той не е посмял през годините, защото е сам мъж, работи по цял ден и е решил, че няма как да се справи. Аз също се страхувах сама жена, да поема тази отговорност.
И сега двамата си мислим, каква е вероятността да осиновим общо дете, като бъдем вписани като двама законни родители( осиновители). Детето ще живее главно с мен, но и бащата ще присъства активно в живота му, и като родител и морална подкрепа и финансово и всякак.
Държа да подчертая, че въпреки че ни е трудно да живеем заедно, с партньорът ми сме в много добри отношения( дори интимни ), подкрепяме се, разбираме се....но някак си не можем да достигнем до съвместен живот, какво остава пък до брак.
Знам всъщност, че това би бил големият проблем, как да обясним всичко това, под каква форма да кандидатстваме, какво да отговаряме на въпросите. Евентуално, ако минем за двойка, но без брак, възможно ли е, или трябва да имаме брак, за да бъдем и двамата осиновители на детето?
Ако може да ме посъветвате за някакъв вариант...
Съжалявам, ако постът ми звучи абсурдно, но това е истината и не желая да я спестявам и да ви лъжа. Благодаря ви.

Добре дошла, Янина! Първо ще отговоря на последния ти въпрос - няма как и двамата да бъдете осиновители, без да имате брак. Така е по закон и сключването на такъв, не може да бъде избегнато, ако държите да сте осиновители и двамата. Другото, което аз прочетох между редовете на твоя пост е, че вие не сте готови за такова нещо - не и заедно, като семейство. Как не можете да живеете съвместно, но смятате да отглеждате дете, като нормално семейство? Май първо трябва много ясно да прецените ситуацията и добре да обмислите нещата. Прибързването няма да е от полза - нито за вас, нито за детето. Ако се почувстваш готова и прецениш, че ще поемеш сама риска, яви се като самотен осиновител, а той нека ти помага, но имай в предвид, че нищо няма да го задължава да го прави вечно и може в един момент да се окажеш сама. Много добре помисли, защото това е голяма отговорност! Успех!

Съгласна съм с казаното по-горе. Макар, че мисля, че май имаше някакъв вариант за осиновяване при живеене на семейни начала, но не съм сигурна. Да, трудно е на 40 човек да нагоди навиците си към друг, независимо от чувствата или секса, но пък да не си готов за съвместен живот и семейство, а да си готов за отглеждането на общо дете........ами отглеждането би следвало да е постоянно, а не когато някой има свободно от личните си ангажименти време.  Осиновяването не би трябвало да е акт на милосърдие, а на отговорност.  Когато човек се сблъсква в ежедневието си с изоставените деца, то неминуемо изпитва и състрадание, и желание да помогне на поне едно от тях. Но понятията помощ на изоставено дете и отговорност към собственото дете са две различни неща. 

И също се питам, ако въпреки всичко осиновите заедно Янина, но след година се разделите и "тежестта" по отглеждането на осиновеното от Вас дете падне изцяло и само на Вас, то какво ще направите тогава? Е, той може да плаща издръжка, но не може да бъде принуден да полага грижи за детето. Защото нека си говорим честно, да осиновиш на 40 и да гледаш малко дете на 40 си е трудно, дори и когато родителите са двама, а когато отглеждаш дете сама си е голяма отговорност. Не сме вече млади и се уморяваме, а детето си иска своето.......включително и тичане, разходки, игра, време......  Затова преди да решите да пристъпите към осиновяване, то честно си отговорете не на въпроса Може ли да осиновим двамата, за да си намерим "решение" на желанието и двамата да си имаме дете?, а на въпроса Ще мога ли сама да се справя с отглеждането на едно дете?. За да не се наложи някой ден да се окажете пред свършен факт. Моля да ме извините, ако съм Ви засегнала, но мисля, че човек трябва от рано да обмисли добре дадена ситуация от всички възможни страни, защото после може съдбата да го изненада неприятно. 

ПП : Не зная дали не се поогледате за варианта приемен родител.

Здравейте момичета, моля за съвет, тъй като започвам да се притеснявам. Вчера със съпруга ми подадохме документи за осиновяване. Социалната ни записа в една тетрадка, но от цялото вълнение забравих да поискам входящ номер.  Всичките ни документи са при тях. Социалната каза да очакваме обаждане. Дано не се загубят някъде. От коя дата започва да тече тримесечният срок - дата на подаване или при разпределянето ни на даден социален? Благодаря ви!

Сквестарз, добре дошла 
Срока започва да тече от датата на входящият номер.
При някои мами номера го дадоха с 2-3 седмици закъснение, при нас го дадоха веднага.
Не е лошо, да си го поискаш, все пак, любезно, учтиво...

На нас ни звъннаха за първи път около 3 седмици след подаване на документите и като цяло не си дават зор.
Въоръжи се с търпение и каквито имаш въпроси, не се притеснявай, на линия сме.

skwestarz, добре дошла в нашите редици. Вземи си входящ номер и чакай да ти се обади назначения ви социален работник за да започне проучването. Успех и кратко чакане.

Благодаря, че ви има   . Успокоих се. Още в понеделник ще им звънна, за да попитам за входящия си номер и как да си го взема. Благодарение на този форум и на вас мами добих представа за процеса на кандидастването и за необходимите документи. Надявам се скоро да ни бъде назначен социален и да започнем курса.

Моите документи са входирани 13 дни по-късно, защото според социалните ги пращали някъде някой да прецени кога, как и защо и аз не разбрах много. Но реших да не го правя на въпрос, сега се задействаха и мисля, че ще спазят срока за изготвяне на доклада от 3 месеца.
Надявам се другото чакане да е по-кратко. Успех!