В помощ на кандидат-осиновителя

  • 295 267
  • 1 504
# 1 110
Аз не държа да е съвсем новородено, но все пак предпочитам да е до 6-8 мес. Т.е. това не е вярно, че трябва да е навършило 1 год, за да се осинови, така ли?  newsm78

Сина ни бе на 8 месеца, когато получихме предложението.  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 111
Супер. Че малко се стреснах като прочетох това за едната година.
Виж целия пост
# 1 112
Супер. Че малко се стреснах като прочетох това за едната година.

Спокойно, няма такава долна граница.  Simple Smile Друг е въпроса, че ние искахме детенце около 5 г. и момиченце.  Simple Smile Не, че съжалявам де, но често пъти не се съобразяват с изискванията , посочени в документите. А защо се притеснявате от това, че може да е над 6-8 месеца детенцето? Ако не е тайна разбира се.  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 113
Първо защото не искам да пропускам един от най-хубавите периоди - бебешкия. И второ и по-важно - защото ме е страх от по-голямо дете. Първо ме е страх,че дългото отглеждане в институция може да му се е отразило негативно на развитието (защото съм работила в дом за деца и имам наблюдения как им се отразява живота там). И второ ме е страх, че по-голямо дете ще свикне по-трудно с нас.
А вие защо искахте голямо?  newsm78
Виж целия пост
# 1 114
Първо защото не искам да пропускам един от най-хубавите периоди - бебешкия. И второ и по-важно - защото ме е страх от по-голямо дете. Първо ме е страх,че дългото отглеждане в институция може да му се е отразило негативно на развитието (защото съм работила в дом за деца и имам наблюдения как им се отразява живота там). И второ ме е страх, че по-голямо дете ще свикне по-трудно с нас.
А вие защо искахте голямо?  newsm78

Не сме взели под въздействие на емоциите или заради по-бързо осиновяване решението си за по-голямо дете. Обсъдихме го и с психолозите на курса, и със социалните. Бяхме посочили и, че бихме отгледали дете, преживяло насилие. Малко хора дават шанс на по-големите деца, а те въпреки, че наистина са донякъде осакатени от институцията са деца, които също заслужават дом и семейство.  Simple Smile Престоя в институция, дори и неголям, винаги се отразява на детето, за това сте права. Там няма индивидуални грижи, персонала винаги е недостатъчен, за да се обърне специално внимание на всяко едно дете по отделно. Но пък бързо се наваксва вкъщи.  Simple Smile Сина ни за броени седмици навакса,  докато стигнем до дело бе вече на почти годинка, когато се прибрахме вкъщи.  Simple Smile Което ме подсеща - до навършване на 2 г. примерно детето се води на 1 г. С месеците е пак така.  Странно, но факт. Simple Smile Така че не е лошо да уточните това със социалните си, щом не искате по-голямо дете. Колкото и понякога да получаваме упреци, че сме "капризни", аз винаги съм твърдяла, че е по-добре човек да е предварително наясно с какво може да се справи и с какво не - и по отношение на възраст, и по отношение на произход.  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 115
Аз пък не разбрах защо слагате долна граница от 6 м. 
Виж целия пост
# 1 116
Ако въпросът е към мен - горната ни граница е 6-8 мес, не долната.
Виж целия пост
# 1 117
При 2 деца в семейството и желана възраст от 0 до 8 м. може да почакате повече. Какви са ви другите изисквания? Пол, здравословно състояние, етнос?

Виж целия пост
# 1 118
Момиче, напълно здраво и да не е от ромски произход. Нямам нищо против да чакам колкото трябва.
Виж целия пост
# 1 119
Момиче, напълно здраво и да не е от ромски произход. Нямам нищо против да чакам колкото трябва.

Нашите изисквания бяха момиче или две момичета - сестри или близначки, до 5 г., да не са от ромски произход, здрави. Чакахме 2 г. и не дочакахме, поне не момиченце де.  Laughing

Ще бъда честна - с тези изисквания се пригответе за поне 2 г чакане, може и повече.
Виж целия пост
# 1 120
Айде, пак с претенциите! Извинявайте, че се включвам грубо, но понякога ми идват в повече нещата, които чета. Вярно е, че всеки има право на собствено мнение, всеки знае с какво би могъл да се справи и с какво не... Но, моля ви - бебе, до 8 месеца, момиченце, да не е ромче, да е напълно здраво! Много пазарската ми звучи! Още веднъж се извинявам, ако съм обидила някого с поста си!
Виж целия пост
# 1 121
Осиновихме нашия син на година и два месеца. Не можеше да седи дори, да не говорим за ходене. Нямаше нито един зъб или наченки на такъв. Имаше два отказа преди нас, защото беше лежал 10 пъти с бронхиолити в болници и имаше съмнения за астма. Майката ромка, бащата неизвестен... Елате да го видите сега - на три и половина, не мога да го стигна, да го надприказвам...
Момичета, дефицитите се наваксват. С времето, с грижите, с обичта... Все си мисля, че при осиновяването трябва да има и други водещи неща, не само желанията и претенциите на кандидат-осиновителите! Ние също не сме идеални, но децата нямат възможност да ни избират, нали така!
Виж целия пост
# 1 122
Осиновихме нашия син на година и два месеца. Не можеше да седи дори, да не говорим за ходене. Нямаше нито един зъб или наченки на такъв. Имаше два отказа преди нас, защото беше лежал 10 пъти с бронхиолити в болници и имаше съмнения за астма. Майката ромка, бащата неизвестен... Елате да го видите сега - на три и половина, не мога да го стигна, да го надприказвам...
Момичета, дефицитите се наваксват. С времето, с грижите, с обичта... Все си мисля, че при осиновяването трябва да има и други водещи неща, не само желанията и претенциите на кандидат-осиновителите! Ние също не сме идеални, но децата нямат възможност да ни избират, нали така!


Мария, човек сам трябва да узрее за решението.  Wink Когато стартирахме нашата процедура повече хвърчах в облаците. Мислех, че всичко ще е супер, бързо и лесно. Но както бях казала някъде в темата - когато срещнеш своето дете и го почувстваш като свое, то вече няма значение нито пола, нито произхода, нито нищо.  Wink Добре, че не взеха под внимание "претенциите" ни.  Grinning Сина ни /защото имаме син/ също бе болен, което ни казаха веднага на първата среща, както и не можеше сам да задържа главичката си, изоставаше малко в развитието си, което е напълно нормално за деца, които не живеят в семейна среда, и да не забравя и лекото му кривогледство. Но хич не сме и се замислили или стреснали - от пръв поглед си се влюбихме един в друг и нито ни пукаше за пола му, нито за произхода му, нито ни притесни здравословното му състояние.  Wink Не сме приели предложението, защото друго може и да няма, а защото веднага го почувствахме, че си е нашето дете. За доста кратко време след като се прибрахме вкъщи не само навакса всичко, но и е здрав като камък.  Simple Smile Едва наскоро проходи, още не говори /като изключим мама и тата и гукането/, но пък се боя, че проговори ли, то ще е голям бърборко.  Grinning И ни е голям пакостник.  Laughing 

И да, дефицитите се наваксват, времето, вниманието и обичта чудеса правят.  Simple Smile Но ако човек сам не го проумее, то по-добре да не го насилваме. Защото има и случаи, когато човек в името на това да осинови бързо и на всяка цена не си дава сметка, че може и да не се справи - дали със заболяване, дали с произход няма значение. А това не е добре и за детето.  Wink Затова и да стигне човек до "компромис" трябва да е готов за такъв.  Wink
Виж целия пост
# 1 123
О, напълно съм съгласна с теб! Но нека да имаме разумни желания и претенции, защото това все пак не е пазар.
Хубаво ми стана когато прочетох историята ти (може и да си я споделяла по-рано, но съм я пропуснала).  Бъдете здрави цялото семейство!
Виж целия пост
# 1 124
О, напълно съм съгласна с теб! Но нека да имаме разумни желания и претенции, защото това все пак не е пазар.
Хубаво ми стана когато прочетох историята ти (може и да си я споделяла по-рано, но съм я пропуснала).  Бъдете здрави цялото семейство!

Не съм я споделяла, за съжаление късно открих тези теми тук, чак почти на финала на чакането.  Grinning Та минах сама целия път на принципа на проба-грешка.  Simple Smile Включително и когато ни се наложи да дадем един отказ, което на никому не пожелавам да му се налага да прави. Но пък имам най-прекрасното дете и изобщо не съжалявам - нито за чакането, нито за това, че дългоочакваната щерка се оказа син.  Simple Smile Пък и ние все още сме в регистъра.......нищо не се знае. Може и сестричка да си имаме. Laughing

Да сте живи и здрави и Вие, и семейството Ви, а на всички чакащи и започващи тепърва процедурата пожелавам бързо да получат дългоочакваните писма и гушнат своите дечица.  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия