В помощ на кандидат-осиновителя

Цвета, благодаря ти! Хубаво е да се чуват различни мнения.

Писала съм по-напред в темата за моя случай и няма да се повтарям. Искам да осиновя конкретно дете, което е над 7 годишна възраст.
Speed Queen, ти си една от жените, за които мислех, като си написах поста. Чудех се дали сте се решили да търсите по-голямо детенце и дали сте си намерили. Но това са лични неща и не е задължително всичко да се споделя. Щом си представяш точно това и това е в сърцето ти, вярвам, че в това е вашето щастие.
Учудвам се на упоритостта на някои хора във форума да натрапват своите стереотипи на всички.
Мисля, че са илюзии не моите представи, а точно тези изисквания, които повечето хора поставят - бяло, русо, здраво бебе. Ами извинявайте, но вие потенциалните осиновители такива ли сте? Ако сте бели, руси и здрави, защо не си родите едно такова, а искате да осиновите?

TsvetaVG,

представата, че осиновителите искат русо бяло бебе се налага от медиите и е твърде далеч от реалността.

Прочетох за твоя случай, но там не видях отговор на тези въпроси:
Ако все още искаш да осиновиш това дете, какви стъпки си предприела до момента, до къде си стигнала?

Абсолютно искам да го осиновя, а относно останалото не виждам смисъл да го обсъждам с Вас.

Ако все пак го осиновите и имате нужда от помощ, пишете. Въпреки изразеното мнение за пишещите тук, хората вероятно ще се отзоват. Успех!

Не знам какво имате предвид под ,,ако все пак го осиновите" и именно поради това не бих го обсъждала с Вас. Правя всичко възможно и се надявам да го осиновя.
Колкото до помощта, която бихте могли и Вие да давате на хората, не знам от каква позиция пишете - осиновител, социален работник или нещо друго. Аз поне пиша с истинското си име, не скрита зад някакви безлични никове. Определено мога да Ви кажа, че с неуместни въпроси и навлизане на личното пространство на хората, никой не би Ви потърсил Вас лично за помощ.

TsvetaVG, ако вашия ник е истинско име, то аз съм трамвай /както обичам да казвам/.  Когато човек има да казва нещо, той е свободен да го каже. Ама не с този тон и толкова дръпнато.
 

Аз пък мисля, че прекалявате и че сте доста груба в изказванията си! Даже се възхищавам на vanibo на спокойствието и добронамереността, с които отговаря на неадекватните ви постове!

И за да е ясна позицията, от която се включвам - осиновител към на дете, което беше относително голямо към момента на осиновяването и пиша във форума от почти 5 години.

Затова от позицията на човек с натрупан опит ще кажа следното:
1. Във форума НЕ битува мнението, че не трябва да се осиновяват големи деца, само се споделят трудностите при тях! Мога да потвърдя, че адаптацията на деца, минали 3 годишна възраст е много по-различна от адаптацията на деца в бебешка възраст, както и че колкото е по-голямо детето, толкова повече липси и проблеми се явяват за преодоляване.

2 Под "ако все пак осиновите" vanibo вероятно разбира това, което и всички останали, запознати със закона - в БГ се осиновява конкретно дете в много редки случаи, които са регламентирани със закон. Вероятно затова Ви задава и уточняващите въпроси.

3. Една голяма част от първото ви изказване е чиста фантазия! Казвам го съвсем отговорно, защото съм се сблъскала с почти всичко, което може да предложи адаптирането на дете, расло дълги години в институция. Чак смях ме напушва докато го чета, а всъщност трябва да взема и да ревна ..... Ето това имах предвид: " Мисля, че по-големите дечица, които са прекарали трудно детство в домовете, имат много осъзнато желание за семейство и са много отворени да изградят връзка с родител. Също тези деца са защитени от много олигофрении, които за децата в семейство са ежедневие - като безумни филми по телевизиите, компютърни игри, ФБ и други подобни, и са с чисти и добри сърца"

4. А за това изказване трябва да се извините на поне 80% от четящите и пишещите тука:


Огромна част от осиновителите и кандидатите за такива преди да пристъпят към осиновяването са водили дълга и неравна битка да имат свое дете и затова изказването Ви е повече от грубо - грозно е!

В заключение ще кажа следното: тези, които смятат, че имат сили и воля да осиновят по-голямо дете - нека го направят. Тези, които не са сигурни във възможностите си - да не го правят, защото това ще направи нещастни и тях, и детето.

Успех на всички чакащи! 

TsvetaVG, без никакви лоши чувства към теб, въпреки тонът ти, просто постът ти с малко нереални представи за нещата ме провокира да пиша:

Да осиновиш дете на по-голяма възраст не е лошо, нито страшно, нито ужасно. Може да е смело, прекрасно, но и специфично, трудно, тежко. С две думи - огромно предизвикателство. И, повярвай ми, във форума го казват и хора, които именно от личен опит го знаят.

Да, но освен желание да имат родители, много скоро след осиновяването тези деца разбират, че това означава и ред и правила, определени граници в поведението и взаимоотношенията, считат за нарушаване на личната им свобода опитите да бъдат приобщени към семейството, да се научат на споделеност, съпричастност и т. н. Децата, раснали в домове, са свикнали да получават (не казвам, че са виновни за това, просто такава е системата) – храна, дрехи, играчки, без в същото време да получават/дават/ разбиране, обич, доверие. Те очакват и изискват от новите си родители да се погрижат по същия начин за тях, но това не е моделът на семейството и осиновителите се сблъскват с много трудности, докато ги научат. А това може да мине през лъжи, лицемерничене, бягане от къщи и други неща. Пак казвам - децата не са виновни за това, просто това е, което са видели, такъв е техния жизнен опит.

Не са защитени - вече в домовете, къщичките от семеен тип и другите места за настаняване на деца без родители си имат телевизори, компютри и т.н. Даже някои по-големи деца си имат и лични лаптопи или смартфони (не, че държавата им е купила, често това правят дарители. Ама да не казвам, че има едни "дарители", които искат от децата лоши неща в замяна). И фейсбук профили си имат. Но ако у дома може да има поне някакъв контрол над това, какво прави детето, в институциите често един възпитател отговаря за всички деца. Че какъв контрол да има. А и тук влиянието на улицата е много голямо. Някои по-големи деца в институциите са преживели някакъв тип насилие, чувстваш ли се подготвена да се справиш с това? А добротата, за която говориш, дори наивност, може да се използва от лоши хора. Тепърва ще учиш детето на  самосъхранение. През доста патила ще минеш, докато това стане.

Съгласна съм, че всички деца заслужават семейство и бих се радвала всяко дете да получи шанс да живее с родители, да е щастливо. И с всичко написано тук не целя да "разубеждавам". Но е нечестно спрямо децата осиновителите да тръгнат към осиновяването с погрешни представи за по-големите деца, живели в институция. Представите не се покриват дори при малките деца, а тук говорим за по-големи, които много често си имат изградени неадекватни навици и поведение. Какво ще стане след първия "сблъсък" между детето и осиновителите му? Конфликтни, проблемни (или наречете ги както искате) ситуации ще има. И, ако осиновителите не са подготвени за такъв тип поведение, може и до разсиновяване да се стигне, за съжаление. Т.е., за да не бъда погрешно разбрана уточнявам още веднъж - ще се радвам да се осиновяват повече по-големи деца, стига осиновителите да са наистина наясно с трудностите, които ги очакват. Напълно осъзнавайки реалностите, да осиновиш голямо дете - за мен това са наистина смели хора, шапка им свалям.

Американци… Ами в Америка манталитетът на хората е друг. И имат достатъчно на брой места, към които биха се обърнали за подкрепа (не говоря за финансова подкрепа) и начини за разрешаването на различни проблеми. Щото просто са по-друга държава. Представи си, че осиновеното ти по-голямо дете, не иска да слуша в час, не признава авторитети, пречи на целия клас, психологът се е провалил, местиш го от едно училище в друго, на всяко ново място родителите правят подписка и не го искат в класа, учителите трябва да преподават уроци, нямат време за се занимават с него (имаше такъв случай по вестниците). В България нямаш кой знае колко варианти да се справиш, например, с такъв проблем. Не казвам, че такива проблеми не можеш да имаш с рождено дете, но когато е израснало до теб имаш повече възможности за реагиране. А когато още не те "признава" за родител, когато, както по-горе се изразих, счита, че му нарушаваш свободата? А в цивилизованите страни имаш повече варианти, за да намериш най-вярното решение да твоето дете.

Вярно е, че любовта и желанието са много важен фактор да се случат нещата добре, но не е достатъчно. Трябва опит, знания, подкрепа от близки и приятели и силен характер. Надявам се да си прочела малко книги за възпитанието, за осиновяването. Препоръчвам ти книгата "Първичната рана" на Нанси Верие. Не я обичам много тази книга, но за хора, които искат да осиновяват по-големи деца, мисля, че ще е полезна. И, не знам дали е правилно това, но ми се върти и следната идея, особено за хора, които не са имали други деца и искат да осиновят по-голямо дете -  да станат приемни родители на по-голямо дете за кратко време (мисля, че има възможност да се става приемен родител за краткосрочно настаняване) и да се сблъскат реално с проблемите на по-големите и после да решават. Но последното, пак казвам, не знам дали е правилно, а и не знам дали има възможност да се става приемен родител само за краткосрочна грижа. Просто ми хрумна като идея.
Завършвам отново с това, че не искам на никого да влияя, нито да съдя. Всеки сам избира дали може или не може да се справи с нещо. Но този избор трябва да произтича от ясна и адекватна представа за реалността.
Ако всичко това си премислила, и искаш да осиновиш по-голямо дете – успех!

Здравейте,кандидат осиновител съм от 1г и 3 месеца.до скоро живеех с илюзията,че чакайки реда си,щастието ще се усмихне и на мен.Руа,със зелени очи съм и претенциите ми се свеждат до: дете без значение от произхода.Не чакам бяло и русо дете,а обаждане за дете,но все повече се натъквам на хора,правещи всичко възможно за да осиновят определено дете,на хора получили обаждане в много по-ранен период на чакане,и дори на още по-чудни ситуации.Мисълта ми беше,че загубих вяра,заради много примери станали пред очите ми.Е, продължавам да чакам,всъщност ,хващам се че вече я няма онази тръпка на чакането,вълнението като си помислех,дори с дни не съм отваряла пощенската кутия,защото примерите,които видях ми казаха: ясно и тук не ставало по легалния начин.Жалко е ,но е факт,като не оспорвам,че има и случайности.

ЗАЩО НЕ СИ РОДИТЕ  не си ли се замисляла ЗАЩО .Повечето хора които решават да си осиновят дете е защото не могат да си имат  свое  БИОЛОГИЧНО !!!!
 И са решили като осиновят да си осмислят живота и да дадът шанс на едно дете да има родители. Ние сме РУСИ БЕЛИ  не можем да имаме свое биологично и затова решихме да си осиновим. Решихме миналата коледа . Беше трудно решение. Но го решихме обсъдихме и след нова година действахме . Та я коледа посрешнахме трима имаме си  ДЕТЕНЦЕ  не е БЯЛО  РУСО  ное най големия СЛАДУРна света. Не съди хората много е трудно  след хиляди процедури операции и какволи не да осъзнеш че няма да стане
и  да вземеш решени да се откажеш от мечтата на всяка жена да стане майка по нормален начин. Болката е голяма трабва време да я преодолееш и да вземеш решение да осиновиш.Поне замен беше така и като решихме да  да си осиновим решихме да е малко поне  да 1уя първата му думичка да вида първата му стъпка когато проходи всеки сам решава. Ние бахме вписани на 12 май първото ни предложение дойде в началото на юни отказахме беше поголямо от нашите изисквания отказахме го. в началото на юли дойде предложения за нашето дете.

Това изказване е много, как да го кажа с по-лицеприятни думи...не намирам. Изказването е отвратително!

Този подфорум някога беше полезен. Имаше спорове и несъгласия, но години наред простащини не е имало.
Имаше приемственост- всеки се учеше от предходния, задаваха се въпроси, намираха се отговори на непредвидими правни, медицински, социални и други проблеми по повод осиновяване. Разбиваха се митове, преодоляваха се предразсъдъци.

Но пак казвам- трудно вирееха щампи и категоризации, хеле- простащини- никак!

Изберете произволна година, от порядъка на три, пет и повече назад и се замислете защо вече не върви плавно и приятно дискусията...Пак, добре, че има и др. места за говорене, било на специалисти, било на заинтересовани.

Така е  съгласна съм . Това е тема в която да си помагаме да се подкрепяме не да се нападаме . Поне за мен так беше когато взехме решение много ми помогна . за критерии и документи изобщото .

Първо, аз така и не разбрах vanibo в какво качество пише тук. Ако е в качество на осиновител е едно. Ако е в професионално качество, смятам, че е задължена да си напише първото и второто име, а не да зарибява клиенти под някакво си vanibo. След като сте такъв голям специалист, моля обозначете се.
Простащина е точно да си избираш дете като чифт обувки в магазина. А това, което съм написала е истината - искате деца, които вие самите не можете да родите. А тези, които не отговарят на критериите ви - те не са достойни за вас. Дали вие сте достойни за тези, които искате?

Относно манталитета на американците и манталитета на всички, написали по-горе - ясно е, че е много различен. Живяла съм там и - да с това мислене, няма как да станете американци.
За опита ми - няма да коментирам. Както и за вашия. Не видях една жена тук, да е осиновила дете над 7 години и да говори от позиция на ЛИЧЕН опит на осиновено голямо дете. Всички предразсъдъци и мнения са от трето лице.
Останалото всеки си го преценява сам - на кого да се доверява и чие мнение да смята за правилно.

Аз пък не разбирам какво те кара да се държиш по този начин? Решила си да осиновиш голямо дете - осиновявай! Има хора, за които това нещо е страшно предизвикателство и сами за себе си решават, че няма да могат да се справят. Ти познаваш едно дете, с което си имала някакви взаимоотношения, но то реално не  ти е дошло в къщата. Когато това стане, когато мине поне година от осиновяването му, когато цялата тежест по отглеждането му, възпитанието му и приобщаването му стане твоя отговорност, тогава можеш да говориш дали е страшно, дали всичко е цветя и рози или истината е някъде по средата. Аз пред себе си имам реален пример за дете, осиновено на пет години /живяло в дом/ от жена, която няма и грам подготовка за това какво точно я очаква. Ами да ти кажа нито детето, нито осиновителката му са щастливи. Никой не казва, че е невъзможно, че е нещо, което не трябва да се прави  - просто е трудно. Това за американците не беше и точно за манталитета им, а за това, че можеш да се обърнеш към специалисти при нужда, че дори детето да има проблем в училище има утъпкани пътеки, по които са минали много хора, за разлика от тук, където такова дете ще бъде аутсайдер! Чужденците осиновяват и деца с физически увреждания, но в България това е абсурд. Което не означава, че някой си мисли, че тези деца не заслужават да имат семейство.
Аз също безкрайно съжалявам, че вече не пишат майките, които са осиновили отдавна. Лично аз толкова много неща съм научила от тях и от тяхното споделяне, че направо имам чувството, че ги познавам лично. И наистина има толерантност и така е редно.
Моята истина не е истина и на останалите. Няма как да очаквам, че всички ще мислят като мен или като теб, или като който и да било друг. По-добре да се съобразиш с какво точно се захващаш и да прецениш дали можеш ти самият да се справиш, отколкото да се хвърлиш с главата напред, четейки точно такива като теб, които нямат опит, но са склонни да дават непоискани съвети на другите и да направиш още по-нещастно едно дете.
За справка - аз осинових, защото исках да осиновя дете, а не защото имам проблем да родя. Нямах претенции към произхода, но имах ограничение за възрастта, тъй като така съм преценила своите сили и възможности.
Явно, че нищо не си се и постарала да прочетеш от темите във форума. Иначе щеше да знаеш кои майки са осиновили големи дечица и какво са били трудностите им.