В помощ на кандидат-осиновителя

Перуника, гоня те от тема в тема.
Аз се обучавах отдавна, 2008 година. Курса включваше събеседвания, разни психологически игри, говорихме за степените на отработване на загубите, всеки си споделяше за най-голямата загуба.
После ни прожектираха едно черно-бяло филмче от 1960 г. , материал на някакъв чешки психолог, за социалната и емоционална депривация на децата в домовете.
Ей такива работи. А, гостуваха на курса и две майки на осиновени деца, за да споделят опита си. Едната жена и до днес я виждам почти всеки ден, защото момиченцето й ходи в същата детска градина като моето. Втората ми направи лошо впечатление, защото сподели как им пробутвали циганчета, да не сме се навивали да си осиновяваме такива, те чакали българчета и дочакали - близначки. Това не беше много удачно, може би не трябваше точно тая жена да поканят, но стават фалове.
При вас не знам какъв ще е курса и в какво ще се състои. Зависи кои го организира.

Понякога лошите примери служат за добро 
На мен проблемът ми е, че не мога 3 дни да не ходя на работа

сислие не се дразни ако обичаш,не се сещам нещо да си ми разяснявала,ако е така благодаря ти,просто 4ета всички подобни теми и не е задалжително да пиша само в една,и не съм казвала че си измисляте,ех ама много се дразня така на учителки като тебе в тез форуми,в краина сметка нали за това е форум всеки да си каже мнението не да сме  запознати като тебе

Значи ако някой иска да си купи дете по втория начин и друг го урежда е друг въпрос. Семейството трябва да живее в България по време на проучването и след него. Интересно кой ще им се обади и кой е момента "когато трябва". Направо настръхвам като си помисля, че е възможно да си избираш дете все едно е домати на пазара. И съм в чуденка ако след месец два продукта вече не им харесва какво ще стане И още по-лошо ако не им хареса след 10 години например. Тогава?!!
Точно така е - трябва да има минимумът за живот на член от семейството, за да те изберат като подходящ родител. Това, което пишеш за голямата ти дъщеря и как ще и се подиграват направо ме изумява Децата са много интелигентни създания и биха приели всичко, когато е поднесено по правилен начин. В нашия град има доста осиновени втори деца и не съм забелязала нищо такова. Където и да живеете не е възможно хората да мислят като през 70-те години на миналия век. Извинявай ама така звучи и следващата ти идея. Кой ви каза, че ще ви одобрят за бебе Та детето може да е на 2 г например. Едва ли такава мнима бременност ще е полезна за когото и да било
Според мен още никой у вас не е готов на подобна стъпка щом мислите по такъв начин.  Извинявам се, не искам да ви засегна. Просто разсъждавам в помощ на другите кандидат-осиновители 

елито имаме обща позната която работи там и им помага с документите но само толкова,не съм ги и разпитвала много,само ми обясниха че не е сложно.
а що се отнася до избора на дете аз също искам да избирам,какво искате такова си мислете,и без тва само нападате тука
а за подигравките и клюките на хората съм го чула и видяла

Pepsi, в България по действащите в момента закони не можеш да избираш дете. Можеш да откажеш да осиновиш предложеното ти дете и да чакаш следващо предложение. Също така не можеш да осиновиш дете направо от родилния дом (по законен начин), минават поне 1 - 2 месеца докато се уредят документите и поне още 1 докато мине делото за осиновяване. Всички други начини са заобикаляне на закона, не че ги няма, но ако те интересуват - не тук е мястото да ги научиш.

Снабдяването с документи, преминаването на проучването и включването в регистъра не са проблем.

Пепси, разясних ти не "нещо", а цялата процедура по осиновяване в темата "Хайде да се запознаем", където беше писала. Като се дразниш толкова и не искаш да прочетеш внимателно какво сме ти написали, защото ние го знаем от практиката, не от теорията, проблема си е твои.
И това не е концерт пожелание. Ти може всичко да искаш мила, ама си има закон, който не позволява да обикаляш от дом на дом да си избираш дете, за съществуването на което ще се чудиш как да обясниш, защото не си била бремена.
По-добре си помисли, както вече писах, дали изобщо да се захващаш с това.

олеле сислие,кога ти казах че аз ще обикалям от дом на дом?не се дразня от написаното пояснение от теб и прочетох всичко,ти обаче защо се дразниш?аз писах какви притеснения имам,не знам имаш ли дете и не ми казваи че ти си нямала притеснения и въпроси,не знам дали си толкова благородна  че да осиновиш примерно циганче или болнаво детенце,аз не искам такова и не съм благородна колкото теб и затова искам да избирам,в противен случаи няма да осиновим,а за това колко сме готови и колко не не мисля че ти си човека които да ми го каже.
какво ви става бе хора,едната за продаване на деца ми говори,за заобикаляне на закони,не знам може и аз да не мога да се изразявам или сте много изнервени,направо ме изядохте тука,не знаех че трябва само подали документи и запознати по темата да ви пишат.успех ви пожелавам

Peps177,
хайде сега успокой топката и питай подред. Какво точно те интересува?
Лично видях един въпрос, дали може да се избира дете, на който ти отговориха много подробно и ясно - не, не може, забранено е от закона. Това няма нищо общо с мнения и желания. Може и да не ти харесва, но е факт.
Видях и едни въпрос по подразбиране - дали да криеш и да се преструваш на бременна?
Съветвам те почетеш какво пише тук и да се увериш, че това с криенето е лоша, ама много лоша идея. Нищо лично, просто ще си имаш големи неприятности, ако се опиташ да криеш.
Други въпроси имаш ли?

вече нямам въпроси,хората които работят там ще ми отговорят,споделих притесненията си и един случаи на моя приятелка и те ме емнаха тука
едно време когато не можех да забременея си казахме че ще осиновим нямах притеснения и не ми пукаше кои какво ще каже,сега обаче трябва да се мисли и за дъщеря ни,съвсем друго е,това исках да обесня, след като си почувствал веднъж маичинството се притесняваш дали ще обичаш пак така,искам да имам право да избера,и не вярвам на тези които казват че го правят за да направят едно дете щастливо,за повечето хора това е последния влак и защо не си признаят че го правят заради себе си,пак да не говорим че може и някои ден като му се скараш или шамаросаш да ти каже да не ме бяхте взимали вие а някои друг и там да сам по щастливо,аз ще го направя само ако детето ми хареса но не и на всяка цена.

Пепси, никой не те е "емнал" - просто се опитахме да ти обясним процедурата. Колкото и да не ти харесва пак ще го напиша - в България единственият законен начин "да избираш" дете е като отказваш предлаганите деца докато някое ти хареса. Ама като откажеш няколко не знам дали ще ти предлагат повече.

Ако прочетеш малко повече ще видиш, че повечето от най без бой  си признават, че са осиновили заради себе си, от егоизъм. Случва се да им се скараме (поне аз доста често, пак без бой си признавам ), че даже и шамаросване се случва, но когато си станал родител с душата си - каквото и да ти говори детето няма различно значение от това да ти го каже родно дете.

Притесненията как ще обичам второ дете толкова, колкото обичах сина си и аз ги имах когато си подадохме документите за второто. С появата на дъщеря ми всичко се нареди от самосебе си - така както се нарежда в сърцата на всички майки от векове насам. По-скоро синът ми беше този, който почувства и все още чувства известен дискомфорт, че вече не е единствен център на внимание в семейството ни. И до сега има изблици на ревност понякога най-вече разсъждавайки на тема кого повече обичаме.

Eто, това доказва, че не сте готови. Притесняват те хората покрай теб, роднините, дъщеря ти, значи не го искате всички, а само някои от вас. Не можеш да си избираш дете, защото децата не са стока. Както не си избирала дъщеря си, така и при осиновяване не може да се избира, но можеш да откажеш предложено ти дете, което си е пак вид избор. Ако искаш да осиновиш само, за да направиш "едно дете щастливо" - недей се захваща. Осиновяването е акт заради хората, които го правят, за да са готови да дадат всичко от себе си за това дете. Това не е кауза за спасяване на човечеството, а желание за даване на любов и всичко, за което се сетиш на тоя свят.
Освен това ако детето ти хареса днес, но утре вече не е същото ангелче какво ще стане, а? Ще го отдадем на гените, или какво? Може би ако искаш да си полезна, но те притесняват другите да се насочиш към приемната грижа Просто си разсъждавам...
И те моля разкажи как твоите познати са ходили да си избират дете/когато стане/, че умирам от любопитство Ще ти обясня защо - ходила съм в няколко дома по други причини, не да си избирам дете, в два от тях - деца изобщо не видях/аз и не съм търсила, де/, в третия ме пуснаха като представих документ и си дадохме личните карти за сверка. Не мога да си представя как става това избиране, честно

О, забравих! И почти всички деца имат здравословни проблеми. Малки или големи, като всички деца. Ако ти каже някой, че е взел съвсем здраво дете и то не е боледувало там - леекичко преувеличава. Все едно детето да е на ясла и да не боледува изобщо. Е такива деца аз не съм срещала още, но може и да има

pepsi77, предполагам, че става въпрос просто за едно голямо недоразумение - вероятно или ти или приятелите ти са разбрали погрешно думите: "[дете] от който град искат". Със сигурност социалните са обяснили на познатите ти, че биха могли да ОСИНОВЯТ дете и от други градове, което не е било разбрано правилно и се е изтълкувало като да ИЗБИРАТ дете от други градове. Както sislie вече ти е писала, кандидат-осиновителите вписват в заявлението си, от кои регионални дирекции "Социално подпомагане" (РДСП) биха искали да осиновят (т.е., да получават предложения за деца) - някъде там е станало разминаването.

Разбирам, че в момента си изненадана и объркана, тъй като си имала съвсем различни представи за процедурата.. и затова ти се струва, че някой тук се заяжда или изпитваш известни съмнения... Но трябва да поемеш въздух и да приемеш новото, което си научила. Защото не знам за другите, но твоите реплики на моменти звучат грубо (вероятно, защото още не си навлязла в темата)...

В повечето цивилизовани държави при осиновяванията се съблюдава на първо място интересът на детето (или поне би трябвало да е така). И в тази връзка фундаментален принцип е, че не се избират деца за родителите, а родители за децата. Т.е., след като бъдеш вписана в регистрите за осиновители (съответно заедно със семейството си), комисия ще разглежда документите ви и ако сметне, че бихте били подходящи осиновители на дадено дете, то ще ви бъде предложено. След това ще ви информират за детето (здравословно състояние, инфо за биологичните родители и т.н.) и ако вие имате желание, можете да се срещнете с него. След първата среща с детето имате срок от един месец, в който трябва да дадете отговор - дали ще предприемете осиновяването на това конкретно дете или се отказвате. По принцип няма ограничение за броя на отказите, но естествено ако са прекалено много, това може и да се отрази върху оценката за вас...

Питаш, какъв доход трябва да се докаже, за да ви одобрят за осиновяващи. По принцип няма конкретни предписания и според социалните не парите правят едно дете щастливо, а любовта в семейството. Имам познати, при които само единият в семейството работеше (на не голяма заплата), живееха под наем и въпреки това бяха одобрени. В някои РДСП, обаче, изискват документ от данъчното, че не дължиш данъци и такси на държавата...

Аз не се наемам да коментирам, дали сте готови или не за осиновители - това можете сами да прецените. Процедурата ще ви бъде разяснена от служителите в съответното РДСП, а ако стигнете до посещаване на задължителните подготвителни семинари, по време на обучението също ще научите много за различни аспекти от осиновяването. И ако почувствате, че това не е за вас, винаги може да се откажете. Но наистина признавам, че и аз се запитах, защо изобщо имате желание да се "захващате на това хоро"? Ако дъщеричката ви се притеснява, че ще и се подиграват в училище, значи предразсъдъците са много големи... 

не съм казала че ще обикалям да избирам,явно няма да се разберем с вас,нали имам право на отказ,какво ви става,не съм казвала че го правя за да е щастливо някое дете,а че не вярвам на тези които казват това,искаме  още едно детенце,и можем да се грижим за него
и елито това че се притеснявам не означава че не сме готови,какво искаш да кажеш с това че не всички сме готови а само някои от нас?нямам нужда от разрешението на никои друг освен на мъжа ми а за дъщеря ми естествено че ще се притеснявам na 14g e,ако беше на 5г е съвсем друго.няма да ти разкажа нищо повече за моите познати.а що се отнася до здравословните проблеми на децата също се притеснявам защото съм говорила с такива жени които ще оставят децата си,знам как  се дрогират и пушат по 2 кутии цигари и казват ааа аз ще го оставям