В помощ на кандидат-осиновителя

Благодаря за разбирането  . Само забравих да добавя, че на 31.05.13г. документите ни ще са готови и ще ги занеса в Социални грижи  .

Успех 

Idgani, щом съществува тази бариера при теб / относно произхода на детето /, по-добре е да държиш на мнението си , за да нямаш притеснения в бъдеще. Но аз мисля, че ако българка остави детето си, също няма да знаеш и да си сигурна какви цигари е пушила, с какво се е хранила. В повечето случаи , майките които искат или са принудени по различни причини да се отделят от децата си не са от богати семейства. Не са и с добра култура. Ние имаме едно осиновено дете, което е със смесен произход. Той е болнавичък, като бебе е боледувал и е лежал в болница 3 пъти. Но е прекрасен син и  не мога да си представя живота без него. Сега сме в процес на осиновяване на второ дете. Скоро ще си бъде у дома. С ромски произход - здраво и голямо бебе. До сега не е боледувал , даже и температура не е вдигал. Така че не съм сигурна дали произхода е свързан със здравето на децата. Нормално е да имаш страхове , но аз вярвам, че ще намерите вашето бебе. Независимо от произхода и цвета. Желая успех на цялото ви семейство!

Здравейте. Аз съм осиновена и също бих искала да си осиновя детенце. Имам си едно биологично, може би ще имам и още, но мечтата ми е да си взема поне едно детенце от дом. Да го направя щастливо, така както моите родители са направили мен. Въпросът ми е: Разрешено ли е да се осиновяват българчета в чужбина? Аз съм българка, но съпругът ми е руснак и живеем в Русия.

lgdani, нормално е да имате известни изисквания, това е отговорното отношение, хич не го мисли... След като съществуват конкретни задръжки, да направиш компромис би било от вреда за всички... Стискам ви много палци!

Лошото е, че българите с постоянно пребиваване в чужбина осиновяват по международна процедура като чужденци и Законът дори не е предвидил предимство на българските граждани пред чуждите... Това означава, че трябва да попитате съответните служби в Русия, какво представлява международната процедура. Работата е в това, че Русия е от т.нар. "даващи държави" и се намира информация предимно за осиновяване на дете - руски гражданин от чужди граждани, а не обратното... Виж на тази страница, може би ако се обадиш на някой и друг телефон, ще те ориентират:
http://www.usynovite.ru/international/ru/
П.П. Ех, толкова се радвам да чета за щастливи осиновени деца като тебе...

Chandra_Den, благодаря за информацията. Ще мислим. Явно по-лесно ще е да осиновим русначе, за мен няма особено значение националността и цвета на кожата, аз просто искам да направя добро. Така или иначе няма да стане скоро. Мъжът ми не може да разбере желанието ми да осиновя дете, смята, че подобна стъпка няма да се отрази добре на нашата дъщеря и че ще има ревност и конфликт между двете деца. Аз смятам, че това зависи преди всичко от нас, родителите. Ако ние не ги делим, те също няма да се делят. Знам, че сред осиновителите тук има и такива с биологични деца, които впоследствие са осиновили. Трябва да  разровя из темите, може би са споделяли как биологичното дете възприема осиновеното.

Не мисля, че ще има повече ревност, отколкото ако имате второ биологично дете. Ако възпиташ и научиш дъщеричката си, да бъде добро, обично и състрадателно дете, няма да има проблеми. Когато ние се замислихме с мъжа ми да пристъпим към осиновяване, попитахме каката какво мисли, дори коментирахме и приемна грижа като вариант. Но тя каза тогава - а не, ще осиновите детенцето, да си е постоянно при нас. Аз й изтъкнах тогава и факта, че детето ще бъде пълноправен член на нашето семейство, че когато порасне дори ще наследи и дели всичко с нея. И тя ми отговори  - да, знам, искам братче или сестричка, какво толкова ще делим. И към днешен ден, двете дават една за друга всичко, залъка от устата си вадят (както се казва). Вярно, че ние като осиновихме, каката беше почти на 13 години и вече осъзнаваше всичко. Но наистина, ако Вие не ги делите децата, те няма да се делят. Дори имам чувството, че двете държат повече една на друга, от колкото биологично свързани.

manja_66, благодаря, че сподели за твоите дечица. Да са ти живи и здрави! Чудесно е, че толкова много се обичат и подкрепят, аз именно така си представям в бъдеще отношенията между децата в моето семейство.

Диди ме е изпреварила   , но е права, в повечето случаи българките, които изоставят децата си не са на по-добро социално и интелектуално ниво и не мисля, че се отнасят по-отговорно към бременността си, от колкото ромите. Всичко е божа работа, както вече казаха и по-горе, може да е българче и да е болнаво, а може да е ромче или от смесен произход и да пращи от здраве / това е по-често срещаното явление / . Според мен циганин и селянин не се раждаш, а ставаш   , дано не прозвуча мн грозно, но това са моите наблюдения. Моите изисквания бяха да няма силно изразени ромски черти, защото аз пък съм много бяла, руса и синеока, но обожавам мургавите хора, а моят син е точно такъв чаровник. От смесен произход е и интелектуално и здравословно е много, много добре - да чукна на дърво  

Само държа да подчертая, че не се опитвам да налагам мнение - по никакъв начин - само споделям моите виждания. Ако се чувстваш по този начин, следвай намеренията си, за да не се притесняваш излишно.

У дома радостта е голяма. Дъщеря ми Ани, няма търпение да вземем детенце. Постоянно пита и се подготвя по детски. Заделя книжки за сестричката си, пита дали ще може да я извежда пред блока, ще я водим ли с нас на кино, ще я кани ли на рождения си ден    и въобще подобни неща. Не липсват, обаче и въпроси от рода на "ще ми купувате ли книжки като нейните?", "тя ще ми пише ли в тетрадките", "много ще ми е мъчно, ако я обичате повече от мен" и други, за които не се сещам в момента. Тя още е малка и не разбира от делба на наследство, но ние се опитваме да обясним с делбата "по равно" на лакомства, играчки, нашето време и любов и т.н., а тя слуша и разбира, защото не я лъжем никога и знае, че това, което казваме ще се случи.
Нещо съм се притеснила много от това домашно посещение и през събота и неделя се убих от чистене - чак кухненските шкафове изчистих - отвътре  .
Благодаря за съветите момичета - за мен те са важни и не подминавам нито един пост, без да го обмисля. Разбира се съвсем вярно е, че няма никакви гаранции за това с какво се е хранила майката, която не познаваш, но ако видите гледката, която представлява двойката за която говоря ще ме разберете. Не се притеснявам от това ще боледува ли детето, а доколко ще е развит мозъка му при тези отрови. Май варианта да няма ясно изразени черти на ромче е най-добър на този етап. Знае ли някой колко дни е този курс за кандидат осиновители 4 или 6, защото тук четох за четири, но мисля, че социалната каза 6  и просото не помня. Утре сме за свидетелствата за съдимост и в петък в СГ - Подуяне.

       lgdani    :      " Нещо съм се притеснила много от това домашно посещение и през събота и неделя се убих от чистене - чак кухненските шкафове изчистих - отвътре "

Няма защо да се притесняваш достатъчно е домът ти да е чист и подреден доколкото е възможно с малко дете,социалните не очакват да живеете в аптека или мавзолей . Пусни малката да им обясни как ще си делят книжките и те толкова ще се очароват че едва ли ще гледат друго .Това че сте я подготвили е чудесно ,но мисля че ще вие малко трудно да и обясните "чакането ",затова ви пожелавам бързо чакане.  

Интелекнуалните ограничения не са свързани с етноса на даден човек, а с условията при който е отглеждан. Нещо като Маугли - ако не стимулираш мозъка на едно дете, той няма да развие до край потенциала си.
Искам да кажа, че страховете са нормално нещо, но в голяма степен неоправдани. Всеки знае предела на това, с което може да се справи и не укорявам никой.  Поставено в подходяща среда едно ще бъде абсолютно пълноценно, стига да няма дефицити по рождение, което естествено ще бъде вписано в доклада му. Така, че няма место за страхове, но който ги има нека не прибягва до такава стъпка. За всеки влак си има пътници, нашия потегли отдавна, возим се вече 5 години с моето абсолютно прекрасно и опърничаво скоприонче, което е много умно и любознателно дете. И след толкова време на родителствуване мога да кажа, че важно е да извървите пътя заедно, а къде ще стигнете - божа работа.

Да sislie така е, интелектуалните ограничения не са свързани с етноса на даден човек, но до голяма степен зависят от пренаталното развитие и именно това ме притеснява. Ясно е, че сигурност няма, но все пак ....

lgdani, избягвах да пиша по темата, но знам, че тебе този въпрос те вълнува, затова ще споделя...

Предварително казвам, че уважавам решението на всеки и смятам, че вътрешното убеждение на човек е единственото правилно...   Целта ми не е да споря и да "разбунвам духовете", а да изразя една друга гледна точка. Може да е полезна за някого...

Бих искала да споделя, какво си помислих във връзка с (пренаталното) развитие на бебетата... lgdani, ти си виждала нещо потресаващо и вярвам, че картинката е стряскаща. И въпреки това в крайна сметка обобщенията на база етническа принадлежност не са свързани с реалната ситуация, а се градят на предразсъдъци... За съжаление в България има такова "промиване на мозъците", че хората трудно могат да излязат извън стереотипа... Проблемът с ромите у нас е СОЦИАЛЕН, а не етнически. Превръща се в етнически с насажданата дискриминация... Не можеш да си представиш, колко много хора от ромски произход живеят нормално, като мене и тебе... Както и това, че ние имаме една представа за това, как трябва да изглежда един циганин, която също не отговаря особено на реалността... Действително има доста тъмнооки, но и не малко светли, руси, синеоки... Без значение... Онова, което исках да ти разкажа, е следното:

Преди време, когато казахме на социалната, че не сме поставили ограничение за етнос, думите й бяха: "Правилно сте решили. Етноса е най-малкото нещо, което може да даде каквито и да било гаранции. Ето, в нашия район има една жена, която оставя в дома вече осем деца - все българчета, светли, но и осемте са от.... брат й!!" Жените от български произход, които оставят децата си, не се различават в социално отношение от представата ни за ромите. А и времената все пак са различни. Отдавна забременялата от професора си студентка има други изходи от ситуацията и не й се налага да ражда и да изоставя дете... Това, че ромите изоставят толкова много деца, също е социален феномен, а не етнически. Преди време един приятел - испанец сподели, че в Испания е абсурд, циганин да изостави детето си - там те много държели на рода, на кръвта и т.н. и т.н.... Е, аз му обясних, че в България е друго.   Разказах му, че у нас по социалистическо време ромите някак се "научиха", че могат да оставят децата си в домовете един вид "на отглеждане" и като решат, да си ги приберат обратно... Тази "практика" се превръща в навик и продължава и до днес. Много от българските роми са изключително бедни, необразовани са (няма общо с интелигентността), наплашени са от абортите... И последицата от липсата на семейно планиране са пълните домове за деца.

Но да се върна на "гаранциите"... Преди да осиновим един познат, уж интелигентен, като научи, че не сме поставили ограничение за етнос, възкликна: "Ааа, от къде можеш да си сигурна, дали няма да са някакви наркомани и алкохолици"... А аз му отговорих: "А ако биологичните родители са българи, от къде мога да съм сигурна, дали няма да са някакви наркомани или алкохолици? Етноса не дава гаранции в това отношение"... Истината е, че измежду циганите няма толкова много наркомани. Те просто нямат пари за такъв порок. А алкохола... Ами... Аз живея в Германия и тук доста хора са с напълно сериозното убеждение, че руснаците са алкохолици - цялата нация...   Някои мислят подобно нещо за целия източен блок - и за България и за Полша... Алкохолици ли сме българите? Аз също се дразня, когато по немската телевизия в репортажи за България (примерно от новини, избори) показват само едни беззъби баби, мъже с каскети и мизерия... Защото незапознатите са УБЕДЕНИ, че в България има само мизерия и нищо не може да промени мнението им... Така, както е съставено и нашето мнение за ромите... Ние не се и замисляме, че много роми не живеят в нищета и в "гетото"...

И пак за "гаранциите"... lgdani, нашето момиченце има много лъчезарен характер и е изключително добро и спокойно дете. Родена е нормално, с тегло 3кг. Мисля си, ако бременността е била екстремна, едва ли щеше да изглежда така... С две думи - гаранции нямаме... и няма как да предвидим, какво предстои... - Както при биологично дете, така и при осиновено; както при дете от български произход, така и при всяко друго - все няма как да си представим бъдещето си дете, докато то не се появи...

Така и така писах много, във връзка с предразсъдъците ще ви разкажа нещо, което се случи наскоро...  
Преди време случайно се запознах с едно изключително симпатично ромско семейство и завързахме по-близък контакт с тях. В интерес на истината, връзката започна точно заради дъщеря ни. Исках да разбера, как успява един ром (независимо от статута си) да е горд с произхода си, като знае, какво правят неговите хора по гетата, например... И тъъъъй... Наскоро се видяхме с жената и друга позната от България пусна предаването Къртицата, за да покажела какво риалити имало в родината...   Интересното беше, че на съответната позната/приятелка от ромски произход не й се хареса двойката роми в къщата. Имало толкова красиви и свестни, защо били взели точно това семейство, да създавало лошо име за ромите...  

И две думи за финал. Споделих гледната си точка, защото може да е полезна за някого. Но в крайна сметка смятам, че това не е тема, по която може да се морализира - всяко решение на всеки заслужава да бъде уважено... Социалните често се опитват да променят убежденията на кандидат-осиновителите относно изискването за произход, като съответно ги ПЛАШАТ, че иначе ще чакат дълго и подобни, а според мене това не е редно. Мисля си, че човек със задръжки да осинови дете от даден етнос (поради предразсъдъци или други причини) не бива да го прави, тъй като това не би било добре както за цялото семейство, така и за самото дете...

Успех на всички чакащи!   Стискам много палци!:)