Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са стъпките за осиновяване в Пловдив?
Какви са изискванията за осиновяване в други градове?
Какви въпроси обикновено се задават на поръчителите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са стъпките за осиновяване в Пловдив?
За да осиновите дете в Пловдив, първо трябва да посетите Агенцията за закрила на детето и да се срещнете с дежурен социален работник. Те ще ви предоставят списък с необходими документи и ще трябва да попълните две декларации. След това посетете общината за бележка относно родителските права, психодиспансера за медицинско уверение и лабораторията за изследвания. Необходимо е също удостоверение, че не страдате от туберкулоза, и бележка от работодателя относно доходите ви. Накрая се срещнете отново със социалния работник, за да завършите процеса.
-
Какви са изискванията за осиновяване в други градове?
Изискванията за осиновяване в различните градове могат да варират, както и процедурите, които трябва да се следват. Например, в зависимост от социалния работник, изискванията и начинът на обработка на документите може да се различават. Затова е важно да се консултирате с отдел „Закрила на детето“ за конкретната информация за вашия регион.
-
Какви въпроси обикновено се задават на поръчителите?
-
Какви са причините за неуспешно осиновяване?
-
Как се оценява родителският капацитет на хора, които все още не са родители?
В момента аз съм на 36, той е на 49 и нямаме биологични деца. Аз някак си отвътре имам идеята за осиновяване на малко по-големи деца, например 6-8 годишни, имам чувството че по-лесно бихме се справили с тях. Мъжът ми пък се притеснява, че ще са много големи, говоря в множествено число, защото искаме дори 2, братче или сестриче или не. Имаме възможност и място, а и аз съм отраснала само дете и винаги ми е липсвало това да имам брат или сестра.също така аз съм едно щастливо осиновено дете и имам много силна и прекрасна връзка с родителите си. Разбрах някъде около 12-13 годишна, но никога не съм имала травма от този факт, не съм се чувствала различна или нещастна. Затова и вярвам че имам сили да се справя и да дадем дом и любов на поне 2 деца. Сега идват и въпросите ми. Какво мислите за осиновяване на деца на по-голяма възраст? И също така, по време на процеса, как се чувстваха съпрузите ви, защото моят понякога е по - затворен и не споделя.