Споделете любимото си стихотворение за любовта

  • 262 907
  • 383
# 225

 Heart Eyes
Виж целия пост
# 226
" ЗА МЪНИЧКО ЛЮБОВ"
/Ярослав Връхлицки/

За мъничко любов избродил бих света,
бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта,
бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта,
бих крачил сякаш по роса в пустиня.
За мъничко любов избродил бих света
като слепец, протегнал длан за милостиня.
Виж целия пост
# 227
Ко Ронг

Евтината пошла музика
Отново плажа огласи
Момичето в зелена туника
Поредната цигара угаси

...

Представям си лицето ти засмяно
И аз то тебе, в скута ти лежа
Макар да знаем, че не ни е обещано
В сърцата си завиваме гнезда

Не спирай никога да ме докосваш
Мълчаливо, без излишно дишане
С ръцете си ме омагьосваш
Очите ти говорят, без твърде често мигане

Кожата ти ме обгръща
Сякаш кадифена феерия
От кратки интензивни потръпвания
Но животът ни бавно се завръща
И въздухът замира, без трептения
И без мечти
Очакванията са забранени
Забранен за мен оставаш ти...

Събудих се – отново теб те нямаше
Задушавах се в горчив, запарен ден
Роклята от сватбата облякох си
Но сватба нямаше...

...

Силна и бумтяща музика
И тази вечер плажа огласява
А момичето със сватбената туника
Цигара след цигара загасява

Светлозара Казанджиева
Виж целия пост
# 228
Страхотно!!!
Виж целия пост
# 229
Търся стих/мисъл за любовта и времето, с който да гравирам подарък за РД-то на съпруга ми, моля помагайте!  Hug
Виж целия пост
# 230

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.
Виж целия пост
# 231
МОЯ ЛЮБОВ


Заради очите ти си струва
да отмина всяка лоша дума
с мълчание, моя любов.
Заради косите ти си струва
да заспивам сам и да сънувам
узряла ръж, моя любов.
С теб до днес преживях
и вина, и дни на радостта,
но чак сега казвам аз:
Заради ръцете ти си струва
да прегърна обич и да чувам
вика ти в мен, моя любов.
Заради един човек си струва
и едно море да се преплува
в безлунна нощ, моя любов.
с теб до днес надживях
и вина и съдба,
но чак сега казвам аз:
Заради един живот си струва
да живееш, без да се преструващ,
че не си сгрешил, мое любов.
Заради една сълза си струва
да простя и пак да те целувам
до сетен дъх, моя любов.

М. Белчев
Виж целия пост
# 232
И защото си път

И защото си път. А животът не стига.
Всички думи са пясъчни, щом завали.
Ти - пазачът на дългите мои пустини.
Ти си толкова, колкото всички звезди.

Слепи устни. Далечност. Хартиени птици.
Страх от тъмното. Обич до лудост. И ти.
И защото си всичките мои причини.
И превръщаш червения цвят в карамфил.

И защото си лято във дългите зими.
И си път. И си дом. И безкрай. И море.
И защото си всичкото, всичкото синьо.
И защото ми стигаш. Напълно. Съвсем.

Селвер
Виж целия пост
# 233
Ако ме прогониш, ще изгасна.
Ала доближиш ли се, ще се стопя.
Да те имам е така опасно!
(Да те нямам значи да умра.)
Виж целия пост
# 234
Искам да изкажа благодарност на всеки от вас споделил любимото си стихотворение за любовта и да ви кажа, че много вечери плаках четейки въпреки, че съм мъж и по принцип не плача, но преминавам през труден период от живота ми. Възхищавам се на всички дами писали и се замислям колко коравосърдечни сме ние мъжете и колко трудно е да разберем женското сърце и душа. Моля ви не преставайте да пишете защото повярвайте ми има полза. С обич Митето.
Виж целия пост
# 235
Ето нещо което ми хареса.

ЕДНО ПОТОЧЕ

Едно поточе в мене ромоли
и нашепва ми безброй мечти.
Мечти за бъдещите дни,
в които ти до мен ще си!

Едно поточе малко,буйно,
през душата ми минава бурно.
Тъй тихичко си то тече
и влива се във моето сърце!

Едно поточе в мен прошепва,
че любов било това!
Мелодия събужда в мене нежна
и в пролет превръща тази зима снежна!

Едно поточе тъй невинно
в мен запали чувство свидно.
Чувството на любовта,
вече пазя в своята душа!

Краси Гергова
Виж целия пост
# 236
Искам да изкажа благодарност на всеки от вас споделил любимото си стихотворение за любовта и да ви кажа, че много вечери плаках четейки въпреки, че съм мъж и по принцип не плача, но преминавам през труден период от живота ми. Възхищавам се на всички дами писали и се замислям колко коравосърдечни сме ние мъжете и колко трудно е да разберем женското сърце и душа. Моля ви не преставайте да пишете защото повярвайте ми има полза. С обич Митето.

Много е хубаво това, че един мъж се осмелява да си признае, че харесва любовните стихове, че те го трогват и докосват душата му, което все пак означава, че мъжете не са толкова коравосърдечни, за колкото ги мислим ние жените, а и това, че осъзнава колко е трудно да разберете женското сърце....а то всъщност е много лесно за разбиране - ние просто искаме да оценявате това, което правим за вас! И не само с действия, но и с няколко красиви думи! О, и тогава ни поникват криле и сме готови да направим абсолютно всичко за вас! Simple Smile Това е пост за друга тема, но все пак благодарим за откровените думи! Ако имаше повече мъже като вас, които да споделят какво и кога чувстват, мисля че щяхме да започнем да се разбираме много по-лесно! Simple Smile Аз също в момента преминавам през труден период, за това ме впечатлиха мъжките признания.
Виж целия пост
# 237

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.

Направо ме разплака.
Виж целия пост
# 238

Ще ти мине, my love, ще ти мине.
Казват - треска била любовта,
казват - траела към две години.
После пак си нормален и здрав.
После нощем се будиш и чуваш
как във тебе пулсира кръвта,
как си сам и е тихо и глухо -
паразитът го няма. Умря.

Само време, my love, само малко
сила още и още кураж
и ще спреш без причина да плачеш,
да си в роля на влюбен типаж.
Ще престанеш да бъдеш обсебен,
да говориш със някой наум
и най-после сърцето ще седне
в своя ритъм, без драма и шум.

Ще отмине, my love, ще отмине.
Знаеш - всичко минава и... край.
Само някакви там две години,
през които и адът е рай.
Само малко търпение още -
преброени са дните, вървят...
Ще си здрав, ще си себе си после
и така - чак до другия път.

Направо ме разплака.

Да, знам го, имам го....когато го прочетох за първи път направо изтръпнах - толкова точни до жестокост думи........
Виж целия пост
# 239
Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.

Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
как трудно се доказва верността.

Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.

И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!

Ето я простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия