Почитатели на Майкъл Джаксън 21 - HISTORY

Добро утро, момичета с днешна дата. Преведох още нещо за вас. Четете и се наслаждавайте на красотата на душата, любовта и интелекта на нашия любим, Майкъл.  

Статия от 2001 г написана от Майкъл Джексън  и публикувана в сайта Belief.net.

Моето детство, моят Шабат, моята свобода.

Детство
„Вие не видяхте ли моето детство?
Аз търся тези чудеса на моето юношество,
Мечти за пирати и приключения,
за завоевания и крале на тронове...”
Думи и музика на Майкъл Джексън.

„В една от нашите беседи с моят приятел, равин Шмули ми разказа, че е помолил няколко негови колеги – писатели, мислители и артисти – да напишат своите размишления за Шабата. После той помоли и мен да запиша моите мисли по този повод и аз намерих идеята за много интересна и възникнала във време, когато неотдавна умря Роуз Файн, еврейска жена, която беше моя любима учителка и пътуваше с мен и моите братя, когато още бяхме група "Jackson Five". Когато хората гледат по телевизията снимките, които са ми правени, когато бях дете на 8 или 9 години и тъкмо започвах музикална кариера, която продължава през целия ми живот,те виждат едно малко момче с голяма усмивка. Те са сигурни, че това малко момче се усмихва, защото му е весело, че той пее от цялото си сърце, защото е щастлив, че танцува с неизчерпаема енергия, защото е безгрижен. Но макар песните и танците са били и вън от всякакво съмнение остават едно от огромните ми радости, в същото време аз повече от всичко бих искал две неща, които правят детството най- чудесните години в живота – време за игри и усещане за свобода. Голяма част от публиката по принцип не осъзнава натиска, който изпитва детето знаменитост, чийто живот макар и увлекателен ще плати много голяма цена. Повече от всичко на света аз искам да бъда обичано малко момче. Искам да строя къщички на дърветата и да карам ролери. Но това стана невъзможно за мен твърде рано. Аз бях длъжен да се примирявам с това, че моето детство се отличава повече от на другите. Винаги ми е мило интересно какво е това – нормално детство. Имаше едио време, един ден в неделя, когато можех да избягам от холивудската сцена и тълпите в концертните зали. Този ден беше Шабат. Във всички религии Шабат – това е денят, който позволява на вярващите и даже изисква от тях да забравят ежедневието и да се съсредоточат в изключението. Аз разбрах някои неща за еврейския Шабат, по- рано от Роуз, а после моят приятел Шмули ми обясни, че при еврейският Шабат, ежедневните неща, като приготвянето на вечеря, малки покупки, косене са забранени, така че хората могат да правят обичайното необичайно, а естественото – вълшебно. Забранено е да ходят по магазините и да включват светлините. В този ден – Шабат – всеки престава да бъде обикновен.
Но аз повече от всеки на света исках да съм обикновен. Така, че в моя свят Шабат беше деня, когато аз можех да се отклоня от моят уникален живот и да погледна в ежедневието. Неделите бяха моите дни за „ пионерство”, така се казва мисионерската работа с която се занимават Свидетелите на Йехова. Ние прекарвахме деня в предградията на Южна Калифорния, като ходехме от врата на врата или правейки кръгове на пазара и разпространявахме нашето списание „Watchtower”. Аз продължих моята „ пионерска” работа и през годините, след началото на моята кариера. До 1991 година, до моето турне Dangerous, аз се преобличах, като дебел човек, слагах перука, брада и обича и тръгвах в ежедневна Америка, като посещавах търговски центрове и села в предградията. Аз обичах да ходя в тези къщи с всичките им плетени черги и люлеещи се столове, деца играещи на монополи и жени седящи с децата си – все такива възхитително обичайни неща, но за мен бяха вълшебните сцени на живота. Знам, че много ще възразят, че в тези неща няма нищо така особено. Но за мен те бяха особено изключителни. Забавното беше, че възрастните никога не се досещаха, кой беше този странен човек с брада. Но децата, с тяхната изключителна интуиция, разбираха веднага. След втория кръг на закрития пазар аз разбрах, че зад мен, като миша опашка вървят 8 или 9 деца. Те вървяха зад мен, шепнеха си и се хихикаха, но никога не ме издаваха на своите родители. Те бяха моите малки помощници. Хей, мога ли да си купя списание? Сега се чудите, нали?
Неделите бяха свещени по две различни причини, когато аз пораснах. Това бяха дни в които ходех на църква, но и репетирах по-упорито от всякога. Това може да противоречи на идеята за отдих на Шабат, но за мен това беше не по малко свещен начин да изразходвам времето си – да развивам таланта, който Господ ми е дал. Най- добрият начин, който можех да си представя, за да изразя моята благодарност е да умножа този дар, който ми е подарил Бог. Църквата беше още една особена радост. Тя беше още един шанс за мен за бъда „обикновен”. Църковните старейшини се отнасяха към мен, както към всеки друг. Те никога не се дразнеха в тези дни, когато около църквата се събираха репортери, когато разберяха къде съм. Те канеха репортерите в църквата. В края на краищата и репортерите бяха деца Божии.
Когато бях малък,цялото ми семейство заедно посещаваше църква в Индиана. Когато пораснахме ,това стана по-трудно и тогава   моята изключителна и всъщност свята майка ходеше понякога сама там. Когато обстоятелствата станаха твърде сложни за мен да посещавам църква, аз утешавах вярата си с това, че Бог присъства в моето сърце, в музиката и красотата, а не толкова в сградата на църквата. Но на мен все още тъгувам по онова чувства за общност, което изпитвах там – тъгувам за приятелите и за хората, които се отнасяха с мен, като с един от тях. Просто човек. Споделящ деня си с Господ.
Когато станах баща, всичките ми усещания за Бог и Шабат вече имаха друг смисъл. Когато погледна в очите на моя син Принс и моята дъщеря Парис, аз виждам чудеса и красота. Всеки ден се превръща в Шабат. Това, че имам деца ми позволява да се озова в този вълшебен и необикновен свят във всеки един момент от деня. Аз виждам Бог чрез моите деца. Аз говоря с Бог чрез моите деца. Аз с трепет се отнасям към това благоволение, което Бог ми даде.
В живота си съм имал моменти, както всеки друг в които се съмнявах, че Бог съществува. Но когато Принс се усмихва, а Парис се смее в мен не остава никакво съмнение. Децата – те са нашия дар от Бога. Не – те дори са повече от това – те са самото въплъщение на Божествената енергия, креативност и любов. Това можем да го намерим в тяхната невинност, да го почувстваме в тяхното веселие. Най-скъпите дни в моето детство бяха тези, в които бях свободен. Ето какво беше за мен Шабат. Дена на свободата. Сега аз намирам тази свобода и вълшебство всеки ден в ролята си на баща. Най – изключителното е, че ние всички имаме способността да направим който и да е ден, такъв скъпоценен ден, какъвто е Шабат. Да направим това, отдавайки нашето сърце и разум на всички мънички човечета, които наричаме синове и дъщери. Времето, което прекарваме с тях – мястото, където прекарваме това време се нарича Рай. „

Майкъл Джексън

Аз неизменно съм тук, въпреки, че по-често е мълчаливо. Това, което наистина дълбоко ме засяга, го пазя в себе си и не го споделям- такъв човек съм. Но много свикнах с тази тема, без нея ще ми е пусто. Възприемам я като мост между душата ми и външния свят.
Относно инициативите май някой трябва да се заеме да организира и да каже кога и къде. Общите приказки само висят във въздуха.

Аbi, ново материалче

Добро утро момичета!!!Аби,браво за превода.Оценявам труда на всяка от вас.Ако имах малко повече време и аз бих превеждала повече материали за Майкъл,но...мога само да си мечтая.
Сега,от предните страници ми се наби едно нещо..., защо никой не реагира на предложението за домовете???Поне споделете какво мислите по въпроса.Аз лично не мисля,че е нужно да се събираме цала тайфа и така да посещаваме домове.Не че е лошо.Който има сърце и душа и маалко желание,би направил това и сам.Според мен това организиране е излишно.Ако има майки или момичета от Асеновград да отидат.На мен лично не ми трябва някой да ме подсеща, за да отида и да оставя нещо на децата или просто да ги видя.
Не знам дали ме разбрахте,ама мнения от сорта на "Давайте да даваме", демек,ако другите и аз, е меко казано измиване на ръцете.Който иска не му трябват организатори и компания.
Друг е въпроса за организиране на празник или нещо такова за децата.Но,нека поговорим,моля ви,все пак тук не сме само да си слагаме снимки и да казваме колко обичаме Майкъл,нали?

eeee      Lenitta  снимките също  трябва да  са част от темата ни мисля , а и много ми е приятно да ги слагам    също така , ако не кажа тук , че обичам  МАЙКЪЛ ПРОСТО НЯМА КЪДЕ    незнам дали ме разбираш !   ЗА това как всеки може да посети дечицата си права , но си спомням  , че Moon  Walk  каза да се съберем  и да ни обясни как можем да  се свържем с момичетата с които ще ни позволят да влизаме в даден дом , защото  не искам само дрехи да нося - както ни беше обяснено децата имат нужда от внимание , а в повечето домове не се разрешава контакт с децата  !  Мисля , че ако се съберем поне две , три момичета от София , ще е по приятно  за децата , които ще посетим  и ще ги зарадваме ....

Abi   отново  БЛАГОДАРЯ  за преводите  с които  ни  радваш                        

Благодаря ти Abi   

Добро утро,
не мога да разбера на различни езици ли си говорим тук?
Галя е пуснала кординати на два от домовете за да коментираме с кой от двата да се свържем.
Има много такива и в различни части на България.
Целта е да направим нещо заедно.
Трябваше тук да решим къде да бъде и след което да се свържем с директорите на въпросният дом,
Предполага се,че те ще ни кажат с какво и как можем да помогнем.
Галя е пуснала кординати близо до Пловдив с преценката,че там момичетата са повече и е горе доло на средата.
Ако някоя от вас има друго предложение,нека каже,ще го дискутираме и ще вземем решение.
А АКО НЕ ИСКАТЕ ДА СЕ ВКЛЮЧИТЕ,поне дайте сигнал,този пълен игнор на постовете е обиден и разочароващ за този който го е пуснал.
Съгласете се,че никой няма да тръгне да организира нещо без да се е допитал с останалите.
Така че,да действаме.
Нека изберем кой дом ще е и ние ще се свържем с него.
За сега това е,което се иска от нас.
За следващите стъпки ще ви информираме в последствие.
Много ви моля реагирайте по някакъв начин.
Хубав ден.

Всички деца имат нужда от подкрепа и любов, това е ясно. Но все пак да почнем отнякъде и да решим на каква възраст да са децата - бебенца, по-големи. Нуждите им все пак са различни. Ако се организираме все пак и се насочим към дом с бебенца, мисля най-добре е да им занесем памперси, пюрета, каши, млека, дрешки, но не и пари. Мое мнение, не ангажирам никого с него.  

Arween44,   

Аз пък не разбирам какво е това негодувание. Сега да тръгна да казвам за пореден път, че няма начин да помагам финансово, нито да пътувам( и това са разноски) до някой град. Заявила съм вече, че мога да помогна на територията на София. Тоест да посещавам даден дом в свободното си време и да помагам в него с каквото мога. Да занимавам дечица, да ги подсушавам, храня, прегръщам...каквото е необходимо.  

Аби,
ти се нервиш,аз вече свикнах и не се впечатлявам.
И защо винаги за пари се говори.
Знаем се вече,финансово никой не е във форма.
Ще намерим начините,а доколкото пътуването,ми и за него е ясно,че не всички ще се отзоват.
Но всички могат да се включат с нещо.
И на мен в София ще ми е по удобно,много ясно,но другите са от по далече.
Нека не обръщаме всичко в разправия.
Предложения могат да се направят от всеки.
По единично за мен не е заедно,а за вас?
Ако не искате,пак ви казвам,поне го кажете.
Диалог трябва да има,дори и в края на крайщата нищо да не направим заедно.
Негодованието ми,мисля,че казах за какво е,ще повторя пак.
ТОЗИ ПЪЛЕН ИГНОР НА ПОСТОВЕТЕ НА МОМИЧЕТАТА/Галя,Бони/ Е РАЗОЧАРОВАЩ И МНОГО ОБИДЕН.
Поне реагирайте по някакъв начин.

arween44, аз лично не реагирах, защото вече съм изказвала мнение по въпроса нееднократно, а не обичам да съм, като латерна. Предполагам, че и при другите е така. Освен това смятам, че ако тук се появи конкретно нещо от сорта - в събота в 11ч всеки, който иска да посети дом еди кой си, да дойде еди къде си. Иначе е просто чешане на езика. Според мен проблема идва от това, че никой не се нагърбва самосиндикално да организира нещо подобно. Само се предлага и така си остават нещата. В това забързано ежедневие всеки разчита друг да свърши основното...да не се заблуждаваме. 

Хайде да спреш да обиждаш а?
Написало го е момичето много ясно.
Не си чеше езика,а май ти твоят чешиш.
Да се избере дома,това е първото.
Второто е да се свържем с него.
И след това ще ви кажем какво ще правим
По ясно от това,здраве му кажи.

ДА МОМИЧЕТА  ЕЖЕДНЕВИЕТО НИ Е ТАКОВА -  УТРЕ  СЪМ НА РАБОТА  , В НЕДЕЛЯ ПОЧИВАМ  АКО ИМА ЖЕЛАЕщИ  ЕДНА СРЕщА  ПО ОБЯД   -   АЗ ЗНАМ ЧЕ В КВАРТАЛ  КНЯЖЕВО ИМА ДОМ ЗА ДЕЦА  щЕ ГО НАМЕРИМ  И ГОВОРИМ С ПЕРСОНАЛА  ПОНЕ ТОВА ДА НАПРАВИМ НА ПЪРВО ВРЕМЕ  ....

Ето това е,
кажете си го,не е трудно,да му се не знае.
Но предложението беше точно в тази тема преди празниците.
Целта беше точно ние да се организираме и направим нещо заедно.
Чест е за нас поста-Дружинни ръководителки,стига да успеем да ви размърдаме по някакъв начин.
И много моля,всяка да се изказва от свое име,гостите също.
Така поне ще сме на чисто.
И ще знаем кой е за
и кой е против.



Чудесно Ани, 
ако кажеш,аз мога да дойда,да отидем двете и след това можем и да поговорим на кафе.
Боже, колко е лесно а?Когато си кажеш направо.