Осиновяването - последен влак или радостен изход

Моля ви се ... нека не изместваме темата ...

естествено моя начин ми се струва най-рационален, затова съм постъпила така...

Цел - да бъда майка - да имам дете. Сега, тук и веднага
опитвахме 1 година без лекарска помощ - не стана
отидохме на лекар - опитите продължиха по всички познати на медицината начини - не се получи 4, 5 години

Това за мен беше рационалното време за чакане. Рационалната сума, която ми се струваше адекватна беше похарчена. Имам предвид, че да дам поредните 5 хиляди лева без ясен резултат, при положение че има бебета без майки  ми се струваше напълно неадекватно. Толкоз

Осиновихме сина ни за по-малко от година, не сме платили и 1 стотинка подкуп никому, не сме имали никакви връзки...

Станах майка нито рано, нито късно - добре за мен, най-вече добре за детето ми

Да, не го питам. Просто сме се отказали вече. 13 години минаха, че и 14.

Моля те не себеотнасяй мнението ми. И съжалявам ако съм те засегнала с него.
На въпроса ти - не нямам божествен комплекс  
Лично аз нямам претенции по отношение на това как детето (децата ми) ще се появят в семейството ни. Важното за мен е да имам възможност да бъда родител и да съм в състояние да дам грижа и подкрепа на тези деца и те да израстнат (колкото е възможно) хармонични и щастливи хора.
Ако имах проблем със забременяването не бих правила инвитро процедури, защото имам морални притеснения в тази връзка, а бих осиновила.

А това да осиновиш дете не е ли свързано отново с егото. Колко жени предпочитат да осиновят дете, ако могат да имат биологично такова...просто ей така защото искренно искат да помогнат на изоставени деца. Всичко е продиктувано от нашия егоизъм

Ами с това трябваше да започнеш. А мнението ти го отнасям към всички, които имат репродуктивни проблеми. Просто защото в повечето случаи мението, мисленето на останалите към хората с такива проблеми е подобно на твоето.
Аз също исках да съм майка, не го научих по лесния начин, но исках да съм майка на мои си, биологични деца. Ако по една или друга причина се окажеше, че няма как да стане, то тогава бих помислила за осиновяване. Но само тогава.

       
quote author=loca link=topic=460087.msg13703920#msg13703920 date=1262959037]

А това да осиновиш дете не е ли свързано отново с егото. Колко жени предпочитат да осиновят дете, ако могат да имат биологично такова...просто ей така защото искренно искат да помогнат на изоставени деца. Всичко е продиктувано от нашия егоизъм
[/quote]








ааааааааа, не. след като осиновиш си напълно наясно, че не помагаш. а на теб ти е помогнато. това обаче идва след това.
и аз се изживях с осиновяването като спасителка. много съм била проста.

всичко е свързано с егото. искаш обич. за себе си. даването и пък те прави щастлив.

Като млада ,винаги исках да осиновя дете,знаех 4е ако забременея пьрво и родя бебо4е ,след това пак Ще се боря да осиновя.
Разбирам жените ,които правят по 20 опита с инвитро ,имам няколко такива приятелки,едната от тях ве4е е кьм 8_9 опит ,но има сили....желание ,какво по хубаво от това.Иска да го усети в корема си,това е нейният на4ин да се по4увства майка.
Когато се откри форума за осиновени деца,аз писах ,4е имам желание да осиновя детенце,и една жена ми ско4и с думите"заЩо,ТИ нали ве4е имаШ ТВОЕ дете,заЩо искаШ да вземеШ някое от наШИте....,няма достать4но деца за вси4ки " ,незнам колко време мина от тогава ,но това изказване ми се е забило в главата като с нож .Оказа се оба4е ,4е ТЕ тьрсели бели4ко НОРМАЛНО дете,....аз пьк и отговорих ,4е искам циган4е ,нали Ще е МОЕТО дете,какво зна4ение има какьв цвят Ще е кожата му .Но......това са мои разбирания .
Ве4е минаха около 10 години от както като зрял 4овек осьзнах ,4е искам МОЕТО си "циган4е ",бяло или жьлто детенце,НО УВИ,като гледам как вьрвят неЩата в ТОЗИ ми живот,едва ли Ще му се радвам в него.
Пьк и аз винаги сьм си мислела ,4е процедурите по осиновяване в БГ са дооооста по сложни от колкото навьн .
Едната ми приятелка ,преди 3 месеца най_после успяха да осиновят детенце от Индия.Малката принцеса е една 4ерни4ка ,сладка,мьни4ка ,на 5 годинки е,а мама ,тати и брат4ето и(родено от мама) са бели и високи.5 години 4акаха за да могат да си я вземат,накрая отидоха до Индия да си я вземат,и сега си имат една малка кукла вьв вкьЩи.Жената сьс сигурност е над 45.
По принцип например от Индия,за да осиновиШ дете(говоря за испанци)4акаШ най_много 2 години,от Русия са 2 сьЩо,но за да вземеШ от там трябва да стоиШ най_малко един месец в страната за да имаШ среЩи с детето по4ти всеки ден,докато от Индия са само 5 дни задьлжителни в страната.
Като гледам май единствената по откряваЩа се разлика от БГ ,е 4е тук след осиновяването всяка сьбота(май беШе )детето се води при соц.работни4ка да се види как се 4увства в новото си ИСТИНСКО семейство

Хахахаха и каква разлика има в това дали Ще станеШ родител на 30 или на 40 ????????????В нормалните страни по света на 40 си млад 4овек ,...странно....заЩо ли в БГ се смята обратното (по повод написаното някьде по долу,4е годините (30_40)имали зна4ение

имат значение годините. на гърба си го изпитвам. от чисто техническа гледна точка. емоционално погледнато, не е зле на 46 да си млада майка.

процедурата по осиновяване в българия е възможно най-леката от цяла европа.
колкото до наблюдението от социални работници след осиновяването, положението е меко казано трагично.

Добре, я кажете какво е лошото да искаш "беличко" дете?
В смисъл, ако ти и таткото сте бели и руси, нямате ваши деца (ако имате, мотивът за осиновяване се измества, отива малко в посока не "искам да получа", а "искам да дам", но да не се разпростирам в темата), нормално е да искате детето ви да е като вас, нали? Все пак осиновявате, защото не можете да си родите ваше, по една или друга причина.
Много ми е странно, когато майки с биологично техни деца кажат, "ами осинови, виж колко има!" Някак звучи като "Вземи си там каквото е останало". Аз поне така го разбирам...
Естествено, дори и осиновено, искам детето ми да има нещо, което да ми напомня на мен и на мъжа ми. Дали визуално, дали в излъчване, дали в поведение... Нещо, което да направи връзката поне първоначално между нас.
И да, искам детето ни да е като нас, да е един от нас. Поне от моя липсващ опит си мисля, че ще ми е по-лесно да възпитавам и насочвам дете, което "познавам", още повече ако е по-големичко.
И така, тесногръдо и ограничено заявявам - искам детето ми да е бяло (не бледо и русо), искам родителите му да са били що-годе здрави. Искам осиновеното от мен дете да е максимално близо до това, което бих родила, ако не бяха пречките. Не ми се иска да знам, че майката на детето ми е наркоманка, а баща му - дребен джебчия - мързеливец и че в целия му род никой не е имал капацитет да завърши училище. Това наследство ще тежи - не знам дали на детето, но на мен със сигурност, ще ми отнема съня. Ами не искам!
Съвсем друго е, ако знам, че майка му е била 15 годишна ученичка, която не е могла да задържи бебето, което са направили случайно със съученика и. Имам близки, които осиновиха точно такова дете преди години - внимателно го подбраха и си го взеха едва на 20 дни. Това за мен е оптималния вариант, пък не ми пука кой и как ще ме осъди, че не съм дала шанс на сополивите циганета... Може и сред тях да има бисери, ама дали моето ще е бисерчето или...
Кой каквото ще да казва, за мен гените имат определящо значение за бъдещето на човек. Средата е катализатор. Така мисля аз  

Бррръм, благодаря ти за пожеланията!   Знам, че щастие ще има за всички - щом осъзнаем какво е щастието за нас и се борим за него!

Бях го написал но ми се стори безмислие но сега четейки за процедури ще го напиша пак :

Според мен има толкова изоставени деца защото 'процедурата по изоставянето' е доста по-лесна от 'процедурата по осиновяването' да не говорим за 'процедурата по отглеждането'

Някой против    

е то процедура по изоставяне има ли..подписваш там някава декларация , че се отказваш и толкова. А все пак е нормално да си има процедура по осиновяване ... все пак ставаш родител...не си купуваш куче

e еее еее де! Роксан  , не разваляй хубавото впечатление...
На моите деца също им текат сополи ... не повече или по-малко зелени от колкото на "циганетата" и уверявам те със същото съдържание  

Няма нищо лошо в това да имаш претенции към детето, което ще осиновиш. И няма по-малко приемливи или повече приемливи претенции. За едни е важно детето да е малко, другото няма значение, за други цвета на кожата, за трети здравето...
Ти имаш своите претенции, никой не те осъжда за тях, не давай и ти оценки и имай предвид, че тук четат майки на "циганета" и ти обиждаш децата им...

и понеже си пределно откровена ... ще си позволя и аз да ти напиша нещо откровено, дано не се разсърдиш...
Довечера всяка една от тези жени ще се прибере и ще прегърне и целуне своето осиновено цигане... и ще са щастливи и животът им ще е пълен. А ти при кого ще се прибереш... помисли върху това. Знам, че е много болезнено, но това е горчивата истина. Аз имам две деца с двете сме се срещнали по различен начин... Първи беше синът ми и с ръка на сърцето ти казвам - 9 месеца съм носила дъщеря ми, майка съм се почувствала с него ....

Това за приликите е илюзия на 90 процента от жените, на които предстои да бъдат майки, но това ще го разбереш по-късно 

Това ще приемем, че не си го писала, защото е смешно... Но с цялото си сърце ти желая здраве и успех. Права си да те е страх, права си да искаш детето, което ще отглеждаш да е близо то теб...

 
само да допълня - плашещо лесна

и в други теми съм го споменавала, и тук ще го напиша.
по повод беличките деца.
тези истории с деца, оставени, защото майката е ученичка или стидентка, вече са наистина огромна рядкост.
моето дете е бяло. просто така се случи, не че съм имала претенции. не знаех какво ще бъде, не знаех дали ще е здраво, реших преди да се роди и каквото и да беше, пак щеше да е мое. казвам го най-отговорно.
но. кой нормален човек в днешно време оставя детето си. при ромите това е по традиционно и не се счита за срам и позор. те имат други разборания.
но при нас, така наречените чисти българи съм на мнение, че само човек с психически отклонения може да създаде и после да остави детето си. в нашето общество това не е нормално и подобен акт е неразбираем.
така че гените са особено нещо. факт е, че осиновените деца не са желани от биологичните си майки, но мисля, че при беличките, които се раждат и биват оставяни в сегашно време, биологичните майки до една са с големи емоционални дефицити. а бебетата усещат това още преди да се родят. и мисля, че нашите осиновени белички деца са много по-обременени с болка.

колкото до приликата с мен или с мъжат ми. е, има я. даже понякога е поразителна. но това не е нещо, без което не бих могла да живея. за мен не е важно. важното е да мога да и предам положителните черти от характера си, за да и е по-лесно да живее като спокоен и хармоничен човек.
когато се потапям в очите и, гледам душата, а не лицето и. а тя е добра. и само това е важно.
но отдавна вече не съдя хора, за които външният вид е от първо значение. всеки има право..

напълно съм съгласна с теб, немо. обаче всичко, което кометираме са последствия, а не причини.

Ами да ! Искаш да си изоставиш детето , което си родил - нЕма проблеми - дай го тука и чупката  Искаш да осиновиш - ааааа неее трябва да си надежден , да си осигурен , да си .... на баба си внук ..... ако ги гонеха, търсеха и наказваха тези дето ги изоставят  мммм  Сбъркана работа