Страх от шофиране след раждане

Публикувана: 8 ян. 2010, 15:21 ч.

Последно мнение: 12 ян. 2010, 01:53 ч.

3 473

# 15 9 ян. 2010, 00:23 ч.

А случило ли се е нещо което да провокира стахът, аз умирам да пътувам , но след един инцидент с екса (изключително лош шофьор), дълго време, близо година изпитвах страх, особено на магистрала. Преодолях го много трудно, но го преодолях, просто си наложих да не мисля, какво може евентуално да се случи. Желая ти успех в преодоляването на страха, ако не можеш сама потърси психолог, той може много да ти помогне.

Виж целия пост

dodo_dodo

# 16 9 ян. 2010, 00:25 ч.

Аз също съм от тези, които не са преставали да шофират по време на бременностите си. И на двете си раждания се закарах сама. Колата ми стоеше пред родилния дом.
Ако има някаква промяна в мен като шофьор, от преди да стана майка и след това, е, че станах по-внимателна. Не изпитвам страх в никой случай, но съм по-отговорна на пътя. Едно време бях дивачка, сега съм прецизна и някак улегнала. Внимавам за себе си и околните, имам мисъл за това. Заради децата си, предполагам. Майчинството възпитава.
Ако ти се иска да продължиш да шофираш трябва да се преодолееш, според мен. Шофирането е удоволствие, то е усещане за контрол и сила. Да овладееш автомобила, да го превърнеш в свое продължение и да го подчиниш.
Няма нищо страшно в това, въпрос на настройка е. Не позволявай на страховете ти да те владеят, всичко е в ума ти Simple Smile

Виж целия пост

Catherine Tramell

# 17 9 ян. 2010, 02:12 ч.

Баща ми, изключителен шофьор, загина в катастрофа (не по негова вина) преди 30 години и ако зависеше от майка ми (лека им пръст и на двамата) Sad

, аз никога нямаше и да се доближа до автомобил.
След хиляди кандърми и увещания я убедих да изкарам курс. Взех книжка, тъкмо понатрупах опит и... катастрофирах, като пътник в такси.
Въпреки шевовете по ръце, крака, глава, мога да кажа, че ми се размина леко, но стресът беше огромен, защото можеше и да не е така.
Първата ми работа след като си почувствах крайниците сигурни обаче беше да седна зад волана. На дълъг път, дори още конците не ми бяха махнали.
Умирах от страх, но не от шофирането, а от това да не би преживяното да е притъпило реакциите ми.
Знаех, че сляза ли в този момент от автомобила, това щеше да е завинаги.
Получи се точно обратното, вече 20 години почти съм се сраснала с колата си.

Мога само да цитирам dodo:

Цитат

Не позволявай на страховете ти да те владеят, всичко е в ума ти Simple Smile

Виж целия пост

Miss Nevidimka

# 18 11 ян. 2010, 03:59 ч.

Според мен си намери внимателен учител и започни да караш с него, докато се отпуснеш и почнеш да караш сама! Peace

Виж целия пост

Di76

# 19 11 ян. 2010, 10:24 ч.

И аз съм така. Никога не съм била активен шофьор, но определено след като забременях и родих, нещата съвсем се влошиха. Осъзнавам, че колкото повече отлагам, толкова по зле ще станат нещата, и че това е спънка в момента...Чудила съм се на какво се дължи и не мога да си дам отговор. Твърде съм неуверена. Мъжът ми се опитва да ме накара да преодолея това, но не се получава, страх ме е и това е. И аз съм си мислила да взема допълнителни часове, защото шофирането дава голяма самостоятелност, мобилност и приоритет в евентуално търсене на работа. От друга страна усещам, че като ме е страх, правя глупости зад волана. Трябва да преодолея това, но не знам как. Sick

Виж целия пост

MeMyselfI

# 20 11 ян. 2010, 10:30 ч.

След като се роди Иван съм станала страшна пъзла. За всичко е е страх. Преди не бях такава. С бънджи съм скачала дори.
сега като тръгнем за някъде почва да изтръпвам как ще пътуваме, дали няма да стане нещо. Като ходим някъде дали няма болни....ужас. Понякога не мога да се позная.

Виж целия пост

D.Stoyanova

# 21 11 ян. 2010, 12:02 ч.

По време и на двете си бременности шофирах без проблеми почти до края, но те разбирам. Такъм страх съм изпитвала доста време след една катастрофа - доста лошо блъскане в кола пред нас, аз се возих, но оттогава ми остана страхът да се возя до шофьор, който не спазва дистанция и кара с рязки промени на скоростта и престроявания. Преодолях страха като се качих аз да карам. Страх съм изпитвала и след първата си катастрофа - един рейс ме блъсна леко отстрани - толкова се уплаших, че не исках да карам - но татко настоя и го преодолях. Ако съм на теб, просто ще се правя че не ме ес трах и така нещата ще отшумят, а ако не става - просто спри да караш за известно време.

Виж целия пост