Молба за съвет и информация!

Момичета, благодаря ви за подкрепата! Надявам се другата седмица да се разпиша с хубава новина!

изобщо един общ съвет:

Юридически съвети от неюристи не търсете. Социалните работници не са юристи.

Тук пишат няколко души юристи. Или им се доверете, или недейте с това "ама на мен една жена ми каза ....", защото човек се връзва, отговаря добросъвестно, губи време и енергия, а после "една жена каза ..."

Жената е наплашена и уплашена - страшна мисъл, ама толкоз мога да родя на бързо, не й се сърдете. А митове и легенди винаги ще има 

О, как съжалявам, че изтрих поста си в името на добрия тон, който определено ви убягва, Miraetta!
А време, да чета подигравки за моята добросъвестност и труд в стил "Мира, ама защо ми се ядоса  Embarassed, че аз с най-сърдечна признателност ти благодаря за съвета  Love" с емотикони, нямам. - да, изразих ви топлите си чувства, за което съжалявам и си вземам обратно и чувствата и емкотините!
Не вярвам, че сте счетоводител, който работи със срокове, и сте убедена, че 11+14=24, както и че не разбирате, че трябва да видите от кой ден започвате да броите. - дебело подчертах, че срока започва да тече от деня на заседанието включително, и точно в тази връзка направих паралел с данъчното законодателство при което сроковете започват да текат от деня, следващ този на възникване на дан.събитие. Е ако вие ми бяхте адвокат и след това уточнение смятахте 11+14=25 и на 25-ти внасяхте жалба, то тогава щяхме да жалим единствено собствения ви математически гении.
Опитите, да  се обясни каквото и да било на питащата, са напразни.Нито думите на Ганка, нито тези на Сисли, ще бъдат разбрани, колкото и добронамерени и разумни да са. - от кое точно мое изказване си позволявате да давате атестация за интелектуалния ми потенциал?

Тук пишат няколко души юристи. Или им се доверете, или недейте с това "ама на мен една жена ми каза ....", "  - едната жена е г-жа Александрова - директор на службата за социално подпомагане гр. Монтана, която присъства на съд.заседание като страна по делото, незная дали е юрист, но поне има достатъчно натрупан опит как преминава цялата процедура по осиновяване в техния град, в техния съд и техните деца. Именно на тази база я помолих за съвет.

А и според мен този срок сега е 14 дни, преди 2009 год. беше 7 дни. преди да се редактирате бяхте писала 7 дни 14 за БМ - най-добросъвестно си водех записки по вашите постове. Тук пишат няколко души юристи. Или им се доверете, или... !?!!?? 

или ....

или недейте да задавате въпроси във форумите, защото ако вие просто си питате хей така за забавление или просто да си поговоркате с някого, някой отделя от личното си време за да ви отговори професионално

Fussi, недей така де! 
Жената чака да влезе в сила решението на съда, притеснена е, не пише за забавление. И дори да не е разбрала нещо (което се чудя от къде го видяхте), обяснете й, нали сте юристи. Няма нищо лошо или срамно в това да не знаеш. Като не знаеш - питаш. Това е направила и жената.

Пък и да ти кажа, независимо че тук има юристи, всеки съдия си тълкува процедурата. Ти лично ми беше писала по моя случай, беше права, и аз бях доста изчела, и адвокат наех, ама какво от това. Как да повлияеш на съдията в посока да прилага закона така, както е обичайната практика??

Кари М не само не благодари, а дори не си направи труда да прочете написаното.
Милите думи са след като се засегнах доста.
До момента не разбра, че за БМ срокът си е пак 14 дни, но започва да тече от момента на редовното уведомяване на БМ.
А само в една група хипотези не се дължи уведомяване на БМ за реш-то (тези по чл. 93, ал.2, но от думите на Кари М ( че БМ е подписала съгласие предварително, тя не е в тази хипотеза ), то  следва тя да бъде уведомена и никакъв стар СК не изпълнява съдията, ами си прилага сегашния закон.

И Кари М вместо да насочи усилия към единственото разумно нещо в случая - да види дали надлежно е уведомена БМ и кога, за да започне да си изчислява дните, има голям мерак да ме понакаже за желанието да помогна.
Благодаря, за което.
 
Кари М,

Колко са дните написах едва в последния пост и после се поправих, че сега са 14, а преди 7, но най-значимите неща не са броя на дните, а другите, но за теб май няма нужда да получиш юридическа подкрепа, а приятелско рамо как много драматично ти се развиват нещата.  Сгреших, че наистина повярвах, че искаш правна помощ, а не бях зряла да разбера, че ти трябва трибуна за други неща.
Сгреших, че отделих време и сили за теб и се надявам това да е урок за другите. Грешката е само моя и е емоционална, не разбрах, че ти трябва просто да ти се посъчувства за това колко големи премеждия имаш и колко са несправедливи към теб.
Изумих се, че не си в състояние да оцениш разумната помощ, а  навираш броя на дните преди и след 2009 год., които добросъвестно поправих.
Значи в предните постове нищо не те впечатли.
Гледайте си децата и мислете дали си струва в напрегнатото ежедневие да сте толкова отговорни за подобни запитвания, преди да сте разбрали какво цели питащата всъщност.
 

Сисли,

Решението за допускане на ос-не и  съдебният процес, в резултат на който е постановено, могат да бъдат засегнати от различни пороци и след години атакувани.
Лично аз смятам, че каквито и пороци да се открият, хората нямат вина и държавата следва да застане зад осиновителите, защото те са градивната страна в процеса.
Но независимо от това ми мнение, ти си единствената ми позната с безукорно проведен процес с двойна размяна на книжа, което верно че те е измъчило тогава, но ако не дай Боже съдебната практика добие нови измерения (поради липсата на предвиждане от промените на  СК и ГПК), ти ще си с непоклатим процес.

Ганке, 

Искрено смятам, че твоят съдия е бил прав и надлежно е уведомил БМ за реш-то, с което намирам, че е защитил теб и детето. 
Тогава сте били по стария СК , без да знам преди или след промените в него( Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.
А Чл. 54. (1) т. 2.  са родителите на осиновявания.

А тази глупост въобще няма да коментирам:

"Е ако вие ми бяхте адвокат и след това уточнение смятахте 11+14=25 и на 25-ти внасяхте жалба, то тогава щяхме да жалим единствено собствения ви математически гении."
Орфографията на авторката е запазена.
Категорична съм, че на 24-ти, както претендира (то да подлежи на изпълнение и се оплаква, че не е така според съда) авторката, това решение не е влязло в сила.
Повече каквото и да се напише от дамата по мой адрес, ще знам, че е за да се задоволи друга емоция, непородена от мен .
Здраве и успехи и желая !
Извинявам се, че поради моето добро сърце и наивност, се наложи да четете подобни неща.

Мариета,  ,не знам как си се запознала с моя случай, вероятно по постовете ми. Благодаря ти за времето, което си отделила. Знаеш ли, и аз точно това си казвах "Какво пък, трудно е, то търпение не ми остана вече, това са повече от 5 месеца, обаче и на йота не могат мръдна после". Винаги съм казвала, че всяко зло е за добро. Съдията ми изписа веждите. Е, сега ми е смешно, ама тогава само аз си знам какво ми беше. В дома вече бяха почнали да ми казват, че явно нещо не е наред (с мен, разбирайте), за да се бави съдията толкова. А, иди обяснявай, че нямаш сестра!

           Здравейте! Обръщам се към Вас за съвети как да постъпвам. С няколко думи ще опиша нейното минало и сегашните кризистни ситуации:
   1. Нейният живот в дома: Любимка на всички, целувана, гушкана, хвалена и прехвалвана. Непрекъснато получаване на допълнителни дажби храна и лакомства. Вземана е от определени служители от дома на гости в личните им домове. Описана ми бе като много спокойно дете, което бързо ще се адаптира.
   2. Първи проблеми у дома за 1 седмица престой:
    - трудно заспиване, почти винаги с плач, на 3-4 пъти преди сън все иска да я водя при децата.
    - когато нещо не стане на нейното започва да пищи, да хвърля, да блъска и заплашва, че ще си удря главата и започва да го прави, но лекичко, за да не я боли. Пресен пример от вчера - бърка си в носа, за да го разкървави и ми вика: КРЪВ! Погледнах и и казах, че няма, така си и беше. Истериите са големи.
    - най-интересните и забавления са да отваря вратите на пералнята, хладилника, гардероба, шкафове и да ги блъска. В тези моменти не е нервна или нещастна, защото се смее и забавлява, лигави се, познавам и вече изражението на лицето. Разберете ме, че не мога да я оставя да потроши всичко в къщи за удоволствие...
    - започва и да изнудва с думите: Ако ме обичаш.....
    - мания да пие вода, сок и чай, количеството е много голямо, от там пиша по много и все да мием ръце. Вече си мисля, че е заради контакта с мен, защото се гушкаме и при двете процедури. Не я лишавам от това. Непрекъснато я целувам, гушкам и и казвам, че я обичам. Често ме и пита тези два дни дали я обичам.
    - отказ да яде, при условие, че е най-лакомото дете, което съм виждала. Все не и харесва даже преди да е пробвала. Ако го направи го изплюва. Веднъж ако нещо и хареса при следващото предлагане не го иска вече. Побъркахме се да готвим и да купуваме от "птиче мляко", както се казва. Винаги предварително казва няма да ям. Прави го нарочно.
    - имаме и проблем с напикаването и наакването, там не знам как ще се справя
  Според мен е изостанала с 2 год спрямо връстниците си: може да формулира изречение от 3 думи, 4 май са много. Повтаря като папагал, често засичам, че е машинално, без да влага мисъл. Не може да се концентрира и за 1 мин върху дадена илюстрация, да свърже картинките. Едва вчера успях да и разкажа накратко една приказка. С играчки много не си играе, харесват и тези със звуци, но най-вече телефони и дистанционни.
   Нямам време да пиша в момента, но ще чакам съвети, защото ще се побъркам от притеснения. Не може да ми каже какво и е, не знае думите да обясни. Това е според мен причината. Обичам я и мисля, че и го показвам и доказвам, но....
   Да допълня 75-80% от времето е видимо щастлива...но има и тежки моменти.
   

Ще ми се да ти напиша по-подробно нещата, как бяха и са с нас, но нямам в момента време. Ще ти кажа, че поне 90% от изброеното при теб, е едно към едно с Алекс, в първите няколко месеца в нас. Блъскане, тръшкане по земята, когато не стане на неговата. Крещене, когато искам да му обясня нещо, пипане навсякъде, трошене, късане, драскане, избиране на храна/той също си беше лакомник/, изпиване на огромни количества течности/още го прави/, колкото има в шишето му, трябва да се изпие до дъно... Мога още да изброявам, но ще повторя това, което си написала. Признавам си грешката, че бях доста нетърпелива и изнервена, но наистина с времето нещата се поуспокоиха. Иска се време, няма да стане със седмица или две. При всяко дете е различно. При нас ни отне повече от шест месеца, за да се нагодим, така да се каже. И да, в началото плачат при лягане за сън, при къпане, при преобличане... КАкви ти играчки, всичко останало е много по-забавно Едва от скоро започна да се заиграва с някоя играчка, но бързо му омръзват. Имай нерви и се успокой.   Нормално е нашите деца да не са като своите връстници в много отношения, но с времето всичко се оправя. Любов, гушкане, търпение и разбира се и дисциплина... Споко    


Да добавя нещо за яденето. В началото ядеше всичко, даже и спанак Сега е станал капризен и не, защото аз много му угаждам, а защото вече почна да разбира и е опитал неща, които не е ял преди. Нещо не му хареса, го плюе и отказва да яде. Вече спрях да го моля, просто като не иска - си стои гладен. Аз се правих в началото на маймуна, само и само да яде. Не помогна, той си плюеше и това е. Един път яде нещо, друг път го отказва и разбрах, че е каприз. Има няколко неща които наистина не обича и вече не му ги и давам де. Ще се оправиш, спокойно В началото ми беше жал, молих го, как така ще легне гладен. Как така ли, ми така... Като ми обърне купата с ядене, че било гадно/така казва/ да видиш как си ляга гладен, пък аз дояждам"гадното" 

RIBA,   

Имай търпение, много малко време сте заедно. На нас ни отне 7-8 месеца, около година след като се взехме пак имахме кризи, сега нещата са на светлинни години, но пак има какво да се работи.

Ще се опитам да ти подхвърля някои идеи :
- когат заспивате, лягаш ли с нея? пробвай известно време да спиш при нея, може би още се чувства несигурна и неспокойна;
- моята девойка и до днес има периоди на дърпане на косата, когаго й направя забележка. първо я гушни, после я погледни сериозно и я питай "защо го правиш?". обясни й, че така мама се страхува за детето си и ще се разстрои много, ще плачка...При нас има ефект. Когато прочете в очите ми колко съм сериозна и тревожна от това, което прави - спира. За това трябва, обаче време, детето не те познава още добре. Но бъди настоятелна и търпелива.
- за трошенето : гледай да не се нарани и да се счупи нещо по-сериозно. ще ходиш след ния, няма начин и ще обясняваш
- казвай й, че я обичаш, но това няма нищо общо с....(каквото там иска)
- и ние пием много течности от самото начало, киснем на чешмата най-редовно и т.н. Това не виждам да е кой знае какъв проблем. В дома може да са им ограничавали течностите
- за яденето : нищо не мога да те посъветвам, защото моята яде почти всичко (стига да е с месце) и никога не е капризничела.
- за пишкането : слагай я на гърне всеки час, ако е с памперс, да придобива навици. И сега като дойде април, сваляш напълно дневния памперс - и каквото сабя покаже. После като се научи, сваляш следобедния и нощния най-накрая.

За говора, нормално е. Моя опит показва, че истински проговори, когато се събра с децата от детската градина. Моя съвет е след време (два, три месеца ако можеш да си го позволиш) да я запишеш на градина. Много научават там. Страшно много.

С риск да ме набият мамите тука,
ако памперсите не са финансов проблем, не бих се занимавала с гьрнета в този момент, отгоре на всичко друго.
Детето има толкова други неща да учи и е още в шок.
Искането детето да не прави нещо, защото мама се тревожи, не прилагам, защото не ми звучи честно да дьржа детето си отговорно за моите емоции и тревоги.
А те впрочем много добре ги усещат тези неща и без да им казваме.
Според мене главната ти грижа в момента е да я предпазиш от физическо нараняване, от ток и наводнения
Другото ще си дойде по реда. 

абсолютно!!! Само добавям още едно бедствие (моят дневен и нощен кошмар) - изгубване в градинката.

Само за едно съм малко несъгласна - ако в дома са отвикнали от памперса - не го връщайте - ще е ново нещо, което допълнително може да я травмира. Ако от дома си е дошла с памперс  - наистина го остави - сега хич не е време да променяте още нещо.
ако се напишка няколко пъти - голям праз - гащи се сменят 

РИВА,  

Пишеш, че е била любимка в дома. Добре. Но има и един друг момент - била ли е в дома от раждането си или за определен период от време е гледана от майка си? Не те питам от любопитство. Има значение за теб и проблемите, с които трябва да се справяш.

Сега по въпросите ти:

Първо, забрави на колко години е дъщеря ти в смисъл - на практика психически, а предполагам и физически. тя не е на толкова. Не я сравнявай с други деца, не се опитвай да прилагаш, поне в началото, възпитателни методи за деца на нейната възраст по съвет от автори на дебели книги. Ако е била в дом от раждането си детето ти е..... на няколко дена. Не, не се шокирай. В света, в който вие сте мама и тате това на практика е така. Уменията и навиците, които е усвоила в другия свят, в който е живяла досега са факт, но е пропускала важни неща от първия ден на появата си на белия свят  до деня в който сте се срещнали и тези неща трябва да се наваксат - едно по едно. Когато Ваньо беше на 3 години ми се наложи да водя с него разговор и да му обяснявам неща, които майката, седяща до мен на пейката в парка обясняваше на 7 - 8 месечното си бебе.

Начинът на заспиване е индивидуален. Някои заспиват трудно, други - лесно. При мен синът ми заспива много бавно, но спи дълбоко и непробудно. От втория месец, в който беше при нас с баща му си позволявахме всякакви шумове (телевизия, компютър) в стаята след като заспи и никога не се будеше. А на дъщеря ми й трябваше една година при нас за да се отпусне и да заспи безгрижно. Преди това се будеше само от влизането ми в стаята колкото и безшумно да се опитвах да го правя. А с човек до нея никога не можеше да заспи.

Хвърлянето и блъскането е неприятен момент, в темата за Проблемите с нашите деца има съвети, а пък като дойдат по-хубави дни и започнете да излизате на по-дълги разходки с изразходване на енергия и опознаване на нови неща, ще намалее драстично. За намаляване на симулациите че нещо боли или е некомфортно (когато не е така) при нас много помогна приказката за "лъжливото овчарче". За да е готова мама да реагира когато наистина има проблем, а такива моменти ще има, няма как.

За да има колкото се може по-малко изнудване с "Ако ме обичаш..." сама трябва да намериш начина, като си опознаеш твоето дете. Според мен комплексни съвети няма как да има - това си е вашият интимен свят и вие трябва да си го изградите сами.

За яденето - ами не купувайте "от пиле мляко". У нас се готви за всички, откакто двамата са на обща храна. И всички ядем едно и също. Ако някой откаже ядене, до следващото слагане на масата са му забранени всички глезотии - бисквитки, бонбонки и т.н.

Напишкването и наакването ще спрат ако е била свикнала в Дома да не се изпуска. Период е. Най-вероятно покрай стреса който изживява. За нея вие все пак сте си още добрите непознати, които са я откъснали от света където се е чувствала сигурна и са я завели на ново, много по-хубаво, но и много по несигурно засега, за нея място.

Обясненията в любов за в бъдеще ще са по всяко време на денонощието. Не знам докога, защото ние и с двете ми деца по няколко пъти на денонощие си го казваме. Обикновено инициатор е някой от тях, ей тъй - от нищото.

Имай търпение, всичко постепенно ще си дойде на мястото, но ви трябва време, много време за да се имплантирате една в друга с дъщеря си.