колко майки и бащи имат децата ни

  • 18 798
  • 153
# 15
айййййййй нещо което съм пропуснала по темата - ще умра от яд и завист - дай моля подробности откъде е

Фусси ако въпоса е към мен, цитата е от книгата "Всичко е език", автора е Франсоаз Долто (не знам дали ти е позната като автор, френски педиатър и психоаналитик, работила много по въпросите на осиновяването), издателството е Колибри. Друга нейна много добра преведена на български книга е "Основни етапи на детството"
Виж целия пост
# 16
 Hug Hug Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 17
Част от изграждането на идентичността на осиновените деца се състои в това, да изберат към кого да са лоялни, къде им е мястото.

Както и да изберат на кого да приличат. Много по-лесно ще им бъде ако в периода на изграждане на идентичност вярват, че както осиновителите им така и хората от които произхождат биологично са "свестни" хора. По този начин ще отпадне и страхът "ами ако и аз съм като "онази никаквица" майка ми, ако нещо в мен е дефектно, ако съм "лош по рождение"

Маймуна   bouquet
Виж целия пост
# 18
А кой е периода на изграждане на идентичност?
Съгласна съм с много от написаното, но какво ще стане един ден, ако детето намери "свестните" биологични хора и открие, че не са свестни?
Ей такива въпроси ми се въртят в главата.
Честно казано, страх ме е да му поднасям определения, каквито и да било - и положителни и отрицателни. Знам, че не мога да го предпазя от нищо, ама ме боли  Cry
Виж целия пост
# 19
За мен жената, родила детето ми е едно от стъпалата по пътя към нашата среща. Важно стъпало, но не единственото. Тя е жената, помогнала ни да се срещнем. Тя е жената, която е приютила семенцето на топло в коремчето си, когато то се е изгубило по пътя към мен, неговата майка.
Виж целия пост
# 20
Фоксче, през цялото детство, но най-концентрирано през първите 7 години, през пубертета нещата се поразбъркват и пренаеждат и като цяло е най-добре детето да се срещне (ако има такава среща) с биологичните си родители след пубертета.
Във връзка с въпроса ти какво ще стане като открие че не са толкова свестни. Би било хубаво ако до тогава проведете няколко разговора за това, че някой хора не могат да бъдат родители не защото не искат, а защото не знаят как. Те самите са имали "лоши" родители, които са ги изоставили или неглижирали, насилвали. Нещо по въпроса за това че някой хора имат по-малък шанс в живота от други и т.н. На детето (но като голямо) ще му е много по-лесно да понесе и проумее изоставянето си ако мисли за родителите си по-скоро като за жертви отколкото като за злодеи.
Виж целия пост
# 21
А ако открие, че не са могли да бъдат родители само на него, за сметка на това имат други деца, чиито родители са?

Горното чисто хипотетично - нямам сведение за нашата БМ

Първите 7 години казваш е периода на изграждане на идентичност... а първите 3, в които тя е била потъпквана...
Виж целия пост
# 22
А кой е периода на изграждане на идентичност?
Съгласна съм с много от написаното, но какво ще стане един ден, ако детето намери "свестните" биологични хора и открие, че не са свестни?
Ей такива въпроси ми се въртят в главата.
Честно казано, страх ме е да му поднасям определения, каквито и да било - и положителни и отрицателни. Знам, че не мога да го предпазя от нищо, ама ме боли  Cry
Идентичността се изгражда от раждането, естествено, но най-силно в пубертета и ранната младост.
Хората могат да бъдат считани за свестни по най-различни критерии. Имат лоши и добри страни. Завършените психопати са изключителна рядкост. Всички останали заслужават да бъдат зачитани като хора.
Когато децата ни пораснат, и сами могат да измислят какъв тип хора като цяло си дават децата за осиновяване. Оттам нататък могат да си решат как да се отнасят към тях.
На мене лично не са ми безразлични биологичните родители. Каквито и да са им мотивите, тяхната драма е драма и на моите деца. Като ме боли, споделям, иначе как ще споделят с мене, когато тях ги боли. И така...
Времето ще покаже.  
 
Много хора сме писали едновременно  Simple Smile
Виж целия пост
# 23
А ако открие, че не са могли да бъдат родители само на него, за сметка на това имат други деца, чиито родители са?

Горното чисто хипотетично - нямам сведение за нашата БМ

Първите 7 години казваш е периода на изграждане на идентичност... а първите 3, в които тя е била потъпквана...

В конкретен период от живота си, точно тогава не са били в състояние да бъдат негови родители.

Тази граница от 7 години е доста условна. Но до тогава поне основните когниции свързани със Аз съм добър ...лош...важен....незначителен... са вече оформени.

Аз вярвам че детската душа може да бъде лекувана, убежденията променяни и че някои болки дори да не могат да бъдат премахнати, ако детето получи достатъчно "лекарства" за тях, няма (болките) да превземат живота му като възрастен, те просто ща са част от този живот.
Виж целия пост
# 24
В някои случаи биологичните родители са свестни, но да речем безхарактерни хора,  не достатъчно силни за да преодолеят определени житейски препятствия....

Но в други случаи не са никак,  ама  никак  свестни.Дано да са  рядкост тези случаи, но ги има.всичко възможно правят, за да осигурят своето си спокойствие , своя си живот, а детето изобщо не им влиза в сметките.Знаете ли, че има забравени деца и така си престояват по домовете, нито имат отказ, нито биологичните проявяват елементарен  интерес как е детето, какво става с него.

често си мисля, какво би  се случило с моето момченце,  ако от първия ден,  хайде, от първия  месец  или  първата година поне имаше  уредени документи.Тогава, вероятно ,нямаше да бъде наше дете , но нямаше и да я  има несправедливата присъда "Лишаване от свобода- неизвестно докога".

каквото и да е получавал в дома като грижа и внимание, не е получил толкова дълго време/ докато се появим ние/ истинското си семейство.
Виж целия пост
# 25
Спора за това могат ли да бъдат свестни хора изоставили децата си е предмет на друга тема.

Тук говорим за това как нашето отношение към тези хора, нашите вярвания за това какви са, подмятания или премълчавания могат да наранят децата ни.

Дори да искаме да заличим времето преди да срещнем децата си, то съществува. Осиновените деца все някога ще се заинтересуват от биологичният си произход и това е нормално. От това дали омаловажаваме ролята на биологичните им родители, дали децата интуитивно усещат че темата ни е неприятна, зависи дали те ще споделят тези свои мисли и чувства с нас.
Виж целия пост
# 26
...
Иначе, аз БМ , каквото и да пишем, майка й е  в друг смисъл- родила я е..., не може да се отрече Simple Smile
Нейното мнение за истинската майка , преди да знае за осиновяването си, го знам. Сега - не сме говорили за това. Но темата не е за истинската.Тя самата може в един момент и да използва наложеното в обществото и медиите клише "истинска". Няма да е голяма болка.
Смятам , че майките са две.
Ако тя се включи с мнение, ще ми е интересно да го разбера, но не мисля , че тийнейджърката ми  не я влекат форуми като бг мама Grinning

....
Виж целия пост
# 27
Аз като осиновено дете имах само една майка-жената която ме е отгледала и ми е дала всичко което имам сега.Преди да се запозная с жената която ме е родила съм имала някакви колебания относно нейната личност,но никога не съм я смятала за майка.Дори в разговори със сестра ми когато е трябвало да кажа нещо за общата ни майка винаги съм се обръщала с "майка ти"Виждали сме се много пъти с биото,но никога не съм изпитвала някакви особени чувства.При първата ни среща нямах търпение да се прибера в къщи при моята майка.Може би по ирония на събдата в деня когато правих 20 дни от смъртта на майка ми,тогава сестра ми правеше погребение на нейната майка.С две думи,наскоро загубих и двете,но ужасно ми липсва само едната.
Виж целия пост
# 28
    Благодаря ти, че го сподели Кристи!

За синът ми има две майки и огромно желание да се срещне с биологичната, на 13 години е.
За малката за сега само аз съм майката, но ми е адски сърдита на мен, че не съм я взела от малка, а чак на почти 5 години. Още не и е много ясна картинката с двете майки.
Баткото е по-разговорлив по темата. Щерката ме използува за боксова круша, като я прихванат лудите.
Виж целия пост
# 29
Щерката ме използува за боксова круша, като я прихванат лудите.
Румяна  Hug Hug Hug
И при нас така май. Става лошо, като забравя и го приемам лично  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия