За да сме достатъчно убедителни и съзидателни в основната си роля, различаваща ни от майките с биологични деца. А тя е да изпълним със съдържание опустошените душички на децата си, да възстановим силно закърнялата им вяра в сигурността на семейните връзки и силата и нерушимостта на майчината любов.
И двете ми деца казват че обичат и "другата си майка". И от това ни най-малко не ме боли, защото същевременно усещам с всяка клетка на тялото си колко обичат мен, колко съм им нужна и колко неразривно свързани сме. Ваньо дори формулира защо я обича - тя го е носила в коремчето си и се е грижела добре за него там, за да порасне достатъчно и се роди силно и хубаво бебе (хубаво, защото аз съм убедена, нищо че не съм ги видяла като новородени, че по-хубави от тях не е можело да има
![Heart Eyes](/img/emojis/most_used/heart_eyes.png)
Отговорът на въпроса "Защо не е искала да ми бъде майка и след като съм се родил?" при мен е съвсем искрено "Не знам." Прочетох нейните (и нейните) обяснения в социалния доклад - стандартни забаламосвания.
Аз за себе си не мога да намеря причини, поради които доброволно да дам децата си на друга майка. Дори ми е гадно и се чувствам некомфортно докато го пиша. Ето пради тази причина не мога убедително да обясня защо и най вече как друга го е направила. Да знаеш, че някъде по света расте твое дете и да заспиваш всяка вечер не знаейки дори как изглежда в момента, дали е живо, дали е здраво, дали има проблеми.... Е не мога да си представя въобще такова нещо. И поради тази причина не мога да го обяснявам, оценявам и т.н.
На децата си мога само неизменно, ден след ден, месец след месец, година след година да внушавам че от момента, в който аз казах че искам да съм тяхна майка докато смъртта ни раздели, а и след това в друго измерение, аз ще бъда неизменно МАМА, при която да намерят дом, сигурност, утеха и която е готова на всичко в името на рожбите си.