МОМИЧЧЕТА ЛЕКА И БЕЗПРОБЛЕМНА БРЕМЕНОСТ ВИ ЖЕЛАЯ - ЛЕСНО РАЖДАНЕ И ЗДРАВИ БЕБЕТА!
Благодаря на всички ви за чудесните пожелания - благодаря!
Ние се опитваме да влезнем в час.
Трудно е, и то не е проблем Андреа - а баткото. Не съм вярвала че ще има такава ревност. Дори всеки ден ми казва "Мамо, гушни ме, мамо, обичам те!!!" - което ми топи сърцето и в същото време ми е мъчно, представям си какво става в малката му душица. Той за сега не ходи на градинка, баба свеки е тук да помага - та се справяме някак си.
Иначе малката е голям бонбон - яде и спи, за сега коликите са много слаби - дано да е така, че с Жоро се измъчихме.
За раждането - какво да ви кажа - 10000 пъти по-лесно от предното, макар че Жоро го родих точно за 2 часа.
Ще разкажа с 2-3 думи, както обещах - дано да не досадя.
За именния ми ден решихме да не го празнувме както до сега със 1000 гости - тежеше си ми вече. Дойдоха на мъж ми 2-те сестри, майка му и баща му - дет се вика - тесен семеен кръг
. Майка ми си счупи крака 5 дни преди това - та те нямаше как да дойдат. Погостуваха ни и си тръгнаха към 18 часа. А иначе аз цяла седмица през нощта - почнат болки, аз стискам - да не будим Жоро посред нощите и да го мъкнем до Шейново...а те на сутринта - спират - ни контракция ни нищо 
Та на 17.01 се събуждам в 5 сутринта пак с болки - викам си - това ще е. Станах, изкъпах се и се приготвих да ходим да раждам.,.,..ама на - пак спряха...
та така, дойдоха гостите, тръгнаха си, а на мен през целия ден през около час - два ми се появяваше по някоя контракция...ама нищо необичайно.
И като си тръгнаха, изведнъж силите ми ме напуснаха, легнах и до там - Жоро искаше да играем - сили нямах граам. И по едно време се появи един доста показателен симптом - яко разстройство. Това ме накара да звънна на лекарката която си бях избрала - док.Гагова от Шейново.
Звъннах и, обясних и, и тя каза да ида до болницата - била там за раждане...и за всеки случай да си взема багажа. Тръгнахме, обажданията за именния ми ден не спряха да валят докато пътувахме, като всички питаха и за раждане...сърцето ми се беше свило...но стисках зъбки.
Прегледа ме док. каза че имам 6см разкритие и че оставам. Тук се разплаках...мъж ми беше взел на малкия чай то машината пред кабинета, и като чу за багажа - хвърли чая и се затича към колата все едно ей са ще излезне бебето
. Жоро се разрева за чая, аз от шубе - изообщо приказка. Влизат в кабинета за да ми дадат багажа - малкия вика "Дай ми чай" на Гагова...после "Ти мен няма да ме преглеждаш" - приказка..Та така, качихме се горе - обичайните красоти - клизми и подготовки. После предродилна с леки болки и дойде анестезиолога - огромен мъжага с жестоко чувство за хумор - вика ми "о, още една пътничка идва - преди малко изпуснах една такава като теб"
добре обаче че имам и други такива познати - та реагирах спокойно. Сложи си ми от раз упойката и настъпи блаженство - аз предния път си раждах на живо
дет се вика. И дойдоха напъните - 3 в предродилна, 3 в родилна и в 23.35 на 17.01 проплака малката ми сладкишка. После ми сложиха още малко упойкаи се почна шев и кройка - нищо не усетих! Док си ме е зашила перфектно защото и възстановяването беше супер лесно.Момичета - не съм вярвала че ще си го помоисля дори...а камоли че ще го кажа - ТОЛКОВА Е ХУБАВО, ИСКАМ И ТРЕТО ДЕТЕ!!!!
Разказах ви за моето чудесно изживяване а сега ще ставам че е време да се кърмим и после трябва с баткото да поиграя че не е честно иначе - лек ден за сега от нас и до скоро!

Да му се доражда на човек
) се развълнувах страхотно.Накара ме да се усмиха, за което ти благодаря.
То се очакваше де, след като всички сме болни. Ивайло е на Суметролим, защото гърлото му било зле.
, все забравям да кажа - Силве, страхотни са ти щерките!

Всичко ще бъде наред, ще видиш 
