АВГУСТинчета 2006

Бубче, може ли да ми пратиш една автобиография на мейл y.dauteva@ propertymanagement.bg само махни интервала след @. Ти нали работеше във фирма, която менажира апартаментни сгради? Нищо не мога да обещая но ще попитам на 2 места. Пък ако решиш да дойдеш на Банско да живееш ще си имам дружка 

Марулка, аз докато бях бременна веднъж ми изкараха хемоглобина веднъж 80 и веднъж 115 в рамките на 1 час в 2 разл. лаборатории.

Добър вечер на всички! (Ако все още някой ме помни...)

Аз изчезнах, но бях изпаднала в страхотно дълбока дупка, нямах желание да чета, да пиша... Попреглеждах оттук-оттам бебешката тема на малчо и това беше.

Много мъчно ми стана, когато прочетох за неволите на някои от вас. Пащам ви хиляди прегръдки, момичета 

Аз давам обещание да се приобщя към сплотената ви група и да се разписвам редовно. Но в последно време просто нямах сила за това.

  Малко снимки и от нас   И едно клипче
 

Полито, помним те, разбира се  Дано вече всичко е наред!
Айла, много са ти сладки мадамите!  Ели прилича на каките (които са пораснали много), само дето има бузки  Иначе така и не запомних коя коя е 

  Ваня е с поличката, а Николета със сукманчето  По-ниската е Ваня, която е кака реално  с цели две минути 

При мен всичко е наред. Бях изпаднала в някакви мои си терзания, впоследствие разбрах по колко глупав начин мисля и изплувах.

Малкият расте. Вече е на 8 месеца. Започна да пълзи и е неудържим. Забелязвам, че го гледам много по-леко отколкото Елена - от гледна точка на изваряване на шишета, гладене, захранване и т.н. По-спокойна и уверена се чувствам. Павел е много кротко дете. Спи си по цяла нощ (само през първите две седмици се будеше, когато бяха и коликите му, а самите те продължиха само 2 седмици). Много е усмихнат, закача се с всеки...

Елена и тя е добре. Но е станала доста капризна. Искала това да облече, а не другото. Ама да й вържа косата еди как си. Не искала това яке, а онова... Станала е по-послушна. Занимава брат си, а той обожава моментите, когато играят заедно.

Но тази градина ми е голям проблем. Историята е следната:

През септември ходи две седмици, по време на които не е имало никакви проблеми (има предвид плач и т.н.), но тъй като боледуваше често и заразяваше и малчо, реших да я спра за известно време. През декември пак я пуснах за седмица. Всичко беше наред. После дойдоха празници, мъж ми беше отпуска до 10 януари и тя съответно тръгна на детска на 11. Изкара цяла седмица и се разболя. А тази седмица беше ужасна. Правеше ми много големи сцени. Не плачеше, но крещеше истерично, риташе ме, не ми даваше да я облека и да й обуя пантофките. Вкарваха я насила в групата... В събота се разболя и две седмица си беше в нас + още една, тъй като на Павел му предстоеше ваксина и за да не докара някой вирус точно в този момент, реших да я оставя вкъщи. От вчера пак тръгна. Беше кротка, влезе в групата с усмивка, но днес...

Снощи Елена си легна, сутринта стана рано, погледа детско и тръгна уж с настроение към градината. Стигнахме там и започнах да я обличам. И в един момент видях как долната й устна потрепва, а очичките й се напълниха със сълзи. И само седи и гледа тъжно. Тогава й капнаха две сълзички и тя си ги изтри много бързо и хлипайки ми каза: "Мамо, аз казах, че няма да плача". И докато го казваше, сълзите й вече се стичаха по личицето, а ръчичките й ме търсеха, за да я гушна. И само повтаряше: "Мамо, моля те, не ме оставяй. Моля те, мамо". Пиша го и плача и аз. Просто нямам сила. Предния път поне не плачеше, а само крещеше и не изглеждаше толкова трагично ситуацията.

Искам да ви питам две неща:
Колко време продължи при вас свикването с градината?
На каква възраст почва сега предучилищната и къде се провеждат занятията - в градината, която посещават или в училището, в което ще учат?

Пред мен сега стои въпросът дали да я спра от градина до септември месец... Дали да я спря, докато тръгне на предучилищна (тогава и на малкия тъкмо ще му е време за градина)... Или да бъда настоятелна и търпелива и изобщо да не я спирам...

Извинявам се за дългия пост, но съм на ръба и вече не знам кой е най-добрият вариант за детенцето ми...

Съвет за адаптацията не мога да ти дам, тъй като Дария е ' старо куче" и с 2 годишен стаж в яслата.Адаптация не е имало.Моят съвет е да не говорите за сълзи и тем подобни драматизми.Защото  така си създава нагласата за нещо негативно. А градината ене такова място.Там щ=е се забавлява, ще у4и нови работи, ще има приятели...ей такива работи Представи й нещат аи говори с нетърпение за градината.Как искаш и ти да идеш там, но не дават, защото е специално място само за деца.Нека не го приема като нещо лошо и сълзите там място нямат. Нещо обсъждаха за присъствието  в градина Нямало да бъде разрешено отсъствието по семейни причини за повече от 30 дни( или нещо от сорта) за година.И то точно с цел да не се пазят места за деца, които по една или друга причина не посещават групата... Имай предвид и това

Поли, аз съм твърдо за градината, против яслата, но за градината. Ако няма промяна в цялостното поведение на Елена, имам предвид след градината да е депресирана и унила, събота и неделя като е с вас също да не е в кондиция, ако няма проблем във физиологичен план, не се напишква, не се стряска нощем,а е само сутрешната драма и истерия, по-добре стисни зъби. Практиката показва, че е максимум месец Все пак подчертавам, че е много важно какво е психологическото състояние на детето след градина и в почивните дни. Преди време Валката имаше такъв проблем с Али, детенцето се депресира ужасно, тя я спря и сега след около година Али си е спокойна и щастлива с градината. Просто следи и наблюдавай.
Ина също в началото правеше големи драми и истерии, аз се поболях буквално, но я виждах, че вечер е доволна от прекарания ден. Събота и неделя си играеше и си дивееше нормално. Според мен децата се успокояват в момента, в който осъзнаят, че винаги ги взимаш от там. Затова и съм забранила да си позволява който и да е да я плаши с това, че няма да я взема. Повтаряй й го непреъснато, носи вечер дребни изненадки, обръщай й повечко внимание като сте заедно. Ние така го преодоляхме

polito_87, абсолютно на същото мнение като бубчето съм...мен също много повече ме депресираха тези сълзички, отколкото крясъците, но все пак дай време и на Ели, и на себе си да свикнете...на Георги също му трябваше около месец да свикне, сега пак мрънка сутрин от време на време, но го виждам, че се чувства добре там и се забавлява.

bubcheto15, вече дори не мога да ти напиша да бъдеш силна...според мен отиди да ти прочетат една молитва...просто не е реално всичко, което ти се случва....

Сватьо, днес ме изпревари. Абсолютно подкрепям тезата ти. Драматизмът най-вече е в главите на майките. А детето усеща и опитва манипулацийки. Ако поддадеш...

Поли, абсолютно Бубчето е права! Ако не изпада в депресия детенцето му трябва период на свикване, то е същото все едно както ние постъпваме на нова работа с нови колеги. Нали се сещаш, че сме възрастни, а ни е супер скофтено и притеснено как ще мине деня, защото не познаваме обстановката, но свикнем ли всичко си влиза в релси. Но ако и след градина ти прави проблеми - примерно Али след яслата само лежеше, не ставаше, не искаше да излиза, не искаше да играе с деца (все едно е болна) по-добре изчакайте някой друг месец, явно не е узряла още за тая крачка. 

Бубче, надявам се да си намериш работа бързо! 

Марулка, не се плаши на тоя хемоглобин мила, Алекс като беше малка аз хемоглобин започваш с единица отпред не бях виждала. Пихме даже и едни капки (не се сещам как се казваха сега). Но така си отиде до момента в който почна да се храни както трябва. Успокой се, но си я следете наистина! 

Ние сме добре. Али в петък ще и пускаме нова урина, и ще я носим на преглед ... моля се да е добра!  Стегнато ми е, как ще я вкараме в болницата, защото тя все още не иска да чува за нея и все още се обяснява, че не иска лекари....
Не съм я пускала и на градина...страх ме е да не я повтори, а тя сега трябва много да се пази, защото е склонна да лепне на нова тази бактерия, но в нас м/у тия четири стени я виждам как откача...Ще се съветвам с нефроложката да си каже мнението какво да правим. Друго какво, а да сетих  се имаме голям проблем...не знам дали от бъбреците ли от какво, но се напишкваме нощем много често  Даже вчера като се върнахме от работа и свеки каза, че и на обед като е спала се е напишкала, а тя от както махнахме памперса на обед никога като спи не ми се е напишквала 
Вие как сте?  Има ли някое още детенце, което се напишва? Дали ще е нормално, или заради това заболяване и се получава така?

 Бубчето перфектно го е описала,казала,посъветвала...

 София много спокойно си влезе в групата след 3иседмичното отсъствие. Сигурно порядъчно сме й омръзнали вкъщи
 От вчера е каратистка,подскача на брат си като малко петле-много е смешна.
 Теменужката май ни се разминава (ще питам утре) след дългото отсъствие. Съвсем друго стихче й дадоха. Язък.

Валка ( Мери), София цял месец ми се напишкваше нощем.Краката й изстиват вкъщи , а и като не е на градина и спи по-дълго-не й стигат силите да е суха толкова часове. Вече минахме на памперси.
 А пиелонефрита в детството ми беше свързан с напикаване( нощем,денем)-ама подробности не помня и не искам да помня.
 Стискам ви палци за изследванията.

Валка, може от стрес да е, може от бъбреците, може- комплексно.Питай нефроложката, но- според мен не е повод за такова притеснение , ако го разглеждаш от чисто възрастова гледна точка. Стискам палци всичко изследванията да е наред

Привет!
Полито, присъединявам се към другите мами - ще свикне, но знам каква мъка е. Ивайло също е много чувствително дете, след дълга пауза адаптацията ни е като в началото   , но го виждам как след няколко дни вече е по-спокоен.
Валка, дано всичко е наред!   Ние нямаме такъв проблем, но имаме по-лошия - - Ивчо понякога ака в гащите.   Вчера е направил тоя номер в ДГ и е седял така цял следобяд, съответно - сега д-то му е кървяща рана и си го оставих вкъщи   Много идиотско - точно посвикна, не е болен, но си караме с бебешки проблеми. Полудявам на моменти.

Ина понякога се напишква нощем, доста рядко, но го прави, ама при нас проблема е минимум 3те литра течности на ден, които изпива Опитвам се след 19.30 да я огранича с течностите, за да може да изпишка каквото има докато си легне, ама не винаги ми се получава. Иначе си я слагам с памперс да си призная, студено е, спим в отделни стаи,ако не се събуди да ми каже кой знае колко време ще стои мокра, ако се напишка докато отида да я проверя. На обед пробеми нямаме отдавна.