АВГУСТинчета 2006

E, nana77, колко пъти точно лекари изписаха на Кало лекарства с парацетамол? Имаха ли вярна преценка тогава?

Все пак, за да правиш нещо, свързано особено с псих. състояние да детето ти, трябва да намираш причина и логика за това. Или трябва сляпо да следваш препоръчките, знаейки че, че допълнително го стресираш и изнервяш...

Аз лично не намирам връзка между бибата, яденето и акането, но все пак не съм специалист, може и да има...

Да, факт. Изписваше му само личната педиатърка, която бе по заместване на титулярката. Но в такъв случай процедурата е ясна - сменя се педиатърът или респективно психологът. Но и при друг психолог да отиде - и той ще провежда сеансът по същия начин. Това е процедурата.
По отношение на бибата - аз съм го чувала и преди, затова смятам, че психоложката е права и не е нужно на тази възраст да е с биберон.

Елфче, Ина не е злояда, ама и не яде с настървение. В периодите, когато отказва, ако видя, че продължават дълго, почвам да й правя сандвичите интерсни например. Редя и слънчица и цветенца върху калшкавала от краставица, правя й звездички от салам, като винаги ги режем заедно, но тя ми обещава да ги яде после. Варя й буквички пимерно и като й ги направя със сирене почваме да търсим конкретна буквичка в чинията, като я намерим - изяжда лъжичка. Разказвам й за витамините, които се състезават, кой първи да влезне в лъжицата, за да го изяде Инка и се правя, че ги виждам. Аз съм на принципа апетита идва с яденето.
Определено не мисля, че за 2 сеанса не може да почне да му говори, защото според мен е важно да разбере първо от къде идва проблема, а не само да му повтаря "Яж и акай", няма да има ефект, все пак това и ти му го повтаряш. А за биберона и аз си мисля, че трябва да се махне Винаги съм гледала на биберона като на някакъв вид бягство от реалността за детет, доста образно казано. Все едно, че като му го дадеш и детето се изключва, смучейки го забравя за проблема, който го е разстроил или протеснил, но не го премахва. Не знам дали ме разбираш какво искам да кажа, не го обясних много добре. Дано психоложката намери правилния подход и успеете да разрешите проблема А Александър как е с яденето всъщност?

Бубче, аз не искам тя да му каже яж и акай, нито ние му говорим това. Просто си мислех, че тя може да намери по-точен подход, знам ли.   А цирковете при хранене ги играем и ние, но като не иска да хапне - нищо не помага. Александър се храни добре, слава богу, но и Ивчо като бебе не беше чак така, ядеше супички поне. И, за да спра вече споровете за биберона искам да кажа, че тя не го свързва с храненето и акането - просто е нещо, което за нея вече е ненужно. Добре е, според нея, че има бебе, което тепърва ще почва да се храни с човешка храна (как го написах , разбрахте ме), за да му е пример по някакъв начин.
А за успокоението по този начин - аз не виждам да е такъв проблем. Възрастните хора също си имат своите малки начини за бягство. Не съм пушач и не знам действа ли успокояващо, но знам, че на пушачите като им е нервно - палят, други хора (като мен) - наблягат на шоколада. Това също не е решение на проблема, нали?  Защо тогава ще искаме от едно дете на 2-3-4г да е по-силно от нас?

Виж, аз няма да се намесвам повече, защото така или иначе всяка майка си има изградена позиция по всеки въпрос. Просто си казах гледната точка, така или иначе за мен, за да се намери подхода към едно дете то трябва първо да се опознае. Не твърдя, че биберона има общо с проблема, твърдя, че не е хубаво едно 2-3-4 годишно дете да се нуждае от бягство от реалността. Знаеш, че Ина също беше с биберон доста време, но аз никога не съм виждала да се нуждае от него, за да се чувста добре и спокойна. Не знам каква е ситуацията при Ивчо и не се наемам с компетентно мнение, изказвам си личния опит.
На мен ми е по-интересно смята ли псхоложката, че неяденето на Ивчо е приченено на психологическа основа? Аз лично съм дълбоко, отвратително злояда, а като малка е било кошмар. Майка ми е стояла през нощта до мен, за да следи да не умра от глад и обезводняване. Но аз и до сега не изпитвам нужда от храна. Понякога огладнявам, но много рядко, ако не съм яло близо 2 денонощия. По принцип ям по задължение, защото знам, че трябва и за да не ми пада кръвната захар.

Бубче, напротив - полезно ми е да си казвате мнението, още повече като е различно от моето. Може би така ще намеря истината. Не казвам, че аз съм правата. Дори все по-често съм на обратното мнение и се чудя къде ли сгреших.    За всичко.
А за храненето - и аз мисля, че той ще е от тези, които ядат, за да оцелеят, въпреки че на вид не му личи много и всички се чудят като го виждат. Нейното мнение ви писах какво е - според нея нежеланието за хранене се дължи на проблема с акането. А и друго има - като му е тежко на коремчето няма как да има апетит 

Елфче, не бях чела темата от доста време, та се шашнах с дълбочината на проблема ви. Аз лично не мога да дам съвет, просто не мога да се поставя в твоята позиция. Стефи също не иска да яде и много често пропуска хранения, но при нея това е на периоди. Много ми допадна идеята на Марги за сухите, но полезни храни, опитай в тази насока. С едно съм съгласна, продължете с психолога, вярвам, че тя като специалист ще си изгради реална представа за проблема на Ивчо и ще му помогне.

Относно биберона какво да кажа, наша Стефка си има умиление към нейните бубашки, не ги ползва, но си ги държи в леглото, понякога вечер лапва някоя, плюея, но си ги пази там. Аз също не я насилвам. Общо взето много е деликатна темата с бибероните, с памперсите и т.н. Всяка майка мисли най-доброто за детето си и едва ли съзнателно ще му причинява нещо лошо. Определено при Ивчо има и своеобразен регрес към биберона, виждайки братчето си с такъв. Стефи също се опита да се върне към него, но аз като й кажа, че е бебе и тя се засяга много на чест и достойнство и тогава ги захвърля. Трудна възраст е за мен това, още имат бебешки навици, а в същото време минават и за по-големи деца. Ама съм убедена, че сред наборчетата има такива с биберон, има такива още с памперс - нощен, следобеден, целодневен, има такива с вечерно мляко или сок, това е нещо, което ще се израсте. Ани, едно голямо гуш от мен!

Дидика и Тони, ще ме уморят вашите деца, така съм се хилила, пишете още и разказвайтес лучки, толкова са забавни. 

Иначе тук мога да ви представа кюфтенцето Нева, което се оказа с някакъв вид анемия (но това е друга тема и не ми се пише по нея), как като един истински рак пълзи назад http://www.youtube.com/watch?v=XgN-Zd-AJj4
http://www.youtube.com/watch?v=z-Xgs8sXmIA

 Привет.
 Чета ви,съчувствам и нищо не мога да кажа. За да не е съвсем без хич-Елвинг, а на диетолог ходили ли сте?
 А накрая ме ядоса с това,къде си сгрешила. Недей задълбава, ако има поука-вземи я и си помагай за Александър, но помни,че си чудесна майка. Имате проблем и го решавате,не стоите със скръстени ръце.

 И аз много се хилих на Гулия и компания,на Микеланджело и колежката. Браво на фантазьорчетата!

И аз съм от хората, които ядат по задължение и сега ми е много гадно като трябва да тъпча Ивчо с храна. 
Психолозите казват, че момченцата, които дълго време смучат биберон ставали сексуални извратеняци и смучели зърната на полвинките си и т.н.
Още на 1,6г. махнахме и памперса и бибата на Ивчо, но на малките няма как да им запуша устата освен с биберон.

Елфче, за клизмата аз го хващам Алекс и го гушкам седнал в мен и тогава правя манипулацията, като е вече сгънат му казвам какво предстои, защото и той е много силен и ако оказва съпротива няма да успея Аз по принцип трудно му давам лекарства- ако не го пие доброволно просто няма начин да му се даде- стиска устата, плюе, ако някак му го бутнеш авътре и глътне веднага го повръща.... Същата драма със слагане на капки в носа- едвам се справяме с баща му двамата, но процедурата с клизмата е по-лесна.
Процедурата има смисъл, защото може да измести темата- т.е. да му се обясни че е субаво да ака редовно, че вече няма да го боли, и че мама е намерила решение- ако не се изака ще направи клизма и проблема е решен. Така изчезва нуждата от увещаване, гонене и би могло след известно време да забрави за проблема.

Надявам се психоложката да помогне!

Елфче не знам дали изобщо прочете поста ми , но храни като салам, кашкавал и прочие няма да оправят нещата, напротив.
Как стои въпроса ако сте на друго място , на гости при дете което яде или навън на пикник ,а има ли желание да си къса плодове и зеленчуци от градината ако имате село ?
Идеята ми е ако по някакъв начин сам приготви нещо може да има желание и да го опита. Можете да пробвате заедно да правите салата примерно под пред текст че ти си уморена и имаш нужда от помощ , дай му да къса маруля на парчета или да слага маслини , а защо не и да я украси с нещо, ще му стане хубаво че е направил нещо със своите ръце и може да реши да опита как е на вкус.В линка който ти дадох има много хубави рецепти.Ако обича сладко може да му направиш бонбон-ки от ядки мед и малко какао,има много хубава рецепта там и така ще е хем полезно хем интересно, даже и той може да ги прави не е токова сложно да направиш топче.Друга идея са сокове от различни плодове и зеленчуци,пресни, имам предвид , които да нарежеш и да му даваш да ги пуска в машината за сок, ще се забавлява , а ти ще си спокойна че с два три зеленчукови и плодови сока си му осигурила дневната доза витамини.

Елица не е злояда но определено е от хората които ядът често но по много малко и затова никога не я карам да си яде нещо до края.Забелязах наистина че ако участва в подготовката после яде с по голям апетит, така че опитай!
Аз имам друг проблем с нея, много е гнусливо милото, не може да ходи до тоалетна на друго място освен у нас, не иска да седи на никакъв килим в дет. градина, държи да е на стол,а у нас си седи на пода и си играе, и не знам как ще се храни в кръг на пода като отиде на у-ще от септември ,ще си стои гладна цял ден май 

А за тоалетната , знам че звучи странно но защо не го вземеш с теб един два пъти и да постои докато ти си там, разбира се не е нужно ти да правиш нещо, само се преструвай и да си играете малко там със специално купени нови играчки само за тоалетната.
В един момент може да го попиташ дали не иска да се размените ,тъй като който седи получава по добри играчки, нещо такова.Ако седи спокойно може пък в един момент да не се страхува толкова и от процеса, а и като се разсейва с друго ще забрави защо е там и може да се отпусне и да стане нещо.

Както казах и преди за готвените храни не се тревожи не са чак толкова важни.

Едно обаче е сигурно ,както каза и Блан ,не се обвинявай ти си отлична майка загрижена за сина си и правеща всичко по силите си за него и брат му 

Марулче как не си ми по близо да го изям този сладък бръмбар!!!

Чудесни съвети сте дали на Елфчето, ще се възползвам от някой. Елфче, надявам се да помогне психоложката, дано да е добра. И се надявам скоро проблема да отстане в миналото. Много ми стана мъчно като разбрах колко е сериозно.  Аз имам хроничен запек и трябва да ти кажа, че и на мен не ми се ходи по няколко дни като знам колко е гадно. А пък той е мъничък, какво ли му е в хубавата главица  

Честито на Ембър и Анди! Сладко бременеене!
Елфче, на моя позната детето като беше малко и той имаше същия проблем. Тя, даже, за да се изходи, му згъваше крачката към коремчето и той пускаше едва едва някакви додронки. После сам започна да пие много сокове и се оправи, не ядеше много, а и тя не го насилваше.
Марулка, ах тази сладка Неви какво е раче и как се бута, като свърши пистата. Пу-пу, да и схрускаме дупето.

Елфче,силно те прегръщам.Никъде не си сгрешила,такива деца са ни се паднали.Проблема с храненето на Марти не е чак толкова сериозен.Но (май бях писала).... от Нова година и давам по едо милимундерче пчелно млечице,купено от пчелар на място.Човекът каза,че ще укрепне и ще прояде.Факт е ,че все по-често чувам "Аз какво ще ям?" и "Има ли нещо за хапване ?" и "Гладна съм"....

Благодаря ви, на всички за отделеното време и за мненията!   Блан, не се бях сещала за диетолог, мерси за идеята!   Марго, разбира се, че ти прочетох поста, признавам - линка не отворих, защото нямах време да го прегледам , но ще го направя.   Плодове хапва, слава богу, сокове също иска да пие, цедим ги по същия начин - той помага, но пък както ви бях писала преди - друг д-р ни ги забрани   Салам никога не е пробвал, което намирам за добре   , но сирене и кашкавал обича   , а не мога да го лиша поне от тези белтъчини, като месо не иска. А нали при последните изследвания, пуснати от гастрото се оказа, че креатининът му е нисък, което било характерно при белтъчен глад. Хрумвала ми е идиотската мисъл дали мога да му давам от онези протеинови десерти, които взимат спортистите     , но не знам кого да питам   Ммилена, помня за млечицето, радвам се, че ви помага. Аз давах Апетон и едни други витамини, също съдържащи го. Може би чисто е по-добре   Пепеджинс, така свит ака и Ивайло, при което получавам - "ти си лоша мама, не те обичам"   , но като знам, че свърши ли работата пак ще стане весел и усмихнат - понасям и това. Янаст, и при нас са борби при салагенот на капки и даването на всякакви л-ва. Силве, да й нацелуваш дупето на сладката Нева   А подсещането за бибата ни не е от Алекс, него така и не го научих   За анемията - т.нар. средиземноморска ли е? Дано всичко е наред!  
Сега остава да се начудя защо в Канада се яде на пода  
Ей, колко несвързан пост се получи  
Мале, пропуснах - Честит първи рожден ден на Димитър! Яна, да ти е жив и здрав малкият сладур! Да расте силен, умен, късметлия!