Изпитвам ужас от болници ,от миризмата им ,от обстановката ,от лекари...но съм сигурна ,че когато дойде моментът ще искам о възможно най-бързия начин да изкарат това бебе от мен Хайде,да го кажа по-така - няма да имам търпение да се запозная с бебчо и няма да ми пука много ,много...притеснявам се от това разни непознати да ме разглеждат,като говорите за лигнин и цвета на течението и направо лошо ми става Дано да ми падне пердето и да не ми пука особено.
Много важна е и настройката според мен.Аз сега съм в период,в който всички се изреждат да ми разказват колко страшно било раждането,как боляло ,как било стресиращо...напълно ги игнорирам аз
Настроила съм се ,че нищо няма да ме боли ,че нищо страшно няма ,че това ще е най-хубавия момент в живота ми изобщо (не съм имала други чак толкова запомнящи се мигове)...дано да е така!
Смея смело да твърдя ,че не ме е страх!