Какво е да си майка?

Да си майка е да си изпълнена с безусловна любов, да си готова на всичко за малкото си бебче, да умираш от щастие като го гушкаш и целуваш и в същото време голямо отговорност и изпитание за нервната ти система, за отношенията с таткото; има моменти в които се чудя как изобщо се забърках, но и за миг немога /и не искам/ да си представя живота си без децата ми.

Pipinka, твоите мисли ми изглеждат най-естествени и правдоподобни.

Да си майка е най-трудното и най-отговорното нещо на света. Но за нищо на света не бих се отказала от тази трудност и отговорност.

Съвсем не съм съгласна с някои мнения из тази тема, според които ако си задаваш въпросите, които Перуника си задава, значи не си готова да си майка... Много жени не се чувстват готови докато не станат майки и след това просто им става ясно, че това не се учи, и си го могат, и е било вътре в тях.

Аз съм от хората, които имаха добра кариера, весел живот и въобще се чувствах прекрасно и не ми е липсвало майчинството по никакъв начин. Харесвах децата, но честно казано грижите за бебета ми се виждаха скучни. В един момент решихме с партньора ми, доста рационално, че ако искаме деца, сега е моментът да започваме да работим по въпроса и хоп, още първия месец забременях. Не можете да си представите тишината, която се възцари вкъщи за няколко дена. Двама МНОГО УПЛАШЕНИ ХОРА. Лежах си нощем в леглото и си мислех колко много неща няма да мога да правя, казвах си, край със свободата ми!

Като се роди детето ни завъртя една въртележка на недоспиване и монотонни грижи за дребосъка. Та не мога да кажа кога се почувствах майка - първото вълнение изпитах първия ден като ми го донесоха, но не веднага, защото в началото доста неща имаше за правене и не мога да доложа какво чувствах. И после в някакъв от малкото спокойни моменти го сложих на краката ми и го загледах целия изпомачкан, дребничък, със сериозни очи, абсолютно зависим от мен. И така се трогнах, така се разревах... Изненадах себе си. После дойде първият път в който детето ме гушна, първия път когато ми се усмихна. И вече мога да кажа, че съвсем, съвсем се чувствам майка. Виждам себе си в нова светлина, не съм мислила, че мога да гушкам и целувам когото и да било толкова много или да ме е страх за някого толкова много. Със сигурност е много по-богат на емоции животът ми и открих в себе си способности за емоционално общуване и за нива на обич, за които не съм подозирала. Това не означава, че нямам нужда понякога да остана сама, да отделя време само за себе си. Оставям детето на някоя баба и за по няколко часа съм в градска отпуска - като се върна имам много повече сили да си играя с него. И много внимавам да не говоря твърде много за него, особено с хора, които нямат деца и тази тема не е най-интересната. Засега с променлив успех, но пък и аз съм майка от скоро и има още да уча.

Но няма да се съглася никога, че само родителството осмисля живота и го прави стойностен. Има примери за обратното и сред родителите, и сред не-родителите.

Sv, браво, моето момиче. За това говорех по-горе. Така се разнежих

След планирана бременност ,чакана,ако не с нетърпение,то поне с надежда имах чувството че ми остават 9 месеца живот!След 9 месеца в сълзи се указа,че това да родиш дете е най-естественото нещо на света!

Не мога да си спомня как съм живяла преди децата, с какво съм осмисляла живота си.
Благодарна съм на Господ, че съм майка

Напълно подкрепям това, както всъщност и целия пост на това умно момиче. Родителството е ново измерение в живота на човек, няма как предварително да знаеш какво изпускаш. Но не е единственото важно и смислено нещо на света.

За мен да стана майка бе най-хубавото нещо, което ми се случи Мойта принцеса усмисли живота ми, вече за нея живея, работя и дишам...естествено не ми е било и много лесно. но покрай нея мойто семейство стана точно такова, каквото бих желала да бъде

На теория ставаш майка,когато родиш бебе.Но на практика ставаш майка когато започнеш да гледаш бебе.От самото начало не знаех какво става.Въпреки че всичко беше планирано и желано.Днес знам какво е да си майка,това е най-страшното бреме и най-голямата радост на света.Да се страхуваш всеки миг за здравето и живота на детето ти и да изпадаш в умиление когато е нарисувало семейство крави без те изобщо да приличат на крави 

Да си майка е толкова трудно,изисква се огромно търпение,разбиране и чувство за отговорност.
За мен лично детето ми е преди всичко друго.Когато бях бременна не осъзнавах каква голяма отговорност е това.
Покрай дъщеря си се научих да се радвам на малките неща в живота.На всяка нейна нова думичка,на всяка предгръдка,усмивка,
на букетчето от цветя което е набрала за мен.Да си майка означава да обичаш безкористно без да очакваш нещо в замяна...

Ох ,момичета. Чета ви и сьрцето ми свива.Сега след последния пост доста се развьлнувах.Аз сьм майка на различно дете.То никога не ме прегрьща и целува.На 7г.е,а още не сьм чула пьрвата думичка.Няма да получа и букет цветя,набрани за мен.Но толкова го обичам,че не мога да си представя живота без него.Хубаво е да си майка.

  за теб и всички майки на различни дечица!

  Поклон и възхищения.

Какво е да си майка?



Ти - си на 1 година...
Тя - те храни, къпе, облича...

А ти й се отблагодари,
като плачеш по цели нощи и не я оставяш да поспи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 2 години...
Тя - те научи да стоиш здраво на краката си и да вървиш уверено...

А ти й се отблагодари,
като побягваш всеки път от стаята, щом тя те повика...

~ . ~ . ~

Ти - си на 3 години...
Тя - приготви с огромно старание най-вкусните храни за теб...

А ти й се отблагодари,
като тайно изсипваш под масата онова, което е в чинията ти...

~ . ~ . ~

Ти - си на 4 години...
Тя - постави в ръката ти най-красивите цветни моливи и те научи да пишеш и рисуваш...

А ти й се отблагодари,
като оцвети и надраска всичките стени вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 5 години...
Тя - те облече в най-новата ти и красива рокля и те пусна да си играеш...

А ти й се отблагодари,
като нагази още в първата локва, която ти попадна и се омаза цялата с кал...

~ . ~ . ~

Ти - си на 6 години...
Тя - всеки ден идва заедно с теб до училище...

А ти й се отблагодари,
като плачеш и крещиш “Не искам да ходяяя...” по целия път до там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 7 години...
Тя - ти подари най-хубавата топка, която успя да намери и купи...

А ти й се отблагодари,
като още същия ден счупи с нея прозореца на съседите...

~ . ~ . ~

Ти - си на 9 години...
Тя - ти нае за теб най-добрият учител по пиано...

А ти й се отблагодари,,
като не учи нотите нито ден...

~ . ~ . ~

Ти - си на 10 години...
Тя - те кара с колата навсякъде, където поискаш – от уроците по танци до купоните и рождените дни на приятелите ти...

А ти й се отблагодари,
като всеки път скачаш от колата, дори без да погледнеш към нея и думичка да кажеш...

~ . ~ . ~

Ти - си на 11 години...
Тя - заведе теб и твоята приятелка на кино...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Ти седни на друго място, не тук до нас!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 12 години...
Тя - не иска да гледаш вредните за теб ТВ предавания и програми...

А ти й се отблагодари,
като ги пускаш винаги, когато нея я няма вкъщи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 15 години...
Тя - те изпрати през ваканцията на летен лагер в чужбина...

А ти й се отблагодари,
като не й написа нито ред и дори една картичка не й изпрати от там...

~ . ~ . ~

Ти - си на 17 години...
Тя - ти позволи да отидеш с гаджето си на купон извън града...

А ти й се отблагодари,
като не се обади и се прибра вкъщи едва на разсъмване...

~ . ~ . ~

Ти - си на 19 години...
Тя - пое всичките ти разходи за университета, закара те с колата си до общежитието, пренесе ти багажа...

А ти й се отблагодари,
като не й позволи да те прегърне и целуне пред приятелите ти, като си тръгваше...

~ . ~ . ~

Ти - си на 21 години...
Тя - се опитва да ти даде съвет във връзка с професионалния ти живот и кариерата ти...

А ти й се отблагодари,
като й каза: “Аз няма да бъда като теб!”...

~ . ~ . ~

Ти - си на 22 години...
Тя - с гордост и умиление те аплодира на тържеството по повод дипломирането ти...

А ти й се отблагодари,
като й поиска пари за обиколка на Европа...

~ . ~ . ~

Ти - си на 24 години...
Тя - поиска най-после да я запознаеш с момчето, с което излизаш вече близо година...

А ти й се отблагодари,
като й каза, че ти ще прецениш кога да стане това...

~ . ~ . ~

Ти - си на 25 години...
Тя - плати всичките разходи по сватбата ти, толкова е развълнувана, но и много щастлива, да те види като булка...

А ти й се отблагодари,
като се пренесе да живееш на другия край на света...

~ . ~ . ~

Ти - си на 30 години...
Тя - се иска да ти даде някои полезни съвети за отглеждането на бебето...

А ти й се отблагодари,
като й каза да престане с тези остарели разбирания и примитивни методи...

~ . ~ . ~

Ти - си на 40 години...
Тя - ти се обади, за да ти напомни рождения ден на близък роднина...

А ти й се отблагодари,
като й каза троснато, че си затрупана с работа и й затвори телефона...

~ . ~ . ~

Ти - си на 50 години...
Тя - се разболя тежко и когато в края на седмицата ти отиде да я видиш, тя много се зарадва.

А ти й се отблагодари,
като й каза, че на стари години хората се превръщат отново в капризни и глезени деца...

~ . ~ . ~

И един ден ТЯ... си отива от ТЕБ...
В този миг всичко, което до тогава ти се е искало да направиш за нея, но не си намерила време или начин да го сториш, изведнъж се стоварва върху теб като мълния! И силна, пареща болка раздира сърцето ти...

~ . ~ . ~

Затова, ако Тя все още е до Теб,
сега я обичай по-силно от всякога! И направи така, че Тя да го почувства! Защото Тя го заслужава, повече от всеки друг човек в живота ти!!!
Тя - твоята Майка!...

~ . ~ . ~

Автор - анонимен http://www.pozitivnoto.info/search/label/майки%20бащи%20и%20деца