Какво е да си майка?

Благодаря, посетила съм ги!Да имаш друга корекциА?

  кой какво къде написал? изпуснах. някой да ме светне на лична бележка де.

в началото преди да родя и аз бях като авторката на темата хем исках дете хем някак си не се чувствах готова за това и винаги странях от децата на мой близки ,когато и с мен се случи ЧУДОТО\тъй като ми трябваха няколко години за да се получи\единственото което осъзнавах беше че това малко нещо е мое но до там с времето чувствата се развиха,чувства каквито никога преди това не съм изпитвала - безгранична обич,жертвоготовност все неща който може да изпита само една майка към детето си и към никой друг това не може да се обяснява и колкото и да ти говори някой друг никога не можеш да осъзнаеш и да разбереш това е нещо което се преживява за да се разбере децата това е смисъла на живота-виждаш себе си в тях,те носят твоя частица  ако трябва да избирам отново бих избрала тях

Бих избрала още деца.
Дават ми неща, за които не съм мислила докато не съм ги имала.
Преди да имах свое не можех да знам какво е.

Е,стига де
Хайде някой най-накрая да каже какво е написала u2.
Пусто любопитство

темата май вече поема неприятен обрат.
Цялата я прочетох, аз по принцип много чета във форума, но не пиша много, но се замислих и реших, че има неща, които искам да споделя.
Първото дете беше полупланирано.... не мога да обясня какво точно значи това, но както и да е. И аз искам да благодаря на всички, които написаха, че не са почувставали нищо нито през бременността, нито при първото гушкане. И аз бях така, много си обичам свободата и знаех, че до голяма степен ще съм ограничена (подчертавам не казвам загубена, а ограничена, толкова съм пътувала след като се роди Марти, че не мога да се оплача въобще) .
та с първото просто беше едно постепенно нагаждане, приемане, споделяне... и накрая до степен, в която изпитваш болезнена болка само при миълта, че нещо може да се случи.
Забременях с второто, планирана - реакцията ми: Оооо, сега пък още едно дете, което трябва да обичам и да деля времето за Марти?  Реално изпитвах ревност, че ще имам второ дете и няма да обръщам внимание на първото. Реших, че тотално съм откачила. мъжът ми не се чувстваше така. 
Роди се второто... уауууу - сега разбирам майките от типа "Гушнах бебето и сърцето ми вече не ми принадлежеше".... Коренна разлика с първото раждане - не можех да и се наситя, да и се нарадвам, просто я боготворях.....
Когато се случи да са на бабин дом и да сме вкъщи с мъжа ми (аз обичам да ми е подредено и спокойно).... - оглушителна тишина.... ама тишина, от която те болят ушите.... не я искам, не я понасям, не мога да си представя това да е ежедневие. и в същото време не липсват моментите, в които както казва Пипинка искам да хвана гората....не знам, неуписуемо е, те просто са част от мен..
Разликата между чувставата ми при появата на двете отдавам на това, че с второто съм била по-подготвена, знаела съм какво да очаквам, не съм имала толкова неща за губене....
не знам дали ще ти е от полза, просто си споделям... 

Сигурно ще ми се смеете, но да ви кажа аз как добих "бегла" представа какво е да си майка
В историята, която разказвам, изобщо не правя аналогия с деца!!! да не се обидят майките моля ви...
Имам котарак от 8 години. През август се метна от 4-тия етаж. След дълго издирване през нощта го намерих... ще ви спестя подробностите... От денонощната клиника ми казаха, че има пневмоторакс и счупен таз на 2 места... и, че най-вероятно ще умре през нощта или в следващите няколко дни...
В тези няколко дни добих "беглата" представа какво е да си майка...
когато на някой му спре дъха... спира и твоя...
когато някой изпитва болка ... теб те боли...
ако е буден... ти не можеш да заспиш...
списъка може да бъде продължен до безкрайност
Попитах една приятелка, която има дете: "Добре де, разбирам, това е котка! Ако ми беше дете какво правя!", а тя ми каза: "Същото, но усещането е много по-силно и страшно!"
Котака е добре - с винтове и пластини в задника и все така любопитен
А отговора на въпроса (доколкото аз имам право да го дам) е: да си майка е най-голямото удоволствие и най-голямата отговорност, която можем да си представим!

u2 лъже най-безсрамно, а може и просто да не помни в коя тема каква отрова е изсипала. Тук беше грозно и аз информирах модератора. Няма да я цитирам за нищо на света и умирам от яд, че още й се обръща внимание. Тя и без друго бе достатъчно самодоволна да изземе ролята на говорител на Господ.
А за Перуника, ето и моята формулировка: да си майка е щастие, което, уви, често спохожда хора, които не го заслужават и понякога подминава такива, които не бива...

А понякога Господ си знае работата и не дава там, където не трябва да дава. Съботното издание на Карбовски за разсиновеното дете още ме тресе, простете...

За какво става дума?

И аз съм разсиновявала. Не е било трагедия, а добре за детето.

Първо си осиновила дете, после си го разсиновила, а сега разсъждаваш по темата какво е да си майка, правилно ли съм разбрала.....

Най-голямото щастие на света.Просто не знам как бих живяла без децата си но този свят те са най-безценното нещо което имам.Това да си майка няма как да се опише това трябва да се изживее за да се разбере.

Мисля, че авторката нещо съвсем се обърка 

 А може би просто е съдия и е решавала дела за разсиновяване  Предполагам просто, на мен поне така ми прозвуча.