Лека нощ от мен



на всички от мокра Англия. доколкото се чуваме по скайпа вкъщи се оправят и без мен, а аз /да си призная/ доста си отпочинах и се ободрих от бебешкия кръговрат
студа и вятъра нямат значение- нали детето е облечено и завито, ако много духа слагам дъждобрана и готово!
/ сега откакто спрях с кърменето сякаш ми изчезнаха гърдите- едни такива мънички, меки, голям кеф
незнам дали са увиснали /не съм ги снимала преди това, за да правя сравнения/, но според мъжа ми са си същите
, то и с гравитацията, като и без нея когато нямаш какво да тежи 
Това ми е най-икономичното дете до сега
За нея купуваме само памперси.
-назад е по-лесно....А в седнало положение се придвижва много смешно напред-набира се с крачета и така влачи дупето по пода
-с други думи-Стийм Моп Ултра...Голямо разочарование-единственото,което ми спестява е мъкненето на кофата с гореща вода и препарат и изцеждането на парцала в нея.Пак трябва да пълня вода в контейнерчето,понеже ми е по-голям етажа и едно пълнене не стига,да сменям контактите,че кабела в един момент се опъва,да чакам да изсъхне след него...А подложката и в пералнята на 60 не може да стане вече толкова бяла,колкото в началото.За прането на килимите да не казвам-само ги освежава и това е... Леле,тия от телешопа,ако ми прочетат поста,ще вземат да ми върнат парите


!
И на Франчи къдравелката много кефи.
).
Събужда се, и още преди да си е отворил очите - хоп, по корем, стойка партер и се протяга да се хване за нещо и да се вдига. Като го оставя на пода, не си пълзи кротичко и да си играе нещо си, ами все на забранени места, и все да докопа нещо и прав, да киризи. Абе, клюкарка от класа! А аз все на тръни и до него, защото не кротясва просто да се изправи, ами и още по-нагоре да се катери, и да се пуска иска, или да се придвижва, при което ако изгуби равновесие, или се пусне, или иска да хване нещо нестабилно, и тупва доста здравичко ... Днес най-интересно му беше да се хване за дръжките на чекмеджетата, да се изправи и да овършее всичко по библиотеката (което прилежно беше после прибрано от кучето-пазач - разбирай - от мен), после да я опита дали е вкусна и да се кефи, като крещи и се държи само с една ръка, а с другата удря по библиотеката ... Упс, поолях се, сори ...
за малкия зверок - жалко, че не става за нея да я похапне, но ние се подсладихме 
("свекър ми" е с такава диагноза). Сподели какво те мъчи, какви мисли - много е важно да се говори







Препоръчани теми