С Юлското шкембе напред, втори триместър привет!

Здр. на всички! Приемате ли още юлски мами?Термина ми е 13.07. Благодаря !

Момичета, не искам да навлизам в подробности, но болките са на второ , дори трето място.
На първо място винаги ще е здравето.
Всеки трябва да прецени за себе си силите и възможностите си и да предприеме това, което смята за най-добро.

Много, много пишете

Аз за тази седмица приключих с докторите. Ще си стоя вкъщи на топло , че не е шега това с бъбреците. Оказа се, че може и да имам някаква инфекция на пикочните пътища и ако след 10-15 дни резултатите пак са същите, ще се наложи да пия антибиотик Силно се надявам да не ми се налага А и най-подходящото време избраха бъбреците да ме болят - докато стигна днес от едната лекарка до другата - станах на бяла мечка

Джасра, стискам палци да те изписват вече

За раждането щом сте заговорили - Моето започна с това, че докато си спях и се въртях в леглото , ми изтекоха водите. Станах, "хигиенизирах" се , събудих таткото, обадих се на лекаря, който бях избрала да ме изражда и тръгнахме към болницата. Болки нямах. Даже като отидох в болницата към 6,30 сутринта акушерката там ми вика "Откъде знаеш, че водите са ти изтекли?" - ами то не може да се сбърка Направи проба, потвърди се, че са ми водите и от там - клизма,тоалетна,  нощница и в предродилна. Всъщност като ме приеха бях с няма и 2 см разкритие. И просто лежах и си чаках, минаваха да ме проверяват, лекарят ми почти непрекъснато висеше до главата ми. В един момент ми пуснаха окситоцин, после боскулизин, но понеже лекарят ми е за колкото се може по-нормално стигане до контракции, нещата ставаха бавно и постепенно. Контракциите ми всъщност започнаха някъде чак към 3 часа следобяд, докато се усетя бях получила разкритие и се бях качила на магарето и след 3 напъна в 5 без 5 Маги се появи, още 2 напъна и излезе и плацентата.. Боляха си контракциите, но като човек преживял няколко бъбречни кризи, направо си бяха незначителни. Основния проблем, докато лежах в предродилна, всъщност беше невероятната жажда, която ме мъчеше - добре, че лекарят ми беше печен и ми подаваше пред 10-15 минути по една марличка, напоена с вода.

По повод помощта след раждането - откровено казано, при първото дете ми помагаше известно време майка ми, след като си замина тя,  свеки идваше, но по-късно го отчетох като грешка - не че са ми пречели, но докато те бяха в нас, мъжът ми се беше почувствал излишен и някак не на място, затова сега смятам да избегна този момент - ще се справим и сами.

Спирам вече, да не ставам досадна.
Лек ви ден и доскоро, тумбачета

Jasra скорошно оздравяване.
За котето - честно казано ме е страх да си играя с нея, ама тя сама не иска да идва при мен. Преди спеше все при мен.
Успех на мамите, които са на док днес - всичко да е наред. Стискам палци.
Мами не сте ли се замисляли по-скоро за шиенето след раждането - повечето мами казват, че шиенето повече ги е боляло от раждането. Дали има нещо вярно.

Селма,аз съм много объркана от всичко което се пише в нета,вече ме е страх да се ровя и да чета.
Аз съм раждала само нормално без упойки и не знам дали имам право да давам съвети как трябва да се ражда,най-малкото нямам нужното образование.Бих казала,че ако сега ми се наложи секцио няма да се уплаша,просто съм си такава,винаги намирам добрата страна на нещата.
Моето мото винаги е било,че раждането е няколко часа,а радостта от него цял живот.
Има нещо което обаче искам да споделя.
Когато родих първото си дете,самото раждане мина много бързо,докато разбера какво са контракции и имах пълно разкрие,питаха ме имам ли напъни и аз от нетърпение викам даааа,накараха ме да напъна 2 пъти на леглото и аз дадох всичко от себе си,въпреки липсата на естествени напъни, спортиста в мен е помогнал явно,защото напъването даде резултат,главичката беше прорязала,веднага ме изстреляха на магарето,обаче аз се бях успокоила вече,а и не ме болеше нищо.
Легнах си на магарето и чакам,ама какво чакам и аз не знам,докторката ми вика няма ли напън бе момиче,а аз неее,в чудо се видяха,чаках аз малко разбрах че няма да стане моята и взех пак да си напъвам без напъни,воала на третия ,моят разкошен Валентин излезе,когато бебето излиза от теб усещането е велико,наистина отиваш на седмото небе,само заради това усещане бих родила и сега нормално.

Mira 1919,как ти мина третото раждане?

    Сигурно зависи от пораженията и от лекаря.
    Мен не ме е боляло.Напръскаха ме с някакво локално обезболяващо и нищо не усетих.

.

Не, не болеше повече. По-скоро като неприятно усещане, иска ти се вече да те оставят на мира.

  Подкрепям и аз.

Мен за шиенето направо ме приспаха незнам защо, иначе срязването го усетих ,но болка нямаше.

Леле, колко сте изписали.  Изчетох всичко. Благодаря за разказите за ражданията ви. Звучат чудесно. Чак ми се иска и аз да пробвам.  Макар, че в Бг лекарите, заемащи се с нормално раждане след секцио се броят на пръсти.
Аз утре ще ходя за БХС. А се пада точно Бабинден. Мислех да им занеса по един букет на акушерката и докторката. Какво ще кажете?
Лек ден на всички.

аз също не се приготвям за домашно раждане, просто споделих сънищата си  ако не бяхме в бг и имаше възможности за асистирано такова е друг въпрос. 

Аз отчитам като грешка, че не се информирах достатъчно за последствията от по - ранното изваждане набебето при планово секцио. При нас беше 10 дни преди термина и доведе до проблем, слава богу не беше сериозно и детето го израстна с възрастта, но можех да му го спестя,а  и на себе си тревогите. Знам, че понякога едвам се изчаква да се влезе в 9ти м. за да направят секцио, но в повечето планови случаи се определят 10 дни или 1 седмица преди термин. Което за гинеколозите е ок но се оказва, че за неонатолозите и другите специалисти не е точно така и всеки ден е от значение. 

и аз по план трябваше да съм на ЖК утре, но тук сме в бедствено положение още и ще трябва да отложа за другата седмица. И ,да, мислех да взема цвете за докторката и акушерката

Най-трудно,за него историята мълчи.
Мен ме шиха само първия път,имах упойка и не разбрах даже,че се случва нещо.

привет ако може да ме добавите към момичетата с термина 08.07.2010 първа бременност