С Юлското шкембе напред, втори триместър привет!

Весе, аз си мисля че всички ни тресат хормоните, поне до колко знам всички сме бременни тук  Нормално е на всеки все някъде да му избиват тея хормони, кой реве, кой се кара, кой се нервира, кой се притеснява...
Но аз не мисля че трябва да си обръщаме внимание много, много, когато някоя от нас се "изплези" на друга  Аз поне така съществувам в тоя форум. Много ми пука че "Пипалапа1357" ми казва нещо на въпреки, подминавам я като празна, бензинова колонка 
Clairette, мен също ме засягат по някога някой мнения тук, но точно след 3 секунди съм станала от компа и съм забравила какво мисли "Пипалапа1357" по въпроса . За домашното или недомашното раждане ме дразни че има много хора крайно концентрирани към едната страна и супер убедени че са прави. Ама и на тях не им връзвам  Аз съм решила за себе си, кое е правилно и кое не.
nlight, сигурна съм че Clairette не е имала предвид да не изказваш мнението си , а по скоро да се постарем тук да пропускаме такива теми. Ясно е че при тях със сигурност ще има спорове, а никоя от нас не иска да чете тук спорове.
Както и да е дълго взех да го пиша, имах предвид не се ядосвайте от форума, имаме си достатъчно други неща за които да мислим 

Така е ! Всеки си има право на мнение и трябва да се уважава това ! 

Лека нощ от мен,че да не оттелесам накрая ! 

А да и последно: секцио,нормално раждане с или без ПДА квото и да е ! Да родим живо и здраво бебе това е най-важно ! На всичко друго майната му ! 

Лека,другарки ! Спете спокойно и само сладки сънища да сънувате !

Здравейте момичета!

В последно време едва ми остава време да ви изчета, макар, че с удоволствие бих се включила в дискутираните въпроси.
Имам само хубави спомени от раждането (или пък е било толкова отдавна, че само хубавите спомени са останали). Ето го и моя разказ:
Запушалката ми падна на 11-ти около обед, а самото раждане започна същата нощ в 1 през нощта със спукване на водите. В болницата се оказа, че нямам никакво разкритие, а контракциите бяха не регулярни и с нееднаква продължителност. Въпреки моите протести ми сложиха Pitocin в системата - за жалост той не прави нещата по-безболезнени а аз исках да опитам да родя без упойка. След 8 часа разхождане, топка, люлеещ се стол и какво ли още не резултата беше 3 см. разкритие. По-страшното беше, че тоновете на бебето ставаха по-слаби. Лекарката започна да ме подготвя психически, че може да се наложи секцио. Аз бях категорично против. Успя да ме убеди поне за епидурална, така, че ако се наложи секцио да не губят време. След епидуралната  ме сложиха легнала на лявата страна, защото сърдечния ритъм на бебето се подобряваше когато лежах наляво. В интерес на истината в тази позиция и родих - нормално, без секцио. Оказа се. че бебето имаше двойно увита около вратлето пъпна връв и колкото повече слизаше надолу, толкова повече се затягаше примката. Когато главичката се показа, срязаха пъпната връв, за да не го задушава повече и ми казаха, че имам само още 1 напън за да го родя, защото след прерязване на връвта кислород не стига вече до бебето. Спомням си как въпреки умората, сякаш ми дойдоха извънземни сили за този последен напън. Сина ми се роди точно 13 часа след спукване на водите ми. Имах 1 външен шев и много бързо се възстанових. Дадоха ми го да суче на 15 мин. след раждането. Обяснението е, че по време на раждането нивата на хормоните Оситоцин и Пролактин се повишават, и след около 30 мин. след раждането постепенно започват да намаляват. Затова е много важно бебето да се сложи на гърдата именно в този половин час. Това улеснява по-бързото и лесно слизане на млякото и започване на кърменето.

Този път се надявам раждането ми да не започне със спукване на води. Вече се чувствам и по-подготвена за по-естествено раждане, без упойка, само дано всичко е наред.
Извинявайте за дългия пост, но как да разкаже човек за нещо толкова емоционално като раждането само с 2 изречения.
Исках само да вметна, че единственото общо с 2-те раждания на майка ми беше, че и двете са започвали със спукване на води. Майка ми ни е родила и двамата за по 2 часа, а на мен ми трябваха 13....така, че по-скоро вярвам в това, че всяка жена е различна и всяко раждане, макар и на една и съща жена са различни...
Ние можем само да се подготвяме, а какво ще се случи, че разберем накрая...

Journey, много мило да споделиш, особено за жените, които за първи път ще стават майки. Ние имаме още много неща да се чудим и питаме, така че да сме по-търпеливи една към друга. Хубаво е да ни се вдъхва кураж, също и ние да си изясним какво искаме и да се подготвим, но е важно и с повече неща да сме запознати, за да не сме в питанка ако се наложи "промяна в плана"

Я пийте по едно за добро утро!

Не се засягайте толкова от мнението на другите. То е НЕвъзможно всички да сме на едно мнение, ама това не означава, че трябва да си разваляме темичките, като си говорим на "въпреки"  и спорим на вечната тема - за или против секциото   примерно 

На мен не ми е лошо  много е хубаво да се събудиш без тази екстра, бях забравила какво е, много се радвам!

Добро да е !

От 5 без 20 съм станала по неволя.Детето се беше наспало и естествено мама трябва и тя вече да се е наспала. Ще я заведа след малко на градина и отивам да си доспя,че едва гледам.

Лек ден на всички !

Добро утро

Добро утро. Пума благодарско за кафенцето.
На вън времето е ужасно, точно като настроението ми. Тази сутрин бях за зъболекар и т.к. докторката щяла да закъснее, минах без преглед и сестрата каза, че щяла да ми напише, че съм нямала нищо за правене. След спор от моя страна - ми написа, че имам няколко кариеса. Много съм възмутена. Ама както и да е. Явно и тук ще се ходи на частно.
Благодаря на мамите за разказите за раждането. Много ми беше интересно. И все пак е ясно, че при всяка е съвсем различно и ние колкото и да четем, едва ли и при нас ще се случи точно така. Важното е крайния резултат.
Лек ден.

Добро утро!
Добре зошли на новите мами и леко бременеене. Тук днес продължава снежната блокада. Едвам се дотътрихме до работата. Не е лесно да се шофира в тези условия, но поне се усъвършенствах 
Много ми беше интересно да прочета разказите на споделилите за раждането. Само дето колкото повече чета вместо да се надъхвам и да си давам кураж още повече се ошашквам. Честно да си призная доста ме е страх. Изобщо не мога да търпя на болка. Иначе за всичко друго съм упорита и търпя, но болката е единствения ми кошмар. Веднъж ми вадиха нокът от пръста на крака, имаше упойка, и всичко необходимо. Имах чувството, че усещам всичко, направо си умирах. И на другия ден като ми махаха бинта, за да ми сменят превръзката от рязкото дръпване така ме заболя, че припаднах. Тогава сестрата ме попита как съм щяла да раждам, като съм припадала от това. Това доста ме уплаши. Очаквам, че раждането ще бъде най - големия кошмар. Дано да глеша. Пък и имам още 5-6 месеца да се събирам кураж, нали 

Все ще трябва да излезе бебока,както и да решиш да раждаш ще си поболи ама поне ще знаеш че си заслужава

добро утро и от мен
и при нас вали, но да не повярваш, основните улици са почистени, така че стигнах безпроблемно до работа
благодаря за описанията на раждането, аз все още не съм се уплашила, но вероятно с напредване на бременността и до там ще се стигне, така че са ми много полезни
успешен ден на всички

Добро утро на всички!
Аз едвам дойдох на работа тази сутрин...автобусът закъса...добре, че беше сравнително близо до офиса, че не се наложи да чакам друг автобус...
Колкото до раждането аз искрено се надявам да нямам предпоставки за секцио и каквото и да се наложи да изтърпя се надявам да родя нормално....имам мн лощи спомени от операции и излизане от упойка..но истината е, че най-важното е да се роди живо и здраво бебе
Всичко друго е без значение

Бреййй,"съскали" сте нещо,май

Я ,не се занимавайте с излишни спорове мами.Бебето ще излезе,без изобщо да ни пита дали сме си у дома,в болницата,секцио,нормално,във вода,на суша и т.н.Като се започне,връщане на зад няма
Бременейте си доволно сега,че това е най-хубавото време и най-лекият триместър

Всеки да си ражда кой,като иска.Всеки е с различен праг на болка,с различна нагласа,а ако ти е за първи път имаш чувството,че отиваш на инквизиция

Да ви кажа,поне за Бг,99% от страха който имат бъдещите родилки е благодарение на лекарите.Никой нищо не ти обяснява,ако попиташ те изяждат с поглед,никой не те подготвя за предстоящото.Поне при повечето е така.Печалбарството и то е доста добър процент.

За себе си мога да кажа,че болката значително намалява,когато се вслушваш в организма си,а той най-добре знае,кога от какво се нуждае Поза,дишане,движение,всичко се подзказва от вътре,ние само трябва да се вслушаме.Ролята на бебето е много по-трудна и мъчителна,отколкото нашите болезнени контракции,тъй,че мислете и слушайте кое най-добро за него и всичко ще е наред

На мен ми беше много смешно,когато бях в предродилна и бях вързана за апарата за тонове,преди 2 мин и им казах,че имам напъни,а лекаря ми казва не е възможно.Казах му "Докторе,вие ли раждате или аз"?Щом ви казвам,че имам напън,значи е така."
И той ми каза"Не напъвай,докато те отвържен от тоновете" Е,как да стане,това си е природа,когато раждаш,не можеш да се контролираш,долната част от тялото просто "не слуша".

Отнсеох се май,хайде лек ден

Добро утро и от мен   Навън се показа някакво зимно слънчице, но съм сигурна, че е доста студено. Аз вече съм на работа (не че има какво да се прави), но все пак съм тук. Тази сутрин сънувах пак някакви кошмари, свързани с бебчо и много плаках....Бррр, направо не искам да се сещам. Виждам, че вчера сте се разгорещили по някои теми. Аз за раждането съм решила твърдо ако всичко е наред да е секцио. Решила съм да раждам в Сливен, въпреки, че съм от Бургас, тъй като в държавната болница е мизерия и те цакат за пари, а в частната клиника си е скъпо. Освен това много мои познати раждаха в Сливен и са изключително доволни. Само има един лекар там, който несъмнено е добър специалист, но много зле настроен към бургазлийки, което на мен ми се струва като реакция на елемнтарен човек, но си е негов проблем. Мисля като вляза в 8 месец да отида на някоя и друга консултация с лекарката, на която съм се спряла. Искам да родя естествено, без упойки, системи и т.н. Разбира се ако има показания удобрявам, но иначе за мен съм решила, че не искам такива манипулации. Надявам се само като започне раждането да успеем да стигнем до клиниката   Иначе мъжът ми може да стигне до припадъци и някой добър шофьор на пътя да ме изроди   Че си нямаме и 12 годишна дъщеря, като в разказа на Боби   Ама каквото такова - все ще мине  

Добро утро   
Аз пак казвам,че от тия разкази до момента съм направо възхитена и окуражена 

Само ми кажете епидуралната упойка,боли ли като я слагат,че мен срамно ,но факт,не ме е страх от болката при раждането,ако ще да се разкъсам,защото ,така и така съм преживяла страшни рани и болки,но адски ме е страх от игли и бодене  То точно за това не искам секцио,не защото съм против, а защото много повече ме е страх от процеса да ми сложат абокати,пък да ме клъцнат,пък нещо друго