.КОМ= Клуб на Оправните Мами

Добро утро.

Нямам много време да пиша.Само да ви кажа ,че съм в течение с темата на Вики.Радвам се ,че имам дружки като вас .Слава Богу не сме толкова закърнели мозъци ,че да се затворим в собствен кръг и да мислим само за нашите проблеми,които на фона на проблемите ,които имат майчета на увредените дечица,на хронично болни дечица,просто бледнеят.Тези жени се борят за децата си ежедневно.Това са майките - героини .

Ина,

Здравейте и от мен.
Аз също нямам време за писане, но искам също да благодаря, че ви познавам, че има хора като вас, че винаги мога да получа от вас подкрепа и добра дума - нещо, което помага неимоверно много.
За майки като Ина и Хули - поклон пред смелостта и борбеността ви.
Имате и моята подкрепа.
 

Дидия, благодаря за кафето - на мен никога не ми е достатъчно.  Така и не можах да устискам с по едно кафе на ден. И вчера си купих безкофеиново, че ме е срам да причинявам на Беба "кофеинов" шок....

То е в пъти по-вредно от кофеиновото.Някъде бях чела...

Само си представете колко химия е нужна, за да се извлече кофеина и ще ви стане ясно колко по-вредно е 

  Мили оправни мами,ние  бабите ви желаем здраве за вас и вашите дечица и винаги усмивка да грее на лицата им. Нека има повече дечица!
 А сега и да ви почерпя по случай бабин ден.

Здравейте,   
Честито на Бабите и всички празнуващи.
Четох някъде,как се празнува днешния ден.
Бабите се събират,посещават новите бебенца а на някои места и новите булки,къпят ги и се шегуват с тях 
Майките и булките ги гощават. След като минат през всички къщи и са доволно хапнали и пийнали палят огън , пеят песни и танцуват до зори.
На днешния ден мъжете нямат думата,защото разлютените баби ги наказват. Наказанието за дръзналия мъж да се обади дори е пълни гащи с камъни 

Здравейте ЧЕСТИТ БАБИН ДЕН мили мами и баби!
днес искам да ви разкажа нещо... не е тъжно -  напротив - това е една приказка с край.

Имаше една малко момиченце , което много обичаше да ходи при баба си. Там на село всичко беше толкова различно и хубаво. Сутрин се будеше с птичките, вечер си лягаше с тъмното. Цялата си ваканция прекарваше на село. Четеше под одеялото с фенерче, баба да не види че свети лампата късно. Кръстосваше поляните по цял ден и се радваше на слънцето. Махалата в която живееше беше пълна и уютна. Във всяка къща имаше по един усмихнат дядо и баба. И понеже други деца на улицата често не се появяваха всички се радваха на детето и го обичаха като свое. Беряха му вкусни малини и петровски ябълки.Често се случваше да обядва в чужда къща или да му купуват бонбони специално за него.
Момиченцето порастваше с всяко лято. Но все още обичаше бабите от махалата... И бабите порастваха и си отиваха...една след друга. Отиде си и неговата баба. Много  тъгува ,  но продължи да си ходи на село. Беше останала само една от неговите баби- баба Марийка.Пъргава и усмихната бабичка. С тънък хумор и вечно смеещи се очи. В треперещите и ръце винаги се намираше я бонбонче я едър орех.  
Момиченцето се омъжи и роди деца. Всяко едно бебче беше посрещано с радост.
А баба Марийка видеше ли колата да пристига - пъхаше в една платнена торбичка всичко което нейните деца и са донесли и ги носеше за дечицата. Даже гордо обяви че Мирелка всъщност е Мария и със сигурност е кръстена на нея... А на Великден и Коледа носеше портокали и разказваше смешни забравени истории.
Годините си минаваха  а тя все повече остаряваше. Стана и много трудно и отиде в дома. Всеки ден се връщаше да се обади и да нахрани кучето... докато можеше.. после близките и я взимаха за да прекарат почивните дни заедно, като пропътуваха  почти всяка събота и неделя от Варна и София - за да са заедно-защото баба Марийка не искаше да напуска родното си място. Тук е родена , тук отгледа децата си , тук изпрати съпруга си - тук е нейният живот.
Днес момиченцето докосна студената и ръка...
целуна леденото и чело...
не се страхуваше, не плачеше... само и беше мъничко тъжно , защото няма да види повече тези усмихнати сбръчкани очи.
Но беше спокойно - ТЯ си беше отишла - тихо  и спокойно в съня си. Усещаше че всичко е наред. Беше си отишла с времето си.
Това момиченце бях аз , а днес изпратих старата си баба Марийка.
Не плача!
Не ме боли
Само малко ми е тъжно...
Обичам те ! Почивай в мир мило бабенце!

Не искам да ви натъжавам. Това не е тъжна приказка... Това е приказка за един изживян живот, изпълнен с доброта!

Мила, надявам се наистина много хора да се включат. Ще го направя и аз. Няма нужда да благодариш на никой. Малко помощ е единственото което можем да направим. Надявам се да получите много много повече щастие после, защото трябва да получите своят успех!
JuliS - моите съболезнования.
Съжалявам, но в такива моменти не мога да пиша и да говоря. Никога не знам какво да кажа и ми се струва, че не мога да намеря подходящите думи.

момичета - не искам да ви натъжавам - исках дави напиша как се чуствам.
как спомените ме връхлитат и как един човек остава винаги в мислите ти и в съзнаниетото ти дори когато завинаги си е отишал.
Не се натъжавайте - днес е бабин ден. Обадете се на мама на баба и се почуствайте щастливи че ги имате - до вас!

Julis- моите най искрени съболезнования. Наистина е било много красиво.
 

Миличка Юле, в момиченцето, което описваш, познах себе си. И аз ходех на село с баба и дядо, по цяло лято. Беше прекрасно. Оттогава изтече много вода, аз пораснах и имам свои деца, но дълбоко в мен живее онова момиченце, което се буди от птичките на село, закусва с мекиците, приготвени от баба, и се усмихва на любимия си дядо. Тях отдавна ги няма. Липсват ми и ги обичам. И така ще бъде винаги - голяма част от това, което днес съм аз, се дължи на тях.

За тях и за твоята обична баба Марийка, за "един изживян живот, изпълнен с доброта".

 

Юле,  

П.П./ Уви, мама и баба ги няма от много години....

Фейчеке

Колко жалко е, че ако не се върнем на село - децата и внуците няма да опознаят тази хубава приказка!
Обаче... докато станем баби току виж и на село сме се сдобили с глобална мрежа...и тогава ще си изпращаме снимки на кокошки, птички и градински лалета! Ех, че хубаво ще бъде!

Юле,колкото повече те опознавам,толкова повече се вПЕЧАТлявам! Невероятна си! 
Толкова сме различни,а всъщност безкрайно много си приличаме!
Докато четях твоята приказка,видях себе си и моето детство... Видях времето ,когато животът беше простичък и лесен... Времето,когато морето ми беше до колене/макар никога да не го бях виждала /... Видях бабината къща и красивата и градинка с червените лалета...
Тя ме отгледа и ме научи на всичко човешко и важно...
Моята баба сащо си отиде в един снежен януарски ден...
Разликата е в това,че когато баба почина,аз спрях да ходя на село...Без нея това място вече не беше толкова красиво и топло...Тя го правеше такова за мен...
И сега,в годините ,когато преминах през земния ад,ми се искаше тя да е до мен...Да ме погледне с топлите си очи,да ме погали с грубата си,но толкова нежна ръка и да ми даде съвет,как да продължа напред...
Липсваш ми ,бабче!

 

Аз съм ви поне кака , но моята баба още е жива. Никога не съм ходила на село  , просто такова нямах(затова сега компенсирам живеейки на село ) Но баба ми е отгледала мен и сестра ми. Отгледала е и децата на сестра ми (тя почина на 30 години ) Беше толкова едновременно грижовна и строга, умна и кокетна (тя дори до кофата за смет излизаше на токчета и с червило). Беше бивша учителка - преподавала в интернат.
Сега е  на 94 г.- толкова е тъжно - от години на легло със счупена тазобедрена става.  Понякога съвсем не е с акъла си , друг път - откривам малко от моята баба. Когато ще трябва да се сбогувам - няма да ми е мъчно. Мъчно ми е сега, когато плаче и питайки - "Защо господ не ме прибира?"