.КОМ= Клуб на Оправните Мами

Здравейте, момичета   ! Да помоля за едно палцестискане-в понеделник съм на интервю за работа. Вече бях забравила, че съм кандидатствала.
Да са й честити ходещите крачета на Ани   !
Успех на Сбъдваща мечти   !
Идеите ви за празника са супер, но не мога да ги приложа в случая. Няма да се впускам в подробности относно свекърва ми.
Навън е напекло едно слънчицееееееее - нека и на вас да ви е слънчево настроението   !

Здравейте, бандата.
Днес е петък - любимият ми ден. Дали е случайност, че и трите ми деца са родени в петък? 
Свършва една седмица, изпълнена със студ, болести, проблеми, оплаквания и лощо настроение.
Два дни реанимация - и идва следващата.
Тази, която ще бъде топла, усмихната и щедра, тази, която ще ни донесе добри новини и ще върне усмивките на лицата ни, тази, в която ще бъдем по-добри.

Възползвах се пълноценно от прекрасната закусчица на Сиванова.  И добавм към мнея нещо полезно и вкусно.



Юле, как си тази сутрин? Все си мисля, че снощи не се е разминало само с бира....

Все се каня да ви кажа нещо за Дидия и Зичето. Като си общувам с тях, като чета мислите им и гледам снимките им, си пожелавам и аз да бъда такава ведра, жизнена и готина баба на моите внуци.    Само дето по закните на природата, когато ми дойде времето за внуци, аз няма да бъда сред младите баби..... Какво пък - няма да се предаваме, я!

Опааа... Трябва да ви оставям. Имах и друго да пиша, обаче някой се катери по мен, дърпа ми блузата и вика: "Мако, мако, мако, бе!"
Чао засега.

П.П./ Пиша набързо с Поли, закачена на .... "макото".
СИЛНО СТИСКАМ ПАЛЦИ НА СБЪДВАЩА МЕЧТИ И ВАЛЯ. Успех, момичета. Вярвам, че ще успеете - нали сте  от Оправните.  .

Взех го изпита, устен , лесно беше . Мерси за палцестискането, дружки. Другата седмица писмения.

Сватя, стига ме издава бря!

Добро утро ДАМИ  
Така е Диди - много си права- това е нашата действителност и гадната ситуация в която живеем. Често обвиняваме държавата за това...истината  е ,че държавата - това сме ние. И аз често пъти съм си мислела че сбърках с живота си, че е трябвало просто да си взема шапката, като всичките си приятелки и да отида в някоя бяла държава.  Истината обаче е че живота ми изобщо не е грешка и че дори и тук намирам смисъл да се будя, да обичам и да се радвам - дори на малките радости всеки ден. Колкото до розовият ред - миличка НИЕ всички имаме нужда да сме точно такива - наивни но ЖИВИ - всеки ден!
Сиванова - благодаря за кафето   Нищо не каза как е ходещата фурия в къщи обръща ли вече всичко на опаки??Или поне до което се докопа!
Дил-че - бе сватята ти що не се хвали бе???? ми нали сме И затова тук да метнем едни виртуални палци за късмет!!!!
Валке - на теб също стискаме...ама кажи поне за кво бе??? Къде си кандидатствала а?И то без да кажеш...не че си длъжна де...ама аз като видна клюкарка- настоявам да знам!!!!
Пролетна - не само с пролет ме зареждаш - днес дори и витамините ми осигури Аз лично не харесвам петъците... щото са край на седмицата. Не в мисловен план а  прозаичен... Иначе ако взема да филосовствам... ще стане дълго и досадно с моите асоциации. Давай сега "макото" на Поли..че девойчето нЕма да те чака цял ден!!!
Лил - днес е петък , както каза пролетна... но идеята за ултиматума е глупава. Една картинка не може да измъкне човек от дупката. И понеже аз нали вече ви казах какво чета в момента и съм на тази вълна... ще ви напиша нещичко пак.
Не съм толкова умна - просто се уча да живея  

...трябва да знаеш, че абсолютно нищо не трябва.
смяташ, че всичко трябва да ти е ясно, че не трябва да си объркан,
че трябва да знаеш всички отговори,
че трябва, трябва..отпусни се... Нищо НЕ ТРЯБВА!

И тук ще ви призная нещо... преди ден споделих че съм направила резервация за Св.Валентин - на фона на това че момичета пишещи тук имат доста сериозни финансови проблеми... Забравих да кажа само...че и аз не мога да си го позволя. Че едвам събираме пари за запрати и ток и осигуровки и наеми... но просто реших ЧЕ НИЩО НЕ ТРЯБВА и че някак ще ги отделя тези 200лв - за да направя нещо което ще ме отдели от "най-голямото ми блаженство - съботно-неделният ми диван" Първа малка крачка- към новото ми мислене. Без да мисля колко ще ми струват тези 200лв после. Колко следработно време и извънредни поръчки.
Та това е!

Усмихнете се - ДНЕС и СЕГА.
защото утре...утре е нещо което предстои а днес ще бъде само веднъж!

Сбъдваща - честито! Браво! не че се съмняваме... Една оправна мама - знае как!!!! 

Не, не е!
Тя е мил жест, с който показваш загриженост.Ценя това и ти благодаря.
Но в момента съм като Мечо Пух, който понякога седи и си мисли, а понякога просто си седи.
И понеже мисленето не ми се отдава в последно време, избягвам форума.
Уча се да отказвам неща, които биха довели до успех, ако условието е да заплатя с вътрешното си спокойствие.
Това не съм го измислила аз.От къде толкоз акъл?
Аз се уча да бъда егоист.Да гледам по-повърхностно на нещата.Да не влагам твърде много емоции в неща, които не ме засягат по един или друг начин.Да не чопля въпросите без отговор.Да не търся изгубеното, да не гоня дивото.
Уча се да подреждам нещата от живота си не по големина и цена, а по значимост, определена като такава от мен самата.
И в настоящия момент съм сложила форума на едно от последните места, защото в една друга тема преди време написах, че той трябва да ни забавлява, а не да ни натоварва.
Обвинявам само себе си за това.

Една картинка не може да измъкне човек от дупката.
Но свекървата може.Всеки момент я чакам да пристигне.Ще освежи с присъствието си дома ни, ще изстрелва по няколкостотин забележки на час, ще дава пак по толкова съвети за същото време.
А през останалото...няма да мога да си чувам гласа, да не говорим за обърканите ми мисли.
Така че, ще се отдам на безтегловност, безмислие и безхаберие в дните, в които ще е с нас.
Поне няма да е скучно.
Ми това е... Усмихнете се и не му мислете много.

               Джули,ти пак намери точните думи и усети настроението и скритите мисли!Е,за това казвам,че съм оптимист и то отчаян такъв  Като се размисля и аз стигам до същия извод и не съжалявам за живота си,но не искам децата и внуците ми да живеят същия.Всъщност никога не могат да изживеят същия живот като моя защото всеки е неповторим,но ми се иска вие,младите,да живеете по-спокойно и по-добре.Сещам се за думите и на баба си ,и на майка си "дано вие живеете по-добре" и хич не ми се иска и аз да ги повтарям,но....за съжаление.....струва ми се ,че аз на вашата възраст съм живяла далеч по-спокойно и по-весело.Грижи от типа - дали ще си платя сметките и дали ще остана без работа не съм имала,вярно карахме "Москвич" ама не съм мислела за летни и зимни гуми  и не сме го спирали,а сега "Мерцедеса" ни е старичък и си почива на улицата. Децата ни търсят работа и попадат в лапите на работодатели дето си правят каквото си искат и грам справедливост и толерантност няма.За свобода на действията им да не говоря.Като намерят работа пък им плащат ....незнайно кога.За пример ще ви кажа,че всичко дето се върти в шоуто на Слави като 3 D анимация и шапките е на големия зет и да не мислите,че е получил парите си  а всичко е работено преди месеци.При това на никой не му пука,че трябва да гледа две деца,за жената да не говорим. Същото е и с другите му поръчки.Така,че хем работи,хем никой не се сеща да плаща.....ееееее ,каквото и да е било в нашите младини никога не сме имали подобни грижи.10 лв в джоба и живот здраей 
               Лилче, и аз миличка все се уча и все установявам,че има още какво да науча.И аз отказвах неща,които трябваше да заплатя с вътрешното си спокойствие,но сега ме мъчи мисълта дали ,ако бях направила компромиса нямаше да е по-добре за децата ми.И си мисля "майната му" на моето спокойствие в името на децата ми,нооооо.......твърде късно ми дойде пипето в главата.Така аз щях да заплатя цената,а сега я плащат децата ми.
               Пролетна фейчке, ще станеш и ти баба и тогава ще разбереш какво всъщност е да си баба. Ти просто си оставаш ТИ ,но това дето те гледа в огледалото май....не си ТИ  И каквото и да правиш това,което си отвътре все повече се разминава с това,което наблюдаваш от вън. И нищо не помага  Важното е обаче да съхраниш не външната обвивка, а съдържанието! Аз например когато станах баба и видях първата си внучка се почувствах точно на годините,на които родих майка й.Не станах "баба", а се върнах назад във времето и се чувствах окрилена и безкрайно жизнена и млада.Е,радостта ми беше примесена и с безкрайна тъга и горчилка,но това е друга тема.С нея ще си и отида,с единствената си мечта 
                Е,нещо слънчицето ме разчувства  Винаги очакването на пролетта те зарежда с много чувства и оптимизъм.Та,хайде,да не ви досаждам с терзанията си,а да ви пожелая винаги да сте млади и силни по дух !

ЗДРАВЕЙТЕ МОМИЧЕТА.
ФЕЙЧЕ много ти благодаря за признанието към бабешката гилдия
Не съм перфектната баба но се старая да съм в крак със всичко ново за да съм полезна на внуците си до колкото мога.
ПОЖЕЛАВАМ ВИ ВСИЧКИ ДА ИЗПИТАТЕ СЛАДОСТА И ЧУСТВОТО ДА СИ БАБА ...ТО Е НЕУПИСУЕМО НЕ МОЖЕ С ДУМИ ДА СЕ КАЖЕ.  

Много ме натъжава когато младите хора имат такива проблеми ,и че не живеят нормален живот.
Правилно е казала Юлето че ние сме държавата ...аз ще добавя -какъвто народа такава и държавата.
И аз като Дидия  съжалявам че навремето когато ни молеха наши познати да отидем в Америка ..мъжа ми не се съгласи защото от България по хубаво няма, и не съм знаела какво е носталгията по близки и родина.Да но децата ми страдат от това сега .По добре би било да я изпитам тази носталгия но да знам ,че децата ми ще живеят нормален живот.
По времето на комунизма съм живяла много бедно броила съм стутинките за да купя хляб на децата си ,тогава още повече не ми харесваше отколкото сега.Но все пак като гледам чужденците как живеят и си викам -Бре боже тези хора с какво са по заслужили от децата ми да живеят такъв живот а моите все да драпат за да могат да преживяват.

ЛИЛ чакаме те когато сглобиш пъзела ти знаеш как сигурна съм. Само сега се притеснявам как ще се справиш със свеки  защото това е по-голямата беля за момента ...
 Мисля  ,че не  форума  е виновен за състоянието ти.   Макар че от снощи и аз започнах да се замислям дали наистина не ми влияе и на мен негативно .
Особено за хора които всичко им минава през сърцето ,и преживяват чуждите неволи и неприятности ,мисля че не е добро място наистина тук.
ПИШИ ПАК- как се справяш със свекърва ти че ми стана дерт ейййй

 

Казват ,че рибата мирише от към главата ,ама никой не споменава ,че тя плува с тялото.

Аз срещнах изключителни хора в този форум,но има моменти в които ми се повръща ....и тогава бягам ....

Искам още толкова неща да напиша,но малките са докопали фулмастерите на кака си и творят по единственото неизрисувано място - камината 

моля заповедайте-петък късен следобед - време е за по една - за отскок!!!
Аз да ви кажа... понеже сутришният ни разговор малко ми дойъде в повечко като емоции се разбрахме с една приятелка да излезем да се видим!
И......какво и? Избягах от работа Седнахме в пицарията да обядваме... и тъман се прибрах. Много се казахме , много си говорихме - чуствам се в приповдигнато настроение!
Затова дружки мои мятам бирата и бягам. Мисля да се прибера в къщи и да направя на децата кекс да видят че майка им може и кекс да прави даже.... ако поиска!

Не че няма да ви нагледам по някое време....

Привет, мамчета и бабчета!

Уж е петък, а цял ден неможах от работа да ви видя


Юле, много точно си го казала.Аз действам по същият начин, когато ми е криво или точно когато финансите не са съвсем в ред.Какво значат някави си 200-300лв. в сравнение с миговете прекарани с любимите хора или сладката приказка с приятели.
В този материален свят, когато човек стигне в улица без изход тогава осъзнава, че НИЩО НЕ МУ ТРЯБВА - освен здраве и любов Аз пък никога не съжалих, че не заминах в чужбина.Харесвам живота си с всичките му камъчета и камъни по пътя, защото това е моят живот, в който са моите близки  и моите приятели

Валче, стискам ти палци за изпита!

Сбъдваща мечти, на теб честито и чакаме да почерпиш

Лилче, може би "мама свеки" наистина ще ти подейства разтърсващо и "изтеглящо" от дупката

Иренка, много са готини бързоходките!Със здраве да си ги носиш!

Фейче, със сигурност новата седмица ще е по-красива и по- ведра от отиващата си!Ние ще я направим такава

За Зичето и Дидка - най готините сред бабите! Най неуморните и всеотдайните!  

Успях да допиша преди края на работния ден

Хубава вечер, приятелчета! [/color]

Виждам че със започването на уикенда тук е настъпило пълно мъртвило.
Пожелавам ви спокойни и весели почивни дни с децата и любимите.
И в понеделник всички на отчет.

ауууууууууууууууууууууу Юле  -този аватар ми извиква емотикон,какъвто не е изнамерен -нещо такова,ама още по-уплашено,дори и синият цвят не му е останал-само пара и мирис,
тпу,тпу,
задълбали сте го много днес на темата Живот и що е то,
аз спрях да го мисля това явление преди около 5 години,когато осъзнах,че е вярна мисълта,
че "Животът не бива да се взема "на сериозно",защото никой не е излязъл жив от него"-факт,
днес си купих една стихосбирка на Недялко Йорданов-нови стихове,еми харесвам си я поезията на моите градски,какво да направя.......то това Петя Дубарова,Христо Фотев,Недялко Йорданов,песните на Стефан Диомов,изпяти от Тоника и Тони Димитрова..........,
щях да напиша ,по-точно препиша едно от стихотворенията ,но трудоемко ми идва ,
Лилче,скатаваш се-и аз имам такива инкогнито моменти,
днес обаче не е такъв,
таквази активност във форума не съм проявявала от месеци,де що има теми ,засягащи интереса ми-отразих ги ,
гледам прогнозата-пак сняг и студ.........пуууууууууууу-няма свършване това зимно време,
днес установих разликата между крепостничество и робство-в момента съм в плен на първото-позволявам си да изляза до магазина
Лека вечер малки,големи и още по-големи момичета  

Хей, днес тук е много сериозно. И аз ще се включа в темата за "емигрантите".
Има моменти в които си мисля, че мястото ми не тук . Това обаче не са толкова кризисните моменти, а когато се сблъсквам с безхаберие, не точност в отношенията, мързел в работата. С годините май се превърнах в работохолик и тези неща много ме дразнят.
С настъпването на "демокрацията", не посмяхме да заминем - децата бяха твърде малки, едната бебе. След това дори решихме, че "способният човек тук ще може да се развие". След това си намирах оправдание, че "сега е късно - трябваше да заминем тогава". Сега бих могла да се извиня с "Не мога да оставя майка ми сама". Разбрах обаче, че щом все си намирам оправдание - просто не искам да замина.
Аз вярвам, че никъде не е лесно. Особено в момента. Имам клиенти от Швеция - поръчките им от миналата година намаляха на 1/4 . Много по предпазливо подхождат и казват, че кризата е много голяма.
Наши приятели, или по точно кумците ,ни от 2 години са в Бразилия. Заминаха на уредено - и там е кризисно положението. Преди да заминат да живеят там - ходиха на гости. Върнаха се и смятаха , че там е рая. Само един месец живот там им беше достатъчен да променят мнението си на - тук в много отношения е като в България.
И в България не всички са на един хал - извън граница също. Погледа дори на емигрантите , които ни разказват е като през камера - заснема се само това което те виждат. Тук също могат да се намерят хора, които не биха видели вашите, или нека да кажа нашите проблеми.
Може и да бъркам, но така аз усещам нещата. Не съжалявам , че съм тук. Децата ми за сега и те не желаят да търсят другаде щастието си, а тук искат да се борят с живота.
Хубав уикенд на всички!

http://forum.save-smile.org/viewtopic.php?f=14&t=427