Откачате ли в къщи?

Благодаря на всички, които ми писахте. Отговарям на въпросите Ви тук - да, детето е добре и се чувства чудесно с мен. Разбира се липсват му игри с други деца и се старая да му ги осигуря, но не се получава често. Относно клубовете - аз живея в Красна поляна и тук наблизо нямаме клубове, в които може да се ходи и играе. Запознавам се с различни майки и като се видим после здравей, здрасти как си и това е. Всички бързат, имат работа и са заети. Станах по-близка с две майки и все ги каня на гости, а те идват чат-пат, обаче не много често. Имали да готвят, да чистят, не можели да успеят. Не знам аз ли съм много оргнизирана, обаче си насмогвам бързо с домакинството и после откачам, а и не искам само да готвя и да чистя. Като разговарям с други майки казват, че им е много хубаво в къщи, да си чистят да си готвят и не им се дори приказвало с други хора, а аз съм много контактен човек и не мога сама, искам нещо интересно да се случва, да разговарям с хора. А и да Ви кажа като се видим с други майки всички само за децата говорят и като им кажа, че съм гледала някой филм или прочела някоя книга с надеждата да ги обсъдим те казват е кога имаш време за тези неща, аз нямам. Лошото е, че не съм шофьор и няма как да ходя с кола на по-далечни места. А и като я гледам у нас идеята е да не се разболява, а ако я помъкна по градския транспорт какъв е смисълът да стоим у нас, като и двете ще сме често болни. Такива работи. А на тези,които са ме осъдили ще им кажа, че просто им завиждам, че не ме разбират и те се чувстват добре в къщи, просто сте щастливки. Не е хубаво да си нещастен. А и тези, които са ме посъветвали да излизам вечер - няма как да стане. Живеем сами в София, съпругът ми се прибира след 20 ч, натоварен е много на работа и няма как. А събота и неделя - приятелките ми са с деца, все не можели да успеят, имали си работа, не можели да ги оставят на бащите. Имам няколко без деца  и когато могат излизам с тях, но не може постоянно и така.

Времето, когато си бях вкъщи беше доста отдавна. Но не, не откачах Беше удоволствие да прекарвам времето със сина си. Гледахме се вкъщи почти до навършването му на 6 години. Но не мога да кажа, че и двамата сме скучали: строяхме замъци,  събирахме листа в парка и правехме картинки от тях, рисувахме пиратски карти, гонехме се из къщи, правехме улици по пода и шофирахме с неговите колички играчки )) За съжаление това прекрасно време свърши младежът порасна   Не разбирам подобни изказвания, че на някого може да не му е хубаво да прекарва времето с детето си ... радвайте се на това време, защото безвъзвратно си отива - деца растат и отлитат ...

GeriM,нямам никаква помощ. Родители и свекърва са в България.Тук сме сами.
Всичко сама си правя из къщи. С кола съм, мобилна съм, всеки ден сме на "нещо".
Организирала съм си нещата добре. За домакинстване много време нямам.
Но аз казах, че не това е причината да остана вкъщи, готвене и чистене(особено второто) не са ми приоритет.
Предпочитам да се занимавам с дъщеря ми.

Яна, не мисля че някой те напада.Просто споделяме опит.
Моят съпруг също се прибира между 7.30 и 8.00, но това не ни пречи. Винаги мога да изляза след като се прибере.
И двамата излизаме и заедно с детето, и по отделно.

Ау, като сте се затръшкали....
С първото дете откачах и се върнах на работа след 1 г, ама с второто тази глупост няма да я повторя.
Ето примерно списъка за утре със задачките:
- да пратя колетче
- да отида да си дам няколко бижута за почистване
- да се видя с една мацка на кафе
- да отидем на фризьор след като взема баткото от градина
- да сготвя
Скучая ли? Друг път. Бабите и таткото са на многоооооооооооо километри.
Умирам от кеф. В събота и неделя с няколко майки сме организирали занимания за децата.
Ау, като сте се затръшкали....

Вкъщи съм си отдавна, не ми е скучно, никак даже....

С Рая започнах работа, когато тя беше на годинка. Работех за себе си, така че имах време и за нея, но дори и нещата сега да не стекат по този начин съм сигурна , че ще намеря с какво да си запълвам времето.

Никога не ми е било скучно. Особено пък във времето, когато децата ми бяха малки и си ги гледах. Та те са такива слънчица... Как може с дете да ти е скучно?

Аз те разбирам чудесно, идеално и перфектно.
Ако не бях започнала работа, гаранция, че щях да изперкам до невъзможност.
На мен почти всичките ми приятели са без деца и въобще и представа си нямат какво е да гледаш дете. Липсват ми много разговорите с тях на теми, които не са свързани с деца. От седенето вкъщи имам чувството, че всичко започва да ми става скучно и досадно, дори нещата, за които преди съм си умирала. Все едно всичко губи смисъла си, а аз съм като затворена в космически кораб без достъп до реалния свят.
С други думи, добре, че започнах работа, иначе живецът ми съвсем щеше да се изпари.
И аз познавам майки, които са много доволни от майчинството си. По цял ден са в градинката или са си на гости или пък си седят вкъщи, гледат телевизия, готвят и какво ли не. Като се съберат и обсъждат децата, свекървите, мъжете, манджите и т.н. И това ги удовлетворява.
На мен не ми пречи детето, обожавам да се занимавам с него. Пречи ми това, че предишният ми живот се беше отдаечил до недостижимост и че апатията ми се беше разпростряла до там, че дори не ми пукаше.

Не се притеснявай, че детето ти ще се разболее от едно качване на градски транспорт. Избирай за излизане момент, когато не е час пик. Води го някъде да играе с други деца. Ако можеш да си го позволиш, оставяй го за няколко часа, докато идеш някъде да свършиш нещо странично.
Не се тревожи за болестите, имунитет не се гради с изолация.
Успех и не оставяй нещата така.

Яна, няма нужда да се отказваш от придвижването с градския транспорт заради евентуалното разболяване. Когато времето е топло и не пътуваш в час пик, няма толкова много хора в превозните средства. Набелязваш си подходяща цел, по възможност без прекачване, защото на децата им е скучно да висят по спирките, и тръгваш. Един път седмично няма да ви разболее, а и децата обожават трамваи и автобуси (поне моите).
А семейни приятели нямате ли? Никога не сме прекъсвали срещите със семейни приятели, само сме ги разреждали при раждане на бебе, напр.
А в някоя отчетна тема тук не пишеш ли? Понякога стават много добри приятелства в отчетните теми и майките започват да си контактуват често и извън форума.

Идеално те разбирам - аз също се побърквах, независимо че непрекъснато излизахме с дъщеря ми а после и с малчо. Еднообразието ме побъркваше и ме хващаше съклет, когато се усетих че започвам да си го изкарвам на децата - започнах да работя (първо от вкъщи), а после и до офиса за по малко. Сега, откакто ходя на работа, нищо че съм преуморена, че нямам много време за себе си - съм по-доволна от себе си и оттам и децата са по-добре. Така че, момичетата са те посъветвали как да се разнообразяваш, а ти седни и обмисли варианта да правиш нещо в къщи или с детето заедно. Успех!

 много си ми е хубаво в къщи!!!!!за това копнях няколко години -сега се възползвам
С бебка изобщо не ни е скучно,все сме на някъде ,с някого....а и баткото като се прибере купона е пълен

И мене не ме кефи особено домакинската работа, а пък за готвенето-  преди да се роди малката с мъжа ми ядяхме предимно навън и имаше седмици да не включвам печка. Но можеш да си намираш много други приятни за теб занимания, щом успяваш добре да се организираш и да отхвърлиш бързо досадните. Видях, че обичаш да четеш – аз изчетох и препрочетох през майчинството си сума нещо, дето преди не намирах време. Правилно са те посъветвали, че градския транспорт не е толкова опасен – в по- свободните часове можеш да отидеш навсякъде, аз съм ходила с мойто и на изложби, стига да кротува. Само да се оправи малко времето, и тръгвайте. Аз изгледах и сума ти филми, свалих си ги или взети назаем. Контактите наистина липсват, но говорех с приятелки по телефона. Аз обичам много и да шия, за което също се радвах, че имам време, ако това не е за тебе, сигурно има някое друго хоби, дето ще ти допадне. Има една страхотна тема със неща, дето можеш да ги правиш, за детето ти – хартиени фигурки, дрешки за кукли и други подобни, дето ще забавляват много и двама ви с детето, ако си по сръчна, а и като правиш нещо с ръцете си, това веднага прогонва всякакво униние, поне при мен. Виж тая тема, все ще си намериш нещо, дето да ти допадне и на теб.

Не откачам. Аз съм човек, който винаги ще намери какво да прави.

Откачах. Когато живях почти 2 години в София. Сама, по цял ден вкъщи. Сама си говорех вече. Няма с кого 2 думи да обелиш.

 Чувствам се подтисната и зле,само когато ми е трудно с дъщеря ми.Тя е с доста тежичък характер и само като ме ядоса/а има ужасни дни и нощи/ не ми се стои вкъщи.Пък е и еднообразно.Добре,че се разнообразявам събота и неделя.Доусъвършенствам си кулинарните способности,обичам да готвя. 
 Вече знам,че скоро ще се връщам на работа и започнах да оценявам всеки миг като се гушкам с дъщеря ми и много по-добре се чувствам,въпреки стоенето вкъщи.Осъзнавам,че тези години никога няма да се повторят и се радвам и на малкото приятни мигове.