. Като стана на 9-10 месеца пуснах обява, че я подарявам и я дадох на някаква леля. Много ми беше гадно, успокоявах се, че там са голямо семейство (живееха на цял етаж в 3 апартамента и баби и деца - весело) и все някой ще и обръща внимание. После месеци наред ме гонеше депресията и го мислех милото коте, писах и мейли, но не ми отговаряше жената... Както и да е, от години не съм се сещала за това и днес си отварям пощата - мейл относно Айзая (така се казваше котето). Писала ми жената да и звънна и оставила номер. Обадих се веднага, тя каза да звънна след час, че е на доктор. Това беше ужасно дълъг час за мен, какво ли не си помислих за котенцето. Накрая се чухме - котето било супер, най-умната, глезена, гушкава котка... Толкова горда се почувствах, все едно аз съм я отгледала. Жената сега била забелязала, че преди години съм и писала и ми звъннала да ме покани на гости да я видя 


- я дай пет
- нещо ме метлосваш май
- ако попляскаме, дали ще разсмеем мама 
- мнем, май само ние ще се посмеем
Много живо си представям как си се почувствала 
Пюрета давам рядко, само когато ме мързи - може би средно 150гр се събират
Следва яко заек, а после и една кокошка сме уговорили да бъде гътната 

Сега яде без занимавки, а тя като я храни винаги я баламосва с това-онова.


То верно,деца са,ама бива ли такива работи..Лошото е,че нито можеш да ги пошляпаш едно хубаво,нито пък е редно да ги оставиш по живо,по здраво,защото можеше и нещо по-лошо да се случи...
Интересното е,че когато получих детските в началото на месеца имах и още някакви 150лв отгоре,дето незнам откъде изникнаха 
.Нищо му няма,то колко ли сняг е навалял,но на децата им се играе.Извода е-днес нашата фамилия трябва да си стои вкъщи-никакво излизане

Покрай малкия и бъдещия батко намаза, да не си помислите нещо 


- като си спомня моето отглеждане - строго дисциплинирано от майка ми и яко разглезващо от баба ми виждам, че накрая се достига до баланс. Не се притеснявай 

Препоръчани теми