Сърдечни малформации- тема 6

Зори, Зори нали съм си Марко Тотев..... ))). 3 години и половина (от раждането на Дари) не бях минавала по улицата на нашето родилно отделение, а сега ми се наложи да вляза там. Казах им още от самото начало, че им нямам доверие и отношението им към пациентите е отвратително. После ми обясниха, че моето заболяване (тази течност която трябваше да се изтегли с пункцията) не минава по клинична пътека, но те щели да ми направят една лапароскопия и щяло да мине?! Оцъклих се!   Пациентките с болки и проблеми ги пускаха същия ден, а мен ме държаха 5 дни (без никакви оплаквания), на това отгоре ме прехвърлиха директно на шефа на болницата )), но пък сестрите започнаха да се държат учтиво и да се усмихват   Та колко е била нужна тази операция ...незнам. Уж са открили нещо. Аз до последно мислех, че го правят за мое наказание и заради голямата ми уста. Итересното е, че там никой не предава случаите на пациентите на колегите си, както го правят в София (всички да са запознати със състоянието на пациента) - 100 пъти питах какво ми има, от какво ме лекуват...вдигаха рамене и казваха - "питайте оператора, ние не сме присъствали".  
Анита, благодаря за това което си споделила- твоето момиченце е голямо и поне наистина може да ти обясни какво е чувствала. Камък ми падна от сърцето! На Дари след операцията нямаше много как да й се вярва какво помни и какво я боли, защото нея я заболяваше когато някой влезеше в стаята ни....Започваше да плаче...нормална реакция от стреса и преживяното. Иначе по прегледите няма проблеми - търпелива е (не и докато чакаме пред кабинетите), но също иска да знае предварително всичко което ще й се прави и задължително ме пита "Мамо, нали ще си отидем после у дома?" (т.е нали няма да ме оставиш в болницата)
TaniBani, незнам кой преценява постъпването на детето в болница - по принцип кардиоложката ни, на която звъня по спешност и тя казва - събирай си багажа, ела за направление номер 7 и влизайте. Но за твоя случай незнам-може би трябва да заведеш детето директно на преглед в отделението и там да преценят дали е за хоспитализация.Успех!  

Искам да попитам след операцията колко време се седи в болницата (горе-долу защото за всеки е различно)? Mайката от кога може да е с детето, и като слагат някакви метални скоби  за ребрата (така разбрах) дали после ги махат?

 Елида защо така все на теб!!!!! Дано вече да си по-добре. Elintze писала съм ти на лични, желая ви късмет и Бог да е с вас!
 Аз бързам да се похваля в петък бяхме на контролен преглед всичко е наред дори ни махнаха лекарсвата . Беше голяма лудница както винаги. Др Велковски беше след нощна, др Маринов в отпуска затова ни прегледа доц Павлова и каза че Тошко е отличник.Stasita нещо ново при вас как е каката?

  Iva, ние чакаме. В петък занесох изследванията,но секретарката ми каза, че докторите били на конгрес и само доц. Павлова преглеждала на кабинет и да се обадя във вторник, та тогава ще ми кажат за операцията. Аз отидох сутринта към 10 часа. Могло е да се засечем.

  Браво но Тошко! Бързо да се възстановява и забравя всичко!

Да видях благодаря ти много

Момичета, да ви доразкажа куриозната история с моята лапароскопия. Направо вече стана повече от забавно.    Когато отидох да ми махнат конците, „оператора” беше там – каза на сестрата да се погрижи и да ми даде визитка от частния му кабинет-ако имам въпроси?!   Ама няма: какво открих, какво ви има, какво оперирах...... Е така ли се печелят пациенти за „частния кабинет” се питам аз?
Отиди при пациента, кажи му какво си направил , от какво е болен, какво да очаква....нищо че си шеф на АГ-болницата, пациентите ти пълнят джоба все пак. Любезното отношение вероятно е във въпросния „частен кабинет”, но мен ме загуби като пациент- ще отида там като цъфнат налъмите!   За пореден път се убедих, че направената ми операция е била безсмислена, нищо тревожно не било открито ми каза сестрата, всичко било наред, само че тези „мехурчета” причинявали болка?! Е, ами аз като никога не съм имала такава болка?! Нарязаха ме заради клиничната си пътека, ама сама съм си виновна сигурно е имало начин да откажа (не че някой ме пита), моите крака ме заведоха там. Друг път като имам нужда ще ходя до София , макар и само за консулт. Защото е срамота едни лекари, да поправят грешките от некадърността и  некомпетентността на свои  колеги (макар и с друга специалност). В случая правя паралел гинеколози (не виждащи проблемите) и –кардиолози, които в крайна сметка спасяват децата, родили се с проблеми.
Нашите месни доктори са забравили че „лекар” е призвание. Обърнали са го на бизнес и търговия. За съжаление на мен ми трябваше да се убедя във всичко това по болезнения начин, защото съм търпеливо и вироглаво добиче.
Сбъркаха ми болничния на 3 места (фамилия, месторабота и  клинична пътека) – представете си при толкова грешки в един болничен лист, какви грешки допускат при пациентите си..... А когато си занесох болничния в офиса се оказва че от 30.11 съм „освободена от длъжност” (това поне го очаквах, няма как хората да ме чакат да карам 3-4 години майчинство) и като капак след целия този кошмарен ден се върнах в къщи и се тръшнах с 39 градуса Т и сериозна остра диария (и вирусче ме беше напъплило)..... Явно негативите по прецакването за деня са ми дошли в повече.
Казват,  като ти се случват лоши неща, отвори вратата широко- да влезе всичко наведнъж. Аз моята врата явно съм я махнала от пантите ))
Та така-  сега подготвям CV-та, мотивационни писма и чакам късмета да ми се усмихне – крайно време е  
Не приемайте писанията ми като песимистично мрънакане , мърморене и недоволство от всичко - опитах се да ви го разкажа забавно. Аз вече започнах да го приемам от веселата страна Зори сега разбра ли, че Марко Тотев е късметлия   Да не говорим, че дребните чакаха да се върна с бебета у дома - като са ми направили 3 дупки, трябвало да са ми извадили 3 бебета -това беше извода.   Ама са добре информирани-при нас няма щъркели, зелки и пчелички

http://www.haskovo.net/?module=news&action=details&id=69827

Дани, Дани незнам дали ти си Марко Тотев или във провинциалните градове работят само некомпетентни лекари. Чакай и аз да ти разкажа за един абсурд. На моят съпруг колегата му скоро ходил на лекар. И там му казали че има камък в жлъчката да обаче въпросният човек нямал жлъчка бил му е отстранена преди няколко години. Е кажи сега да се смее ли човек или да плаче .

Ама и ти пък каква майка си да не заведеш в къщи поне едно бебе . Разочаровала си госпожиците.
Мен вече в тая държава  нищо не ме учудва . Както казва Фънки живеем в Ъпсурдистан.

Анели доколкото разбрах става въпрос за детското отделение а не за нашето. Ако беше за нашето нямаше да го повярвам защото първо във интензивния сектор където децата са без родители даже и да няма парно има климатици и сестрите ги включват. А пък и голи деца не съм виждала. Аз лично съм много доволна от персонала на отделението досега пет пъти сме лежали там и през зимния и летния период но такива неща не съм виждала даже смея да твърдя че зимата колкото и да е студено навън вътре е доста топло аз съм стояла по тениска.
А за детското отделение нямам наблюдение моя позната е лежала там но не се е оплакала че е било студено, само каза че не осигуряват храна.

Е това със жлъчката направо ме разби!  Представям си горкия човечец как му е увиснало ченето при поставената диагноза...То си е черен хумор, смешно е, но за съжаление пак смях на гърба на пациента. На този "умен"доктор може медал да му дадат. 
Ани, това наистина е другото отделение- по белодробни болести. Знам че има ВИП стаи и такива с повечко майки и деца, че не дават храна...Това между впрочем (храненето), го има само в Детската кардио-клиника. При нас (в провинцията), в детските отделения не хранят майките, на децата дават някаква ужасна храна (попара, кисел ..) и често даже ги пропускат, а във Варна когато лежахме- дори храна за детето не се полагаше. Така че, когато няма кой да ти донесе нещо- нямаш избор- грабваш си детето (болно-здраво) и тръгваш по близките барчета и закусвални. Във Варна имаше стол за хранене в интерес на истината.
Слава Богу и ние не сме лежали на друго място в София освен в "нашата" клиника, към която нямам никакви оплаквания. Даже няма да забравя когато бяхме на първата оперция с Дари, а аз бременна с Тити - Мира ми сипваше женицата, даже втора порция ако имаше достатъчно храна (а аз все бях гладна). Грижеха се за мен колкото за детето. Тука гледат как да те изкарат с краката напред, ама.......така е в Ъпсурдистан ))
Много започнах да го уважавам Фънки след първия Мюзик Айдъл - такива директни и преми хора са рядкост .... Евала! И аз съм същата - дали е минус, дали е плюс незнам, но каквото ми е на сърцето, това и на езика ))...... А колко главоболия щях да си спестя ако можех да го държа зад зъбите......особено в сферата на здравеопазването;))) 

Тука май само аз си пиша....държа фронта ))  
Някой ваксинирал ли е детенце с ваксина Пневмо 23? Нашата лична лекарка ми я препоръча за Дари- защитавала от 23 щама на пневмококи, стрептококи, стафилококи.... и давала защита 3-4 години?! Била убита ваксина. Поставяла се през 1 месец - 2 дози. Естествено аз няма да се засиля да бия имунизации и ваксини без изричното разрешение и съгласие на кардиолозите в София, но за пръв път чух за такава ваксина.  
Отидохме с мъжа ми да се ваксинираме с тази най-новата за грипа idflu- те в лекарския кабинет още не знаеха как се поставя ) Ние бяхме първите доброволци. Отзивите за нея са добри, но тя е само за лица над 18 г и я поставихме с надеждата да предпазим децата доколкото е възможно. Аз естествено получих една от "редките" странични реакции )) - обрив и сърбеж по тялото - като нахапване от цяло ято комари.   В очакване на следващия коцуз- катаклизъм съм вече ))  

Elida pritesnena sam i neznam kakvo da parvq.Predi operaciqta kato si sloja rakata na sarceto na Elis e 4yva6e typ typ dosta silno se yse6ta6e vse edno go darja v racete.Sled operaciqta tova yse6ta iz4ezna i trydno se yse6ta6e typteneto,ot sedmica na sam se yseta dosta silno i sega neznam dali da se pritesnqvam ili si4ko e ok.4ak dekemvri sme na konsylatiq probvax da si premestq 4asa no nestana i ....samo dano ne se nalaga vtora operaciq.

Ани, незнам какво да ти кажа мила....  не може ли даотидеш при регионалния ви кардиолог за консултация? И ние сме на преглед началото на декември - на 2.12. Сърцето на Дари винаги се е усещало много силно. Аз спя с нея и тя иска да я гушкам......на моменти чак се плаша колко бързо и силно тупти. Непосредствено след операцията виждах ефекта - устните й бяха розови, пръстчетата бели.... Сега когато скочи два-три пъти на леглото или побяга малко из стаята устните й пак стават лилави.... Каня се да питам за в бъдеще да очаквам подобрение или влошаване по този признак. Наистина незнам какво да ти кажа за сърчицето на Ели- трябва да се консултираш, защо не се обадиш директно на д-р Митев по телефона или на дежурния лекар в клиниката? Питай някой специалист в областта, аз съм лаик и се сблъсквам с подобни притеснения сама. Уж я гледам като здраво дете, но все "под лупа".

Здравейте и от нас.
Не съм писала отдавна, защото децата са болни -кашлят, кихат... ужас.
Аз искам да изкажа мнение относно отделението по детски болести, защото малкия беше и там след като го изведоха от реанимация.
НЕ МОГА ДА ПОВЯРВАМ НА ТЕЗИ ГЛУПОСТИ!!!!!
Лекарите, които работят там, сестрите, пресонала на цялото отделение всички те са човечни и разбрани. Моето бебе беше там през януари и февруари тази година и искам да ви кажа, че нямаше разлика между кардиологичното и общото отделение. Аз съм много благодарна на всички, защото след около 40 дневен престой в реанимация и няколко неуспешни опити за екстубация, в отделението на д-р Илиева успяха да екстубират момченцето ми.
ИСКАМ ДА ИМ БЛАГОДАРЯ....МНОГО, МНОГО......

Здравейте, и аз съм често във форума но нямам нищо ново за писане и само чета.
Анели и аз бих те посъветвала да се консултираш с регионалният ви кардиолог или с д-р Митев.

Дани пак ли ти бе мила . Как може на всяка манипулация да ти се случва нещо