Любовта болест ли е ?

E, aз писах, че разграничавам двете ситуации невъзможна и несподелена. Несподеленото за мен е да си падаш по друг, да живееш само с мисли за него, а никога да не е имало нещо между вас и да виждаш, че той изобщо  няма интерес към теб ( обаче желанието ти да те заслепява и да си въобразяваш, че ето на той ме забеляза или ако направя това или онова, ще ме забележи, нищо, че е повече от явно ( за целия останал свят, но не и за теб), че той е влюбен в друга или пък изобщо не вижда жената в теб).Нещо от рода, аз ходя с него, ама той не знае. И седиш и си страдаш и губиш шанса си да се влюбиш междувременно с друг, който ще те отрази. Ето на това му викам аз глупост и се чудя може ли да се нарече любов.

Хм !  Почти ме убедихте че любовта е болест .... а колко болнични дават  .... че нещо май май 

Е, ти нали каза, че знаеш как се лекува?!... Ами давай! 

Може и да е болест.
Ако това е така, едно е сигурно - едва ли има по-приятна и желана болест. Разбира се, говоря за взаимната любов 

да но има разлика в това което чувстват тези при които е споделена и тези при които не е

Не мога да зная това, аз визирам единствено споделената

Ето това се случва от любов.............   http://www.facebook.com/group.php?gid=460945315164      ВНИМАНИЕ ИМА ЩОКИРАЩИ СНИМКИ В ТАЗИ ГРУПА ВЪВ ФЕЙСБУК!!!

Това е ужасно!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!....

Любовта не е болест, но над определена граница е нездравословна.

Ако си влюбен в човек, който злоупотребява с твоята любов, а ти го виждаш това и пак го обичаш-  по-скоро да.

И кво чакат, че не измислят цяр...

Как да го разбирам това : " който злоупотребява с твоята любов" ?

Мисля, че с доверие може да се злоупотребява, но с любов ??? Любовта, не е ли чувство неподвластно на разума, емоция, подсъзнателна дейност !!!??  
Да, като се позамислих вероятно е така -  обекта на любовта, ако не е влюбен/а може да злоупотребява с влюбеният - тогава любовта е едностранна и .... мммм ... гадна! И все пак това опира до съвестта, а не до любовта!  

Откачена работа

Биохимичният профил на мозъка при влюбените е сходен
с този на психически неуравновесените хора. Нуждаем ли се от лекарство срещу романтични преживявания?
Страстта не е вечна.
От биологична гледна точка причината романтиката да отмира се крие в начина, по който нашите мозъци реагират на допамина

 

Никога досега не си изпитвала такива чувства. Той седи на съседната маса в клуба, където ти се забавляваш с няколко приятелки. Докато отпиваш бавно от питието си, се питаш - дали ще успееш да привлечеш вниманието му? Следиш с крайчеца на окото си - дали ще те погледне? А в главата ти пулсират хиляди въпроси: Ще се осмели ли да те заговори? Ще размените ли номерата на мобилните си телефони? Ще го видиш ли отново?
В този момент не те интересува защо си падаш точно по него, а не по някой друг от десетките мъже в заведението. Вълнуваш се единствено от силното физическо привличане - било то заради уханието на парфюма му или поради факта, че прилича на баща ти, или просто защото си прекалила с питиетата. 


За да разгадаят
мистериите на
романтичната любов


древните хора неведнъж са се обръщали към Купидон - в миналото всички са разчитали на стрелите на този пакостлив бог, за да изпитат силни чувства. По-късно жените са правили магии с омайно биле или са използвали кулинарните си умения, за да предизвикат възпламеняваща страст у избрания от тях мъж. Пример за това е Тита, главното действащо лице в книгата “Като гореща вода за шоколад” на мексиканската писателка Лаура Ескивел, или Виан, героинята на Джоан Харис от екранизирания є роман “Шоколад”. За добро или за зло те използват тънката връзка между начина на хранене и начина на мислене, за да събудят дремещите във всеки един човек чувства.
През последните години психоанализата също изгради безброй теории защо изпитваме точно определени желания към точно определен човек. Едни са на мнение, че жените търсят у любимия образа на баща си, а мъжете - този на майка си. Други смятат, че влюбването е опит да се върнем към миналото, а не възможност за изграждане на съвместно бъдеще. Трети наричат това чувство “колективно несъзнавано”.


Днес в обясненията
се включи и науката


Редица изследователи от години търсят онова местенце в мозъка, където се зараждат романтичните чувства. Интересуват се къде точно се формира химическият коктейл от съставки, който ни позволява да изпитваме силна страст и обяснява налудничавото ни поведение. Експериментират с различни медикаменти, за да открият онзи от тях, който най-ефективно ще се пребори с любовта, и се питат дали въобще човечеството има нужда от лекарство.
Психоложката Лорън Слейтър например ни уверява, че химическият профил на мозъка по време на преживяване на романтична любов е много сходен с този на хората с психически разстройства. Според нея изразът “лудо влюбен” е много по-точен, отколкото си мислим.
“Да си лудо влюбен означава именно това - лудост”
- твърди Слейтър. Позовавайки се на няколко изследвания от последните години, американката разкрива как изпитването на силни чувства не е по-различно от това да имаш диагностицирано психическо заболяване.   
Оказва се, че химическият профил на мозъка при влюбените е подобен на този при болните от обсесивно-компулсивно разстройство (натрапчиви неврози, мисли или фобии). Или иначе казано, любовта може да заличи границата между здравия разсъдък и психопатологията. За да потвърди теорията си, Слейтър  използва дългогодишните изследвания на антроположката Хелън Фишър, считана за доайен в изследването на страстните желания у хората.
Години наред Хелън и колегите є изследвали биохимичните реакции, протичащи в мозъка на лудо влюбените хора - от привличането до избледняването на чувствата. С помощта на един ядреномагнитен томограф те открили центъра на любовта. Компютърното изображение на процесите, протичащи в мозъка, показало как гъстата мрежа от рецептори поглъщат един невротрансмитер, наречен допамин. Така антроположката обявила това химическо вещество, заложено ни по рождение, за любовен еликсир. Когато е в нормални граници, допаминът ни прави борбени и мотивирани за победа, но когато нивата му в мозъка ни се повишат, се изпълваме с особена енергия. “Може би затова, когато сме влюбени, можем да будуваме цяла нощ, да гледаме изгрева на слънцето, да се надбягваме и дори да се спускаме със ски по наклон, който обикновено е твърде стръмен за способностите ни”, обобщава наблюденията си Фишър.


Биохимичен характер
на чувствата


Физическите и емоционалните фанфари, които известяват наличието на интимни желания, не са плод на капризите на съдбата, а на активната дейност на сивото ни вещество. Импулсът за нежност е следствие от свързването на различни химически компоненти с рецепторите на нервните клетки.
Според психофармаколога проф. Дейвид Нът състоянието на влюбеност е подобно на това да си пристрастен към дрогата или алкохола. Всичко се дължало на производството на допамин, който карал хората да са по-енергични от обикновено, тласкал ги към безразсъдство и им създавал странното усещане за бодрост. “Любовта, подобно на другите зависимости, ни прави смели, умни и ни кара да поемаме рискове”, твърди британецът.
“Областта в мозъка е една и съща, но центровете за изпитване на любовни желания и за пристрастяване към различни наркотични вещества са различни”, твърди д-р Цветан Дилков, който се занимава с научна работа и с разработването на нови лекарства. Съгласен е обаче с проф. Нът, че и в двата случая човек се държи неразумно. Присъединява се и към твърденията на Лорън Слейтър и Хелън Фишър, че страстта кара хората да се държат налудничаво - да обикалят около дома на любимия, да го преследват, да му посвещават стихове и т. н. Но изследователят определено има и собствено виждане по въпроса с изпепеляващите чувства. “Често сравнявам това, което се случва в сивото ни вещество при първа среща с обекта на желанието, с форсирането на кола. Човешкият мозък подобно на автомобила не може да се движи нормално, ако се форсира непрекъснато. Това означава, че след няколко месеца на влюбеност хората преминават в състояние на привързаност, всеотдайност и т. н., както автомобилът се движи с нормален, равномерен ход”, споделя наблюденията си д-р Дилков.   


Всяка любов си има
начало и край


Каквато и да е истината за появата на привличане между двама души, фактите показват, че страстта не е вечна. От биологична гледна точка причината романтиката да отмира се крие в начина, по който нашите мозъци реагират на допамина. Може би мозъкът ни се приспособява към високите нива на химикала и невроните стават все по-малко чувствителни, предполагат учените.
Според антроположката Хелън Фишър двойките често късат след около четири години. В основата на всяка раздяла стои липсата на веществото окситоцин. Хормонът е налице при семейни двойки, живеещи в разбирателство дълги години. “Той стимулира чувствата на привързаност и разбирателство. Отделя се, когато прегръщаме децата или брачния си партньор. Ако при дълготрайни връзки мъжът и жената не се разбират, то най-вероятно производството на окситоцин не се стимулира”, твърди Фишър.
За съжаление всяка раздяла се изживява твърде болезнено. Това кара много хора да не желаят да изпитват нежни чувства. Според редица учени най-ефикасните лекарства са антидепресантите. Оказва се, че те помагат както при депресия след раздялата, така и за намаляване на шансовете за изпитване на продължителна романтична любов. Но едва ли хората имат нужда от тях. Защото, както казва д-р Дилков: “За разлика от психиатрично болните, които страдат, влюбените хора изпитват удоволствие и истинска наслада от състоянието, в което са изпаднали.” 

Едва ли човек осъзнава колко силна е връзката между това, което яде, и начина, по който мисли и чувства. Изследване на Джон Д. МакАртър показва, че едно-единствено ястие може да промени синтеза на химикали в мозъка.
Общоприето е схващането, че настроението на хората се контролира и променя вследствие на някаква мистериозна природна сила. Оказва се обаче, че мотивацията, надеждата, примирението, разсеяността, мобилизацията и влюбчивостта се определят от свързването на различните елементи в храната с индивидуалния генетичен код на всеки човек. Според американския учен, опознавайки процесите на синтез на вещества в черепната ни кутия, хората ще могат да контролират и коригират изпитваните от тях емоции.
Факт е, че твърде много храни се смятат за сексуално възбуждащи. Те са екзотични (женшен или рог от носорог), скъпоструващи (черен хайвер или трюфели), здравословни храни (стриди, моркови или целина) или не толкова здравословни продукти (шоколад).  Но афродизиаците не се крият само в храните, а и в напитките. Специалистите съветват дамите да изпият чаша шампанско на първата среща - то съдържа ендорфин, който повишава настроението. За влиянието на ментата върху “влюбения” мозък няма преки доказателства, но ако коктейлът съдържа този алкохол, това ще освежи позавехналите интимни отношения. В древността са смятали мастиката за една от най-любовните напитки, така че човек не бива да се лишава и от нея. Естествено с нито едно питие не бива да се прекалява, защото ефектът може да се превърне в дефект.

 


 

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ 

 

Колко често трябва да се поддаваме на сексуалните си желания? Това е въпрос, на който дори учените не могат да отговорят. Организмът е най-добрият съветник - той винаги си иска, когато нещо не му достига. Общоприето е схващането, че за да е психически и физически здрав, човек трябва да се отдава на тези удоволствия поне 2-3 пъти седмично. Отделяният при оргазъм тестостерон поддържа мускулната маса на мъжа, а естрогенът, който се надига в такъв момент при жените, прави косата им по-блестяща, а кожата по-гладка.   
След двумесечно въздържане от секс при жените може да настъпи невротизиране или възпаление на яйчниците вследствие застоя на кръвта, твърдят родните специалисти. Не по-малко вредно е отсъствието на интимност при мъжете - особено при онези, които имат проблеми с простатата. Дългото въздържане намалява потентността на мачовците, а при тези с ниско ниво на спермата след 10 дни се наблюдава понижена подвижност на сперматозоидите.
За да се избегнат тези проблеми, лекарите препоръчват на мъжете между 30 и 50 години да не се притесняват от влюбването и да се отдават на физически удоволствия поне 8-10 пъти месечно. За тези над 60-годишна възраст дозата е около 2-3 пъти месечно.
 Мариана Тодорова - ТЕМА